ПРЕЗИ-ДЕНКОВЦИ

Ето какво чета тая сутрин на заглавната страница на излизащия в сряда в. “Филтър”:
“Битката за “Дондуков” 2
Иван Костов издига Радан Кънев за президент.
Хората на Кирил Петков искат Николай Денков, десните блъфират с писателя Захари Карабашлиев.”
Край на цитата, но мръсотията е безкрайна.
Докога ще търпим сульо-пульовци да “издигат” сульо-пульовци, некадърници да издигат некадърници, дебили да издигат дебили, престъпници, оваляли се до над темето в лайна – да издигат престъпници? Тоя нужник е зинал за власт, сраснал се е с властта, въплъщава властта. Той си въобразява, че ще се репродуцира и ще управлява докле свят светува. Той наистина вярва, че е “призван да управлява”.
Докога?
Не са нужни анализи и мъдрувания. Ясно е докога – докато търпим тия гранясали боклуци да ни се качват на главите. Можем ли сами да се справим с тях? Да, можем, но изминалите три и половина десетилетия доказаха колко сме неорганизирани, подли, апатични и страхливи. Колко сме гнили. Колко евтино се продаваме. Как с всяка изминала година се опростачваме. Как с всеки изминал ден все повече заприличваме на своите палачи – лъжем, крадем, ругаем и заплашваме по-слабия от нас. Злобеем и отмъщаваме на дребно – на комшията в блока, на клиента в магазина, на пациента в болницата, на пътника в автобуса, на минувача по улицата. На брата по съдба. Ще повторя това, което отдавна съм написала – българинът избра поведенческия модел на мутрата, вместо да го заклейми и да се разграничи от него – изковавайки оръжие от своята бедност. Защото именно осъзнатият отказ от престъпно забогатяване е главната предпоставка за висок морал.
Как хора без морал и достойнство ще съдят хора без морал и достойнство? Как малкият престъпник ще съди големия престъпник? Какво ще му противопостави? Бог не мери човека по количеството престъпления, а дали е престъпник или не. Няма малък и голям престъпник, няма голямо и малко престъпление – има престъпление. И затова почти всички българи са в кюпа. Заедно ще поемат към пъкъла, независимо колко са крали и предателствали – много или малко.
Ето в какъв сатанински капан попаднахме. В жестоката ни история няма епоха, в която с такава бързина да е бил развратен целият народ – от малко до голямо. До самите недра, ядрата на клетките. Ето защо мълчим и не се вдигаме срещу тая пършива мутренска сган, която смуче кръвта ни и ни развращава все повече и повече. Защото сме част от нея – долната й част, фермата за роби.
Не, не всички сме част от нея. За себе си мога да кажа, че никога не съм била част от нея, че опазих душата си от тая тлен. Греховете, с които ще се явя пред Бога – не са предателство и търговия с Родината, а обикновени човешки грехове.
Не съм сама. Има и други като мен. Но сме малко, недостатъчно да наклоним везната. Младите не са с нас – те са в кибер илюзията. Още в 50-те години на миналия век един талантлив италиански творец описа това състояние на всеобща будна кома в новелата си “Онирофилм”.

Българският народ не може сам да се отърси от криминокрацията, която го некротизира. Но иде война. Тя е на прага. Тя ще бъде нашето очищение. Тя е повече от необходима. Никакви бункери няма да опазят Тиквата и Прасето. Нито черната рат, която върви подир тях. Войната ще въздаде не само справедливост, но и равенство във възмездието. Това ще бъде свещена война.
Ще я започне дяволът, но ще я завърши Бог.

Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!