Как полуевреинът Путин разруши Русия – II част
Първата част можете да прочетете тук.
В първата част стана дума, че Мария Ивановна Шеломова, макар и да си е чиста еврейка, не е родна майка на Путин. Нито официалният му баща Владимир Спиридонович Путин му е истински баща. Двамата просто го осиновяват след като са загубили двете си собствени деца – Виктор и Алберт и са му приемни родители.
Ето как се случва това. Истинската му майка е Вера Николаевна Путина, родена на 26 септември 1926 г., в село близо до Очёр, малък руски град в Пермска област, близо до Урал. Ходи 8 години на училище, после завършва и професионално такова със специалност – механик на селскостопански машини. По време на обучението си се запознава и влюбва в евреина Платон Привалов и забременява от него. Когато му казва щастливата новина се оказва, че той отдавна е женен и има две деца. И няма никакво намерение да се развежда заради нея. Тя веднага скъсва с любимия си, който я е лъгал и тъй като вече е късно да прави аборт, се връща при родителите си. (Отваряме една скоба: когато Путин се обучава в Института на КГБ, където е забранено да се ползват истинските имена, той си избира псевдоним Платов. Очевидно по името на собствения си баща – Платон.)
На 7 октомври 1950 г., Вера ражда сина си Владимир в град Очёр. Тъй като няма официален баща, е записан с фамилията на майка си – Путин. Когато той става на почти две годинки, тя трябва да отиде на практическо обучение по специалността си чак в град Ташкент – столицата на Узбекистан в Средна Азия за няколко седмици. Оставя детето на родителите си да го гледат. Докато е в Ташкент се запознава с грузинеца Георги Осепашвили, отбиващ там военната си служба.
След края на обучението й и неговата военна служба, заживяват заедно и се преместват в родното му село Метехи близо до град Гори в Грузия, където се женят. Тя взема детето си да живее с тях, първоначално мъжът й е нямал нищо против. Но тъй като живеят много бедно, а им се ражда и дъщеря, (после още две), той започва да става нервен и непрекъснато бие Владимир за щяло и нещяло. Започват семейни скандали, той не иска повече да гледа сина й и тя се принуждава да го върне на баща си и майка си да го отглеждат. Владимир остава за кратко при тях, защото дядо му се разболява и вече не могат да се грижат за него. Решават да го дадат на приемни родители. Това са тяхни родственици Владимир Спиридонович Путин и жена му Мария Ивановна Путина (Шеломова).
Така през 1960 г., осиновителите се местят с Владимир в Ленинград и го записват на училище. Той вече е учил три години в селското училище в Метехи, Грузия, но говори много зле руски, защото е живял в грузинско село, а и в семейството се е говорило само на грузински. Новите му родители се страхуват, че той просто няма да се справи с материала в 3 клас в който би трябвало да учи. Затова, осиновителите му изваждат фалшиво удостоверение за раждане, вместо 7.10.1950 г., там е записано, че е роден на 7.10.1952 г. И така, десетгодишен попада отново в първи клас и започва отначало. Официалната му биография в Ленинград започва начисто.
Защо трябва да вярваме, че всичко това е истина? По много причини, на първо място, защото за Владимир Путин няма никакви официални данни, нито снимки, нито спомени на съвременници от първите му годинки. Все едно, че такова дете не е съществувало преди осмата му годишнина. Нито приятелчета, нито съседчета, нито роднини, които да са го пощипвали по бузките, никой не разказва спомени за него.
Самият Путин в официалната си автобиография надълго и нашироко описва детството си от 1960 година нататък, когато е вече в Лениград, за предходния период няма и думичка.
За сметка на това в грузинското село Метехи, много хора си го спомнят от началното училище, където са били съученици и са играели заедно в свободното време или са ходели за риба на реката.
“Дали Гсиришвили е горе-долу на същата възраст като Владимир Путин. На въпрос за руския президент тя отговори, че изобщо не е съгласна с политиката му.
Но после тя се усмихва. Казва, че е ходила на училище с него. През лятото тя често е играела с Вова край реката. Риболовът е бил любимото му нещо.“
Не е само това, когато тази история излиза на бял свят, британски журналисти се втурват в Грузия да разпитват свидетели и да ровят в документите. И който търси намира, репортери от британския вестник “The Daily Telegraph” намират записи в архивите на най-близкия град, показващи, че момче на име Владимир Путин действително е посещавало училището в село Метехи в края на 50-те години на миналия век.
Следващите, къде-къде по-сериозни доказателства. Разплитането на тази история коства животите на десетина души, главно журналисти и полицаи, които се опитват да я разследват и опишат. Да припомним, само няколко случая.
На 26 април 1999 г. започва втората чеченска война. Руските войски нахлуват за втори път в обявилата независимост Чечения, която с първата чеченска война си е извоювала почти пълна самостоятелност. Битките са на живот и смърт. В това време в Тбилиси – столицата на Грузия има чеченско представителство в което работи Рустам Даудов.
Той получава взривоопасна информация от бивш служител на грузинските специални служби, който идва при него и му предлага сделка. Казва, че Вера Путина е биологичната майка на Путин, той ще я отвлече и предаде на чеченците срещу 500 000 долара. Така чеченската съпротива ще може да изнудва президента Путин и ще го накара да прекрати войната. Даудов обаче не му вярва, смята го за провокатор и затова го отпраща.
Впоследствие обаче започва да разравя историята и с помощта на грузински журналисти намира Вера Путина в село Метехи. Прави интервю с нея, тя разказва историята си на грузински, а той я заснема с видеокамера на касета. Той я пита за доказателства, снимки, документи, но тя му казва, че преди години идвали служители на КГБ, направили обиск и отнесли всичко което намерили за сина й Владимир, като я предупредили изрично да не говори за това, за да си няма неприятности.
Рустам се прибира в Тбилиси, прави няколко копия на видеокасетата и започва да търси журналисти в Русия, които да я публикуват.
В този момент Путин е все още временен президент, назначен от подалия оставка президент Елцин. Предстоят му президентски избори на 26 март 2000 г., които Путин ще спечели с 53 % и ще стане вече официално избран президент.
Но в края на февруари – март 2000 г., в разгара на предизборната кампания Рустам Даудов се надява чрез публикуването на тази скандална информация, че Путин е еврейско копеле, живял в Грузия и не е чистокръвен руснак, да разколебае гласоподавателите и той да загуби изборите.
В това време все още има свобода на словото, а могъщи врагове на Путин имат и влиятелни медии. Така от историята се заинтересуват Зия Башаев – чеченец и ръководител на руската петролна компания Alliance Group и руският журналист Артьом Боровик, издател на списанията „Совершенно секретно“ и „Версия“ . Той недолюбва Путин и в скорошна статия е цитирал думите на временния президент на Русия: „Има три начина да се повлияе на хората: изнудване, водка и смъртни заплахи“.
Боровик и Башаев, придружени от двама бодигарда излитат с нает самолет ЯК 40 от летище Шереметиево в Москва в посока Тбилиси. Самолетът се вдига на 50 метра, прави рязък наклон наляво, губи височина, пада стремително и се разбива в земята. Взривява се и в пожара всички пътници и четиримата души от екипажа загиват. Впоследствие разследването ще изкара виновен някакъв анонимен техник, който “забравил да налее течност против замръзване в механиката” на елероните на крилата. Което направило самолета неуправляем. Историята е съшита с бели конци и бащата на загиналия журналист директно обвинява тайните служби за смъртта на сина си заради неговите разследвания.
Рустам Даудов започва да търси други журналисти. Няколко грузински медии вече са публикували разкритията, но руските журналисти се страхуват след смъртта на Артьом Боровик и не желаят да идват в Тбилиси да отразят тази история. Тогава Даудов отлита за Истанбул и успява да убеди хора от турската İhlas Group, която има няколко телевизионни канала и вестници, да публикуват разкритията му. Първо излиза статия във вестника Türkiye, с уговорката филмът му да бъде излъчен впоследствие по техния най-голям телевизионен канал.
Но се намесва руското посолство и притиска турското правителство. Казват им, че ще спрат газопровода “Син поток”, който в момента се проектира, за да доставя руски газ на Турция, ако турски медии разпространяват антируска информация. Надолу по веригата турското правителство оказва натиск на İhlas Group и тя отменя излъчването на филма и забравя за темата. Другите турски медии също мълчат. Така Путин необезпокоявано е избран за президент на 26 март 2000 г.
Даудов обаче продължава да упорства и намира един италиански военен репортер – Антонио Русо. Той идва на 15 октомври 2000г., в Тбилиси и е готов да разследва случая. Рустам му дава касетата със заснетото видео с майката на Путин, разказва му историята и му обещава съдействие. Италианецът е впечатлен и казва, че ще разнищи всичко това.
Тръгва си от офиса на Даудов и ….. на другата сутрин го намират убит на 35 километра от Тбилиси, край пътя до село Уджарма, със завързани ръце. Разследващите казват, че е прегазен от камион, а от хотелската му стая са изчезнали компютърът, мобилният му телефон и видеокасетата, дадена му от Даудов. Идват и италиански полицаи да разследват убийството му, но си тръгват след две седмици без резултати.
Двама грузински полицаи, упорстващи да разследват случая са убити – единият е отровен, другият се “самоубива”. Техен колега от спецслужбите директно заявява пред италианска радиостанция, че всичко това е работа на руските служби.
Рустам разбира, че вече е мишена на ФСБ. Започва да сменя квартири, със семейството си живее ту в Грузия, ту в Азербайджан. И наистина, на 6 срещу 7 септември 2003 г., друг чеченец със същото име Рустам Даудов е убит погрешно в столицата на Азербайджан – Баку.
Руските телевизии на другия ден оповестяват убийството и показват погрешно снимката на истинския си враг Рустам Даудов, за когото радостно съобщават, че е убит.
Но той е извадил късмет за пореден път. Докато руските убийци са застрелвали с 5 куршума съименика му в Баку, вече е летял със самолета за Тбилиси. При пристигането си започва да звъни на приятели, колеги и роднини и да ги успокоява, че е жив.
Но вече почувствал смъртната заплаха, бяга със семейството си на хиляди километри от Грузия – в Германия. Там разказва за пореден път историята на вестник “Zeit”, със сменено име.
Още един опит правят журналисти през 2015 г., да разберат истината. Вижте какво пишат за срещата им с вече 89 годишната Вера Путина и дъщеря й Люба:
„Не е нужно да говориш повече с майка ми“, казва Люба. „Вече не й е позволено да казва нищо. Беше й забранено да говори с журналисти. Те изплашиха всички в селото. Това бяха тайните служби.“
Тя се оплаква колко много е трябвало да страда семейството й заради руския президент. Внукът на Люба веднъж на шега казал в клас, че би искал да хвърли бомба в училището – той бил в първи клас, това била глупава лоша шега. Но шегата се превърнала в скандал в училището. Учителят казал, че малкото момче вероятно е също такъв престъпник, какъвто е и чичо му Владимир, който като руски президент започна война срещу Грузия през 2008 г.
Преди няколко години двама мъже и две жени са идвали в дома на майка й късно вечерта. Един от мъжете се представил за полицай, а жените казали, че са медицински сестри. Взели кръвна проба от Вера Путина. После си тръгнали. Люба е била убедена, че тия хора са били изпратени от руското разузнаване. Тя не знае нищо за резултатите от кръвния тест.
Но те не се нуждаят от доказателства. Тя казва: „Никой тук не се съмнява, че Владимир Путин е син на нашата майка“. След това майка и дъщеря прекратяват разговора. Те отказват повече да говорят за него.“
В горното твърдение става ясно, защо Вера Путина изобщо е оставена жива. ФСБ можеше да й предизвика примерно инфаркт, инсулт или катастрофа с кола, за да я изтрие от историята завинаги. Но тя остава жива, защото какъвто и да е Путин, колкото и да я мрази, че го е изоставила на 10 годишна възраст, все пак тя е биологичната му майка. ДНК анализът на кръвната й проба, категорично го е доказал. Но не на Путин, той отлично знае коя е майка му.
На някой друг, който може да разпорежда тайно на службите и се е интересувал дали всичко това е вярно. На пръв прочит се сещам за Николай Патрушев…
………………………
Ще следва продължение, това ще е много дълга статия в която ще разберете всичко онова за Путин, което той не иска да знаете за него. Марк Цукърбърг също не желае, както видяхте, Клаус Шваб също, както тепърва ще видите. Защото си го крият този скрит коз – Путин, макар и да е кристално ясен за всеки който има очи да види и уши да чуе, че царят е гол…
Не забравяйте да подпишете петицията в защита на семената, които еврорегламент предвижда да забрани през февруари 2025 г. Подпиши тук. Остава много малко време за подписката:
Фейсбук група / Електронна поща
