Христо Ботев напуска Враца
Синове и дъщери български!
Точно в тоя момент нарязват на парчета бронзовия паметник на великия поет и революционер във Враца, творба на големия скулптор Владимир Гиновски. Решението е на гербаджийската врачанска община и на антибългарското котило “Министерство на културата”, чийто инициативи винаги са във вреда на нашето културно-историческо наследство. “Експертът” по “паметниците на културата” към МК за Северозапада, Пламен Иванов, ме увери, че щом комисията от МК е произнесла тежката си дума, значи всичко е наред и нарязването на паметника, който в продължение на 60 години бди над града и се е превървал в негов най-разпознаваем символ, трябва да се приеме като факт в реда на нещата.
Причината за варварското нарязване е “корозия”. Бронзовият колос ще бъде откаран в София, “ремонтиран” и върнат във Враца за тържествата на 1.06.2025 г. Нито вярвам, нито се надявам на подобна “експедитивност”. Няколко лумпени от общината, с физиономии на австралопитеци, които днес заварих да ръководят и наблюдават варварския акт на нарязването, с чувство на грандиозно превъзходство над несведущата ми персона, заявиха, че ако не “ремонтират” паметника, той щял да рухне върху “множеството на площада”.
Защо действията по “ремонта” се предприемат тъкмо сега, докато на власт е избраното от доказано фалшивия “парламент” правителство на главната банкянска Мутра? Толкова ли присърце на дивашката гербаджийска мафия са паметниците на нашите герои и “безопасността” на множеството – или “простолюдието”, както рабфаковецът Хампарцумян, завършил с клизма черна металургия и преквалифицирал се в банков шеф и част от “финансовия елит”, нарича нашия български народ?
Не мога да допусна подобна загриженост. Убедена съм, че тук играят други козове. Наскоро за “ремонт” е рязан паметникът на Цар Освободител в София. Той също бил “фатално корозирал”, според “експерти” от все по-нямащото нищо общо с културата “МК”.
Да не говорим за касапенето на паметника на Съветската армия, захвърлен на някакво бунище, с чийто фрагменти – детски главички и войнишки ръце – изработени от шоколад, се гощаваха канибалчетата от ПП/ДБ. Поне две от истинските причини за такова неистово бързане да бъдат “ремонтирани” паметниците, виждам в следното:
Да се усвоят “едни пари”, докато гербаджийската шайка все още е на власт.
Да се олекоти монументът, като от вътрешността му се отнеме част от скъпия бронз и се замени с некачествен материал.
Или – и тук вече навлизаме в окултните територии на “Америка за България”, която за 30 години е подменила и окепазила много от най-ценните исторически реликви в България – да се “обнови” монументът, като върху него дискретно се гравират сатанинските знаци на тази пъклена организация.
“Държавата” – без повече уточнения, щяла да финансира “ремонта”. Според неактуални сведения цената му е 755 хиляди, докато през 1961г. изработването на макета на паметника от скулптора, изливането му от бронз (материалът и работата в леярското ателие), транспортирането, монтажът, постаментът и придружаващите релефи, са стрували 240 хиляди.
Паметникът на Ботев, който е от национално значение, се нарязва полукриминално. Нито широката общественост в страната, нито моите приятели, представители на творческата интелигенция във Враца, бяха осведомени за “ремонта” и изнасянето на монумента от града, чиято гордост той бе в продължение на шест десетилетия. Моят баща е прекарал три безсънни нощи в ателието на В. Гиновски, за да решат кой е най-рационалният начин за транспортирането на бронзовия исполин до площада, в града под Балкана.
Всъщност най-логичният отговор на горепоставените от мен въпроси за истинските причини за съсичането на Ботев от гербаджийските кощунственици, даде Маргарита Стефанова, репортер на bTV за Северозапада, която никога не постави на дневен ред нито един от важните за региона въпроси, а ни занимава само с паднали клони, наводнени мазета и дупки по асфалта.
– На нас ни е втълпявано преувеличено уважение към Ботев – изсъска тя и мъничките й очни амбразурки изстреляха залпове злост право в лицето ми. – Редно е да се освободим от това отношение.
Забележете – това са думи на “българска журналистка” – труженичка от дребния местен слугинаж на Сорос, ЦРУ, Мутрьо и Шиши.
– Ще запишеш ли моето мнение по въпроса? – я запитах.
– Не, разбира се – с насмешка отвърна тя.
Тръгнах си, а подире ми прогърмя победоносният злорад кикот на гербаджийските примати, убедени, че ще управляват България по законите на маймунарника – вовеки веков.
Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
