Изборният цирк в София – “лява”, “путинистка” – соросоидка, срещу “антикомунистически” десарски принц
Първа част – Ваня Григорова – “левият кандидат за кмет”
Щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно. “Лявата кандидатка” за кмет на София – Ваня Григорова я величаят в платените материали на продажните медии, като “защитничка на социално слабите”, “закрилник на хората на труда”, “радетелка за социална справедливост” и какво ли още не. “Свободна Европа” се опитва да й развенчае ореола, като я описва така: “Защитничка на прогресивната данъчна реформа, руския газ и Паметника на Съветската армия. Противничка на строежите по Черноморието, шистовия газ и търговските споразумения със САЩ. А вече и кандидатка за кметската позиция в София, подкрепена от БСП, „Левицата“ и други леви партии.”
Прекрасен политически образ на “лява, социална, русофилска и антиглобалистка” кандидатура, нали? И най-важното, вражеските либерално-глобалистки медии, като “Свободна Европа”, са срещу нея! Отлична легенда и прикритие за “нашето момиче”! Остава да видим и чие е?
Кой знае защо официалният й сайт, както и Wikipedia, са много пестеливи откъм факти за биографията й. Специално за периода 2008-2015 г., е много постна информацията за кариерното й развитие: “Ваня Григорова е родена на 12 септември 1978 г. в град София, Народна република България. Израства в столичния квартал „Христо Ботев“. Завършва средното си образование в Националната търговско-банкова гимназия. Придобива бакалавърска и магистърска степен от Университета за национално и световно стопанство, по специалност „Маркетинг“. Работила е като чистачка в училище и работник във верига за бързо хранене. По-късно е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. През 2015 г. става икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“.”
Защо ли така скромно пише “администратор в неправителствена организация“, като премълчава името на организацията? На друго място, в едно интервю за вестник “Дума”, тя е по-откровена, говори, че работи в неправителствения сектор като координатор на програма. Един – единствен вестник, се осмели да пише коя е неправителствената организация, в която тя е работела като администратор и координатор на програма и това беше “Телеграф”, който писа за нея, че е била “администратор в неправителствена организация – „Отворено общество“.
Ами да, скромността и прикритостта била, защото става дума за Институт “Отворено Общество” на Джордж Сорос. Това даже и с търсачките в интернет трудно ще го намерите. “Лявата, антиглобалистка, защитничка на трудовите хора и русофилка”, е хрантутница на фондация “Отворено Общество”. Да, да няма грешка и не е компромат. Ваня Григорова си е била консултант към програма „Управление и публични политики“ в Институт Отворено Общество – София. Писала е и доклади за Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в България. За такива работи чичко Сорос плаща много добре.
Ето и страницата с авторите в доклада. Ваня Григорова е спомената, като консултант към програма „Управление и публични политики“ в Институт Отворено Общество – София
В горецитираното интервю за вестник “Дума” се прокрадва още една интересна информация, която няма да видите другаде, Ваня е преминала и курс по политически мениджмънт в Регионалната програма на “Българското училище за политика”, което е основано от Димитър Паница и както пишат скромно в сайта си: “Ние сме Българското училище за политика „Димитър Паница” – неправителствена организация, която от 2001 година насам обучава политическите и гражданските лидери на България.” Ако не знаете кой е той, ето част от биографията му : “Дими Паница е сред основателите и дългогодишен член на борда на Американския университет в България (AUBG), един от създателите на „Джуниър Ачийвмънт – България”, на „Аутуърд Баунд – България”, на Сдружение „Деца и юноши”, на Института за изследване на близкото минало. Той е сред основателите на Института за пазарна икономика – София. …Той е дългогодишен член на Международния институт за стратегически проучвания (IISS) в Лондон, на Англо – американската пресасоциация в Париж, на френския Форум на бъдещето, на Института за демокрация в Източна Европа (IDEE), на международната Тристранна комисия.”
А училището за политика основано от него, се финансира забележете от кои организации: “Съвета на Европа, Фондация „Америка за България”, фондация „Чарлз Стюарт Мотт”, фондация „Робърт Бош“, Международната организация на франкофонията, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Балканския тръст за демокрация, „Бонита тръст”, Рокфелер брадърс фонд, Програма Матра на Холандското Министерство на външните работи, Националния фонд за демокрация, фондация „Отворено общество”, Програма „Младежта в действие“, Фонда за малки проекти на Глобалния екологичен фонд, Програма за устойчиво лидерство на Университета в Кеймбридж, Правителство на САЩ, Правителство на Кралство Норвегия, Федерално министерство на околната среда, опазване на природата, строителството и ядрената безопасност на Германия, Посолство на Великобритания, Посолство на Германия, Програма ФАР, Уестминстърската фондация за демокрация, Фрийдъм хаус и др.” Както се казва, който плаща, той поръчва музиката. Е, вече не е ли ясно, какво точно е изучавала Ваня Григорова в Българското училище за политика?
Всъщност Ваня Григорова има късмета да е една от онези циганки, взети под крилото на “Отворено общество”, със стипендии, обучения и работа във фондацията и подготвяна усърдно за политическа кариера. Неслучайно виждаме името й като автор на доклад за десетилетието на ромското включване. А и обучението й в училището за политика е стратегически ход с далечен прицел. Впоследствие я виждаме в много акции и програми с фондации и сдружения работещи по проблемите на циганите и интеграцията им в обществото.
Произходът й не е бил никога тайна – родена е в квартал “Христо Ботев”, (софиянци, знаят за какво става дума), а и сайта “ПИК” го извади още по време на изборите за евродепутати през 2019 г. Тогава тя се кандидатира в абсолютно обречена изборна битка за Европарламента, по идея на президентския човек и началник на кабинета на президента Радев – Иво Христов, (не професора) който бе и член на сдружението й “Солидарна България”. Е, направиха й комплимент, като я нарекоха “хубавата ромка”.
“Запознати със сценариите около политическото бъдеще на президента, изграждано от паравоенните формирования на бивши високопоставени служители в армията и Държавна сигурност, които формират бъдещата му партия, смятат, че обреченото явяване на хубавата ромка Ваня Григорова като независим кандидат за евродепутат е просто сондаж за популярността на бъдещите лица на тази партия и PR акция за налагането им и фокусирането на общественото внимание върху тях.” – написа тогава “ПИК”.
В горецитираното й интервю за вестник “Дума”, журналистът я пита дали е чувствала негативно отношение като дете и дали дъщеря й сега чувства такова:
- Имаш дъщеричка. Налага ли ти се да отговаряш на въпроси за различните и за лошото отношение на другите?
- Не ме е питала. Още след първата или втората година в детската градина тя знаеше, че циганите са лоши, мръсни, неприятни. Трябваше да обяснявам, че няма значение от кой етнос е човек.
- Можеш ли да направиш сравнение между твоето и нейното детство – с повече омраза ли се сблъсква тя днес?
- Засега не е срещала омраза, насочена към нея персонално.
Странно защо обаче, Ваня Григорова никак не обича да говори за произхода си, макар че, това би могло да й донесе успех в политиката, като един добър пример за интеграция в българското общество. Това нейно нежелание го отбелязват дори в доклада на фондация “Фридрих Еберт” от 2019 г. със заглавието “България през 2019, жени, ромска интеграция и избори”. В статията “Политиката не е място за (ромски) жени”, авторките Теодора Крумова и Силвия Станчева от Центъра за Междуетнически Диалог и Толерантност “Амалипе”, пишат с горчивина:
“Говорейки за ромското участие на изборите, не можем да пропуснем и участието на Ваня Григорова, макар че, тя има съвсем различен профил. Ваня Григорова се явява като независим кандидат в левия спектър, като нито веднъж по време на кампанията си, нито в публичните си изяви през последните години преди това, не се асоциира с ромската общност”.
Обяснението, което авторките пропускат или не желаят да дадат е, че тя явно не желае да я свързват с този етнос и прави всички усилия, с учение и труд да стане част от българския народ. Друг е въпросът, че е избрала неправилния подход, грешната партия и соросоидната подкрепа, което ще й струва скъпо.
Според документалното разследване на “Народ.бг” на рода й по майчина линия, всъщност тя е само четвърт циганка. Защото дядо й Ибро Батов Яшаров – чист циганин – мюсюлманин, се жени за българката Валентина Методиева Белева и от този брак се ражда Антоанета Иброва Яшарова (по-късно имената й са сменени с български), която е майка на Ваня Григорова. А дядото Ибро Яшаров, има баща Бато Яшаров и майка Ана Арифова, като и двамата са описани в акта за раждане на сина им като цигани мюсюлмани. Така че, по майчина линия Ваня си е четвърт циганка. Интересен въпрос е какъв е бил баща й. Може и да е бил българин, защото поне според официалната й биография, е бил шофьор в “Софстрой”, следователно е имал поне основно образование, за да вземе шофьорска книжка. Все пак по време на комунизма, циганите шофьори бяха невероятна рядкост. Но по този въпрос повече, като излязат данните за него.
Макар Ваня да изповядва типично лява идеология и да говори против “експлоатацията и правата на угнетените и унижените”, в дейността си “лявата – антиглобалистка”, не се свени да взема финансиране и от такъв “класов и глобалистки враг”, какъвто се явява Европейския Съюз. Нейното сдружение “Солидарна България” (какво хубаво име,) е получател на европейско финансиране по Проект № BG05SFOP001-2.025-0083-С01 наречен “На светло”. Проектът е на стойност 57 929.25 лв., от които 49 239.86 лв. европейско съфинансиране и 8 689.39 лв. национално съфинансиране. Продължителността на проекта е 12 месеца, стартира на 17.08.2022 г. и приключва на 17.08.2023 г.
А иначе, тя е национален координатор на Европейската гражданска инициатива срещу трансатлантическите търговски споразумения – TTIP и CETA. Друг е въпросът какво е свършила по този въпрос и дали не е внедрена там, за да саботира иначе добрата инициатива за отхвърляне на тези глобалистки заробващи договори, които нарушават държавния суверенитет в полза на световните корпорации.
Освен това сдружението й е партньор в още два интересни проекта. Първият е много красноречив:
ПРОЕКТ № BG05SFOP001-2.025-0084-C01 “ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ ВЪВ ФОРМУЛИРАНЕТО НА МЕСТНИ ПОЛИТИКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА СПОДЕЛЕНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ С ОГЛЕД НА ЦЕЛИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ЗЕЛЕН ПАКТ“
Главна цел на проекта: Повишаване на гражданското участие във формулирането на местни политики за насърчаване на споделеното потребление с оглед на целите на Европейския зелен пакт.
Бенефициент: Фондация „Документални“
Партньор: Сдружение „Солидарна България“
- Препоръки към общинската администрация на гр. Варна за намаляване на въглеродния отпечатък чрез промени в начина на потребление
- Доклад по изпълнение на Дейност 1 „Граждански мониторинг на политики и законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието и отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, касаещо Европейския зелен пакт“
- Анализ по изпълнение на Дейност 1 „Граждански мониторинг на политики и законодателство чрез проучвания, анализи и оценяване на въздействието и отправяне на предложения за преформулиране на политики и подобряване на законодателството, касаещо Европейския зелен пакт“
Отлично за такава видна “антиглобалистка”, “синдикалистка”, “русофилка”, “защитничка на трудещите се и социално слабите”, сдружението й да получава пари за пропагандиране на екобезумията тиражирани от глобалистката шайка на Клаус Шваб, чийто публично лице е откачената екотерористка Грета Тунберг.
Домът на световно известните банкери Ротшилд потвърди, че шведската екоактивистка Грета Тунберг е правнучка на знаменития банкер Лионел Уолтър Ротшилд, син на първия барон Ротшилд.
На този факт обърнаха внимание журналисти изследващи родословното генеалогическо дърво на известния род. Средствата за Масова Информация са проявили интерес към предполагаемото родство, след като източник в крупната шведска банка Handelsbanken, е заявил за постъпващи преводи по сметката на семейство Тунберг от фонда Ротшилд. Сега разбирате ли защо родителите на Грета Тунберг, и двамата – наркомани, никога не са работили?
“Зелени сделки”, “въглеродни отпечатъци”, “споделено потребление”, това как ви звучи в европроект, по който работи сдружението на нашата “лява”, “антиглобалистка” Григорова?
Не е ли това пътя към ада, планиран от Световния Икономически Форум за ограничаване на правата и свободите ви, както и потреблението, за да “щадим планетата”, докато вкарат хората в целия свят в електронния концлагер, по китайски образец? “Няма да имаш нищо и ще бъдеш щастлив!“
Всъщност водещия партньор в проекта е фондация “Документални”, чийто председател Даниела Красимирова Пенкова е и член на Управителния съвет на сдружение “Солидарна България”.
Другият проект пък, в който сдружението на “антиглобалистката” Ваня Григорова е партньор е на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“ – ПРОЕКТ № BG05SFOP001-2.025-0066-C01 „ДОВЕРИЕТО В АДМИНИСТРАЦИЯТА – ИНДИКАТОР И ГАРАНЦИЯ ЗА ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“.
Найс, а?, както казваше актьорът във филма “Мисия Лондон”. А ние наричаме соросоидните НПО-та в България – грантаджии и грантояди? А путиноидите и сдруженията им, които получават същите пари от същите соросоидни и други глобалистични структури, за да пропагандират същите перверзии на глобалистката измет, самопровъзгласила се за световен елит, как да ги наречем? И най-загубените путинофили у нас трябва да разберат, че и едните и другите са пионки на задкулисните им господари, точно както и техния любим Путин – добрият ученик на Клаус Шваб.
Нека да припомним и още нещо. По време на ПЛАНдемията, Ваня Григорова беше активен пропагандатор на вредните инжекции с графен оксид и дори се хвалеше, че се ваксинирала с тази отрова. Вижте видеото.
Много е интересно и това, как се финансира дейността на сдружението “Солидарна България” през 13-те години на съществуването му. Учредено на 17 март 2010 г., несменяем председател на Управителния му съвет е Ваня Руменова Григорова. УС приема и годишен членски внос в размер на 5 лева годишно. Или 13-те члена основатели на сдружението са започнали похвалната си общественополезна дейност с цели 65 лева през 2010 година. В друг, публикуван от тях самите на блога им отчет за 2013 г., са дадени 157.35 лева разходи за дейността.
В следващите осем години липсват годишните финансови отчети на сдружението в Търговския регистър. Такъв се появява за първи път чак в 2018 г. и декларира скромните 5 000 лева за годината, 4000 от които са от безусловни дарения, а останалите 1000 не е ясно откъде идват. Забележителното е, че са отчетени 0 лв., (нула лева) от членски внос. А съгласно чл. 12 т. 5 от собствения им устав, всеки член е длъжен редовно да плаща членския си внос, а при нарушение на това или другите му задължения, се изключва съгласно чл. 17 т. 1 от същия устав. Подписвайки годишен финансов отчет с 0 лева приходи от членски внос, Ваня Руменова Григорова е трябвало да изключи всички от сдружението, в това число и себе си. Другото обяснение може да бъде, че е толкова некадърна, че не може да си напише отчета и го е объркала тотално, та е забравила да впише вътре членския внос.
То само това да беше. В ГФО-то е пълна каша от противоречия между счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за паричните потоци по прекия метод. Странно е как такъв виден икономист и експерт – завършил Националната Търговско-Банкова Гимназия и после “Маркетинг” в УНСС, а сега и докторант там, не може да си напише елементарния Годишен Финансов Отчет. Или може би не иска?
От всички тези декларирани като приходи 5 000 лева, са изхарчени само 2 000 за административни разходи през 2018 г. Загадката се задълбочава с ГФО-то за 2019 г. – декларирани са 5000 лв. касови наличности като резерв. Откъде ли са се взели, след като от петте хиляди за предходната година 2000 лева са били изхарчени за административни дейности? Но ето, в 2019 г. загадъчно са обявени нови 5000 лв, без обяснение на произхода им – има 0 в членския внос, 0 в даренията и 0 в другите приходи.
Годишният финансов отчет за 2020 г., отново дава същите 5 000 лева, но вече не като касова наличност, а като резерв в безсрочни банкови депозити. Както и преди, има 0 лева приходи от дарения и членски внос и по-интересното, 0 лева разходи за каквато и да било дейност. Абсолютно същите числа са и в отчета за 2021 г.
За 2022 г., както и за предходните години 2010, 2011, 2012, 2016 и 2017 г. изобщо не са подавани годишни финансови отчети. В стария регистър на юридическите лица, поддържан от Министерство на правосъдието има подадени такива за 2013, 2014 и 2015 г., но са недостъпни, поради недовършеността на електронния им портал. След прехвърлянето на регистъра на юридическите лица към Агенция по вписванията и сливането му с Търговския регистър в 2018 г., би трябвало отчетите да са налични там, но старите ги няма.
А законът за счетоводството гласи в Чл. 74. (1) Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
За 6-те неподадени ГФО от сдружението в периода от 2010 до 2023 г., то би трябвало да е глобено 6 пъти с по 200 до 3000 лева и отделно с по 0.1 до 0.5 % от приходите за отчетните периоди ежемесечно, докато задълженото лице не подаде ГФО.
Отделен е въпросът, защо не е глобявана за това, но този отговор ще потърсим от Агенция по Вписванията, поддържаща Търговския регистър, който е следвало да ги публикува, от АДФИ, която е трябвало да състави Актове за установяване на административно нарушение и от министъра на финансите, който трябва да издаде наказателните постановления за да наложи глобите.
Да не говорим, че при неплащане на членски внос на сдружението, то фактически се е лишило от членове, включително от председателката си Ваня Григорова, която също не плаща в нарушение на устава, а “икономическата й експертиза и компетентност” става ясна, от подписваните от нея безумно грешни и непълни годишни финансови отчети. Правната й грамотност пък, както и отговорността й на гражданин и ръководител на обществена организация, си личи от нарушението на три закона с неподаването на финансовите отчети.
От друга страна, сдружението отдавна е нелегитимно и следва да бъде служебно заличено по искане на прокуратурата от съда. Защото, в устава му в чл. 22 ал. 2 се казва, че Общото му събрание се свиква най-малко веднъж годишно, а такова, като изключим учредителното от 2010 година, е свикано само още веднъж на 28.11.2019 г. Поне в Търговския регистър се виждат само тези два документа. Тоест, не са проведени изискуемите Общи събрания в цели 9 години от съществуването на сдружението.
Дейността на тази “лява организация” също предизвиква някои въпроси. В отчета за дейността им през 2018 г., намираме да се хвалят с това.
Излиза, че са защитили Истанбулската конвенция с нейната джендърска идеология под маската на загриженост за борбата с домашното насилие. Всъщност, тя редовно се явяваше по телевизиите, за да защитава приемането на конвенцията.
Още по-интересно е, че тя макар и “русофилка” и “путинистка”, която по логика следва да е против Украйна, подкрепи идиотското писание на Соломон Паси, който критикувайки отказа на предходното Народно Събрание да даде оръжия на украинците, написа прословутия си коментар, че трябва в герба да си сменим лъва със скопен такъв. Ето нейното писание долу: “Време е.” Странна позиция, не смятате ли? Защитава руския газ и интересите на “Газпром” срещу българските, защитава монумента на съветските окупатори в София – МОЧА, а се присъединява към антируската и проукраинска идея на Соломон да скопи българския лъв в герба? Объркала ли се е или просто е поредната й проява на последователен антибългаризъм-соросоидизъм?
В Управителния съвет на “Солидарна България” е и Калин Орлинов Първанов, който пък, е управител на “Издателска къща Барикада” ООД, заедно с още двама съдружници. Всъщност, той е мъжът, с когото тя живее на семейни начала, като партньори без брак.
Фирмата на мъжа й, прави рекламната и пропагандна дейност на сдружението, поддържа блоговете и сайтовете им. И той не си подава навреме годишните финансови отчети, последния му в Търговския регистър е за 2019 г., като е обявен чак през 2021 г., а за 2022 липсва. Според отчета, финансовото положение на фирмата му никак не е цветущо – обявили са 20 000 лева отсрочени данъци, налични 3 000 лева, 186 000 лева непокрита загуба, 3 000 лв., задължения към доставчици, 18 000 лв., задължения към персонала и 3 000 – осигурителни задължения, 5 000 лв данъчни задължения и като цяло са натрупали 247 000 лв., задължения, срещу които стоят само 2 000 лв собствен капитал и само 38 000 лева вземания от клиенти и доставчици.
По всички стандарти, това е фалирала фирма. Защо е така можете да си обясните, ако разгледате каталога на изданията им – само неомарксистки, болшевишки, русофилско-путинофилски и крайно леви, антибългарски писания, в сайтовете им и в книжните им издания, доколкото ги има. То за това нямат и купувачи. А откъде все пак се издържат при тия катастрофални финансови резултати? Е, от “дарения” разбира се, поне така са обявили пред регистъра на Министерски съвет.
Даренията са ясни, (колкото и да не са ясни), по интересни са договорите им с фондация “Фридрих Еберт”, “Колектив за обществени интервенции”, КТ “Подкрепа” и фондация “Transform! Europe EUPF” , както е истинското й име, защото в отчета е сбъркано. Последната фондация е обединение на крайно леви и либерални организации от цяла Европа, прокарващи новокомунистическата идеологическа помия, с подкрепата разбира се, на соросоидите. Най-важният спонсор обаче, е друг.
Това е “Колективът за обществени интервенции” с представляваща – Жана Мариянова Цонева, който е много интересно сдружение, с още по-интересен представляващ. То получава дарения под условие, като за 2021 и 2022 г. са обявили в отчетите си по 58 000 лв. годишно, от които около 17 000 харчат за административни дейности, а с по около 40 000 лева, явно финансират други организации. Специално през 2022 г., са получили финансиране от германската политическа фондация „Роза Люксембург“. Интересно, какъв ли е договорът за медийна услуга между тях и издателство “Барикада”, получила по него 4 100 лева?
А защо изобщо се интересуваме от Жана Мариянова Цонева? Ами защото е завършила и магистратура и докторантура в Централноевропейски университет, Будапеща, Унгария, по-известен като Университета на Сорос! И е била асистент-преподавател по съвременна социална теория там в 2017 г. След това кариерата й продължава със специализации и магистратури в университетите в Малта и Съсекс, Великобритания. Тъй като CV-то й е много интересно, можете да го видите в ПДФ формат отдолу.
Обърнете внимание в биографията й на следната специализация: Institute for Critical Social Inquiry, “Marx and Capital: The Book, The Concept, The History” с проф. Дейвид Харви, The New School, NYC.
Като изключим изследването й посветено на демона – сатанист – Карл Маркс и отровната му книга “Капиталът”, за което ще пишем друг път, да проверим Института за Критични Социални Изследвания, в който е специализирала. Ами веднага попадаме на два очеизвадни с наименованията си семинара предлагани там: „Транссексуални изключения: раса, класа, пол и сексуалност“; и “Съпротивата срещу теорията за критичната раса: четене на културните войни”. По-ясно от това, в що за Институт е специализирала Жана Мариянова Цонева, едва ли е възможно.
Така, сега да разбием един от митовете в публичното и медийно пространство. Обикновено, като говорим за левите, неокомунистите и необолшевиките, изпитващи носталгия към сатанистките изчадия Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Троцки и пъклените им дела, някак автоматично ги свързваме с Путин, и със съвременната имперска Русия, стремяща се към нова окупация на Източна Европа, за да възстанови от гроба мъртвия СССР, този път като зомбито СССР 2, за което всички руски пропагандисти говорят и пишат. Да, безспорно руската агентура у нас е многобройна силна и влиятелна и има огромни, макар и незаслужени успехи в прогагандата си.
Но не бива да изпускаме от вниманието си факта, че безумните, античовешки, Богупротивни и противоестествени идеологически помии, като неокомунизъм, необолшевизъм, социализъм са прокарвани перфидно и под маската на неолиберализъм, глобализъм, либертарианство, борба с “глобалното затопляне”, с “коронавируса”, “зелените сделки”, “въглеродните отпечатъци”, джендър идеологиите и ЛГБТП перверзиите, заедно с феминизма, мултикултурализма и всякакви подобни толерастии.
Неслучайно в кабинета на Клаус Шваб, на библиотеката му стои картина на Ленин. “Няма да имаш нищо и ще бъдеш щастлив” е новият лозунг на необолшевиките от Световния Икономически Форум, като новата перефраза на старото съветско комунистическо: “От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите”. В смисъл “15 минутни умни градове” – концлагери, цифрово робство с електронни пари и рейтинги на социална кредитна система, както и вкусна храна от хлебарки и червеи.
И както показахме по-горе, такива леви, прокомунистически, русофилски, путинофилски “синдикалисти”, “политици” и “общественици”, вършат зловредните си антибългарски деяния с любезната идеологическа, финансова, политическа, организационна и всякаква друга подкрепа на Сорос и неговите НПО-та и другите подобни нему глобалистки организации и институции.
В конкретния случай с “лявата кандидатка” за кмет на София – Ваня Григорова и близкото й обкръжение в сдружението “Солидарна България, като Калин Първанов и Даниела Пенкова, вече е ясно, че са отгледани, финансирани и лансирани от соросоидните НПО и институции. Да вземем само спечелените от тях проекти и примера със сдружението на Жана Цонева и става ясно. Ако, недай Боже, този кръг спечели кметските избори, ни чака още от същото, каквото беше и при Фандъкова.
Защото същите тези структури организираха, финансираха и създадоха, и ДПС, и ГЕРБ, и СДС, и ДБ, и ПП, и “Възраждане”, и в момента подготвят още нови, поредни “спасители”, които да ни пробутат при следващите парламентарни избори.
А във втората част ще видим Васил Терзиев – “десният кандидат” за кмет.
