Двойни поданици, двойни стандарти

В настоящия проект за Министерски съвет, отново виждаме двойни поданици, които съгласно българската Конституция, нямат място там, нито в Народното събрание. Да, за Мария Габриел говорим, за чието френско поданство, вече попитахме тук. И там,  в отговора на президентството, се измъкват, че видите ли, когато президентът Радев издава указ, с който възлага на някого да е кандидат за министър-председател, не му прави проверка на поданството, а вярва на подадената от него декларация. Както вярваше и на Кирил Петков – който си се оказа канадски поданик, впрочем. А беше министър в служебно правителство, назначено от същия този президент. Да припомним, че когато Конституционният съд обяви, че г-н Петков е бил противоконституционно министър, той се оправдаваше, че бил подал искане да се откаже от канадското си гражданство, но държавата Канада имала много сложна процедура да го освободи като свой поданик и обикновено се точела цяла година докато завърши.  Да, но това не го освобождава от наказателната отговорност по чл. 313 ал. 1 от НК, че който подаде декларация с невярно съдържание, изискуема по закон, може да лежи в затвора до три години или поне да бъде глобен от 100 до 300 лева. Законодателят много добре го е казал в НК:

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Прокуратурата уж започна разследване за тази декларация с невярно съдържание подадена от Кирил Петков, но както винаги, разследването потъна някъде без резултат. Или поне нищо не се чу за него. Както става в 90% от случаите впрочем.

Но в проекто-правителството сега виждаме и друг един симпатяга – небеизвестния службогонец Юлиян Попов. Да си припомним и неговото конституционно нарушение. Той си беше британски поданик, когато на 13 март 2013 г. президентът Плевнелиев противоконституционно го назначи за служебен министър на околната среда и водите. Тогава той също като Кирил Петков се оправдаваше, че бил подал молба да се откаже от британско поданство, но и там процедурата се точи една година, та той си изкара мандата на служебен министър като англичанин в нарушение на Конституцията. Но пък тогава, никой не внесе искане в Конституционния съд срещу назначението му и той си мина метър. Даже и прокуратурата не се заинтересува да му приложи чл. 313 от НК. 

Но в сегашния  момент, някои медии припомниха този случай, с предложение Конституционният съд да се произнесе, макар и със задна дата. Така, имаме вече два прецедента в най-новата ни история, но далеч назад в годините имаме още куп такива случаи. Да си припомним някои от тях, с една статия, писана през 1995 г.:

“Кратка история на двойните поданици в българската политика от 1944 г. насам.

Всеки народ си заслужавал управниците ни казват някои. Имаме и поговорка, че не е луд оня, който изяжда зелника, а който му го дава. В случая с двойните поданици на милата ни Родина, зелник се явяват  висшите политико-управленски длъжности, а тоя който им ги дава, сега ще стане ясен. 

Когато се приемаше “Дертлиловската Комституция”, в нея републиканските ни “приятели” искаха да заложат текст, забраняващ на НВ Цар Симеон да се кандидатира за президент. Не че той го е искал точно тогава, но на страха очите са големи. Затова те записаха и се имаха за много умни, в чл. 93 (2) и чл. 65 (1) на Конституцията, че президентът трябва да е навършил 40 години, да е български гражданин по рождение, да отговаря на условията за народен представител (тоест, да няма друго гражданство освен българското) и да е живял през последните пет години в страната. Тъй като Царят си е българин по рождение, пречката беше в  последното изискване. И понеже е казано, че който копае гроб другиму, сам пада в него, така се и получи. Всичките българи емигранти – двойни поданици, паднаха в заложения от много умните им приятели капан.

Най-напред изгоря любимецът на Националната телевизия Жоржи – Петрушев – Ганчев. Оказа се, че той не е живял в България пет години и в президентските избори през 1992 г. замалко да го отрежат. В заведеното от него дело пред Върховния съд, Жоржи спечели, като “доказа”, че все пак живял пет години у нас, макар че ако броим от 1989 до края на 1991 – началото на 1992 г. аз си мисля, че са само три календарни или две пълни години. Явно Върховният съд толкова може и да брои. Говорим за тоговашния, който беше единствен, защото после го разделиха надве – на ВАС и ВКС. Но да оставим броенето на пръстите на едната ръка и да попитаме, защо тогавашният Върховен съд не се осведоми от господин Жоржи бай Ганчев, дали  отговаря на чл. чл. 65 и 93 от конституцията и все пак не е ли  още двоен поданик? Нейсе, пропуснаха тогава момента. И тогава съдебната система си работеше както сега.

Обаче през 1994 г. Жоржи стана депутат и ето намери се един главен прокурор на място – Иван Татарчев, който официално запита правителството на САЩ, дали Жорж Ганчев, случайно не е американски гражданин? Американците се усукваха нещо и пратиха първо два различни и неясни отговора, но Татарчев ги притисна и с третия отговор си признаха, че г-н Георги Ганчев Петрушев, самонарекъл се Жорж, си е чист американски поданик. Главният прокурор го даде в КС и този път услужливата съдебна система се присети, че той бил двоен поданик. И ето гордия и независим Конституционен съд с Решение N: 2 от 13 април 1995г по конституционно дело N:1/1995г. обяви тържествено, че “…Жорж Ганчев Ганчев на 31 януари 1995 г. е бил гражданин на САЩ” и прекрати пълномощията му  като народен представител.

От това се изясняваха две неща:

Първо – той е излъгал нагло и е подал декларация с невярно съдържание още кандидатирайки се за депутат през 1994 г. От това автоматично следваше прокурорска проверка, следствие и съд по силата на чл 313 (1) от Наказателния кодекс, както и три години затвор или глоба от 5 до 30 000лв. Даже май прокуратурата във Варна започна процедурата, но нещо не я завърши…

Второ – излъгал е и на президентските избори през 1992 г. където също е подал подобна декларация със същото невярно съдържание. Май стана рецидив… Прокуратурата обаче храбро мълчи. Ако някой мисли, че главния прокурор Иван Татарчев не знае, нека си спомни, че по негово искане Конституционния съд отне мандата на депутата Ганчев. Значи знае…

Следващия случай стана с американския поданик мистър Пирински. Или по точно казано Гео Заяков. Според  американската конституция кандидатът за президент на САЩ трябва да отговаря само на три условия:

1. Да е роден в САЩ. ( Гео е роден в Ню Йорк през 1948 г.)

2. Да е навършил 35 години. (Нашите републиканци са по-умни и за нашия президент са заложили 40 г. защото дотогава кандидат-президентите явно са инфантилни. Между другото Гео отговаря и на това условие, виж по-горе)

3. Да е живял поне 14 години в САЩ. (Тук мистър Заяков не отговаряше и затова се кандидатира в България, а не в САЩ за голямо облекчение на Бил Клинтън и Джордж Буш – старши).

Да, ама не! (както казваха някои.) Мистър Пирински не отговарял и на нашата си (по-хубава от американската) конституция. По-точно на чл. 25 (1) и горецитираните чл. чл. 65 и 93. Пързалката му я подготви Конституционният съд с Решение N: 12 от 23 юли 1996 г. с което му каза, че български гражданин по рождение е онзи, когото счита за такъв действащия в момента на раждането му закон. А за съжаление, когато мистър Пирински се е раждал в свободната демокрация – САЩ през 1948 г. България вече не беше царство и нямаше “гнилите свободни буржоазни” закони. В нея вече управляваше собствената му партия любима и действаха съветско-комунистическите железни (“Стальние” ли беше “Сталинские” ли беше думата) закони. А според тях гражданинът Пирински с баща – емигрант – комунист – македонист (после се оправи и каза, че е българин, после пак стана македонист, но все едно си остана комунист) и майка словашка еврейка с неясно поданство е американец. Просто защото няма указ за придобиване на българско гражданство. Забравили са хората… Когато управляваше любимата му партия думата “законност” беше мръсна буржоазна измислица. Последва отказът за регистрация от ЦИК, потвърден и от Върховния съд.

Оттук пак следват две неща:

Първо – Пак случая Жоржи Ганчев – кандидат-президент, който лъже пред конституцията и законите (виж по-горе).

Второ – Отново казусът “Жоржи Ганчев” ( пак виж по-горе) – тоест  – лъжец  – депутат в нарушение на чл. 65 от конституцията – декларация с невярно съдържание – прокуратура – чл 313 (1) от Наказателния кодекс и т.н. Пита се защо още е депутат и няма ли прокуратура (виж по-горе).

И понеже думата дума отваря, да попитаме и още нещо. Беше ли български поданик дважды премьер-министра – товарища Андрея Карловича Луканога? Защото той май беше роден през 1938 г. в Москва и вече не по либералните български царски закони, а по съветската “Стальная” ли беше, “Сталинская” ли беше,   конституция от 1936 г. той си бе чистейши “гражданин Советского союза”. Не че прецеденти в България е нямало – и другарят Георги  Михайлович Димитров и другарят Василий Коларов бяха советские гражданы тоже. И премиер-министрами были тоже.   Но  времена были такие. 

За да не се обиди някой, че пропускам да го спомена, да кажа, че не знам наши или чужди или двойни поданици са г-н Ценко Барев, който успешно попречи на двете БЗНС-та да влязат в парламента през 1991 г.; г-жа Анастасия Мозер настоящ БЗНС водач, мосю Христо Куртев – известен политик, неуспелия кандидат премиер на БСП тоже мосю Петър Бояджиев, който май успя да нахендри президента Желев да подпише указ и да го направи кандидат-премиер в нарушение на конституцията и т.н.

Но да не се заяждаме, в тая държава конституцията ли ни е наред, прокуратурата ли, съдилищата ли, правителството ли та да чакаме правосъдие и законност? То и държава май нямаме вече.

Александър Иванов

1995 г.

P.S. 2006 г.

Този текст го предложих на тогавашната “Демокрация”, но кой знае защо не излезе. Да не кажете, че говоря лошо за мъртвите вестници. Нищо лично, просто бизнес.”