Еврейската връзка в убийството на президента Джон Кенеди
Публикуваме една интересна чуждестранна статия от Австралия в превод на български език, поради особено важното й значение за разкриване на истината за убийството на президента Кенеди. Източникът е тук cairnsnews.org
Идва при вас от земята на австралийците
И така, какво е правил Ицхак Рабин в Далас в деня на убийството на Кенеди?
Дата: 21 декември 2024 г.Автор: cairnsnews66
От МАЙКЪЛ СЛОВАНОС
Една от причините, поради които еврейското лоби се бореше срещу идването на Кандис Оуенс в Австралия, беше нейният така наречен „антисемитизъм“, който включваше нейното мнение, че МОСАД е замесен в убийството на президента Джон Ф. Кенеди.
Време е еврейското лоби да осъзнае неискреното си хленчене и глупост, защото колкото повече се опитват да потиснат критиките към ционистката държава, толкова повече хора ще упорстват в търсенето на истината. Cairns News не е нужно да повтаря „кървавата клевета“ или „отрича Холокоста“, достатъчно е само да цитираме предимно еврейски източници, за да разкрием мръсната същност на ционизма.
Тези източници включват дори бивши израелски премиери и по-специално двама , които са се изказали срещу Бенямин Нетаняху и тайните му сделки с “Хамас”. Съществува и „вътрешна работа на 7 октомври “ на Биби – думите на израелец, който наскоро публикува в X.
Но да се върнем към темата, повдигната от нашия безстрашен американски следовател, който пита какво е правил Рабин в Далас, Тексас, на 22 ноември 1963 г., деня на убийството на Кенеди. Едно нещо, което знаем със сигурност е, че Рабин е бил там в качеството си на заместник-началник на щаба на Израелските отбранителни сили (IDF или ЦАХАЛ) и той и неговите седем или осем сътрудници са напуснали Далас набързо – донякъде подозрително действие.
Знаем това, защото Рабин изпрати телеграма до Държавния департамент на САЩ, в която ги информира, че ще съкрати престоя си. Те също така подготвиха прессъобщение месец предварително, в което се подчертаваше „рутинният характер“ на посещението на американски военни съоръжения.
Рабин беше интересна личност, чиято кариера в политиката всъщност приключи с убийството му като министър-председател на 4 ноември 1995 г. в Тел Авив от „студент по право и ултранационалист“ (става дума за Игал Амир), който очевидно беше разгневен от предложението на Рабин да даде земя на палестинците като някакъв вид мирно споразумение и подписването на мирните споразумения от Осло.
Родителите на Рабин са имигранти от Източна Европа, привърженици на лейбъристкия ционизъм, лявото крило на ционизма. Рабин е във войската в продължение на 27 години, достигайки чин генерал-лейтенант в Израелските отбранителни сили. Като тийнейджър се присъединява към командосите “Палмах” и става техен началник на операциите по време на Арабско-израелската война през 1948 г.
Той се присъединява към новосформираната “Армия на отбраната на Израел” в края на 1948 г. и ръководи Оперативната дирекция на Армията от 1959 до 1963 г., годината на посещението му в Далас. През 1964 г. е назначен за началник на Генералния щаб и ръководи победата на Израел в Шестдневната война през 1967 г.
Ако Рабин имаше нещо общо с убийството на Кенеди, той щеше да е човекът с експертизата да проведе подобна операция. Далас имаше видна еврейска мрежа и масонска мрежа, виден член на която беше издателят на вестник Джордж Дили, за когото се твърди, че е масон от 33-та степен на шотландския обред, рицар – тамплиер, член на Червения кръст на Константин, презвитерианец и демократ.
Площад Дийли, съвпадение или не, е мястото, където е извършена стрелбата срещу Кенеди. Теориите за убийството изобилстват, но книгата на Майкъл Колинс Пайпър „Страшният съд“ предлага израелска намеса въз основа на ожесточения спор между израелското ръководство и Кенеди относно ядрените им амбиции.
Според Пайпър в „Окончателен съд: Липсващото звено в спора за убийството на Кенеди“ , израелският премиер Давид Бен-Гурион е организирал убийството, след като е научил, че Кенеди е планирал да попречи на Израел да се сдобие с ядрени оръжия.
Пайпър твърди, че убийството „е било съвместно начинание, осъществено на най-високите нива на ЦРУ, в сътрудничество с организираната престъпност – и най-конкретно, с прякото и дълбоко участие на израелската разузнавателна служба МОСАД“.
Пайпър допълнително твърди, че еврейският мафиот Майер Лански и “Антиклеветническата лига” (ADL) са свързани с убийството. ADL, разбира се, нарече твърденията нелепи и предвидимо осъди „Страшния съд“ като „антисемитски“. Как смее някой да критикува „светата нация“ на Израел?
Разбира се, основателите на съвременния Израел далеч не са били свети. Те са били добре финансирани терористи, които са хвърлили око на ценен недвижим имот, който твърдят, че имат божествено право да завземат. Една от най-продаваните християнски Библии, „Справочната Библия на Скофийлд“, дори подкрепя това твърдение в бележките си в полетата.
Бившият премиер Ицхак Шамир, например, е бил член на “Иргун” (точното й име е “Иргун Цевай Леуми” и на иврит означава “Национална Военна Организация”), една от ционистките паравоенни терористични групировки, които се стремят да завземат Палестина със сила. Лидер на “Иргун” е друг бъдещ израелски премиер, Менахим Бегин. Въпреки че е изобразяван като една от героичните фигури на израелската политика, Бегин някога е бил терорист, издирван от британските администратори на Палестина.
“Иргун”, под ръководството на “Хагана” (в превод от иврит означава “Отбрана”), извърши бомбен атентат срещу хотел „Цар Давид“, който е служил за щаб на британските администратори на Палестина. Бомбата уби 91 души, включително британци, араби, евреи и други. Все още се смята за един от най-големите терористични атентати на 20-ти век.
Атаката е в отговор на операция „Агата“, известна в Израел като „Черна събота“, когато британски войски претърсиха Еврейската агенция на 29 юни и конфискуваха големи количества документи, пряко замесващи “Хагана”, основната еврейска паравоенна групировка в Палестина, в еврейския бунт срещу Великобритания.
По-късно през 1948 г. “Иргун” участва в терористичната кампания срещу местните палестински араби, като насилствено изгонва над 700 000 души от домовете и земите им. Събитието се помни днес като “Накба” – “бедствието”.
Бегин и Шамир някак си успяват да избегнат арест заради бомбения атентат в хотел, а Бегин сформира партията „Херут“ (означава “Свобода” на иврит). Той също така напуска Израел за обиколка на еврейски общности в Съединените щати и Франция с антураж от висши членове на партията. Статия в Academia.edu отбелязва: „Решението на Бегин да даде приоритет на пътуванията в чужбина в такъв момент бележи началото на това, което ще се превърне в една от най-постоянните му политически стратегии: редовни изяви пред еврейски общности в диаспората.“
След това Academia.edu продължава с омаловажаването на годината: „Докато подкрепата за Херут отвън страната беше предимно финансова, се осъществяваха и тайни дейности, които в крайна сметка оформиха политиката и укрепиха Бегин.“
Реалността, по думите на еврейското дисидентско издание Tablet Magazine, е, че Израел се е установявал с помощта на базирана в САЩ мрежа от гангстери. „През 1945 г. Еврейската агенция, израелското правителство преди създаването на държавата, оглавявано от Давид Бен-Гурион, създава огромна тайна мрежа за закупуване и контрабанда на оръжие в Съединените щати“, пише Робърт Рокауей , почетен професор в университета в Тел Авив, в статия, озаглавена „Гангстери за Сион“.
„Операцията беше поставена под егидата на “Хагана”, подземния предшественик на Израелските отбранителни сили, и в нея участваха стотици американци от всички сфери на живота. Сред тях бяха милионери, студенти-равини, търговци на скрап, бивши войници, студенти, докери, индустриалци, химици, инженери, протестанти и католици, както и евреи.“
„Една група, която остана анонимна и за която рядко се говореше, бяха мъже, които бяха корави, улични, безстрашни и имаха достъп до пари в брой: еврейски гангстери.“ О, със сигурност не. Не подкрепяха ли политици, журналисти и църковни водачи от цял Запад благородната ционистка кауза?
Да, бяха, но Рокауей разкри мръсната реалност: „Операцията по контрабанда на оръжие се е провеждала в нает двустаен апартамент в хотел „Четиринайсет“, разположен на улица „Източна 60-та“ № 14 в Ню Йорк. Теди Колек, който по-късно става популярен дългогодишен кмет на Йерусалим, ръководи ежедневните операции по снабдяването с оръжие, следи всичко и наблюдава всички влизания и излизания. Колек внимава тези, които посещават офиса, да не са хора, които биха привлекли вниманието на правоохранителните органи, особено на ФБР.“
Нищо от това, разбира се, не попадна в заглавията на доминиращите медии по онова време – „Ню Йорк Таймс“, „NBC“, „Вашингтон Поуст“, „Таймс ъф Лондон“, „Би Би Си“ и така нататък.
След това Рокауей цитира друг автор, Леонард Слейтър, в книгата си „Клетвата“, в която разказва историята на Дан Флидерблум, млад инженер по електроника от Йонкърс, Ню Йорк, който е бил вербуван да създаде тайна радиомрежа в Палестина.
Флидерблум е бил в скандалния хотел „Четиринадесет“ през 1947 г., когато група еврейски гангстери от Бруклин дошли да видят Колек. „Мафиотите предложили да помогнат с каквото могат. Един от тях казал: „Ако искате някого да бъде убит, просто съставете списък и ние ще се погрижим за това“, спомня си Флидерблум. Колек очевидно отказал предложението им. По-късно Флидерблум емигрирал в Израел, променил името си на Давид Авиви и станал лидер в бъдещата израелска електронна индустрия.
Един от големите играчи в незаконната операция „оръжия за Израел“ (САЩ имаха оръжейно ембарго срещу Израел и Близкия изток) беше скандалният мафиотски бос Майер Лански, който работеше с мафиотски агенти, контролиращи пристанището на Ню Йорк, и помагаше за укриването на пратки с оръжие, предназначени за Израел.
Рокауей успял да интервюира и пратеника на “Хагана” Реувин Дафни, който дошъл в САЩ през 1946 г., за да събере пари за “Хагана”, и който се срещнал и с някои известни еврейски гангстери като Сам Кей, водещ еврейски мафиот от Маями, който му помогнал да организира доставките на оръжие от Панама.
След това Дафни е изпратен от “Хагана” в Лос Анджелис, където се среща с Алън Смайли, дясната ръка на друг виден еврейски мафиот Бенджамин „Бъгси“ Сийгъл. В лична среща Сийгъл казва на Дафни: „Искаш да кажеш, че евреите се бият?“ Да, отговаря Дафни. „Имаш предвид да се биеш, като да убиваш?“ Да, отговаря той, при което Сийгъл се облегва назад и казва: „Добре, съгласен съм.“
Дафни получил куфари с пари от Сийгъл на обща стойност 50 000 долара, значителна сума през 40-те години на миналия век. Въпреки връзките си с мафията, Дафни е назначен за първи израелски консул в Лос Анджелис през 1948 г. От 1953 до 1956 г. е генерален консул на Израел в Ню Йорк.
Рокауей пише за друг мафиот от Западното крайбрежие, Мики Коен, който през 1947 г., в автобиографията си, пише, че е организирал събитие за набиране на средства за Иргун (което, както отбелязваме, е било ръководено от Менахем Бегин). Еврейски фигури от подземния свят от Калифорния и Лас Вегас са присъствали и са дарили хиляди долари, използвани за закупуване на оръжия и изпращането им до Израел.
На партито за набиране на средства присъства и известният мафиотски убиец Джими „Невестулката“ Фратиано, чието присъствие на партито беше спомнено от друг участник, Ицхак Бен-Ами, ръководител на операциите за нелегална имиграция на “Иргун”, базирани в Европа. Той каза, че събитието е събрало 120 000 долара за “Иргун”.
Предвид тези сравнително добре установени факти, едва ли е достоверно да се твърди, че елементи от израелските военни и служби за сигурност са били замесени в заговора за свалянето на проблемен американски президент, който е заплашвал бъдещата сигурност на еврейската държава. В края на краищата, те са разполагали с определен криминален елемент, базиран в САЩ, за който поръчковите убийства са били нещо обичайно.
При посещение, осъществено преди бомбардировката на хотел „Цар Давид“, фелдмаршал лорд Монтгомъри направи някои проницателни коментари на генерал-лейтенант сър Евелин Баркър, командващ генерал-офицер (GOC) на британските сили в Палестина и Трансйордания: британските военнослужещи, каза „Монти“, „са изправени пред жесток, фанатичен и хитър враг и няма начин да се разбере кой е приятел и кой враг“.
Няколко съвета към Джилиан Сегал, специален пратеник на Австралия за борба с антисемитизма: Приемете фактите, че ционистката държава Израел има сериозни проблеми с имиджа и поведението си поради естеството на основаването си и идеологията зад него – което може съвсем точно да се опише като еврейско превъзходство.
Предсказуемото пищене на „антисемит!“, „евреомразец!“ и други подобни клевети не правят нищо за проблемите на вашата еврейска държава, нито пък опитите ви да прокарат законодателство за потискане на този вид статии.
Предлагаме ви да кажете на Нетаняху и други подобни на него да се откажат от заблудата си за Велик Израел и да започнат да се учат, след 75 години катастрофални убийства и кръвопролития, да се разбират със съседите си и да сключат сделка с палестинците, които са живели в Палестина векове преди масовото ционистко нашествие.
По ирония на съдбата, именно Рабин беше на прага на постигане на напредък в отношенията с палестинците, а Нетаняху беше този, когото много израелци обвиниха в убийството.
Споделяйте навсякъде!
(Бележка на редакцията на РТВ “Истина и Свобода” – подчертаните пасажи в текста с удебелен шрифт и поясненията дадени в скоби са наши.)
Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
