“Нотариусът” на “Осемте джуджета” от “SS клуба”на Красьо Черния

Това изобщо не е правосъдна система, а гангстерска шайка – оплела в мрежите си съдии, прокурори, следователи, нотариуси, адвокати, полицаи, дансаджии и политици. Работещи за да заграбват имоти, пари, предприятия, да разрушават човешки съдби и да сеят несправедливост, престъпления и смърт. При това, сегашните скандали с “нотариуса” и “осемте джуджета”, нито са първите, нито последните, да си спомним Красьо Черничкия преди 15 години.

Нарекоха го брокер в съдебната система, в тефтерчето му имаше 1040 телефонни контакта, сред които на десетки магистрати, политици, полицаи, както и много собственици на фирми в цялата страна. Всред тях, 35 магистрати са били засечени с контакти с Красьо или са фигурирали в неговото “тефтерче”, 14 от тях са били кандидати за шефове в съдебната система, а петима са били действащи шефове. И най-важното, Красьо твърдеше, че може да осигури между 8 и 13 гласа във Висшия Съдебен Съвет за избирането на този или онзи магистрат на даден пост. А стана ясна и тарифата – гласовете на хората във ВСС вървяли за около 200 000 евро. От политиците познати с Красьо Черния, се оказаха трима тогавашни депутати от ДПС – зам.-председателите на ДПС Касим Дал и Лютви Местан, както и Ердоган Ахмедов, както и Кирил Добрев от БСП. Също и бившия финансов министър Милен Велчев. От целият този скандал произтекоха само две оставки на членове на ВСС, а заведените две дела срещу Красьо Черния бяха потулени, смачкани и прекратени. Естествено “гарван гарвану око не вади”.

Да си спомним и оня записан разговор между градския прокурор Николай Кокинов, премиера Бойко Борисов и министъра Мирослав Найденов, в който прокурорът си казва, че иска да бъде апелативен прокурор, защото:

“Б.Б.: А Апелативен по-хубаво ли е от Градски?

Н.К.: Ами по-високо е. Три граници са. Долу от Благоевград горе до Видин. Обеща ми едно (да стане главен прокурор), а то не стана. Моят мандат изтича след три години. Няма какво да правя тука. Освен това ще съм втора инстанция на СГП, а и не само на нея.“

Прочетете го отново – “три граници са от Благоевград до Видин“, явно големи далавери ще текат към прокуратурата. (Даже е сбъркал, четири са – с Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.) Митнически нарушения, трафик на наркотици и хора, дела на корумпирани митничари и хоп, апелативният прокурор ще решава кое да прекрати срещу съответното отблагодаряване, кое да пусне, ако не си платят кого да удари и притисне в ъгъла за да си плаща и т.н. А ще се бърка и в далаверите на долустоящите прокуратури “… ще съм втора инстанция на СГП, а и не само на нея.” Тоест, ако далаверата е в Софийска Градска Прокуратура или някоя друга подчинена нему, той също ще си оближе пръстите. Или ще ги накара да делят, ако са взели едни пари от някой да му спрат преписката, щото той може отново да я пусне или ако ония долу са си свършили работата и са подвели някой под отговорност, той може да изземе преписката горе и да я спре, срещу съответното възнаграждение разбира се. и Така нататък.

Е, сега ясно ли е защо ония горе във Висшия Съдебен Съвет, които назначават, преместват и повишават магистрати, са искали по 200 000 евро за гласуване? Защото, ако теоретично бяха гласували да повишат Кокинов от Градска в Апелативна прокуратура срещу по 200 000 евро на глас, той щеше да си ги избие в първата година на мандата като Апелативен прокурор. В оня случай той си подаде оставката и напусна съдебната система. А колко такива като него са все още вътре?

Сегашните случаи с “Осемте джуджета” и “Нотариуса” само допълниха картината на разложението в съдебната система. Стана безпощадно ясно, че такава няма. Има една мафиотска шайка, вършеща престъпления под закрилата на прокурорските и съдийските тоги. А над тях са разпънали чадър политиците. Да видим какво се разбра от тези три скандала, защото фактите са ужасяващи.

следва продължение>>>