На два фронта

Докато воюваме за последната крепост Велинград, за да запазим здравите овчици на семейство Илиеви от избиване и изобщо да защитим животновъдството като отрасъл в страната, ни отвориха втори фронт с опита да унищожат традиционните семена на растителните култури.

С новия регламент на ЕС за семената, предложен от Европейската комисия през 2023 г. искат да забранят на земеделците да събират, използват, обменят и продават собствените си семена!!?

Затова призоваваме да се подпишете в много важна европейска петиция, трябва още повече хора да се включат, за да направим 200.000 подписа! Над 160.000 души, от които 35.000 българи вече са подписали, ЗА ДА СПРЕМ ТОЗИ ЗАКОН, но трябва да съберем още, за да станат поне 200.000, а и колкото повече съберем, толкова по-добре. Събраните до момента подписи ще бъдат връчени на министрите на земеделието на събирането им на 9 декември, когато ще обсъждат регламента. След това продължаваме подписката до февруари.

✅ Можете, да помогнете като споделите на приятели, които обичат природата и искат да се хранят с ЧИСТА ХРАНА, а не с ГМО от МОНСАНТО❗️ Времето тече!

За петицията се предвижда накрая да бъде връчена на всеки един от министрите по земеделието в ЕС през февруари, когато се очаква да бъде гласуван окончателно регламента с поправките и допълненията, така че ще имаме почти 3 месеца да организираме съпротивата срещу това чудовищно предложение. Създадена е общоевропейска група за отпор на вредните поправки в регламента, в която са се включили много земеделски организации и сдружения от повечето европейски държави, можете да видите част от тях най-отдолу. Там са включени експерти от почти всички европейски страни. България участва със сдружение “Агролинк” в работата на общоевропейския щаб. Ето долу част от исканията за поправки в предвидените промени в регламента предложени от сдружение “Агролинк”.

Основни изисквания към Сортове за опазване – проект за
регламент на ЕС за предлагането на пазара и производството на
семена и друг растителен репродуктивен материал (РРМ)
По отношение на определението:

Член 53 следва да изисква заявките за регистрация на сортове да се публикуват от компетентния орган, а член 67 следва да позволява обжалване на регистрацията на сортове от всяко физическо или юридическо лице, а не само от заявителя.
Да се приложат правилата за хетерогенен материал, включени в Регламент за биологично производство и за конвенционален хетерогенен материал и да се запазят правилата от Регламента за биологично земеделие № 2018/848
Да се заличи чл. 81. Обосновка:
Комисията предложи да се извадят от Регламента за биологичното производство (вж. член 81 от проекта за Регламента за РРМ) правилата за хетерогенен материал и да се въведат правила за биологичния и конвенционалния хетерогенен материал в Регламента за РРМ. Но в това има капан – правилата, които Комисията предлага за (Б)ХМ в новия регламент, са по-лоши от това, което е в момента (напр. в момента уведомяването за БХМ е безплатно, това вече не е записано в новото предложение). И с промените, предложени от ЕП и Съвета, правилата за (О)ХМ са още по-лоши – например като се забрани изобщо ХМ за някои видове!
Смятаме, че оставянето на правилата за хетерогенния материал в регламента за биологичното производство е обосновано решение. За тази цел трябва да се заличи член 81 от проекта за регламент за РРМ.
Правилата за конвенционалния хетерогенен материал в регламента да бъдат максимално близки до сегашните правила за биологичния хетерогенен материал. Правилата работят и са въведени неотдавна. Те трябва да се използват за всички ХМ в бъдеще.

Определението на сортовете за опазване трябва да включва ново
създадени сортове, за да се даде възможност за предлагане на пазара на
тези нови сортове, които не отговарят на критериите на DUS (различим,
стабилен и достатъчно хомогенен – РСХ) и са разработени за адаптиране
към местните агроклиматични условия, земеделски системи с нисък
разход на енергия или изостанали райони. В условията на климатична
криза земеделските стопани, особено селяните и биоземеделците, се
нуждаят от достъп до сортове, които имат способността да се адаптират
към променящите се климатични условия, както и към местните условия
на отглеждане

Да се направи ясно разграничение между РСХ сортове и сортовете за
опазване – (стари и местни сортове: i) F1 хибридите и ii) растенията,
разработени с помощта на ГМО/НГТ, не трябва да се предлагат на пазара
като сортове за опазване.

Да не се регистрират като сортове за опазване след предишен опит за
регистриране като РСХ?

Трябва да е възможно сортовете, разработени от отделен
селекционер/земеделски производител и чрез кръстосване и селекция (а
не само чрез „селекция с участие в стопанството“, както е в настоящото
предложение), да се предлагат на пазара като сортове за опазване.

Приветстваме споменаването на сортовете с изтекъл срок на годност.
Двугодишното ограничение обаче може да създаде проблеми с доставките
за земеделските стопани, които искат да продължат да отглеждат сорт,
който е бил заличен от регистъра. Трябва да е възможно да се подаде
заявление за статут на сорт за съхранение веднага след като сорт РСХ е
бил изваден от регистъра.

По отношение на правилата:

В член 26 трябва да се уточни, че сортовете за опазване от всички видове могат да се предлагат на пазара като стандартни семена или стандартен материал. Това е особено важно, тъй като преработеният текст, предоставен от белгийското председателство, предвижда чрез петата колона на новата таблица в приложение 1 да се изключат от търговия като стандартни семена/материали много видове, например лупина, треви, рапица, черен синап, ленено семе и други маслодайни култури. Трябва да се уточни, че това не се отнася за сортовете за опазване, така че те да могат да се предлагат на пазара като стандартни семена/материали за всички сортове.

Както съществуващият списък на „общоизвестни сортове плодове“ (сортове с официално описание съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2008/90/ЕО), така и „любителски сортове“ (сортове, регистрирани в съответствие с член 21, параграф 1 от Директива 2009/145/ЕО) трябва да бъдат регистрирани в новите национални регистри на сортовете за опазване – и по този начин да бъдат посочени в член 68, параграф 2 – за да се избегне значителна загуба на генетично разнообразие, което да е достъпно за земеделските стопани.

В член 53, параграф 1 следва да се уточни, че регистрацията на сортове за опазване е безплатна за оператора.

В член 53, параграф 2 следва да се включат процедури, свързани с публикуването на заявленията и отказа/обжалването на решенията, аналогични на разпоредбите в членове 56 и 67 за сортовете РСХ (понастоящем те липсват за сортовете за опазване).

Член 56, параграф 1, буква к) следва да бъде заличен, за да се избегне правна несигурност и дублиране, тъй като конкретните правила за съдържанието на заявките за регистрация на сортове за опазване вече са определени в член 53;

В член 69 следва да се предвиди, че регистрацията на сортове за опазване е за срок от 30 години.

Тъй като член 72 относно сортоподдържането е разработен с оглед на глобалното промишлено производство на семена, следва да се предвиди дерогация за сортоподдържането на сортове за опазване, с предпазна мярка, която да гарантира, че сортоподдържането се извършва в държави-членки с педо-климатични условия, подобни на тези, включени в официално признатото описание на сорта.
Освен това да се осигурят гаранции срещу незаконно присвояване.
Да се осигурят предпазни мерки срещу незаконно присвояване:

В член 48, параграф 2 и член 54, параграф 1, буква в) следва да се разшири обхватът на документацията, която се анализира, за да се установи дали даден сорт е „общоизвестен“ и за да се прецени доколко е подходящо наименованието на нов сорт, така че да включва например търговския каталог на професионален оператор, който продава на крайни потребители посевен/посадъчен материал, или документацията, която е публично достъпна или е предоставена на компетентния орган от всички физически или юридически лица, особено от земеделски производители или участници в опазването и устойчивото използване на растителните генетични ресурси и агробиоразнообразието;

С уважение:
Светла Николова,
[email protected]
0888 359239
Сдружение АГРОЛИНК.

Не забравяйте да подпишете петицията в защита на семената. Подпиши тук.

Петицията е подкрепена от следните европейски организации:

• Foreningen Frøsamlerne (Danish Seed Savers) (DK)
• Föreningen Sesam (SE)
• Fundación Entretantos (ES)
• Iles de Paix (BE)
• Iniciativa Semínkovna (CZ)
• Interessengemeinschaft Nachbau (DE)
• Irish Seed Savers Association (IE)
• Latvian Permaculture Association (LT)
• Lebende Samen e.V. Darmstadt (DE)
• Maadjas (EE)
• Magház Association (HU)
• ÖBV – Via Campesina Austria (AT)
• Permakultura (CS) (CZ)
• ProSpecieRara Deutschland (DE)
• Red de Semillas “Resembrando e Intercambiando” (ES)
• Rete Semi Rurali (IT)
• RMRM – Réseau Meuse-Rhin-Moselle (Greater Region, Benelux)
• SEED – Som fir d’Erhalen an d’Entwécklung vun der Diversitéit (LU)
• Sito Seeds (GR)
• Slow Food Österreich (AT)
• Solidagro (BE)
• Sow Diverse (IE)
• Velt (BE)
• VERN e.V. – Verein zur Erhaltung und Rekultivierung von Nutzpflanzen (DE)
• Vitale Rassen (BE)
• Voedsel Anders (BE)
• Voedsel Anders Nederland (NL)
• ZMAG – Zelena mreža aktivističkih grupa (HR)

Още по темата можете да видите тук в сайта Село.бг.

В същия ден, когато писахме по този въпрос се случиха още две събития.

Първо, пред Министерски съвет имаше спонтанен мълчалив протест с плакати срещу еврорегламента, с организатор Ботьо Кунчев.

Второ, служебният министър на земеделието Тахов, на среща с депутати от “Възраждане”, се съгласил с исканията им да не се приена регламента в този вид и подкрепил техните опасения, като изразил позиция, че становището на нашата страна по него трябва да е отрицателно. Да видим дали ще удържи на думата си.

Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща