Кой е Джон Малкович?
Даже не се сещах кой е Джон Малкович, когато дойде за пръв път да поставя пиесата “Самотата в памуковите полета” в Народния театър “Иван Вазов”. Считах го за поредния прехвален от медиите Холивудски субпродукт, избълван от конвейера на масовостта, тривиалността и пошлостта на тази прословута “фабрика за мечти”. Затова бегло погледнах биографията му и се оказа, че съм гледал няколко филма с участието му. Фактът, че даже не съм го запомнил, нито него, нито филмите му, потвърди правилността на представата ми за този субект.
Когато обаче стана скандалът с антибългарската му провокация, да постави точно тази пиеса – “Човекът и оръжията” на родна сцена разбрах, че няма нищо случайно. Нито в пиесата, нито в автора й, нито в театъра в който е поставена, нито във времето за постановката, нито кой точно я поставя, нито с чие любезно съдействие става тази гавра с националното ни достойнство. Всичко е било старателно обмислено, предвидено и осъществено с ясна цел.
Да започнем оттук – Сръбско-българската война започва на 2 ноември по стар стил, с вероломното нахлуване на сръбската армия в нашата земя. Оттук нататък даваме важните дати в стар стил. На 7 ноември е битката при Гургулят, където частите на капитан Христо Попов, разбиват сърбите. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и в жестока битка за надмощие, българите надделяват, а сърбите го удрят на бяг. Фактически, от обяд на 7 ноември българите минават в настъпление и обратът във войната започва.
На 8 ноември нашите войски настъпват към Драгоман, разбиват враговете и сърбите бягат от града. Същия ден Първи пехотен Софийски полк разказва играта на остатъците от сръбската Моравска дивизия и освобождава град Брезник.
На 9 ноември боевете спират, за да може българските войски да се прегрупират и подсилят с пристигащите части от Южна България, но преломът във войната вече е постигнат. Ясно е че българите се бъдещите победители, както и става.
Така, случайно ли е, че първата постановка на Малкович е на 7 ноември, а втората и третата, съответно на 8 и 9 ноември? Нищо случайно няма при някои събития – организирани от някои лица, накрая ще видим кои.
С една дума, вместо да празнуваме славните победи на българската армия в тези три критични за България исторически дни на 1885 г., някаква жълтопаветна псевдоинтелектуална измет, ще има съмнителното удоволствие да си дава парите, за да ръкопляска на националното унижение, перфидно поднесено им от някакъв си американизиран хърватин Джон Малкович, в залата на Народния театър, носещ името на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Който народен поет, сигурно ще се върти в гроба си от гаврата в сградата, носеща неговото име. Човекът, който написа за падналите български герои в боевете:
“Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.“
Такива целенасочено търсени съвпадения са характерни за дейността на едни задкулисни общества, които винаги организират зловредните си начинания с дълбока символика.
И така, реших да проверя, кой по дяволите е този наглец, дошъл да се гаври с националната ни памет. Рових, рових и открих само един интересен факт от детството му, че като шестнадесет годишен е тежал цели 102 килограма и съучениците му викали “прасчо”. Обаче с желязна диета, успява да свали 30 килограма. Не може да му се отрече, че има воля. Да видим обаче рода му.
Джон Гавин Малкович е син на Даниел Леон Малкович (Daniel Leon Malkovich) и Джоана Малкович (Joe Anne), с моминско име Чойсър (Choisser), родословието й включва английска, шотландска, френска и германска кръв. Реших да проверя майчиния род – Чойсър. Бащата на Джоана е Стив Чойсър, а майката – Една Алис Чойсър (моминско име Джонсън). Майката Една е погребана в Бентън, Франклин, Илинойс, Съединени американски щати, в “Masonic and Odd Fellows Cemetery”.
Така, Odd Fellow може да се преведе, като “чудак”, “странен”, но всъщност означава “член на тайно дружество”. Значи точният превод е “Гробище за масони и членове на тайни дружества”. Изненада, мъжът й Стив е погребан в същото гробище. И бащата и майката на Една – Юинг и Ема Чойсър са погребани там. Този дребен факт дали обяснява богатството на майчиния род – издатели на вестници и списания, собственици на печатница.
Дядото и бабата на Джон Малкович по майчина линия – Стив и Една Чойсър почиват в мир в “Гробището за масони и членове на тайни дружества” в общ съпружески гроб.
Да видим сега на Джон Малкович татко му. Бащата Даниел Леон Малкович е син на Майкъл Малкович и Голди с моминска фамилия Станиш (или Станиша).
И бащата Даниел Леон и майката Джоана Малкович са намерили покой в същото “Гробище за масони и членове на тайни дружества”.
Да проверим и дядото и бабата на Джон Малкович по линия на баща му – или хърватската връзка.
Таткото на Джон – Даниел Леон Малкович е роден в семейството на Майкъл Е. Малкович и Голди (Станиша) Малкович.
Ето ги на снимката Майкъл Е. Малкович и Голди (Станиша) Малкович, в цялото им великолепие.
Познайте къде са погребани?
Точно така, в “Гробището за масони и членове на тайни дружества”.
Човек започва да се пита, тези хора в градчето Бентън, окръг Франклин, в щата Илинойс, в Съединените американски щати, нямат ли си друго гробище, освен “масонското и за членовете на тайни дружества”? Или там просто живеят само такива?
Наложи се да проверя и какво открих? Имат си още четири такива гробни полета за обикновени хора – Rea Cemetery, County Poor Farm Cemetery, McFall Cemetery и Silkwood Cemetery. Всички на разстояние от по няколко километра. Как пък един от покойниците на рода Малкович не погребаха в някое от тях? Защо ли?
Да се върнем на дядото Майкъл и бабата Голди. Бащата на Голди е хърватинът Антон Станиша, първият човек от рода погребан в обикновеното гробище – Lakeview Cemetery, а не в масонско. Майка й на Голди е Анна (Йохана) Кайфес (Kayfes) Станиша. Бащата на Йохана е Матия (известен и като Метя или Мат) Кайфеш (или Кайфес), майка й Тереза Ценчич или (Стиглих). Тук генеалогичните документи се разминават. Заинтригува ме името Кайфе/ш(с) (Kayfes), което на арабски означава “как”. А и Тереза Ценчич, как така и защо се появява и като Стиглих или Стиглич (Stieglich), зависи дали го произнасяте на немски или на иврит.
Следва продължение…..
