Соросоидът Теодора Димова ми преподава “Ороци”
Подир фалцетното квичене на няколко помиярчета от глутницата на Сорос, които, по знак на господаря си, ме погнаха заради призивите ми българските съкровища да бъдат изнесени веднага от горящия Лос Анджелис и върнати обратно в Родината, ето че дойде ред и на сороската “тежка артилерия” да блъвне залп нечистотии срещу мен. Една от матросовките на местния Сорос, които задължително и при всеки повод се хвърлят на амбразурата за благото на своя генералисимус, е набедената творкиня Теодора Димова, която снощи направи опит да ме разстреля с перо в текстчето си “Глобалисткият патент”.
Заглавието е цитат от моите статии, посветени на позорната авантюра с древното ни културно-историческо наследство. Великата романистка и драматужурка е посветила своите необятни размисли, публикувани вчера в сороската цитадела “култура.бг (портал към прекрасния нов свят или нещо подобно) на скромната ми персона, въпреки че не се унижава да назове името ми. Чрез моя милост тя смъртоносно пронизва с кървавата си злъч Съюза на писателите и неговия жизненоважен орган “Словото днес”, които също не именува, но затова пък ги клейми като жълти и кафяви биологични отпадъци.
Ех, Тодорке, ех Димова! Ех, сороско копие на Лонгин, ех сороски Ескалибур! Преди време заявих мнението си за теб в статията “11 хиляди най-видни граждани! Калпав народ” – с препратка към безсмъртния “Бай Ганьо”. Но тогава все пак те пощадих, проявих рядко срещано женско рицарство – не изрекох докрай истините, които заслужаваш да чуеш за себе си – направих го заради паметта на твоя баща. От оня момент изминаха години и аз се убедих, че лочникът със сороска помия ти е по-мил от бащината чест. Така че днес ще ти говоря открито – без задръжки и полутермини. Милостта към продажника е неправда към Господа.
Защо ти, сива мишко, към която изпитвам погнуса – тъкмо защото поруга гения на своя баща – не насочваш безкрилата си полемика към главните въпроси, поставени в моите статии, а именно:
1. Позорно е нашето културно-историческо богатство да се разнася по чужбините като фургон с цирков реквизит. Това е белег за унизителното, провинциално раболепие на нашата колониална администрация, смятаща националните съкровища за своя бащиния и разменна монета, с която си купува от колонизатора гаранции за оцеляване.
2. Ако някой иска да види тракийските съкровища – защо не дойде в България, както е редно? Както българите ходят в Лувъра и Британския музей?
3. Защо колекциите са изнесени в тяхната целокупност, с всички техни компоненти, нещо, което не си позволява никоя страна, загрижена за своя авторитет и опазването на историческите си ценности?
4. Защо съкровищата, собственост на българската държава, са изнесени в един частен музей?
5. Защо клаузите на договора, сключен между България и музея “Гети” не се огласяват? Предвидени ли са действия при форсмажорни обстоятелства? Какъв е размерът на застраховката – макар че въпросната застраховка, дори да е десет милиарда долара (а тя е с четири-пет нули по-малка), пак не би компенсирала загубата на уникалните ни древни реликви?
6. Защо нашите колекции продължават да стоят в музея “Гети”, въпреки че той е затворен за посетители и дори за служителите си? Ако отвори врати – кой ще дойде да гледа експозициите сред пепелищата на колосалния пожар? Защо в тази ситуация не приберем тракийските съкровища у нас – нещо, което отдавна трябваше да направим?
7. Защо държавните власти и ръководствата на българските (анти)културни институции, в това число управата на НИМ и НАИМ вече и дума не обелват за състоянието на съкровищата?
8. Защо директорът на Националния Археологически музей безсрамно твърди, че българските съкровища “се пазят най-добре в музея “Гети”?” Нима след такова изявление не трябва тутакси да подаде оставка?
9. Нима авантюрата с тракийските съкровища не е чиста проба държавна измяна – въпреки че аз “омекотено” съм я определила като “престъпна безотговорност” в краткия си текст в “Словото днес”?
Не те ли интересуват отговорите на тези мои питания, сервилна сороска шушумиго? Не като дъщеря на Димитър Димов, не като българка, а като най-долна сороска слугиня, ти плебейски ми се присмиваш, задето твърдя, че пожарите в Лос Анджелис са умишлени и са в пряка връзка с намиращите се там български съкровища. Защо смятам така?
Защото има доказателства, че сценарият на “огнения апокалипсис” в Града на демоните е подготвен отдавна – и главното от тях не е заловеният подпалвач, а прекратяването на застраховките за пожар в Ел Ей много месеци преди да избухнат пламъците. Както писах, плановете на глобалната секта не преследват само една, а множество цели. Убедена съм, че сред тях е похищаването на българските съкровища, първо – защото през 2018 г. такъв пожар бе подпален в Музея в Рио, където изчезнаха огромен брой уникални артефакти и второ: огнището, от което тръгва пожарът в Лос Анджелис, според твърденията на започналото разследване, се намира в близост до музея “Гети”. Това са фактите и поредицата от събития потвърждава моите опасения – включително пълната липса на новини за “огнения ад” в Ел Ей от даден момент нататък.
По повод невъобразимата окултна стойност на Панагюрското и Вълчитрънското съкровища, която специално отбелязвам в моите статии и която ти варварски пропускаш край ушите си, препращам “твое невежество” към предаването “Знаци” на журналистката И.Сапунджиева от Военния ТВ канал – със събеседник проф. Евгений Сачев. Интервюто с Е. Сачев е озаглавено “Интересът на Рокфелер към Панагюрското златно съкровище” и е качено преди 4 години в Ютуб.
В него събеседникът разкрива поразителни факти за апетитите на “световния финансов елит” – ултрамилиардери като Рокфелер, Бил Гейтс и др. които днес свързваме с т.нар. Световно правителство, към древното “моноатомно злато” от Панагюрище, заредено с информация и притежаващо скрити свойства, използвани в “ритуалните практики на тайните общества”. От 1976 г. насам въпросните кръгове са обсебени от знаците и златото на фиалата (с “негърските глави”) – чиято действителна датировка, както писах, е много по-древна от официалната. Ще ти бъде трудно да се погавриш с твърденията на Е. Сачев – най-малкото, защото е баща на Деница Сачева. Ясно е, че заради подобни артефакти глобалистите биха изпепелили не само няколко квартала в Лос Анджелис, но и целия щат. Така че – смей се, палячо!
Но ти, сороска мисирке, вдигаш най-креслива гюрултия, задето съм засегнала близките на сърцето ти САЩ и ЦРУ и съм нарекла “стихийните горски пожари” – “глобалистки патент”? Май това е най-лютата рана, която съм ти нанесла. Я отговори, имаше ли преди 35 години такива “стихийни горски пожари” в България и света? Не, нямаше, а лицата, предизвикали пожар – най-често неволно – влизаха в затвора. Пожарът, ако възникнеше такъв, моментално се потушаваше. Има ли днес заловени и осъдени подпалвачи за колосалните пожари в различни точки на планетата. Тези пожари, които опустошиха България, Гърция, Испания, Австралия? “Огнените бедствия”, унищожаващи природата и икономиките на народите от петте континента, си имат автор и май само ти се правиш, че не подозираш самоличността му. А той е същият, който подпали всички войни в новата история на човечеството. Пожарите са част от терора над човешкия род. Също както геноцидът в избрани неудобни страни. Терористът е известен.
В коя земя, в която са нахлули САЩ, е настъпило благополучие? Коя независима държава не са се опитали да заличат, изсмуквайки националните й богатства и избивайки населението й – с бомби, отрови, болести, глад, ваксини? Виетнам, Ирак, Югославия, Либия? Или Палестина, Ливан и Сирия, където безчинстват техните проксита? Или Украйна? Или България? Защо дрънкаш дивотии като чукало в празна чутура и ме караш да разправям известни на цял свят факти? Само вие от сороската клоака максима ли сте слепи и глухи за тях?
Питаш: “Защо им е на САЩ да заличават България”? За толкова години не се ли досети защо? Или сороският рог на изобилието е затулил реалността пред очите ти? Или никога, дявол да те вземе, не си имала очи и не си била почтен човек? Ами защото всеки завоевател се стреми да придобие хубава, плодородна земя, богата на стратегически суровини и природни ресурси, разкошна за живеене – и разположена на стратегическо кръстовище. Те искат българската територия, но без българския народ – той само им пречи. Ето защо го превърнаха в предател на самия себе си. Ти си живият пример за това. Ето защо гробищата са по-обширни от градовете. Прочети доклада на Йоханес Хан “България след българите” и повече не ми досаждай с лицемерни идиотщини по този въпрос.
Запомни и следната истина – не всички като теб бичат пасквилчета в електронните сайтове и в печатните издания – единствено и само в угода на робовладелеца си. Аз не съм функция на СБП – никой не ми диктува какво да пиша и никой не ми плаща за написаното. Изрекла съм това, което мисля – така, както го мисля. Смешно ми е, че соросоидите приемат текста ми за “редакционна статия”, изразяваща становище на СБП. Никой не ме упълномощавал да огласявам “становища”. Има и свободни хора на тоя свят, Тодорке мила байнова! А относно кафявото вещество – ти и колегите ти от сороските ОПГ-та сте опръскани с него от глава до пети и измиване от кафявото няма! Кафявата воня ще те съпровожда, докато си жива!
Особено жалка си в тези “основополагащи” пасажи, в които “разгадаваш” дълбоките психологически мотиви, довели ме до написването на текста в “Словото днес” – всъщност аз съм автор на четири статии по повод криминалното изнасяне на тракийските съкровища в частния музей “Гети”. Ти – в качеството си на прочут майстор на психологическия анализ в сороската псевдокнижнина – обясняваш на заинтригувания читател, че в дъното стои моята “комплексарска гордост” да имам враг, да виждам враг във всекиго – и да дамгосвам като врагове субектите, дошли при мен с разтворени приятелски обятия – като например САЩ и Сорос (в частност). Тази “комплексарщина”, според твоята професионална диагноза, ми е внушена от социалистическия режим.
Ой, ти дърво, дърво нечегарено! Кой ми брътви за комплексарщина! Ами че ти, Тодорке Димова, си въплътен сбироток от комплекси. Помня те от Програма “Христо Ботев” на БНР – аз работех в Младежка редакция, а ти се трудеше в Радиотеатъра – неизвестно с какъв актив, освен с името на Д. Димов, си попаднала там. Засичахме се из коридорите на 4 етаж, където се намираха редакциите. Ти беше невзрачна, неугледна, вечно намусена, с размита физиономия и нафъкана къса коса – фантом, набутан в ъгъла. Никой не се занимаваше с теб – едно кратко “Здрасти” – и разминаване или по-точно: избягване. Зад дъждовния ти облик прозираха фрустрация и мизантропия. Понякога мислех, че страдаш от тежки комплекси на жена и дъщеря – майка ти е била красавица и остана такава до старини, а славата на баща ти те е карала още по-остро да чувстваш бездарието си. Ти си взела сенчестите страни и на двамата – създадена си да живееш в сянка и като сянка. От сянката те извади Сорос и те напомпа с нечувано самодоволство. Но ти разбираш, че всъщност си призрак – макар да изглеждаш по-добре днес, на 65 години, отколкото на 30. Наистина ли си приела фалшивите венцехваления за чиста монета? Сорос те изцери от предишните ти комплекси, за да те вкара в нови – още по-трагични.
Набий си го в умната кръгличка главичка – любовта към България не е комплексарщина, а най-свята длъжност!
В статията ти “Глобалисткият патент”, предвидена да звучи като присмех над мен и СБП, а всъщност отекваща като задгробен хленч на една мъртва душа, ти ми приписваш някакви “рецививни социалистически” светоусещания, мирогледи и нагласи. В грешка си, комична манипулаторке! Аз не приемах и критикувах бившия режим. Всички мои младежки стихове, та дори и дипломната ми работа в СУ, посветена на поезията на Борис Христов, бяха отричане на оня концлагер. Но ненавистта и отвращението ми от “глобалната демокрация”, медицинския фашизъм, джендъризма, трансхуманизма и сатанизма, са неизмеримо по-големи. Впрочем за мен, както многократно съм писала, комунизмът и глобализмът са две последователни точки в един и същи план за унищожаване на човечеството. Те не могат да се противопоставят една на друга, защото са едно цяло.
Какво обаче направи ти, за да изразиш нетърпимостта си към комунистите? През 1989-а, когато режимът падна, ти си била на трийсетина години – достатъчно възрастна. Имала си време да напишеш някоя и друга “гневна панегирика”, (както се изразява посестримата ти во Соросе Силвия Недкова), срещу червената чума. Аз обаче не съм зърнала и ред от твоята ръка- сътворен преди 1989 г. – разобличаващ социализма и комунизма. Не съм прочела и една твоя дума, с която да клеймиш не само комунистическите властници, но и шефовете в Радиото, преките си началници. Няма такава дума. Ти беше една послушна, скована мумия – до момента, в който да плещиш срещу комунистите стана лесно и добре платено занятие.
Не се опитвай да храчиш срещу мен. Не ти е по силите. Винаги ще си в нокаут.
Колкото до “литературното ти творчество” – то не съществува. След пет години никой няма да си спомня за теб. Жалко за изхабената хартия.
Това са “ороците” на предателството.
Още по темата:
Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
