Пушкин – императорски шпионин?

Още през 1934 поетът Корней Чуковски е имал достъп до секретни документи и е изнесъл писмено информацията, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин всъщност е бил шпионин. От наскоро разсекретени документи това се доказва по безспорен начин.
От биографията на Пушкин става ясно, че след като завършва прочутия лицей в Царское село той постъпва в отдел в Министерството на вънните работи на Русия, като „колежки секретар“ с годишна заплата от 700 рубли. Там се е занимавал активно с външно разузнаване и е получавал допълнителни пари за това с отделни ведомости.
Оказва се, че така наречените „заточения“ на поета, главно в южните провинции на Руската империя, всъщност са били негови служебни шпионски командировки. Например в Бесарабия е бил заточен уж заради неговите свободолюбиви стихове, а всъщност е изпълнявал тайна мисия. От всички свои „заточения“ Пушкин е писал и изпращал донесения – отчети на разузнавача.
През 19 век в Русия е имало много масонски ложи, въпреки че масонското движение официално е било забранено. Поетът Александър Пушкин и неговият баща Сергей Пушкин са били шпиони, както и голяма част от обкръжението му. По това време в Русия властта използва писателите и поетите за свои политически цели. Тези, които са вербувани от императора, са получавали допълнително финансиране на своята шпионска дейност и подкрепа за издаването на своите произведения.
Например, една от шпионските задачи на Пушкин е била официално да напусне държавната си служба и да се внедри в групата на революционери декабристи. Не се знае до каква степен задачата на Пушкин е изпълнена, но фактите са, че другарите му декабристи са осъдени на смърт или на каторга в Сибир, а той е преназначен на държавна служба като „титулярен съветник“, т.е. бил е повишен.
На 27 януари 1832 Пушкин отново полага клетва (т.е. две клетви – едната за официалната си длъжност, а втората за шпионската си работа). Поетът е получавал две заплати, за това че е бил секретен сътрудник под прикритие. През същата година към жандармерията се разкрива „Служба за политическо разузнаване“. Тя набирала агенти-литератори за разпространяване на руска пропаганда в Европа. Тоест, троленето и хибридната война не са ново явление!
В свое писмо до Пьотр Вяземски след поредната си секретна задача Пушкин пише следното: „Аз, разбира се, презирам своето отечество от главата до петите, но в същото време страшно се дразня, когато чужденец сподели пред мен същото. (…) Ако Царят ми даде свобода, няма да остана тук и за месец!“
Възможно е т.нар. фатален дуел, при който Пушкин е застрелян, да е бил държавен заговор за неговото убийство, след като е преценено, че руският цар вече няма полза от неговата шпионска дейност.
Цялата статия на Огнян Стамболиев може да прочетете във вестник Минаха години от 03.01.2024, бр. 1, стр. 53.
Не забравяйте да изпратите електронна поща в защита на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари означават електронен концлагер!