Димитър Николов за гаврата с пиесата на Малкович

Препечатваме изказването на директора на вестник “Свободно слово” – г-н Димитър Николов по повод постановката “Оръжията и човекът” на българомразеца и провокатор Джон Малкович.

Някаква си пиеса на Бърнард Шоу с режисьор Джон Малкович, който не знае от какъв етнос е, се поставя в Народния театър “Иван Вазов”, същността на която е, да се подиграва с българския народ. Тя е изпълнена с измислени отрицателни качества на предшествениците ни. Но дали тази тъй наречена фактология отговаря на истината или не, сме длъжни да отговорим ние – съвременниците на това събитие, което се провежда на 7, 8, 9 и 27 ноември 2024 г. Самото определяне на датите за постановките е подигравка с българите, защото точно тогава започват и се провеждат най-големите сражения по време на Сръбско-българската война през 1885 г.

Най-важното обаче, за което става дума в експозето са тъй-наречените отрицателни качества на българите, което споменахме. В края на XIV и XV век, османските орди се установяват като господари на целия Балкански полуостров. По-късно стигат чак до средищната европейска столица Виена. Със себе си те носят “навици и привички” от родното си огнище, откъдето произлизат. Огромното мнозинство от тях са крайно отрицателни. А народът, който най-много е подтиснат от тези получовеци, не е нито унгарския, нито гръцкия, нито сръбския, нито румънския, а българският. С това разбира се ни най-малко не желая да възхвалявам или оправдавам предшествениците ни, но просто такива са географията, историята. С османското завоевание на българите инфраструктурата, строителството, занаятите, земеделието, което и да се сетите от сферата на обществения живот, претърпява невиждан срив. Унищожени са българската цивилизация – вековните ни градове с величествените постройки в тях, множество книги изписани от дедите ни с буквите на светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски, народът ни дава милиони човешки жертви. Всичко това се извършва под благосклонния поглед на така наречените европейски Велики сили. Тези изстъпления се правят с народ, създал първия Ренесанс в Европа, още по времето на цар Симеон Велики и неговия син – цар Петър. И този Ренесанс се нарича български. Така че българите не са могли да се опазят “напълно чисти”, след като имат най-много взаимоотношения с този изостанал и примитивен народ в лицето на османлиите, сред които е и турското племе. А те са създали такива основни “икономическо-финансови понятия”, каквито са “рушвета”, “бакшиша” и “далаверата”.

През 1877-78 г., се провежда поредната руско-турска война, след поредица от войни, изгубени от руснаците. И ако не беше саможертвата при Шипка и Шейново на нашите деди – опълченците, руското царство щеше отново да изгуби и тази война. И не се знае и днес, докъде в Европа щяха да се разположат османлиите и да възтържествува мюсюлманството, далеч още преди да дойдат в настоящето време нашествениците от Сирия, Афганистан и други такива страни.

Сан-Стафанското примирие – най-вече заради тези наши героични предци, почти обедини българския народ. Обаче през 1878 г., се провежда Берлинският конгрес, където българската земя е разделена на 5 части, най-големи са васалното на Османската империя – Княжество България и почти турската провинция Източна Румелия. Този акт е извършен, “благодарение” на всички Велики европейски сили, включително Русия и българите са принудени отново да изпаднат в едно огромно унижение.

Въпреки това, множеството от доскорошните национал-революционери се обединяват в комитет “Единение” под ръководството на Захари Стоянов. Който комитет се бори за освобождението и обединението в единната българска държава на трите области – Мизия, Тракия и Македония. Крайният резултат от това огромно усилие е Съединението на Княжество България и Източна Румелия. В своята същност това действие е насочено срещу Берлинският конгрес и българите с основание очакват да бъдат атакувани от Османската империя. В същото време обаче Русия подтиква Сърбия да нападне България в гръб.

За които събития Малкович създава и пиесата си. При този подъл удар, българските части тръгват от турската граница и за три денонощия стигат до западния фронт. Като от гара Сараньево – сега Септември, до Сливница, вървят пеша. Като двама войника вървят, притиснали между тях третия свой приятел, който спи вървешком. Дали ще види нещо такова господин Малкович в световната история?

Самата сръбско-българска война показа на Европа и света и други подобни невиждани, нечувани и невероятни работи. Като например, как рота и половина български воини, заедно с Видинското градско население, спира цяла сръбска дивизия Дринската, която е почти с големината на цяла армия. Може би, вашите любимци сърбите в тази война се научиха, че с българите шега не бива. А покварения крал Милан не успя за една седмица да стигне до София за да си пие там кафето, както се хвалеше предварително.

Вие неуважаеми господин Малкович, с поставянето на тази пиеса чрез рекламата й, заставате на страната на руския узурпатор и нашественик Путин. В същото време тръгвате срещу народа на тези, които ви дадоха компютъра и ксерокса, открити от българи. А вие извършвате срещу нас своите мръсни интриги.

В началото на този век, по моя идея, наскоро починалият доктор Николай Илиев, написа книгата “Въртоп”, разказваща за славната борба на българите от Западните покрайнини срещу сръбския поробител, за това, че са били в най-приятелски и дружески отношения с великия войвода на ВМРО Иван Михайлов.

А днес аз поздравявам сегашните младежи от ВЗРО “Въртоп” – съорганизатори заедно с “Куберовъ войн” на протеста срещу пиесата на 7 ноември за достойното им поведение в защита на българщината националната чест!

Да живее национално могъща и социално справедлива България!