Как (да не) се фалшифицират изборите
Как се гласува на избори с хартиени бюлетини
На теория изборният процес е демократичен, сигурен и честен, позволява достатъчен контрол на дейността, проследимост и проверимост на резултатите. Защото СИК-овете, ОИК-овете и ЦИК се формират на многопартиен принцип, в секциите за гласуване има застъпници и наблюдатели на различни партии, които в края на изборния ден получават копие на протокола с резултатите от гласуването, прави се видеонаблюдение и видеозапис на броенето на бюлетините, има и съдебен контрол на резултатите.
В действителност обаче всички изборни резултати се фалшифицират и това е от десетилетия, по-точно от 1990 г., досега. Как става ли?
Да разгледаме пътя на гласовете на хората, от подаването им в избирателните секции, до последното им местоназначение – решението на ЦИК с обявяване на крайните резултати.
Избирателят отива в някоя от 11 000 избирателни секции в страната, в местното си училище по местоживеене. Членовете на избирателната комисия намират в избирателния списък името му по лична карта и му дават да се подпише в списъка за гласуване. Дават му бюлетина на която слагат печата на съответната СИК преди да влезе в кабинката за гласуване, за да не я подмени със собствена. Той влиза в кабинката, поставя отметка Х или V със син химикал в квадратчето на любимата си партия, сгъва бюлетината, излиза от кабинката и я дава за втори печат. Обикновено печатите ги слага председател или заместник-председател на СИК, а още в началото на изборния ден печатът нарочно се наранява с острие, така че да дава неповторим отпечатък върху всяка бюлетина. Теоретично това гарантира, че избирателят не е внесъл отвън собствена бюлетина и второ, че всички попаднали в урната бюлетини са точно от тази избирателна секция, а не са подменени, защото вече имат по два съвпадащи еднакво наранени печата – преди влизане и след излизане от кабинката. Избирателят я пуска в прозрачната изборна урна, а комисията трябва да го следи, да пусне само една бюлетина, (дори и да успее да пусне две, ако втората е без печатите е невалидна). След това се подписва втори път в избирателния списък, вече като „гласувал“. С това изборите за него приключват и той си отива, а подаденият глас започва пътя си през СИК – РИК – ОИК – ЦИК, до компютрите на държавната фирма „Информационно обслужване“, която изчислява крайните резултати.
Още в СИК възниква първият, неотстраним за момента, конституционен проблем, но за който има отлично решение, стига да има воля за това на държавно ниво. В избирателния списък винаги има така наречените „мъртви души“ – починали хора или хора чието място не е в този квартал по регистрация, или са дублирани в няколко избирателни списъка, или просто има допусната техническа грешка и т.н. Въпреки масовата заблуда, това е рядкост и НЕ може да промени резултатите от изборите, дори и в една единствена избирателна секция.
Големият проблем е, че милиони българи с избирателни права живеят в чужбина, но са в избирателните списъци в България. Този проблем НЕ може да бъде отстранен, защото по Конституция те са си избиратели и не могат, и не бива по никакъв начин да бъдат извадени от списъците, защото имат право да гласуват, било в чужбина, било в страната, ако се върнат за изборите. Крайно време е споровете по този въпрос да спрат, защото са безполезни, докато не бъде променена Конституцията.
Тук възниква първата възможност за фалшификация. В контролирани изцяло от ГЕРБ (или ДПС, или от БСП) избирателни секции, след края на изборния ден, членовете на комисията подписват в списъка с фалшиви подписи неявилите се да гласуват „мъртви души“ и пускат допълнително съответния брой бюлетини в урната с гласове за ГЕРБ, (ДПС, БСП) разбира се. Това е широко разпространено в малките населени места и не само там. Въпреки масовостта на тази практика, тя не може да окаже съществено влияние на резултатите в национален мащаб, (освен за ДПС), но отлично работи в местните избори, особено в бастионите на депесарите, където се прави винаги.
А и живеещите в Турция избиратели, редовно си гласуват по два пъти – веднъж в Турция, след това идват с автобусите до Кърджалийско и си гласуват втори път и там. А често дори си гласуват само в България, където са се върнали за уикенда, а по местоживеенето им в Бурса, Измир и Цариград „за гласуването им“ се грижат тамошните СИК, които са напълно безконтролни от страна на българската държава, но са под контрола на турските служби за сигурност.
