“Море от мечти” на Мари Робес
С удоволствие представяме романа на Мари Робес със заглавие “Море от мечти”. Kнигата е неин дебютен роман, а тя самата е по-известна като автор на две книги за интериорен дизайн и декорация, станали бестселъри в Германия и Китай.
Ето и оценката на издателите:
“Лека и многопластова, забавна и смислена, книгата ухае на лято и се чете на един дъх. Отвежда ни на любими български местенца, оваляни в дъха на рози и песента на щурчета, и сменя пред нас като на калейдоскоп Созопол, Велека, Несебър, селца в Струмската долина. Озоваваме се на цветните тераси на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над залива на Албена. Улавяме дъха на Родопите. Разхождаме се по калдъръмените улички на Стария Пловдив. Гледаме звездите в мастиленото небе над крепостта Калиакра. От страниците ни трогва българска песен, която напомня за Балкана и морето, за полет на чучулига и долина от рози.
И на този фон се разказва историята. Виждаме България през погледа на двама чужденци. И през очите на възрастния български таксиметров шофьор Камен – някогашен учител, който не се отказва от мечтата си, въпреки натиска на битието.”
Както казва авторката:
“Написах го, защото лисват романи с красиви български места. Надявам се “Море от мечти” да вдъхнови българи в чужбина да се върнат обратно. Както и хора от България да не заминават навън. Като късче към “зърно за посева”, за което говори Шекспир в Сонет 14.”
С нейното любезно съгласие даваме кратки откъсчета от книгата:
Пътят бе притихнал в очакване на залеза. Виеше се успоредно на брега между поля и високи треви, хълмове и изоставени складове. Минаваше през Балчик, Каварна и Българево, докато стигнеше удивителната панорама на Калиакра – полуостров, вдаден два километра навътре в морето, с отвесни скали в червеникав оттенък, които се извисяваха седемдесет метра над водата, облени в пурпурни ивици от залязващото слънце.
В България не е лесно. Но дори само Родопите да имахме, пак бих останал. Такова е сърцето ми. Тук иска да бие.
Том Бранд се взираше в компютър последен модел Епъл. Светлина от настолна лампа, поставена на стара дъбова маса, падаше върху десктопа, потрепваше на повърхността и се разпиляваше на златни прашинки. Но сиянието ѝ бледнееше пред това на снимките, менящи се на екрана. Седемте рилски езера. Плажът Ропотамо. Пътят на звездите в Странджа. Бекови скали в Родопите.
Не ми трябват плоскоекранни телевизори. Нито екскурзии до Гърция и изкуствени дубайски острови. Но искам справедливи битки. Хуманност. Свобода. А реалността става все по-несвободна. Не стига за размаха на крилете ми.
Велека се стигаше по пътя Ахтопол – Синеморец. По отбивка така скрита между дървета, че човек не можеше да не я подмине, ако идва за първи път. Табела липсваше. Том зави вляво по черен път, който криволичеше между брястове и ясени , цъфнали ружи и магарешки бодили. Колата заподскача като ледче в шейкър.
Не ни трябва консуматорство, а смисъл.
С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка.
Не е нужно да вървим до Сантяго. Най-важният път никога не е далеч. Просто не дръзваме.
Беше тиха лятна вечер в българско село. Песен на щурчета милваше сънливата уличка. Светлина от прашна крайпътна лампа проникваше слабо в съседно дворче. Въпреки тъмнината Стела остана с впечатление за малка градинка с избуяли зеленчуци. Ако беше ден, щеше да види лехи с розови домати пред схлупена къща със стар прозорец, по който се нижеха саксии с нацъфтяла върбинка.
Отново го усещаше. Разговорите на хората звъняха в нощта. Около нея летяха думи на език богат, многопластов и жив, напоени с магически акорди. Носеха древен духовен код, композиран от небесна филхармония и благословен от Бог като българската земя.
Стела трудно намираше думи. Прекара пръсти през косата си и отвърна на погледа му.
– Сякаш се влюбвам в… цяла държава.
Можете да поръчате книгата оттук.
