Васил Левски за предателите

„Предателите трябва да се убиват.“
Васил Левски
до сливенци, лятото на 1871 г.

За истинският патриотизъм на Васил Левски и ненавистта му към деспотичната царска Русия, желаеща да подчини българското национално-освободително движение на имперските си завоевателни интереси, е писано достатъчно. Време е просто да си го припомним. Думите му: “Който ни освободи, той и ще ни зароби” са казани точно по адрес на Русия, която някои недоузряли български революционери са считали за бъдеща освободителка. А и руснаците с умела пропаганда подклаждат мита за “Дядо Иван”, “закрилника на православието”, който “ще освободи славянските народи от турска власт”. А и другото му прословуто изказване се отнася точно до Русия:

„ – А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато СЕ ОСВОБОДИМ – попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.

– Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви – отговорил той. – Тогава аз ще да отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече”. ( стр. 78)“

За самостоятелността на българското народно-освободително движение и пълната му независимост от всякакви външни влияния – руски, румънски, сръбски, гръцки и т.н. Левски често говори и пише:

„Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“
до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.

За предателите и предателството, дава многократно предупреждения:

„Или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“

„Всекиму ще се държи сметка за делата.“

„Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.“
до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.

„Предателите трябва да се убиват.“
до сливенци, лятото на 1871 г.

„Решили сме се вече – или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!“

„Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!“
до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.

„Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.“
до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.

Особено интересно е това писмо:

„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре – магаре.“
до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

И ето един прекрасен пример от съвременна България. Познайте кой е писал това:

“Съветската армия е страж на мира” – тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака, до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия”. Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионна кула. България го е правила. Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робство. А там където е стъпил ботушът на Альоша, друго освен робство хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадането на империята”.

За мен утешително и радостно е, че ще доживея до това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”.

Познахте ли автора на тези редове? Никога няма да се сетите, че това излиза от перото на главния редактор на вестник “Демокрация”, в неговата статия “Да освободим Альоша от наряд” – ВОЛЕН СИДЕРОВ.

Да, да същият този сегашен русофил, путинофил и съветски агент. Правилно е казал Апостола, че “Днес е човек, а утре – магаре.“

Де да беше само този пропаднал алкохолик, който буди единствено съжаление. Защото тръгна от едно наистина талантливо журналистическо перо, мина през главен редактор, докарал вестник “Демокрация” до най-високият тираж в историята му – над 400 000 броя дневно, издаде интересни книги и накрая се срина до водач на антибългарска партия, платена и създадена от руските служби, която мина като искра през Народното събрание, обезличи се и изчезна като светулка в нощта. Националното предателство и алкохолът не прощават на никого.

А такива като него с лопата да ги ринеш: доктор Пламен Пасков, Явор Дачков, Мартин Карбовски, полковник Николай Марков, Веселина Томова, Петър Волгин, Велислава Дърева, Александър Симов, Костадин Костадинов, генерал Шивиков, Николай Витанов, Васил Велев, Ивелин Михайлов, Боян Чуков, Мая Манолова, Корнелия Нинова, Румен Петков и още хиляди знайни и незнайни рубладжии, копейки и просто полезни идиоти.

„Строга революционна бдителност.“ – прокламира Васил Левски за такива особи. Но не е само той, всички български дейци на национално-освободителното ни движение недолюбват Русия за завоевателната й политика спрямо България. Ето какво казва например Захарий Стоянов:

„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и прочие, са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския.“

Като най-категоричен и най-добре го е казал отново бай Захария:

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата “освободителка” и “покровителка”!“