Рокфелер и Панагюрското златно съкровище

Няколкото статии на историчката Милена Върбанова, (която е и редовен наш гост-автор, с което се гордеем), настояваща българските национални съкровища да се върнат незабавно от музея “Пол Гети” в горящия Лос Анджелис, докараха до истерия соросоидните издания у нас.

Всички ги знаем кои са тези, които са щедро платени от фондовете на Сорос и подобните нему и бълват от десетилетия отровата на неокомунизма, прикрит зад джендъризми, толерастии, мулти-култи перверзии, “защита” на всякакви измислени малцинства, фалшиви полове и всякакви други извратености, стремящи се със всички средства да разрушават българското народностно самосъзнание, национално достойнство, гордост и чест, за да унищожат родолюбието като такова. Които соросоиди хулят всички български национални традиции, извращават историческото ни минало, рушат семейно-родовите ценности, православната вяра и прокарват глобалистката политика на заличаване на нациите. И правят това за някакви си 30 сребърника, забравяйки, че после Юда ги върна, като ги хвърли на пода на храма в краката на тези, които му ги дадоха, па излезе отвън и се обеси.

Когато се надигне такъв вой до небесата, по повод едно напълно нормално предложение на Милена Върбанова да си защитим съкровищата, като си ги върнем обратно на родна земя, човек трябва много да се замисли. Даже не обсъждаме в момента темата, защо изобщо допускаме да бъдат изпращани оригинали зад граница вместо копия. Някой да е видял оригинала на Мона Лиза в Националната Художествена Галерия в София? Не и няма да го види, един път ни изпратиха копие, а който иска да види истинската картина моля, самолети за Париж има ежедневно.

И така основният упрек към нейните статии беше, че изразила съмнение, че пожарът в Лос Анджелис е умишлен, (това впрочем е доказано вече) и то специално, за да бъдат подменени или откраднати българските съкровища. Тези две нейни твърдения удариха в сърцето враговете и явно са верни, щом предизвикаха такава лавина от “опровержения”.

А сега да дадем доказателство и за второто ѝ твърдение. Наистина Панагюрското съкровище е обект на много нездрави интереси от страна на дълбоко скритите задкулисни управляващи, занимаващи се с окултизъм, независимо дали са масони или членуват в други тайни общества.

Ето и доказателството за това в едно много ценно предаване на Военния Телевизионен Канал преди години, с професор Евгени Сачев. Да го изгледаме за да изясним нещата.

А сега да наблегнем на най-важното, което разбираме от видеото с професор Сачев.

Българският министър на финансите Димитър Попов, присъствал служебно на сесия на ООН. Там се среща случайно в кулоарите с Дейвид Рокфелер и му поставя въпроса за неизплатени от неговата банка пари на българските наследници на свищовлията Иван Чорбаджийозов. Той бил женен в Америка за Жаклин Кларк – племеница на Рокфелер старши, след нейната смърт наследява златни мини в Америка и Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго, автопаркове, злато и милиони долари. Това крупно състояние след смъртта му трябва да принадлежи на неговите роднини в България. За да уредят въпроса, банкерът се съгласява да дойде на посещение у нас.

Така, Дейвид Рокфелер пристига в страната на 29-30 април 1975 г., като с частен самолет каца на летище Враждебна при пълна тайна, дори посолството на САЩ в София не знае за посещението му. Приет е от висшия партикос Тано Цолов и министъра на финансите Димитър Попов, който всъщност го е поканил в България. Договарят се Рокфелер да инвестира около 400 000 000 долара в тютюнопроизводство и тютюнопреработване. И действително, впоследствие България започва да произвежда лицензно доста западни марки цигари.

А за богатството на наследниците на Чорбаджийозов, какво ли са се договорили? (Отваряме скоба, ето какво се е случило: “След падането на комунизма наследниците научават, че в продължение на дълги години от САЩ редовно изпращали до България полагащата им се част от лихвите по милионите долари, пазени в банковите сейфове. Тези пари обаче така и не стигнали до получателя. Според наследниците на Чорбаджийозови от наследството им се облажили хората от управляващата комунистическа върхушка, които прилапали милиони долари.“)

На официалната вечеря дадена от другарят Тодор Живков, Рокфелер проявява интерес към Панагюрското златно съкровище. Веднага Първият нарежда на Държавна сигурност да го изземе от музея в Пловдив и донесе в София. Дават го на Рокфелер да го види на живо, а той коленичи пред фиалата и започва да прави масонски ритуал и особени знаци над нея, което смайва присъстващите. След което му позволяват и да го отнесе в Америка, като това впрочем е най-неясната част от историята, подарък ли е било, сделка заради инвестициите от 400 000 000 долара в тютюневата промишленост, гаранция за връщането на вложените пари или нещо друго?

И разбира се ченгетата отиват и го отмъкват без да се церемонят и в противоречие със законовата уредба, без никакви документи, но за щастие двамата уредници – мъж и жена успяват да отчупят едно златно парченце от единия от съдовете, за да имат референтна проба по която да установят при връщането дали е същото съкровище. Десарите се връщат в София и го предават на Рокфелер просто ей-така, неясно за какво, неясно защо, без всякакви договори, на “честна банкерска дума” и защото другарят Тодор Живков е казал.

Рокфелер го взема и отнася в Ню Йорк, където в Метрополитън мюзеум му правят не едно, а няколко копия, напълно незаконно, но нали българските комуняги са галфони и нямат дори договор. Освен това музеят си прави за себе си още 15 копия, от които получават милиони долари при продажбата им на разни богати колекционери.

Външното разузнаване докладва за това на Политбюро и чак тогава се усещат да направят фонд “Културно наследство”, а в системата на Първо Главно Управление на ДС, да създадат 14 отдел – РИК, наименован като отдел “Културно-историческо разузнаване”, но изписвано като съкращение РИК, защото КИР не звучи добре.

Чак през 1982 г., Рокфелер върнал съкровището в резултат на проведена операция на този 14 отдел РИК на ДС, което означава, че или другарят Живков му го е бил подарил, или просто дал така, на “честна банкерска дума”, та се наложило да го изнудват и заплашват да го върне, или той не си е спазил уговорката да го върне, както е бил обещал, та е бил принуден. Тази история си е много заплетена и кой знае каква е истината.

И така на 30 юни 1982 г. бившият президент на САЩ Ричард Никсън е бил на частно посещение в Румъния, след което на 1 юли преминава границата с България при с. Кардам в Добруджа и пристига у нас, а с четири часа закъснение след него идва и специалният автомобил със съкровището в страната. Явно румънската Секуритате е пребъркала багажа в колата и е разгледала много внимателно безценния товар.

От с. Кардам, Ричард Никсън, заедно с придружаващите го с хеликоптер е откаран в резиденция “Евксиноград”, където вечерта на официалната вечеря предава съкровището лично на другаря Тодор Живков.

И сега внимавайте, интересът към направените в Ню Йорк копия е огромен и много от тях се продават на търгове за много пари, поради наличието на “протомасонска символика и знаци” върху предметите на съкровището. Да преразкажем накратко какво точно казва професор Сачев:

Така например прословутите “глави на африканци” изобразени върху фиалата, според него са глави на атланти. Златото от което е направена фиалата е съвсем различно от златото на останалите 8 съда, за което се знае, че е добито от близки древни рудници в района на Панагюрище.

Разгледайте внимателно снимката. Пребройте главите гравирани на фиалата.

Четирите външни кръга са с по 24, а най-малкият вътрешен с 12 или общо 108, едно от любимите числа на масоните.

Но за разлика от другите съдове, единствено фиалата е направена от моноатомно злато, което е известно, че при нагряване до 400⁰ по Целзий губи теглото си. Освен това, то влияе върху увеличаването капацитета на възможностите да се получава информация от ДНК на човек. Всеки един човек има най-големият архив – ДНК и чрез моноатомното злато при определени условия, можеш да сполучиш да извлечеш в съзнанието си до 38-40% от информацията, която е закодирана в ДНК. То увеличава и продължителността на живота.

Към това се е стремял и Рокфелер. Той почина на 101 години на 20 март 2017 г. и доколкото знам, има и копие от съкровището за лично негово ползване. При използването на определени ритуални действия, чрез докосването, ако го направиш, както го изискват древните ритуали, ти може да достигнеш до информационното поле, да се свържеш с Вселенския разум.

Това не можеш да го купиш нито с пари, нито с друга власт. Това е да владееш информацията. Но за да владееш информацията, трябва да я владееш по начин по който да развиваш хората, да развиваш света върху трите опорни точки – отношение човек с човек, взаимоотношение човек-общество и взаимоотношение – човек – природа. Тези три са опорните точки, върху които се гради истинското масонство в целия свят.

Има най-различни версии за какво е служило съкровището – сервиз за виночерпене е по-скоро невярно. Местността, в която е намерено моноатомното злато се нарича Мерул – близо до град Панагюрище. По същия начин Меру се нарича на тибетски език най-голямата планина Кайлас, която всички езотерични учения смятат за център на света. Друг един връх в Иран, (бивша земя на Шумер и Персия) се нарича Меру.

Има ли някаква връзка помежду им?

Разстоянието по въздушна линия между Мерул в Панагюрище, Меру в Тибет и това Меру в Иран е 6666 км . Височината на планината Кайлас е 6666 метра . Това число е сакрално число. При мюсюлманите то е обърнато 999. Самата древна държава Шумер включва думата Меру и Шу, което значи свещена планина. Освен това на санскритски тази планина се нарича ХЕММАДАРДА. Ако разделиш двете думи от санскритски значи ХЕМ и Мадар – Да, тоест златната планина, свещената планина. Името Хем е в съдържанието на древното име на Стара планина – Хемус. И ето връзката Меру с Хем. Хемус – златоносната планина, златната планина и това, което е свързано с Тибет и древното познание на Шумер.

И досега погрешно се тълкуват образите на трите женски ритона – каноничен образ на великата майка Кибела. На един от трите женски ритона има допълнителни украшения – елементи със символен заряд. Отзад на по-различния женски образ има изобразени звездички като врязани на съзвездието СИРИУС. Там има и думата КАН – владетел, чиято власт е дадена от великия архитект на Вселената.

Общото тегло в деня на намирането му е 7 килограма и 500 грама приблизително. Това е много интересен факт, защото теглото на Панагюрското златно съкровище през годините се променя драстично. От 7 кг и половина до 5 кг и 800 грама варира през последните 70 години теглото на това съкровище.

Разбира се, на някои въпроси професорът не успява да даде отговор. Например, дали е върнато оригиналното съкровище, а не някое копие, нали уредниците бяха отчупили парченца за сравнение, преди да го предадат, направена ли е лабораторна проверка. Не става ясно и защо и как Тодор Живков изобщо е дал на Рокфелер съкровището та да го изнесе в САЩ. И как впоследствие са го принудили да го върне. И много други неща, но те изискват задълбочено разследване от други институции. Неговото интервю е просто една добра отправна точка.

Тази поучителна история показва, защо трябва незабавно да си върнем съкровищата от Лос Анджелис в България. Не само защото пожарите бушуващи още там, са все около музея “Пол Гети”, впрочем те и започнаха близко до него.

Не само защото се оказа, че подземието на музея е средоточие на много тайни подземни тунели, водещи към къщите и именията на разни милиардери и милионери, които са можели едва ли не по пантофи да си влизат и излизат в и от музея по подземните проходи, водещи до къщите им, защото са имали и ключове за вратите затварящи тунелите в подземието на музея. Не само защото тези техни имения изгоряха и сега никой не знае кой може да използва тунелите им.

А най-вече защото трябва да пазим националните си съкровища у нас, както трябва да пазим и националното си достойнство и чест!

Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща