Поредното полицейско насилие в София
Винаги е едно и също от години, даже от десетилетия. Независимо дали са протести на футболни запалянковци, социални, синдикални или политически демонстрации, полицията в София действа по един и същ начин, когато някой задкулисен играч, иска да опорочи и заклейми исканията на протестиращите. И да ги изкара тълпа хулигани, за да отврати обществото от тях. С помощта на медиите, разбира се.
Просто предварително се подготвя патената агитка хулигани – до един криминално проявени – занимаващи се с разпространение на наркотици, грабежи, поръчкови побоища, палежи и други такива. Имат си тартор, който от години е известен на полицията, но е много близък на най-висшето ръководство на ГЕРБ. Участниците в бандата са също добре известни на полицията, многократно арестувани, регистрирани за престъпления и в 90% от случаите, отървали се от правосъдието, поради високите си политически покровители. Плащат им на ръка преди и след “работата”, в този ден – 16 ноември 2023г., сумите бяха по 300 лв. на човек. Дават им бомбички, фойерверки, боксове, ножове, метални палки и точни инструкции, кога и къде да провокират униформените с нападения. Ако случайно полицията е въвела пропускателен режим на сборните пунктове на демонстрантите, някой услужливо ги пропуска с целия им инвентар, докато обикновените хора ги претърсват внимателно и старателно, и ги връщат дори за намерена нокторезачка в джоба. За да е заговорът пълен, има съгласуване между ръководещия полицейската операция по опазване на обществения ред и водача на групата хулигани.
Първо поставят пред фронта на групата протестиращи, нищо не подозиращи невъоръжени полицаи с жълти жилетки с идиотския надпис “антиконфликт”, които са без щитове, брони и каски и даже без палки. И им дават заповед да стоят мирно и “да не се поддават на провокации”. Използват ги за примамка и като жертвени агнета. Трябва да създадат впечатление за рехав и слаб полицейски кордон, който плаче да бъде разкъсан и пометен. На заговорниците не им пука, че тези хора първи ще пострадат. След това по сигнал от водача, провокаторите ги нападат с пиратки и бомбички, фойерверки и метални палки, дръжки на знамена, кошчета за боклук и други подръчни материали. Безпричинността и жестокостта на нападението над невъоръжени полицаи разбира се, вдига градуса на напрежението и естествено униформените и техните колеги жандармеристи отзад, с щитовете, палките, сълзотворния газ и каските, вече изпитват справедлив гняв и искат отмъщение. Напълно нормално чувство, когато не знаят за заговора. Но забележете, ще видите и на видеото долу, как не арестуват, нито бият с палки нападателите, които между другото, винаги са с маски. Така че, дежурно снимащите с видеорегистраторите полицаи не хващат лицата им. Имат заповед “да не провокират и да не отвръщат” на нападенията. Когато вече стане напечено или някой от полицаите пострада, изтеглят кордона с идиотските жълти жилетки “Антиконфликт” назад и местата им се заемат от тежко екипираната жандармерия. Удивително и тя нищо не прави с нападащите, които ги замерят със запалителни бомбички, фойерверки, удрят по щитовете и каските им с метални и дървени пръти, блъскат в тях кофи за боклук или хвърлят по редиците им метални заграждения, откъртени павета от настилката, паркинг колчета и каквото друго намерят. Много странно, жандармерията стоически понася всичко това, защото няма заповед за действие. А спокойно могат с удар с палка или сълзотворен газ да обезвредят за секунди наглеците, да ги повалят и арестуват. Те са винаги само десетина души. (Както ще видите на видеозаписа, нормалните демонстранти са назад, а отпред в широко празно пространство, пред полицейските ограждения и кордона, безчинстват провокаторите, но полицаите не ги прибират, макар, че могат.) Те никога не го правят, на нито един протест. Изчакват, медиите да заснемат нападенията, полицията също прави документални видеа, които после да размахва за доказателство и най-важното, изчакват организираните провокатори да се изтеглят безопасно назад в тълпата и после да напуснат полето на битката.
Ако в това време, увлечени от стихията на бушуващите страсти и обикновени протестиращи се включат в тези безчинства, толкова по-добре. Но и да няма такива глупаци, видеата вече са заснети и поводът е наличен. Следва поливането с водните оръдия. И после жандармерията тръгва в атака. Почват да бият наред, точно мирните протестиращи, които не успеят да избягат навреме и не са извършвали никакви безчинства и вандалщини. Вижте във видеото долу, как някои нормални участници в протеста даже възпират побойниците с металните пръти, като ги бутат назад от полицейския кордон. Дори на видеото се вижда един мъж, който няколко пъти пита полицаите, защо не арестуват провокаторите? Впрочем това се случва на всеки един протест.
Както казахме горе, полицаите никога не арестуват, не бият и дори не опитват да озаптят провокаторите. Тръгват да бият мирните протестиращи, по-лесно е, по-безопасно и някакси “мъжествено” изглежда. Това ще го видите на второто и третото видео надолу. Дори и случайно, някой от платените провокатори, да е толкова тъп или без късмет, че да попадне в ръцете на полицията, тихичко го освобождават, защото в районното вече има списък на “нашите момчета” при дежурния началник, в който пише, кого от арестуваните трябва да пусне незабавно, за да не издаде схемата и поръчителите. Ако стане грешка и не го пуснат, идва мастит адвокат и го освобождава безпроблемно. Ценният екземпляр – хулиган, ще потрябва и следващия път за другия протест.
Междувременно, полицията вече е разпръснала мирната демонстрация и сега спокойно обикаля квартала по тихите улички, бие случайни хора – минувачи, арестува “заподозрени”, влиза по заведенията, пребива и се гаври със случайни хора, изважда ги навън и ги претърсва или прибира, защото са им изглеждали “съмнителни” и т.н. След това вкарват в арестите десетки хора, повечето от тях – мирно протестиращи, а някои дори и случайни минувачи, неразбиращи какво им се случва, понякога и чужденци и журналисти. Броят на битите и ранените изобщо не е важен, има си линейки за тях. После на пресконферециите, ръководството на полицията разказва сълзливи истории, как “редови полицаи оказвали помощ на ранени по улиците” и прочие басни. Оплакват се колко много полицаи били ранени и пострадали от хулиганите, и ронят крокодилски сълзи за потрошените коли, витрини на магазини, пейки и огради в многострадалната ни столица.
Казионните медии напоително пропагандират официалната версия и дават грижливо подбрани кадри на нападението над полицията, но като дявол от тамян бягат от кадрите с последващото полицейско насилие над напълно невинни хора. Дори и да кажат нещо по въпроса, го дават само като статистика и отминават набързо към другата тема.
Е, затова има и други свободни медии, като нас, да разкрием истината. Ето видеата отдолу за случилото се след протестите за оставка на ръководството на БФС, в малките улички около стадиона. Гледайте и си направете сами изводите, кой е крив и кой – прав. Първото видео е с възрастово ограничение, поради насилието в него и за да го гледате, трябва да щракнете връзката, за да го отворите в Ютюб. Иначе, при вграждане в сайт, не може да се гледа пряко на страницата.
Следващото видео е много показателно, как случайно попаднали в полицейска униформа комплексари се държат като мутри. От висотата на служебното си положение като полицаи, защитени с броните, каските, щитовете, сълзотворния газ и палките, въоръжени и недосегаеми се репчат, бият и издевателстват над мирни млади хора, които не са им направили нищо, даже им говорят възпитано и културно. Но те се отнасят с тях като с концлагеристи в съветския ГУЛАГ, карат ги да легнат на земята и видеото завършва, точно когато започва побоят. Явно и неизвестният видеооператор е пострадал, поне така се вижда в края. Такива боклуци нямат място в полицията. Тия “смелчаги”, са си обикновени пухльовци, ако се озоват някъде без униформа, оръжие и служебна карта пред нормални мъже, ще се свият в черупките си и ще избягат или ще молят за милост, но няма да се бият. Те могат само да бият по-слаби и то ако са екипирани с тежки брони и щитове, като средновековни рицари и пазени от всевластието на служебното си положение. Иначе са си жалки страхливци. Точно силните мъже са великодушни и нямат нужда да издевателстват над слабите и беззащитните. А тия “полицаи” долу са измет и отрепки, най-долнопробната утайка на обществото случайно попаднала сред униформените.
Впрочем ръководството на БФС, което забърка тази каша, не желае да подава оставка. Явно някой виден гербаджия, близък с шайката или набъркан в далаверите на Боби Михайлов, Емо Костадинов и Данчо Лечков, (който впрочем беше кмет на Сливен от ГЕРБ и личен приятел на Бойко Борисов), е звъннал на тартора на дежурната шайка провокатори, за да свършат тази услуга на ръководството на БФС. Което после нагло да говори пред медиите: “Пред тия хулигани ли, дето вършат погроми да се огъваме, да подаваме оставки? Че това ли са истинските футболни запалянковци – милеещи за спорта? Никакви оставки!” А Емил Костадинов им показа и среден пръст на журналистите…
Всъщност и ГЕРБ има политически интерес да направи смешен новия кмет на София и да иска оставката на министъра на вътрешните работи…
Това е долнопробният сценарий, по който се работи винаги, поне в София, при всеки един протест. Така беше и на протестите на 10 юли и на 2 септември 2020 г., когато същите агитки-провокатори, свършиха мръсната работа и дадоха повод на полицията да пребие младежите зад колоните на Министерски съвет. През 2021 г., пред Комисията за проверка на полицейското насилие в Народното Събрание, председателят ѝ Николай Хаджигенов съобщи кои са шестимата от 7-те полицаи, заснети да удрят, хвърлят и влачат демонстранти зад колоните на Министерския съвет на 10 юли миналата година. Според Хаджигенов това са:
- 1. Митко Савовски;
- 2. Стоян Стоянов;
- 3. Венцислав Георгиев;
- 4. Али Алиев;
- 5. Дани Димитрова;
- 6. Андон Андонов;
Впрочем тези биячи и досега си работят в полицията и дори и не бяха наказани. И не само тогава, на почти всеки от 400-те протеста срещу Борисов и Гешев, ставаше едно и също. И ще продължава да става, докато не се осъзнаем и не ударим злото в сърцето му. За това обаче, трябва не смяна на министъра, а смяна на политическата система. Но за това, друг път.