Едно възможно решение на този проблем е, партиите да изискат последваща проверка на гласувалите в чужбина по избирателни списъци и да бъдат сравнени с гласовете им по място на регистрация в България в местните такива. Отделно в МВР си има електронен регистър на влизащите и излизащите от страната и при спор лесно може да се установи, дали български граждани постоянно живеещи в чужбина, са се върнали в България за изборите или са си били в Канада, Турция или Франция примерно. Това е дълга, трудоемка и времеемка проверка, но задължително трябва да се прави след всички избори и в СИК, където има засечени нередности, да се търси наказателна отговорност.
Продължаваме с преброяването на бюлетините попаднали в урната в Секционните Избирателни Комисии след края на изборния ден. Вратата на класната стая вече е затворена, вътре са само членовете на СИК, партийните застъпници и наблюдатели, и видеонаблюдението, ако работи изобщо. Отварят урната и вадят бюлетините, проверяват дали имат по два печата, (ако нямат, се отстраняват като невалидни или, ако имат само по един печат възниква спор дали това е невалидна бюлетина или е пропуск на комисията), но такива случаи в национален мащаб са пренебрежимо малко и не оказват съществено влияние на изборите.
Започва разгъването и преброяване на бюлетините по партии, а с това и масовата фалшификация в национален мащаб, която се прави в 80% от всичките 11 000 избирателни секции. Гербаджиите в комисиите имат предварителни указания да фалшифицират и правят невалидни бюлетините подадени за другите партии. Начинът е елементарен, ако бюлетината е за ГЕРБ се отчита правилно, ако е подадена за друга партия, (примерно ВМРО), се поставя отметка в още едно допълнително квадратче за друга партия (БСП, ГЕРБ и т.н.) Това става удивително лесно с химикал или с изцапан с мастило пръст, който се поставя върху допълнително квадратче, освен вече маркираното от избирателя при разгъването на бюлетината и т.н. В секциите с изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС комисии, това се прави пряко и безконтролно, в секции в големите градове или в такива, в които честните наблюдатели са неподкупни и внимателно гледат, се прави скрито. И е удивително лесно, особено в големи секции с подадени 600 – 900 гласа. Защото в тях, за улеснение и бързина, комисиите се съгласяват бюлетините да се вадят и броят от няколко групи членове на комисията и така в суматохата става лесна фалшификацията, никоя от групите не гледа какво става в другите, а застъпниците и наблюдателите са принудени да стоят на два – три метра разстояние и е трудно да видят кога някой цапа с мастило второ и дори трето квадратче на „вражеска“ бюлетина. През 2011 година в Пловдив, ВМРО се сдоби с таен обучителен филм на партия ГЕРБ за провеждане на изборите, в който главно действащо лице беше тогавашния областен управител и председател на ГЕРБ – Пловдив – Иван Тотев, (впоследствие два мандата кмет на града), който във филма е сниман как на сбирка на актива на ГЕРБ, след проведени частични избори за кмет на район в града, казва дословно: „Броят на недействителните бюлетини не е достатъчен!“ И хвали някакъв господин Захов, който в секцията си направил много вражески бюлетини недействителни.
ВМРО даде филма на прокуратурата, която разбира се прекрати преписката. Повече за този скандален случай – тук.
За сведение, в последните години на всички парламентарни избори броят на недействителните бюлетини се увеличава непрекъснато, като в един от случаите достигна до 30%, това беше най-високият брой в целия Европейски съюз! Коментарът е просто излишен.
Впрочем в изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС секции, вместо правене на невалидни бюлетини, се практикува подмяната на „вражеските“ с „правилни“ или просто попълване на допълнителни бюлетини, както сега беше заснето от училищните камери за видеонаблюдение.
Идваме до по-сериозните проблеми. След преброяването на бюлетините и записването на резултатите в протоколите в СИК, председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията, които трябва да са от различни партии, вземат чувала с бюлетините от урната, запечатан с лепенка, подписана от всички членове на комисията и подпечатан с печата на СИК, (и втория чувал с неизползваните бюлетини, печата и канцеларските материали, който се връща в Общината), и тръгват да ги предават в РИК (или ОИК в по-малките общини). В София, хората се извозват организирано с микробуси и с полицейски коли за охрана на автоколоната до съответната ОИК, но другаде няма организирано извозване и хората се придвижват пеша или със собствен транспорт.
И така, по трима представители от всяка СИК от целия град (община), се нареждат на убийствено дълги опашки пред сградата на ОИК и чакат часове отвън, а после и вътре, за да предадат протокола с резултатите. Изморени, гладни и недоспали и много изнервени. След часове или денонощия чакане, сядат до заветния компютър, където сътрудник на ОИК започва да вкарва в програмата на „Информационно обслужване“ резултатите от протокола.
Протоколите нарочно са създадени идиотски сложни и неясни, за да има неизбежно грешки при попълването им, дори и резултатите в отделните колони, (брой избиратели по избирателен списък, брой дописани с удостоверения за гласуване на друго място, брой гласували, брой негласували, брой действителни бюлетини, брой недействителни бюлетини, бройки бюлетини по партии, брой преференции и т.н.) да са смятани с калкулатор, в поне 65% от случаите има грешки. Протоколът се попълва в късните часове на вечерта в избирателния ден, често към 22 – 24 часа и секционната комисия, застъпила на поста си в 6:00 сутринта, вече е изкарала 16-18 часа в напрежение и е натрупала умора, и грешките са обясними, и неизбежни. Следователно в един момент компютърната програма в ОИК отчита несъвпадение в числата по протокола и операторът на компютъра задава известния катаджийски въпрос към тримата представители на СИК: „Ми ся ко прайм?“.
По закон нищо не могат и не бива да правят, освен да извикат всички останали членове на СИК, които отдавна са си отишли и вече спят, да отворят заедно чувала, да броят пак и да пишат нов протокол. Това, обаче НИКОГА не се случва. Да не са луди да си създадат такъв проблем на 24-тия час будуване, а и как ще задължат останалите членове на СИК, които вече сладко спят, а и са на работа на другия ден, да се явят?
И тогава става едно пълно беззаконие, тримата, (председател, заместник-председател и секретар от различни партии), се споглеждат и започват напълно противозаконно да преправят протокола, докато числата в колонките съвпаднат. Накрая тримата се подписват на протокола, че са отстранили „технически грешки“, (абсолютно незаконно), отиват пак на компютъра и този път, о чудо! Софтуерът приема преправените числа, дори и да са обърнали резултата в полза на ГЕРБ.
(В такива случаи понякога има и пари в брой в пликове, раздавани от услужливи непознати хора, които “просто искат да помогнат с изчисленията” и се появяват в точния момент и място, в силно охраняваната, и затворена от полицията сграда, като Арена „Армеец“ например, но се е случвало, и в Пловдив, и в други големи градове). Щастливи, (и с пликове в джобовете, по оперативни данни тази поправка на „технически грешки“ се спонсорира с 5000 лева общо, които те си делят, въпреки партийните различия), тримата от СИК най-после отиват да спят. Ето едно потвърждение на това от бивш член на РИК.
Решението на този проблем е лесно, протоколите да са съвсем опростени и да се забранят всякакви поправки в тях, след като са подписани окончателно от всички членове на СИК, в класната стая на училището. При грешки и разминаване в числата, процедурата по ново преброяване на бюлетините и съставяне на нов протокол, да се повтаря задължително от същата СИК на следващия ден, НО с участието на допълнителни външни наблюдатели.
Оттук вече обработените в РИК и после в ОИК данни от протоколите, се обобщават в протокол на ОИК, предаван вече в Централната Избирателна Комисия. ЦИК трябва да изчисли крайните резултати от изборите в национален мащаб. И вече идваме до най-голямата и сериозна злоупотреба, (всъщност престъпление), която вече става със софтуера на държавната фирма „Информационно обслужване“ АД, изчисляващ крайните изборни резултати.
Тук вече не помагат нито застъпници, нито наблюдатели, нито многопартийната ЦИК. Никой не знае какъв е този софтуер, как точно работи и какво точно изчислява. ЦИК многократно е отказвала в различни свои състави през годините в миналото, достъпа до него и проверката му от независими експерти. Под предлог, „да не бъде фалшифициран“, което е смешно, но по смешното е, че и най-големите софтуерни експерти нищо не биха могли да проверят, дори да им дадат достъп до компютрите и сървърите на фирмата, защото софтуерът е със затворен код. Но даже да беше и с отворен код (open source), пак нищо не би доказала такава проверка, защото никой не може да гарантира, че точно провереният от тях софтуер ще работи впоследствие на сървърите, когато изчислява резултатите. И тук стават няколко неща.
Софтуерът фалшифицира резултатите, като прехвърля гласове от графите “не избирам никого” или от невалидните бюлетини или от гласовете подадени за маргинални извънпарламентарни партии към резултатите на ГЕРБ, ДПС, БСП, ИТН, “Възраждане”, и изобщо към когото трябва в съответния политически момент.
Ако е недостатъчно за победа, отнема и от гласовете на сериозните опоненти, ако са спечелили в някой ключов район и ги прехвърля към ГЕРБ или неговите партии – патерици. При положение, че това е недостатъчно или опасно, защото би предизвикало подозрения и възмущение при големи разлики в резултатите, влиза в сила третото оръжие – добавянето на фалшиви секции с победа на ГЕРБ, които не съществуват в действителност. Не случайно най-строго пазената тайна на ЦИК е списъкът с броя и физическите адреси на секционните избирателни комисии в страната. За невярващите – опитайте се да го изискате от ЦИК по Закона за Достъп до Обществена Информация, да видите какво ще ви отговорят.
По този въпрос разследващият журналист и изследовател – Григор Лилов има дълга статия с доказателства, а е подавал и два пъти сигнали в прокуратурата за тези фантомни секции, променящи изборните резултати. Прокуратурата до момента даже не е благоволила да му отговори дали прави нещо по въпроса.
Но проблемът е и друг. Не само, че се добавят електронно фалшиви, несъществуващи секции в изчислението на крайните резултати. За тях се фабрикуват и съответните чували с бюлетини, подпечатани стриктно с два печата на несъществуващата секция и съответния изряден протокол, подписан от фалшиви членове на измислена СИК. За целта се отпечатват нелегално допълнително протоколи и бюлетини, и се правят съответните печати. Да си припомним скандалът и разследването за печатницата в Костинброд, притежавана от активист на ГЕРБ, където бяха открити стотици хиляди нелегално отпечатани бюлетини, готови за изпращане по областите и разбира се съдебната система покри случая, както винаги. А за нелегалната работилница за печати във Варна, пише в разследванията си Григор Лилов.
И така по мои лични наблюдения, от 2011 година насам, няма НИТО едни избори в България, които да не са били изцяло или частично фалшифицирани в полза на ГЕРБ. Разбира се напоследък се прави по-хитро, ГЕРБ не получава пълно болшинство, както в първите години, а просто най-многобройна парламентарна група, но не и болшинство от над 120 народни представители, защото разчитаха на патерици като “Атака”, Реформаторския блок, РЗС, Патриотичния фронт, “Възраждане” и други такива бърсалки, които употребяват като пачаври и после изхвърлят на политическото бунище. Лесно, удобно и не будещо подозрение.
Но има едно необходимо и важно уточнение. Понякога, при масово гласуване и явна антигерб вълна, фалшификациите стават, ако не невъзможни, то поне трудни и опасни. И тогава с прискърбие, ЦИК и „Информационно обслужване“ са принудени от обстоятелствата, да обявят истинския победител, макар и да са му откраднати тук-там гласове, за да му понижат поне резултата, както стана с президентските избори, когато над два и половина милиона българи гласуваха за генерал Радев и той все пак стана президент, че даже и два пъти.
И в някои други случаи, когато преценят, че има опасност, внимават какво правят. Например при избори за кметове и общински съветници, при парламентарни избори в особени райони, като например бастионите на ДПС, където технически спокойно могат да „направят софтуерна победа“ на ГЕРБ, но по пределно ясни причини не смеят. Също в някои традиционно червени райони, където застъпниците и членовете на СИК от БСП са особено активни и честни и т.н.
В последните години с появата на ПП-ДБ, които направиха “ала-бала” с машините, на гербаджиите им стана по-трудно, но после се оправиха, като оставиха простоидиотите да направят правителство, с министри посочени от ГЕРБ и ДПС, издъниха се, опраха пешкира и ГЕРБ пак си е с най-голяма парламентарна група в резултат на предсрочните избори.
Машините за гласуване, които също безспорно фалшифицират резултатите, са другият много сериозен проблем. Заради това сме пуснали искане до ЦИК за касиране на сегашните избори. Освен това сме пратили искане в Народното събрание, за пълна отмяна на машинното гласуване.
Всички проблеми с електронното гласуване сме описали в многобройни статии тук.
Как да направим изборите честни и без фалшификации?
Накрая трябва да се каже, какви мерки биха могли да се вземат, за да се прекратят тези безобразия и престъпления, водещи до подмяна на волеизявлението на народа. Следващите предложения ще изкоренят в голяма степен проблемите:
1. Въвеждане на изцяло мажоритарни избори за народни представители, евродепутати и общински съветници. Законова забрана на пропорционалната изборна система.
2. Пълна забрана за гласуване в чужбина за местни и парламентарни избори. Гласуване извън страната да се допуска само на президентски избори, защото президентът олицетворява националното единство и държавния суверенитет, за всички българи по света. (Желаещите да участват в управлението на страната, да се приберат да живеят в Родината си и да плащат данъци тук, за да носят отговорност за последствията от избора си). Има и втори вариант – да се позволи гласуване на българите живеещи в Европейския съюз, или Европа като цяло, което обаче, да върви заедно с пълна забрана на гласуване в Турция или отнемане на българското гражданство на живеещите в Турция изселници.
3. Отмяна на гласуването с машини и пълна законова забрана на каквото и да било електронно гласуване.
4. Деполитизация и департизация на СИК, ОИК и ЦИК и замяната им с отговорна пред закона изборна администрация (ИА), съставена от независими хора на случаен принцип, под контрола и наблюдението на всички нива, на застъпници и наблюдатели на партии, организации, медии и граждани. (И тези структури да не са със статут на комисии, в които решенията се вземат с гласуване, както е сега. Защото това безумие води до колективна безотговорност в момента, когато преобладаващото болшинство от някоя водеща партия и съюзниците й в комисиите, с гласуване отменят дори и законови положения или жалби на партиите за изборни нарушения). Изборната администрация трябва да се състои от хора, които носят лична отговорност за решенията си, включително и наказателна.
5. Изборната администрация законово да бъде задължена да публикува преди изборите ВСИЧКИ избирателни секции в страната, с физическите им административни адреси и повече да не се правят никакви промени в тях до края на изборите.
6. Избирателите гласуват, като в тъмната стаичка на празни листчета собственоръчно изписват трите имена на избранника си за народен представител, (кмет, общински съветник, евродепутат, президент.) Всеки кандидат за изборна длъжност да може да се кандидатира само в един избирателен район. Неправилно и неграмотно изписване, прави бюлетината невалидна.
7. Видеозаснемане на броенето на бюлетините във всички избирателни секции, със запазване на архив до приключване на евентуални съдебни спорове по законността им. Ако видеонаблюдението не е осъществено в реално време, липсва видеозапис, или не се вижда ясно броенето на бюлетините, резултатите в тази секция се анулират и се провеждат нови частични избори в такива секции.
8. Залагане на законово, неотменимо задължение на изборната администрация, при искане на партии и други организации или граждани, да се прави повторно преброяване на бюлетините и проверка на обявените резултати, в която и да е избирателна секция, БЕЗ необходимост от съдебно решение за това. (В момента става само по решение на съда и съдилищата в 99% от случаите отказват такова повторно преброяване). Проверката и преброяването да се прави от външни независими екипи с хора, посочени от партии и организации, в присъствието на секционната изборна администрация.
9. Пълна проверка на фирма „Информационно обслужване“ и изборния й софтуер, кодът му да се отвори и разследва, а виновните да влязат в затвора. След това, софтуер с отворен код да се използва за изчисленията на резултатите от изборите, при наличието на външни наблюдатели. Но да се прави и паралелна проверка на националните резултати и от друга система, с други независими участници. Успоредно контролно изчисление на изборните резултати и на долните нива – и в Общинските и в Секционните изборни администрации от външни екипи с партийни и независими участници, включително броене и на ръка при съмнения, дори и да продължи седмици.
10. Завишаване на наказанията за престъпленията срещу избирателните права на гражданите и изборния процес.
Предлаганите промени в изборния процес няма да ликвидират напълно явлението купуване на гласове, но поне ще го затруднят и ограничат. Защото винаги ще има купени, притиснати, заплашвани и принудени да гласуват за някого избиратели. Там трябва да се работи в друга посока – да стават все по-малко такива хора. Но това е предмет на отделен разговор.
