Бюрокрация срещу биоразнообразие

22.05.2025, София

Планираното ново законодателство заплашва земеделското биоразнообразие

Днес е Международния ден на биологичното разнообразие!

Съветът на министрите на ЕС работи с пълна сила, за да проправи пътя за навлизане на нови техники на генното инженерство на пазарите. Ако планираните промени бъдат осъществени, етикетирането на храните в магазините в бъдеще ще отсъства напълно; ще бъдат етикетирани само генетично модифицираните (ГМ) семена, но не и всички продукти след преработката до крайния продукт. Въпреки това, фактът, че семената на традиционните сортове могат да бъдат случайно замърсени с генетични модификации – например при опрашване от вятъра или от насекоми – досега не взет под внимание от политиците, вземащи решения. Случайното кръстосано опрашване би имало значително въздействие: Ако само едно от хиляда царевични зърна е генетично модифицирано, на един хектар вече растат 100 генетично модифицирани царевични растения, а всяко растение произвежда шест милиона генетично модифицирани поленови зърна, които на свой ред могат да опрашат други царевични растения.

ЕС планира да не изисква оценка на риска или отговорност за вреди, причинени от новите техники на генното инженерство. Вземащите решения са наясно, че генетично модифицираният прашец може да прехвърли и правата на интелектуална собственост върху всички останали сортове, но не разполагат с ефективно решение на проблема. „Очакваните нови растения адаптирани към климата, произведени с новите ГМ техники, не могат да бъдат причина за бързането, тъй като те все още не са създадени, а са само обещания. казва д-р инж. Светла Николова от Сдружение АГРОЛИНК.

И докато законодателството свързано с новите/генетично модифицирани растения се планира да бъде без контрол и проследяване, то проектът за регламент за семена и посадъчен материал е в обратната посока – затягане на примката и подлагането на традиционните сортовете за съхранение на нови бюрократични пречки. Този проект за регламент също се обсъжда в момента от Съвета на министрите на ЕС.

Опазването на разнообразието в градините и полетата се извършва в малки количества от много видове и сортове със занаятчийски техники. В България дори не е развита мрежа от малки земеделски производители, които се занимават с производството на стари сортове култури/ сортове за съхранение. Административните изисквания биха имали опустошителен ефект, според новия доклад „Бюрокрацията срещу биоразнообразието“, изработен от Arche Noah, Австрия. Кратката версия на доклада с превод на български може да намерите в сайта на АГРОЛИНК.

В България в сортовата листа на ИАСАС към 2025 г има регистриран само един сорт за „съхранение“ и 5 любителски сорта зеленчуци. В сортовата листа за овошки има само 2 две култури: арония с един сорт и малина с 3 сорта. Няма нито един друг вид овошки – ябълки, круши, сливи… Те се появяват като култури в Наредба 10 към интервенцията II.А.4. „ Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“. Ако тези култури и сортове не са поддържани, как и кога заявителите ще могат да си получат посадъчния материал. По какъв начин МЗХ насърчава използването на култури и сортове, устойчиви към промените в климатични условия след като политиката през годините е била не за поддържане на българския генофонд, а за подпомагане на вноса на семена и посадъчен материал от други страни?

От общо 111 регистрирани през годините производители, сортоподдържащи зелунчукови семена, през 2025 са само 64. 42% са се отказали да произвеждат семена при невъзможните условия зададени от селскостопанската политика на България.

80% от семената и посадъчния материал в България е внос, а за житните – 90%.                                                 

Политиката на България от години е за хранителна зависимост, а не за продоволствена сигурност.

В България натрупаният опит в съхраняването при естествени условия in situ на генетичното земеделско разнообразие, което сме наследили непрекъснато намалява, а политиката е да го ограничава до изчезване.

Сдружение АГРОЛИНК и участниците във форума „Забравените сортове – наследство и бъдеще“ настояват МЗХ и ССА да прераразгледат, както видовете култури и сортовете, включени в наредбите за подпомагане със субсидии, така и добрите практики прилагани в други страни: изключенията за търговията със семена за съхранение, продажби в ограничени количества или с ограничен оборот. Действащото законодателство за семената на някои държави-членки на ЕС вече съдържа точно такива изключения. Напълно неразбираемо е, че Европейската комисия не е взела предвид националния опит с изключенията в своята оценка на въздействието при подготовката на законодателния проект.

[1] New report “Bureaucracy against Biodiversity” published by Arche Noah: https://www.arche-noah.at/media/bureaucracy_against_biodiversity_report_may_2025_3.pdf, на английски

[2] Кратка версия на доклада „Бюрокрация срещу биоразнообразие“ в превод на български https://agrolink.org/primkata-ot-reglamenti-na-es-se-zatyaga/

[3] Форум „Забравените сортове – наследство и бъдеще“ – 17.05.2025, гр. Пловдив

За контакти:

Д-р Светла Николова, 0888359239

Сдружение АГРОЛИНК, www.agrolink.org

Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща