Съкровищата – безкраен криминален сериал
Разследването на всяко твърдение на мутренските институции в Колония България традиционно се превръща в безкраен криминален сериал с всички перипетии на жанра. Разследващият е принуден да разобличава безконечни обидно плоски лъжи и маньоври. Емблематичен пример за подобна сага е случаят с българските съкровища, замъкнати като долнопробен цирков реквизит от магистрално-суджушката мафия и нейните интелектуалстващи сороски мисири – в частния музей “Гети”. Но в града на демоните пламнаха “стихийни горски пожари”, духнаха вихрушки, отвори се адът и нашите съкровища стояха зад залостените врати на “Гети” в продължение на повече от три месеца. Какво пречеше веднага след потушаването на пламъците да бъдат върнати в България – остава загадка.
На 19 и 20.02.2025 г. в българските електронни сайтове се появиха съобщения, че съкровищата няма да си дойдат у дома в първоначално определения срок – 3 март, а ще бъдат върнати от Лос Анджелис ДО 28 МАРТ. Причините за това забавяне също останаха неизвестни.
Дочакахме заветния 28 март. А подир тая дата настъпи непроницаемо мълчание. Ни гък, ни мък. Сведения за съкровищата – йок. Настана тишина, която много приличаше на престъпна омерта и българската общественост я възприе точно като такава. Ако детайлите около връщането на тракийските реликви е трябвало да бъдат пазени в тайна – защо поне не бе обявено: “Съкровищата вече са в България, запазете спокойствие”. Нищо подобно, институциите онемяха, сороските лакеи гузно се снишаваха. Виновниците за откарването на най-ценните тракийски златни и сребърни експонати, собственост на българската държава – в един частен музей, без оповестен пред обществото договор с този музей, без гаранции за връщането им при форсмажорни обстоятелства, без охрана от българска страна и без необходимите мерки срещу евентуално фалшифициране на реликвите – както винаги заровиха глави в пясъка, надявайки се, че както всяко чудо, така и изчезването на древните шедьоври, ще се забрави за три дни.
Нашите питания за съдбата на тракийските съкровища, отправени към ангажираните с изпращането им в “Гети” лица и институции – останаха без отговор! За оправдание на отказа бяха използвани формалности и плоски чиновнически трикове.
Отначало самата българска общественост сякаш не си даваше точна сметка какво се случва, тъй като вниманието й бе обърнато към постоянните пошли парламентарни разпри и обратите в световната политика. Но към средата на април все повече хора взеха да се питат: “Какво, по дяволите, става с нашите съкровища? Откраднати ли са?” и възмущението им бе на път да екплодира. Скандалът главоломно растеше. Циреят пулсираше.
В тая наелектризирана, насечена от мълнии обстановка – гръмна новият обрат – вчера, 15 април, около 17 ч. (плюс, минус), без каквото и да е предисловие, Тодор Чобанов, зам.-министър на културата, отговарящ за недвижимото културно наследство (докато съкровищата са не само “движимо”, но дори, както се оказа – прелетно наследство), не другаде, а във фейсбук профила си, оповести, че експонатите отдавна не само са върнати в България, но дори са пристигнали в съответните музеи в страната. Представете си – това бомбастично съобщение с общодържавна значимост, очаквано от цялата нация, не се появява по установения официален път – чрез БТА и официалните медии – БНР, БНТ – а полунелегално – на фейсбук страницата не дори на министъра, а на един от зам.-министрите на културата. Оттам го препечатват два сороски сайта – “Сега.бг” и “площад Славейков” – насищайки го, разбира се, с максимална доза “вендета” срещу моя скромност и – неясно защо – срещу СБП.
От превърналия се междувременно в основен източник на информация профил на Тодор Чобанов във фейсбук, то е поместено на официалния сайт на Министерство на културата. Чак в 22.41 ч., но не в Гугъл, а отново във фейсбук, се появява материал с етикет БТА, в който Агенцията цитира първоначалния текст на Чобанов, изрично споменавайки, че цитира написаното в профила му. Доста часове по-късно същият текст е качен в “импресио”, сайтче-хранилка на по-нисш разред сороски насекоми.
И с това информационният бум по повод съдбата на съкровищата се изчерпва. Нито един голям новинарски сайт не поде посланието на Тодор Чобанов, което вчера тупна като ранена дива гъска от облачния априлски небосвод.
Защо?
Защото казаното от него и начинът, по който то бе разпространено – дъхти на гнило. Странен дъх на технологична гнилоч носи и фактът, че вчера и днес се появиха съобщения в няколко отявлени сороски сайтове с дати 6.03 и 11.03.2025 – че, видите ли, съкровищата щели да се приберат в България след 3 март (първоначално определената дата), защото дребни пречки винаги има, но до средата на април вече щели да се върнат във всички музеи в страната, от чиито експозиции са взети. Това били думи от интервю с Христо Попов, директор на НАИМ. Аз се кълна, че заедно с група съмишленици съм преравяла по десет пъти дневно Интернет надлъж и шир през февруари и март, та до 15 април – в напразни опити да открия някое сведение за връщането на съкровищата. Но нямаше нищо – нула. Възможно е тези сайтове не по-рано от вчера, да са публикували блъфове със задна дата. За да направят по-приемливо изявлението на Чобанов.
Какво собствено изрече този набеден историк (изразяващ се с “исторически” категории като “примерно” и “около”), и още по-съмнителен политик (защото няма читав образован българин, който би се поставил в услуга на властта на Бойко Борисов и Делян Пеевски)? Цитирам:
“Всички артефакти от изложбата ни в САЩ вече са в родните музеи по съответните витрини и посрещат публика”. Това съобщи във фейсбук профила си заместник-министърът на културата Тодор Чобанов.
Отново цитат:
“Те могат да бъдат разгледани в четиринадесетте музея от България, които се включиха в изложбата: Национален археологически институт с музей при БАН; Регионален археологически музей – Пловдив; Исторически музей „Искра“ – Казанлък; Национален исторически музей (заедно с експонати от основните фондове на Регионален археологически музей – Пловдив, Регионален исторически музей – Враца, Регионален исторически музей – Ловеч, Исторически музей – Стрелча, които се използват в постоянната експозиция на НИМ); Регионален исторически музей – Враца; Регионален исторически музей – Търговище; Регионален исторически музей – Бургас; Музей „Старинен Несебър“; Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ – гр. Септември; Регионален исторически музей – Велико Търново; Общински културен институт „Музеен център“ – Созопол; Исторически музей „Атанас Караиванов“ – Карнобат; Исторически музей – Стрелча и Регионален исторически музей – Ловеч.”
Повтаряйки откровенията на Чобанов, сороските сайтчета ехидно подканят “зажаднялата публика да се наслади на артефактите”, успешно приземили се след задокеанското турне.
И знаете, ли българи – аз реших да последвам съвета им. Пожелах да си доставя тая наслада. Живея във Враца и тая сутрин посетих Врачанския Регионален музей. Той е споменат от Тодор Чобанов като един от музеите, предоставили “артефакти” за “Гети”. Още на 26.10.2024 директорът на музея, Георги Ганецовски заявява пред сайта “24 часа”, че Врачанският музей е предоставил за изложбата в “Гети” девет от най-ценните си експонати от две изключителни съкровища, открити на територията на Врачанска област. Това могат да бъдат само съкровището от Могиланската могила във Враца със сребърния позлатен наколенник на тракийски аристорат и златния венец на трибалска принцеса – както и съкровището от село Рогозен.
Купих си билет, който заедно с правото да снимам експонатите, струваше кръгло 10 лева. И влязох в тракийските зали, въоръжена със старичкия “Самсунг” – телефонът на дъщеря ми. В мрака на малката зала сияеха наколенникът, златната каничка и венецът на принцесата от Могиланската могила. Само че венецът е поставен много високо във витрината си и не може да бъде разгледан добре. Изглежда прекалено голям, широк. В младостта си работих две години в същия музей и добре помня тази разкошна реликва – доста по-малка и тясна, предназначена сякаш за много младо момиче, почти дете. Или ме лъже паметта? Мои познати връстници от града потвърдиха, че и техните някогашни впечатления от златния венец съвпадат с моите. Копие ли е този предмет в сегашната витрина? Не се наемам да съдя. Попитах работещи в музея: “Кога пристигнаха експонатите?” Те се учудиха: “Как кога са пристигнали?” Уточних: “Нали наскоро бяха в музея “Гети” в Щатите?” “Няма такова нещо, експонатите не са мърдали оттук” – заявиха моите събеседници. Малко по-късно техен колега ми каза, че само наколенникът е пътувал. Бях смаяна от подобни отговори. За предметите от Рогозенското съкровище, които видях и заснех в специално съоръжената за него зала, не мога да твърдя нищо, защото още преди години най-хубавите от тях бяха приграбени от НИМ.
“В този ред на мисли” ще спомена свидетелството от 6.04 на журналиста Д. Байрактаров, комуто музейните работници в НИМ показали Панагюрското съкровище (имайте предвид, че то е с най-много копия, нищо не им коства да покажат едно от тях), но когато поискал да види и другите съкровища, гастролирали в “Гети”, музейните кадри изпаднали в паника и май му показали вратата.
Какво ни е “върнал” Гети? Върнати ли са съкровищата в тяхната пълнота, с всички техни компоненти? Оригинали или реплики са ни “върнати”? Защо беше това огромно бавене, това мълчание? Кой ще отговори на тия въпроси? Във всеки случай не соросоидите и мутрите.
Някои писаха, че в “Гети” българската страна е експонирала копия, но това не е вярно, защото в световните музеи – а “Гети” се радва на такъв статут – копия не се допускат, излагат се само оригинални “артефакти”.
Налага се впечатлението за гузност, недоизказаност и страх в поведението на ръководителите на културните и висшите държавни институции, свързани с авантюрата “Гети”. Съобщенията им са неофициални, подхвърлени през рамо, с доловимото желание да ни пратят за зелен хайвер. Но България е малка страна, тайните не могат да се пазят дълго и всяка далавера в крайна сметка лъсва на повърхността.
Най-голямото, първичното престъпление е изнасянето на нашето древно културно-историческо в чужбина. Някой бе писал – “като фургон с проститутки”. Горчива, но точна метафора.
За мутрите то е разменна монета и като такава – може вече да е похарчена.
Мой познат ми подхвърли по този повод: когато харизваш суверенитет – харизваш всичко. И земя, и вода, и национална валута, и златни мини. Че и д$упе в добавка. Та какво остава за тракийските златни съкровища – те най-лесно ще потънат в нечий сейф. С пирамидка и всевиждащо око на вратичката.
***
P.S. Статията бе вече готова, когато по даден от дядя Сорос знак, се разрази ураган от отмъстителни злословия срещу “патриотарите” – и моя милост в частност – в антибългарските неолиберални сайтове. “Жабата”, флагманът на соросоидите, плюе жежка отрова с перото на някакъв си Емил Азар, чийто доводи са толкова комични, а изразите – толкова плебейски, че не си струва да му отговарям.
Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
