Стоян Колев – „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“

Last Updated on 20 часа ago by admin

В момента нашумя случая с Тик Токъра Стоян Колев, който направи смешни и полицията и системата за изпълнение на наказанията и случайно разкри поредната корупция в правосъдната система. При бягството му от домашния арест, което той засне даже на видео и пусна в мрежите се оказа, че ограничителната гривна на глезена му няма GPS предавател и не само е безполезна, а и бутафорна. Щеше да бъде много смешно, ако не беше тъжно и жалко. Не се чу някой да е уволнен и разследван за тази далавера – да закупи неизползваеми съоръжения срещу много пари на данъкоплатците, но явно не безплатно за себе си.

Но не това е основният въпрос, а това: Стоян Колев ли беше най-големият престъпник в държавата, за който се впрегнаха всички служби да го търсят, че даже и международните в цяла Европа? А на всичкото отгоре, той ще може и да осъди държавата у нас или в Страсбург, когато този водевил приключи. Ето защо:

ПРАВЕН ДОКЛАД: СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАЩИТА И ОСНОВАНИЯ ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ПРОКУРАТУРАТА В СЛУЧАЯ „СТОЯН КОЛЕВ“

1. Анализ на текущите обвинения и правна преквалификация

В настоящия момент срещу Стоян Колев се води наказателно преследване за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества и за хулигански прояви по чл. 325, ал. 1 от НК. Професионалният анализ на тези обвинения установява състояние на обективна несъставомерност по смисъла на Наказателния кодекс поради следните съображения:

• Липса на признак „тежко престъпление“: Извършените деяния не попадат в категорията на тежките престъпления съгласно чл. 93, т. 7 от НК. Предвидените за тях санкции и ниската степен на обществена опасност изключват необходимостта от тежка наказателна репресия.
• Условия на обвързана компетентност: Държавното обвинение е длъжно да третира тези деяния по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ). Прилагането на общия наказателен ред вместо предвидения по-лек административнонаказателен режим представлява груба злоупотреба с право и отказ от процесуална икономия.
• Задължителна преквалификация: Налице са неоспорими основания за оправдаване по двете обвинения, тъй като прокуратурата е пренебрегнала императивното задължение да приложи по-лекия закон.

2. Неравно третиране и прекомерна наказателна репресия

Процесуалният подход спрямо Стоян Колев демонстрира остър дефицит на справедливост и дискриминационно третиране в сравнение с утвърдената съдебна практика:

• Продължителност на задържането: Колев е подложен на ефективно лишаване от свобода (включително в условията на „домашен арест“) за период, надвишаващ три месеца.
• Диспропорция спрямо други субекти: Докато извършители на доказано тежки престъпления с висока степен на обществена опасност биват освобождавани под „парична гаранция“ или „подписка“, спрямо Колев се прилага най-строга принуда за нетежки деяния.
• Нарушение на принципа на равенство: Този селективен подход на прокуратурата индикира необоснована тежест на мерките, която не обслужва целите на наказателния процес, а се превръща в инструмент за предварително наказание.

3. Международноправни аспекти и системно несъответствие на ЕЗА

Издаването на Европейска заповед за арест (ЕЗА) в този случай е правно несъобразно и нарушава принципа на двойната престъпност, залегнал в международното сътрудничество:

• Липса на криминален състав: Според законодателството на Кралство Испания, както и в няколко други европейски държави, деянията, в които Колев е обвинен, не съставляват престъпление.
• Компрометиране на ЕЗА: За да бъде една заповед за арест законна, деянието трябва да е инкриминирано и в двете държави. Тъй като в Испания липсва престъпен състав, задържането на лицето там е изначално незаконосъобразно.
• Прогноза: Съществува обективна вероятност Стоян Колев да бъде освободен от испанския съд, което ще послужи като пряко доказателство за незаконосъобразните действия на българската прокуратура в международен план.

4. Пропорционалност на мерките и нарушения на ЕКЧОС

Продължителното прилагане на мярка „домашен арест“ за деяния с ниска обществена опасност е в пряк конфликт със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЧОС):

1. Нарушение на чл. 5 от ЕКЧОС: Лишаването от свобода за повече от три месеца при наличие на административен ред (УБДХ) нарушава принципа на необходимост в едно демократично общество. Мярката е прекомерна и не отговаря на целта да се осигури явяването на лицето.
2. Нарушение на правото на справедлив процес: Използването на наказателна репресия за несъставомерни по НК деяния представлява заобикаляне на закона и нарушава гаранциите за защита на обвиняемия.

5. Медицински статус и нарушение на позитивните задължения на държавата

Критичен аспект на случая е пълното пренебрегване на здравословното състояние на обвиняемия, което квалифицира третирането му като нечовешко:

• Диагноза: Стоян Колев е диагностициран с Биполярно афективно разстройство тип 1.
• Липса на психологическа помощ: Държавата не е изпълнила своето позитивно задължение да осигури адекватна медицинска и психологическа грижа на лице под нейния контрол.
• Квалификация по чл. 3 от ЕКЧОС: Отказът от специализирана помощ при доказано тежко психично разстройство в условията на задържане представлява нечовешко и унижаващо достойнството третиране. Това нарушение е самостоятелно основание за отговорност на държавата. Стоян Колев е държан повече от три месеца в ареста, два от които под домашен арест, без да му е оказана медицинска помощ, въпреки, че три пъти е сезирал специализираните органи с такава молба.

6. Основания за иск срещу прокуратурата по ЗОДОВ

Налице е фактическият състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове на прокуратурата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Заключение Съвкупността от факти – задължителният характер на административния ред по УБДХ, липсата на двойна престъпност в Европа и медицинското пренебрегване на диагностицирано психично заболяване – предрешава изхода на делото. Стоян Колев разполага с всички правни инструменти да бъде оправдан и впоследствие да осъди успешно Прокуратурата на РБ за прекомерна и незаконна репресия.

Всяка година в България повече от 300 човека осъждат прокуратурата по Закона за Отговорност на Държавата и Общините за Вреди. (ЗОДОВ)

Несправедливостта във всичките й уродливи форми, която виждаме ежедневно навсякъде около нас, непрекъснато отравя обществените отношения и руши държавността ни. Ето поредния пример от последните дни, когато стана ясно, че президентката Йотова е помилвала 5 наркотърговеца и двама убийци, след като четири години отказваше да освободи от затвора една болна майка, отделена от новороденото си дете, която невинна в затвора излежаваше присъда издадена й след скалъпен политически процес, за неща които не беше извършила.

Милиони пари на данъкоплатците изтичат за обезщетения поради немарливата и понякога направо злонамерена работа на прокуратурата, службите и съда. А често става и така, че високопоставени длъжностни лица, които действително са извършили престъпления, най-вече корупционни, по един или друг начин се измъкват от отговорност с прекратяване на преписките и разследванията срещу тях или с абсурдни оневинителни присъди и след това завеждат дела за обезщетение и в България, че и в Страсбург, които и печелят. След това всички им плащаме обезщетения от джоба си.

И понеже в съдебната система има функционален имунитет, нито един прокурор, следовател или съдия, не подлежи на финансови санкции, а плаща съдебната система като цяло с нашите пари. Тази безнаказаност на служителите завърта един порочен кръг, който трябва решително да се прекъсне. И е време да поставим нещата на мястото им, като тия дами и господа от правосъдието бъдат поставени под наблюдение, да носят отговорност за работата си и да си получават заслуженото при некадърност или злонамереност в изпълнението на служебните си задължения.

Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Цифровите пари, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща