Плагиатка беше избрана за председател на Народното събрание

Плагиатствахме това от фейсбук страницата на “Будни студенти”, така де, щом доцент Наталия Киселова може да плагиатства, а доцент Петър Илиев, бивш кандидат за министър-председател, пък плагиатстваше от нея, защо и ние да не плагиатстваме от студентите?

Все пак да отбележим, че Петър Илиев не стана премиер, но Наталия Киселова стана председател на Народното събрание, явно първият по време е и първи по право, вторият плагиатор задължително губи. Та ето какво си харесахме и копирахме:

Наталия Киселова – разследвана от СДВР, прокуратура и специална комисия в СУ, с цялата си наглост беше избрана за председател на НС! Столът, в който са седели Петко Каравелов, Петко Славейков и Захарий Стоянов се намърда преписвачката Наталия Киселова.
Ние БУДНИТЕ СТУДЕНТИ питаме БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА, Вие медии не четете ли? Не сте ли се запознали по-обстойно за човека, който предлагате за председател на НС – Наталия Киселова, доказан плагиат… преписала множество пасажи и страници, за да напише двете си книги за докторантурата и доцентурата си – “Политически права на българските граждани”, издадена от „Сиела“ през 2017 година за своята доцентура и „Парламентарен контрол“, списвана за докторантурата на плагиатката Киселова.
Защо всички политически сили в 51-ото НС мълчат по темата и си затварят очите за Киселова? По този начин ли Киселова ще бъде изпрана … с мълчание.
По наша информация Киселова с отворени обятия е приела предложението на Борислав Гуцанов да бъде в листата на БСП на последните избори, защото имунитетът, който получи за момента я пази.
Ние питаме:
Какво се случва с нашия сигнал до СДВР за плагиатката Наталия Киселова?
До къде е стигнала сформираната в СУ специална комисия за разследване на Киселова?
Кога изпълняващият длъжността Главен прокурор Борислав Сарафов ще поиска имунитета на Киселова?
Недопустимо е нечистоплътен човек като некъпаната и алкохолизирана Наталия Киселова да заеме такъв важен пост.

НЕКА ПРИПОМИМ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ КИСЕЛОВА, В КАКВИ РАЗМЕРИ Е ПЛАГИАТСТВАЛА:
Наталия Киселова е плагиатствала от следните научни произведения:
-„Медиите и демокрацията“ с автор Джон Кийн, издадена в София от издателство ЛИК през 1999 г., „Медиите в Европа“ с автори Милко Петров, Мария Попова и Мария Вазински, издадена във Велико Търново от издателство „Фабер“ през 2012 г.,
-„Въведение в Конституционното право“ с автор проф. д-р Евгени Танчев, издадена в София от издателство „Сиби“ през 2003 г. Проф. д-р Евгени Танчев е преподавател по Конституционно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бивш Председател на Конституционния съд на Република България и бивш ръководител на катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“,

• „Правна рамка и регулация на вестникарската дейност в България (1879–1947)“ с автор Тодор Панайотов, публикувана на уебсайта на Нов български университет (НБУ),
• онлайн изданието „Конституционноправни аспекти на свободата в медийната дейност“ с автор доц. д-р Райна Николова, публикувано на уебсайта на Нов български университет (НБУ), страници 1-16. Доц. д-р Райна Николова е преподавател по административно право и процес в Нов български университет,
• Доклад относно състоянието на правната среда за реализирането на референдуми в Република България (докладът е изготвен в изпълнение на проект „Strengthening Direct Democracy Legal Instruments through Bulgаrian-Swiss Partnership”. Проектът е реализиран от Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива (с Председател Даниела Божинова – докторантка на проф. Евгений Дайнов в НБУ) в партньорство с Център за изследване на пряката демокрация – Арау, Швейцария и се финансира от Българо-швейцарската програма за сътрудничество),
  -„Конституционни основи на института на предложенията, сигналите и жалбите“ – Маргарита Чешмеджиева, Доклад, Комисия по петициите (уебсайт на Европейския парламент).
  Всички тези автори трябва да се чувстват силно засегнати, защото техният труд е ограбен, за да може една плагиатка да стане фалшив доцент. Всички те могат да си потърсят права и ние „Будни студенти“ ще направим всичко възможно да ги запознаем!
  Запознахме ви и с книгата „Парламентарен контрол“ списвана за докторантурата на плагиатката Наталия Киселова, която е безпрецедентна. Може дори да спрем до факта, че дори не издава книга през далечната 2007 година, а я издава едва след почти 15 год.
  Книгата „Парламентарен контрол“ на Наталия Киселова отново я подложихме на детайлно разследване.
• През специализиран софтуер отново светнаха цели страници на плагиатство от най-различни научни трудове, почти 70 линка на сайтове, от които тя е преписвала. Всичко това може да видите в снимките по-долу, както и списък с книгите, от които тя е взимала на воля текстове:
  Близнашки, Г. Принципи на парламентарното управление, УИ „Свети Климент Охридски”, София, 1997.
  Близнашки, Г. Парламентарното управление в България, УИ „Стопанство“, София, 1995.
  Близнашки, Г. Еволюцията на парламентарното управление – В: Политически изследвания, №3, 1996.
  Близнашки, Г. Моделът на парламентарно управление в България. – В: Правна мисъл, №1, 1996.
  Близнашки, Г. Парламентарната система на управление в България (конституционни измерения). – В: Парламентарна демокрация, №1, 1996.
  Близнашки, Г. Парламентарните комисии. Сравнителноправен преглед на страните от Европейския съюз. (Аналитичен доклад, изд. на отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание). София, 1995.
  Близнашки, Г. Въпросите и интерпелациите в парламентите на страните от Европейския съюз. Сравнителноправен преглед. (Аналитичен доклад, изд. на отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание). София, 1996.
  Близнашки, Г. Въпросите и питанията в Народното събрание: модели и проблеми. – В: Политически изследвания, №1, 1996.
  Стойчев, Ст. Зараждане и развитие на отношенията между парламента и изпълнителните органи в Англия. – В: Съвременно право, №3, 2000.
  Стойчев, Ст. Парламентаризмът и парламентарният контрол. – В: Правна мисъл, №3, 1995.
  Стойчев, Ст. Парламентаризмът и политическата отговорност на правителството. Сиела, София, 2003.
  Спасов, Б. Парламентарно право. Сиби, София, 1996.
  Танчев, Е. Въведение в конституционното право, ч. І. Сиби, София, 2003.
  Оксфордска история на Великобритания (под редакцията на лорд Кенет Морган). Кама, София, 2005.
  Баламезов, Ст. Министрите – тяхната роля и тяхното място – в парламентарната монархия, София, 1914.
  Баламезов, Ст. Конституционно право, ч. І. Софи – Р, София, 1993.
  Баламезов, Ст. Конституционно право, ч. ІІ. Софи – Р, София, 1993.
  Владикин, Л. История на Търновската конституция. Народна култура, София, 1994.
  Владикин, Л. Организация на демократичната държава. София, 1992.
  Коврякова, Е. Парламентский контрол, Городец, 2005.
  Градовскiй, А. Государственное право важнейшихъ
  европейскихъ державъ, т. І, часть историческая. С.-Пб., 1886.
  Дайси, А. Основы государственнаго права Англии. С. – Пб., 1891.
  История буржоазного конституционализма ХVІІ – ХVІІІ вв. Наука, Москва, 1983.
  История буржуазного конституционализма ХІХ в. Наука, Москва, 1986.
  Конституции буржуазных государств. Юрид. лит., Москва, 1982.
  Конституционное право зарубежных стран. Норма, Москва, 2003.
  Парламенты мира. Интерпракс, Москва, 1991.
  Чиркин, В. Е. Конституционное право зарубежных стран. Юристъ, Москва, 1997.
  Эсмень, А. Общiя основанiя Конституцiоннаго права. С.-Пб., 1898.
  Беджгот, В. Государственный строй Англии. Москва, 1905.
  Бромхед, П. Эволюция британской конституции. Юрид. лит., Москва, 1978.
  Маклаков, В. Конституции зарубежных государств, 5-е перер. и доп. Волтерс Клувер, Москва, 2006.
  Прело, М. Конституционное право Франции. Иностр. лит., Москва, 1957.
  Фриманъ, Э. Очеркъ развитiя англiйской конституцiи съ древнейшихъ временъ. –В: Опыты по исторiи англiйской конституцiи, Москва, 1880.
  Хессе, К. Основы конституционного права ФРГ. Юрид. лит., Москва, 1981.
  Dicey, A. Introduction to the study of the Law of the Constitution, Macmillan & Co Ltd, 1964
  Следва продължение…

И друга една плагиатка, дори лична “докторантка” на най-великия плагиатор на България – “професор” Венелин Терзиев беше министър на икономиката – става дума за Даниела Везиева. Вижте пък кой ѝ беше “научния ръководител” професор Терзиев – най-видният естествен изкуствен интелект на България, който с научната си продуктивност бие всички Chat GPT-та в света взети заедно.

Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща