ЕС продължава атаката срещу земеделието

28.11.2025, София

Сдружение „Агролинк“ отново бие тревога по два важни проблема засягащи българските и европейските земеделски производители:

Българското правителство сменя курса и отваря вратата за новите ГМО: общественото мнение игнорирано, наследствените сортове остават без защита

В момент, когато 44 000 българи категорично настояват за защита на правото да събират, обменят и продават свои семена [1], а 700 граждани се включиха в Националната мрежа за опазване на растителното наследство, правителството взима решение в противоположната посока – без обяснение, без консултации и в противоречие с дългогодишната национална позиция.

Според източници от Брюксел България е решила да смени гласа си от „въздържал се“ на „подкрепящ“ предложението за дерегулиране на новото генно инженерство. Това се случва дни преди ключовия Триалог на 3 декември 2025 г. – последният етап, който ще определи бъдещето на ГМО политиката в ЕС.

Липса на прозрачност и политическа непоследователност

Проектът [2], внесен през 2023 г. премина през бурни дебати, силен лобистки натиск и политически сделки. Българските евродепутати неведнъж сменяха позициите си. След широк обществен натиск [3] и официални позиции от Народното събрание, през декември 2023 г. България гласува „въздържал се“, а тази позиция остана непроменена две години.
Днес очевидно нещо е променило решението на правителството – но обществото няма право да знае какво.
Сдружение АГРОЛИНК очаква официален отговор от Министерството на земеделието.

Последиците от дерегулирането на новите ГМО са сериозни и необратими:

Необратимо замърсяване на култури, които не са получени чрез генно инженерство – конвенционални и биологични.
Липса на информираност: няма надежден метод за откриване на новите ГМО [4], а информацията за местата на отглеждане няма да бъде публична.
Пълно отсъствие на етикетиране: потребителите ще купуват ГМО храни и продукти, без да знаят това.
Патентна доминация: ускорено монополизиране на генетичните ресурси от няколко корпорации.
Риск за хранителната сигурност: в страна, в която 80% от семената и 80% от храната са внос, зависимостта ще стане още по-голяма.

Законодателството за семена и посадъчен материал: втори удар по независимостта на фермерите

Паралелно с регламента за новите ГМО, Европейската комисия предложи и нов регламент за семената [5]. Въпреки корекциите, постигнати чрез усилията на европейски организации и Сдружение АГРОЛИНК, документът продължава да обслужва интересите на гигантите BASF, Bayer, Corteva и Syngenta, които вече контролират 56% от световния пазар.

Новите правила увеличават административния натиск върху малките производители и поставят под заплаха традиционните, наследствени и редки сортове – вместо да ги защитават.

Резултатът:
Корпорациите получават повече свобода.
Гражданите – повече ограничения.

Обществен натиск

Европейски организации подготвят връчване на петицията до всички земеделски министри в ЕС и в Брюксел. Сдружение АГРОЛИНК официално поиска среща с българския министър.

**Призоваваме медиите:

На 26.11.2025 г. В 12:30 ч. в Министерството на земеделието,беше връчена частта от европейската петиция с подписите на 44 000 българи и беше поискано публично обяснение за промяната в позицията на България относно новите ГМО.

Европейският съюз затяга условията за отглеждане на традиционни местни сортове – риск за хранителния суверенитет и продоволствената сигурност

Днес постоянните представители на държавите членки ще гласуват 195-страничния проект за Регламент относно производството и търговията на семена и посадъчен материал, който цели да замени действащите 12 директиви в сектора.
В средата на декември се очаква проектът да бъде разгледан и от министрите на земеделието, след което ще влезе в заключителна фаза на преговори (триалог) между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Сериозни рискове за земеделските производители, потребителите и националния хранителен суверенитет

Ограничаване на традиционните и разнообразни сортове зърнени култури и картофи

Проекторегламентът предвижда поддържането и разработването на нови сортове да бъде разрешено само при зеленчуците и плодовете.
Разработването на нови разнообразни сортове зърнени култури и картофи ще бъде забранено.

За България това представлява директна заплаха за хранителния суверенитет, тъй като над 90% от семената за зърнени култури и картофи са вносни.
Подобно ограничение може да задълбочи зависимостта от външни корпорации и да намали националната способност да контролира собствената си продоволствена система.

Тройна загуба за селските райони – икономически, културни и социални последици

Ако текстовете бъдат приети, последствията могат да бъдат критични:

Загуба на работни места и закриване на малки семепроизводители;
Липса на устойчиви сортове, адаптирани към климатичните промени, с което се намалява продоволствената сигурност;
Изчезване на регионални традиции и специалитети, което ощетява потребителите и културното наследство.

Това би довело до още по-голяма концентрация на пазара в полза на няколко международни корпорации.

Ограничения, основани на региона на произход

Предлага се традиционните сортове и новите местни сортове да бъдат регистрирани и използвани само в техния регион на произход, без право на продажба дори в райони със сходни природни условия.
Това противоречи на международните норми, включително Договора на ООН за правата на земеделските производители, и сериозно ограничава свободата за обмен и използване на семена.

Тежки административни изисквания

Малки и микростопанства, които съхраняват и продават стотици традиционни сортове в малки количества, ще бъдат обременени със същите регулаторни и лабораторни изисквания, каквито имат големите корпорации.
Това създава реален риск множество производители да се откажат от дейност, което подкопава местното производство – ключов стълб на продоволствената сигурност.

Семенна банка – стратегически инструмент за защита на хранителния суверенитет на България

В контекста на предложените ограничения става жизненоважна необходимостта от създаване и укрепване на национална семенна банка за традиционни и стари сортове, управлявана от независима организация.
Тя не е просто научна или консервационна институция – тя е инструмент за защита на хранителния суверенитет, който гарантира правото на държавата и обществото да определят собствената си хранителна политика.

Икономически ползи

Намаляване на зависимостта от вносни семена и повишаване на самостоятелността на страната;
Развитие на местни сортове и продукти с добавена стойност – уникални вкусове, регионални брандове, специални линии за ресторанти и износ;
Укрепване на малките стопанства, които могат да използват традиционни сортове с висока устойчивост;
Подкрепа за научната селекция и адаптация към климатични промени, което е ключово за продоволствената сигурност.

Обществени и екологични ползи

Съхранение на генетичното и културното наследство на България;
Подобрено качество на храната, тъй като традиционните сортове често имат по-богат хранителен профил;
Повишена устойчивост на агросистемите, благодарение на сортове адаптирани към местните климатични и почвени условия;
Еманципация на местните общности, които запазват контрол върху собствените си семена – ключов принцип на хранителния суверенитет.

Предложеният регламент в сегашния му вид представлява заплаха за българското земеделие, за производителите, за потребителите и за националния хранителен суверенитет.
Ограниченията върху традиционните сортове биха могли да отслабят продоволствената сигурност, да намалят устойчивостта на производството и да задълбочат зависимостта от външни корпорации.

В тази ситуация създаването на семенна общностна банка и национална мрежа за опазване на старите и традиционни сортове е стратегическа необходимост – икономическа, социална и национална.
Тя е гаранция, че България ще може да взема самостоятелни решения за своето бъдеще, да опази традициите си и да осигури храна, която е местна, качествена и достъпна.

За контакти:

Д-р инж. Светла Николова,

www.agrolink.org, [email protected], тел. 0888359239

Бележка на редакцията:

Редовно отразяваме проблемите на българското селско стопанство, защото това е нашият национален хранителен суверенитет. Постоянните атаки на глобалистките задкулисни играчи чрез машите им в ЕС и правителствата на десетки страни, неотклонно водят към заветната им цел – да унищожат селското стопанство в световен мащаб и да ни тъпчат с ГМО боклуци и „храни“ от хлебарки, червеи и скакалци.

И сега е моментът да си зададем въпроса, какво точно правят от Народното събрание и Министерския съвет за да защитят българските национални интереси? Писали сме многократно официални становища и предложение до двата ни висши държавни органа, плюс МЗХ и БАБХ и получаваме отсреща оглушително мълчание.

Сега ще напомним на „народните ни избранници“, какво са длъжни да правят по отношение на безумните политики на Европейския съюз. Нарочно публикуваме извадки от техния собствен правилник за работа в НС:

Чл. 117. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание рамкова позиция по проекта на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 116, ал. 3, в триседмичен срок от решението на Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет за одобряване разпределението на акта.
(2) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.

….

Чл. 119. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклад по проекта на акт.
(2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.
(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя мотивирано становище.
(4) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.

……..

Чл. 120. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт на Европейския съюз.

Чл. 121. Народното събрание организира и поддържа база данни за проектите на актове и други документи на институциите на Европейския съюз.

Чл. 122. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.

………

Чл. 124. (1) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет.
(2) Заместник министър-председателите представят пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.

………

Чл. 126. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, внася в Народното събрание:
1. в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на Европейския съюз доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство;
2. годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, в 7-дневен срок от приемането й.
(2) Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председател в случая по ал. 1, т. 1.

Чл. 127. В заседанията на Народното събрание по чл. 124 и чл. 126, ал. 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.

Както виждате има прекрасен механизъм за контрол и противодействие на зловредните безумия прокарвани от органите на ЕС – Комисия, Парламент и Съвет. Да сте чули и видели някога нашите министри, депутати, еврокомисари и евродепутати да са защитили някакъв български национален интерес? Не, те винаги гласуват послушно и участват в престъпленията прокарвани срещу цяла Европа.

Време е да им поискаме сметка за деянията им!

Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, независимо дали са лев или евро, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща