Отворено писмо на Военния съюз до Президента на Република България господин Румен Радев
15.01.2025 16:02
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВОЕННИЯ СЪЮЗ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН РУМЕН РАДЕВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Обръщаме се към Вас с убеждението, че у нас все още има сили, способни да се противопоставят на хаоса и погрома върху Българската държава. Политическата криза- уродлив продукт на управленско безсилие и престъпна безотговорност към бъдещето на Родината, ерозира обществените отношения. Страната затъва в корупция, която блокира институциите, в организирана и битова престъпност, икономическа безпътица и здравен геноцид. В морална деградация и ширеща се бездуховност, демографска катастрофа, масова мизерия и разпад на държавността. Над 80 процента от народа живее под прага на бедността, за разлика от едно малцинство новобогаташи с „неясен“ произход на милионите в банковите им сметки.
Генезисът на тази невиждана в новата ни история разруха на страната и нейната имунна система е в натрапеният ни, порочен политически модел след 1989 година. Отблъскващо примитивният, пещерен капитализъм превърна нашата имитирана демокрация в послушница, в държанка и параван за разграбване на обществените богатства и разпродажба на националните интереси. България стана заложник на един престъпен сценарий, написан отвън и изпълняван раболепно от случайни персони с трагично нисък интелектуален и управленски капацитет, от безродници без национална чувствителност, доморасли политически гейши и набедени държавници, заболели от неизлечим слугински рефлекс към някои чужди столици. Дирижираният и отвън стопански хаос и политическият фанатизъм, симбиозата между организираната престъпност и т. нар. политическа класа дадоха отлична възможност на една идеологически разноцветна прослойка да извърши гигантски грабеж и тотален погром върху индустрията, селското стопанство, военно-промишления комплекс, държавните структури, пазарите, армията, специалните служби, националната сигурност. Да разкъса социалните връзки и придобивки, да източи банките и захвърли многострадалният ни народ в невиждано социално неравенство. Ударът бе насочен и срещу енергетиката – типичен случай за това е антибългарската сага около проектът „АЕЦ Белене“и непрестанният натиск да затворим въглищните си централи. В резултат, вместо да се превърнем в енергиен център на Балканите, станахме вносители на ток и със самоубийствено безразсъдство влизаме в енергийния капан на Турция, която строи две атомни централи, предвижда и трета… От 26 място в света по развитие и ресурси през 1989 година, днес България е на дъното в тази световна класация. Брутният ни вътрешен продукт е по-малък от този в страни като Уганда, Ботсвана, Камерун, Етиопия, Бенин, Конго, Габон, Либерия, Руанда, които преди време снизходително причислявахме към т. нар. Трети свят. Външният дълг на страната в последните години нараства стремително, без обществото да получи ясен отговор от управляващите къде отиват парите от заемите – навярно те осигуряват финансовия комфорт на овластената олигархия. Нейните самохвални изявления за някакъв бюджетен излишък са предназначени за наивници – защото излишъкът издава недофинансиране на изключително важни сектори – здравеопазването, образованието, науката, армията, МВР и пр. А в същото време от страната се изнасят милиарди, за да захранват чужди икономики и пенсионни фондове…
България е в десетилетна, перманентна и всеобхватна криза – истински прецедент в политическата история на съвременна Европа. Естественият стремеж на нашия народ към демокрация бе проигран и изтъргуван, а цената за това се оказа разгромът на Българската държава. Надеждите , че след влизането ни в Европейския съюз през 2007 година страната ни ще излезе от икономическото и социалното тресавище, се оказаха илюзия. Защото мафията, чиито метастази са проникнали на всички нива в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, няма как доброволно да отстъпи сигурните си позиции по хоризонтала и вертикала на управлението. Членството ни в съюза осигури на организираната престъпност и на нейните покровители и съучастници по етажите на властта чудесна възможност да източват безнаказано и значителна част от европейските фондове.
Резултатът от всичко това е отразен в доклади на ООН, на Евростат и на други авторитетни агенции по света. България днес е най-бедната, корумпирана и най-болната страна в Европа. На първо място сме по инфаркти, инсулти, диабет, различните видове рак, над 200 хиляди човека имат психични проблеми, стресирани от „прелестите“ на нашата ерзац-демокрация. Заемаме второто място по смъртност в света след Южноафриканското кралство Лесото. На последно сме по раждаемост, всяка година над 120 хиляди българи се пренасят в отвъдното, а се раждат не повече от 60 хиляди. Заемаме водещо място на континента и по смъртността на хората в трудоспособна възраст. Огромната имиграция на запад изсмуква сивото вещество на страната и я лишава от квалифицирани кадри, напускат лекари, медицински сестри, инженери, компютърни специалисти, химици, микробиолози, физици, специалисти по космически технологии. Данните в докладите на ООН , изследващи демографските проблеми, са ужасяващи, прогнозите също. Българите са най-бързо топящата се нация в света. Ако днешната катастрофална демографска тенденция се запази, съотношението между различните етноси у нас през 2050 година ще бъде убийствено: циганите ще достигнат 3,5 милиона, турците – 1,2 млн., българите ще останат около 800 хиляди. До края на века броят на циганите ще нарасне до 8 млн.,на турците 1,5 млн., българите ще се свият до 300 хиляди.
През 2013 година бе проведена международна конференция, посветена на демографските проблеми в Европейскя съюз. На нея еврокомисарят Йоханес Хан изнесе доклад, който управляващите у нас побързаха да скрият от обществото. Документът носи знаменателното заглавие „България след българите!“. Според него демографската катастрофа у нас е необратима и е плод на лошо управление и корупция, на икономически и социален срив. Българският етнос ще изчезне, а територията ни може да бъде заселена единствено с цигани, араби, африканци. И за да не се допусне това, трябвало „да се разработи схема за масово преселване на европейски граждани по българските земи“…
Демонтажът на държавата вървеше паралелно с разгром и на отбранителната ни система, на армията, а ударът върху нея бе маскиран като проект за „организационно изграждане и модернизиране на въоръжените сили“. Овластени лаици, неспособни да различат танк от бетеер, фабрикуваха смехотворни, но не безобидни концепции, претенциозно наречени „нови военни доктрини“, отдавна захвърлени в някой прашен ъгъл на Министерството на отбраната. И докато Турция и Гърция хвърляха милиарди, за да наситят своите въоръжени сили с високотехнологични оръжия, ние режехме на скрап танкове и самолети. Под надзора на новите ни западни съюзници с мазохистично усърдие унищожихме и ракетните си комплекси, които по време на Студената война смущаваха съня на управляващите в Анкара и Атина. Времето, когато нашите въоръжени сили имаха една от най-големите танкови армии в Европа, а залповата мощ на артилерията и ракетните ни войски надвишаваше тази на Турция и Гърция, остана само спомен.Днес страната не разполага с нито едно високотехнологично оръжие ,което би могло да респектира потенциалния агресор. Пореден удар бе и премахването на донаборната служба, хиляди висококвалифицирани офицери бяха уволнени и унизени, създадохме една малобройна, обезоръжена армия от наемници, чийто личен състав е под критичния минимум. В същото време бойният опит и победите на нашите славни в миналото въоръжени сили по фронтовете в различни исторически периоди са в учебниците на елитни военни академии по света… Армията ни загуби само една битка, загуби войната, която и обявиха българските национално безотговорни и продажни политици след 1989-та година в угода на чужди геополитически интереси.
Антибългарският сценарий не подмина и нашите специални служби, методично разграждани и подложени на недопустим политически натиск. Докато имунната система на държавата агонизираше под ударите на несекващи противоборства в разделеното ни общество, потокът от ислямски фундаменталисти у нас ставаше все по-пълноводен. От общо 30 особено опасни терористични организации в света, емисарите на една трета от тях /включително „Братството Бин Ладен“ и неговото военно крило Ал Каида/ шетаха свободно и безнаказано в страната, организираха тайни сборища за промиване на мозъци, създаваха т. нар. спящи клетки, готови да се активират при бъдещ джихад срещу християните. Ислямът маркира у нас все повече територии , джамиите,строени и с парите на терористични организации, никнат една след друга, често превръщани в конспиративни свърталища за проповядване на радикални идеологии, включително и едно от най-ретроградните течения в исляма – уахабизмът. Многопосочната политическа, икономическа и разузнавателна инвазия на Анкара прониква в целия държавен организъм и обслужва нейната неоосманска политика спрямо България. Част от нея е и масираното турцизиране на циганите и на българомохамеданите в Родопите. Разбира се, с активното съдействие на турската пета колона у нас – една етническа партия, създадена в грубо нарушение на Конституцията. И превърната през годините в мафиотска етнокорпорация, чийто лидери осребриха богато своите предателства срещу страната ни… Турция целенасочено изкупува земи с подставени лица / всъщност придобива територия/,апетитите й се насочиха към търговски вериги, промишлени предприятия и здравни заведения. Изкупува икономиката на цели области, които днес са в ръцете на турски фирми – в Кърджали над 80 процента, в Лудогорието –над 40. Като продукт на нашия извратен, престъпен преход цели райони се обезлюдяват, в близо 600, някога многолюдни села, вече няма хора, а изоставените къщи в тях станаха лесна плячка на цигански орди. В Северна и Северозападна България се създават цигански анклави – инкубатори на всякакъв род престъпност, каквито са и гетата в Пловдив, София, Пазарджик и в други малки или по-големи селища. На юг и Североизток се формират мюсюлмански анклави и страната все по-отчетливо се изправя пред опасността да бъде разпокъсана на автономни области по етно-религиозен признак.
Васалният манталитет на управляващите у нас в годините след прехода стана инструмент за обслужване на чужди интереси, превърна се в патологичен синдром на нашата външна политика – в редица случаи хаотична, непоследователна, неадекватна. Това пролича и в отношенията ни със Северна Македония, и при скорострелното, припряно подписване на Договора за добросъседство между двете страни – без да поставим предварителни условия и с недопустими антинационални компромиси под външен натиск. Това обаче не спря антибългарската вакханалия , организирана и поощрявана от новите удбаши, управляващи в Скопие – наследници на зловещата тайна полиция на Йосип Броз Тито –УДБА. Тя изби през дестилетията над 150 хиляди българи, защото отказаха да се причислят към т.нар. македонска нация- измислена от неколцина полуграмотни активисти с небългарски произход в ръководството на Коминтерна през 1934 година. Тленните останки на нашите мъченици бяха разхвърляни в Охридското и Преспанското езеро и по склоновета на Галичица край Тешево… Договорът за добросъседство не промени и образователната система в Северна Македония, изградена изцяло на антибългарска основа. Не спря и клептоманите от т. нар. Скопска академия на науките да крадат безочливо българската история, фабрикувайки купища груби фалшификати.
Т. нар. политическа класа у нас, която се самоназова за елит на нацията, се оказа абсолютно негодна да реши фундаменталните проблеми на България, които я тласкат към дъното . Разорената ни страна се превръща в колония, в суровинен придатък на богатите държави, в територия, върху която се кръстосват небългарски интереси. В протекторат, чието настояще и бъдеще се решават не у нас, а в чужди посолства и столици – също продукт на нашия инфантилен преход. Страната и днес се управлява на сляпо, жертва на антибългарска конюктурна политика, без национална доктрина и стратегически прицелени приоритети за устойчиво икономическо и социално развитие, съобразени с нашите дългосрочни интереси. Острият дефицит на справедливост обезверява обществото и руши неговата ценностна система. Справедливост обаче не може да има в държава, в която няма възмездие за кохортата овластени персони, които я доведоха до ръба на историческата бездна… Държавата абдикира от всичко и остави на бизнеса и мафията да решават онова, което е нейна основна функция, а нормалните стопански взаимовръзки бяха заместени от престъпна анархо-слободия, лицемерно обявена от някои за пазарна икономика. Обърканото ни общество бе заливано /правят го и днес/ с разни икономически утопии за т. нар. саморегулиращ се пазар. А те рухнаха гръмотевично в момента, в който глобалната финансова криза през 2008 година принуди държавите да се намесят, за да спасяват банките.
Всичко това разбира се, стои далеч от съзнанието на онези, които в унеса си на самовлюбени нарциси си повярваха, че са политическия елит на нацията. След предсрочните избори парламентът пак е арена на шизофренични противоборства, съпроводени с помпозни декларации, кухи обещания и междуличностни квалификации от махленско уличен тип. Верни на стила си, т. нар.народни избраници се упражняват в празнодумство, в схоластични, безсмислени спорове за надмощие, превръщайки Народното събрание в генератор на нескончаеми грозни скандали, които обиждат българското национално достойнство. Всеки разумен глас потъва в пороя от войнстваща посредственост, скудоумие и невежество- подходяща среда за приемане на недъгави и лобистки закони в полза на олигархията и в ущърб на националните интереси. Компрометирани персони, чието име отдавна е синоним на тежка корупция, с арогантно самочувствие се самообявиха за месии и тикат страната към поредните предсрочни избори. А те са жалка пародия и гавра с демокрацията, не решават нищо, а само възпроизвеждат отвратителните пороци на нашия политически модел и задълбочават кризата… До изборните урни отиват десетки хиляди купени и абсолютно неграмотни хора, които често не знаят за какво гласуват. Други отдавна не живеят у нас, не говорят български и двойното им гражданство се оказва удобен инструмент на някои външни сили, за да се намесват и дори да диктуват вътрешната и външната политика на България…През това време обществото ни наблюдава с омерзение и погнуса срамните зрелища в парламента и чака с месеци нашата тромава съдебна система да излезе от летаргията. И нейни височайши представители, високоплатени и недосегаеми като индииски брамини, да се произнесат по легитимността на изборите. И по промените в конституцията, които увеличиха хаоса и за пореден път доказаха отчайващата законодателна и управленска непригодност на техните автори с депутатски имунитет.
Уважаеми господин Президент, Военният съюз е готов да подкрепи всяка разумна идея , способна да премахне сегашното гибелно за страната статукво. Нещо повече, ние смятаме, че военно-патриотичните организации в страната не може да бъдат неми свидетели на погрома върху Българската държава. Те, заедно с други родолюбиви сдружения, трябва да се обединят около една обща политическа платформа, която да се превърне в национално движение за спасяване на Отечеството. Историята не винаги се повтаря като фарс. Повтаря се и като трагедия, като унищожителна поредна национална катастрофа, която вече стои пред вратите ни и в обозримо бъдеще може да заличи българската държавност и нацията от политическата и етническата карта на Европа. Примирението и мълчанието пред истината в днешната обстановка не са нищо друго, освен предателство спрямо националните интереси. Бездействието – също.
С УВАЖЕНИЕ:
Полк. АНГЕЛ ТЮФЕКЧИЕВ – Почетен председател на Военния съюз.
Ст. л-нт ХРИСТО БОЯНОВ – Председател на Военния съюз.
ДИМИТЪР АВРАМОВ – публицист, Официален говорител на Военния съюз.
София
8 януари 2025 г.
