cropped-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-3592060-4662627-png
Начало » Как в Съветския съюз “национализираха” жените и ги превърнаха в проститутки

Как в Съветския съюз “национализираха” жените и ги превърнаха в проститутки

“От днеска жените са общи, свободна любов ще цари.

Няма съпруг и съпруга, има мъже и жени.”

комунистическа песен в България популярна след съветската окупация от 1944 г.

Един пример за сатанинската природа на съветския болшевишки комунизъм и приликите му със сегашните опити на глобалистите за ликвидиране на семейството. Публикуваме няколко прелюбопитни документа – нормативни актове приети в Саратовска и Владимирска губернии след болшевишкия преврат през 1917 г. Не са единствените, такива подобни са действали в различни райони на страната докъм 30-те години на 19 век. Поразителното е, че преподавателят ни по История на СССР в Исторически факултет проф. Стойко Колев ни е казвал за това, още по времето на комунистическия режим, когато все още това беше строго забранена тайна, за чието разгласяване имаше тежки последствия. Той обаче не се страхуваше да говори истината.

После взеха да излизат документи и факти. Наскоро съратниците от вестник “Свободно слово” публикуваха такъв декрет в бр. 99 (42) – 21.3.2024 – 28.4.2024 г. Но той е частичен и липсваха някои параграфи. Затова ние публикуваме пълен оригинал по текста даден в руски източник тук.:


Д Е К Р Е Т

на Саратовския Губернски Съвет на Народните Комисари

за отмяна на частното владение на жените

Законният брак, имащ място доскоро, несъмнено се явяваше продукт на това социално неравенство, което трябва да бъде изкоренено в Съветската република. До днес законният брак служеше като сериозно оръжие в ръцете на буржоазията в нейната борба срещу пролетариата и благодарение на него всички най-хубави екземпляри от прекрасния пол бяха собственост на буржоазните империалисти и това не можеше да не наруши правилното продължение на човешкия род. Затова и Саратовския Губернски Съвет на Народните комисари с одобрението на Изпълнителния Комитет на Губернския съвет на Работническите, Войнишките и Селските Депутати постанови (проектът е разработен от инициативна група на Саратовския клуб на анархистите – членове на Съвета):

§1. От 1-ви май 1918 г. се отменя частното владение на жените, достигнали възраст от 17 до 32 години.

Забележка: възрастта на жените се определя по метрическите вписвания, паспортите, по външния вид и свидетелски показания.

§2. Всички жени съгласно този декрет, се изземват от частно владение и се обявяват за общонародно притежание (собственост).

§3. Действието на настоящия Декрет не засяга омъжените жени, имащи пет или повече деца.

§4. За бившите собственици (съпрузите) се запазва правото на ползване без ред на своята съпруга.

Забележка: в случай на противодействие на бившия съпруг за реализирането на този Декрет в живота, той се лишава от правото си по този параграф.

§5. Разпределението на ползването на отчуждените жени по решението на горепосочената организация, преминава към Саратовския анархистки клуб в рамките на 3 дни от датата на публикуване на този указ. Всички жени, предадени по този начин за ползване на народа, са длъжни да се явят на посочения адрес и да дадат исканите от тях сведения.

§6. До образуването на квартирни комисии, които да контролират изпълнението на това постановление, това се възлага на самите граждани.

Забележка: всеки гражданин, който забележи жена, която не се подчинява на този указ, е длъжен да информира клуба на анархистите за това, като посочи името, презимето и фамилията, както и адреса на саботьорката.

§7. Всички мъже имат право да ползват жените не повече от три пъти в седмица и не повече от три часа за една жена, при следващите условия, указани по-долу.

§8. Всеки мъж, желаещ да се възползва от екземпляр от народното притежание е длъжен да представи от работническия заводски комитет, или от професионалния съюз, или от Съвета на работническите селски и войнишки депутати удостоверение за своята принадлежност към трудовата класа.

§9. Всеки член на трудовия народ е задължен да отчислява от своята заплата 9% процента за фонд „Народно поколение“

Забележка: Отчисленията се правят от фабрично-заводските комитети на народната власт, които отчисления са задължени да се дават с поименен списък в Държавната банка, ковчежничествата и други учреждения, за записване във фонд “Народно поколение”.

§10. Непринадлежащите към трудовата класа мъже, получават право да се възползват от отчуждените жени при условията на ежемесечна вноска в размер на 100 рубли във фонд “Народно поколение”.

§11. Местното отделение на Държавната банка, както и спестовните каси са длъжни да открият сметки и приемат вноски във фонд “Народно поколение”.

§12. Всички жени, обявени чрез настоящия Декрет за народно достояние, получават от фонда „Народно поколение“ помощ от 232 (двеста тридесет и две) рубли на месец.

§13. Забременелите жени се освобождават от своите преки държавни задължения в продължение на 3-4 месеца преди, и един месец след раждането.

§14. Родените бебета, след изтичане на един месец, се предоставят на приют „Народни Ясли“, където се възпитават и получават образование до 17 годишна възраст за сметка на фонда „Народно поколение“.

§15. Всички граждани, мъже и жени, са длъжни да следят за здравето си и ежеседмично да дават кръв и урина за изследвания.

Забележка: Последните се приемат ежедневно в лабораторията на “Народно поколение”

§16 Виновните за разпространение на венерически заболявания ще се привличат към строга отговорност и наказания.

§17. Жените загубили здравето си, могат да кандидатстват пред фонда фонда “Народно поколение” за отпускане на помощи и пенсия.

§18. Провеждането на временните технически мероприятия и претворяването в живота на Декрета до организирането на Съвета “Народно поколение” се възлага на Клуба на анархистите.

§19. Всички отклоняващи се от изпълнението на този Декрет се обявяват за саботьори – врагове на народното притежание и контра-анархисти и се подлагат на строга отговорност.

Секретар на Саратовския Клуб на Анархистите (подпис) 1918 года


Съвременните руски историци яростно отричат този декрет. Пишат, че е създаден като фалшификат, с цел прокарване на злостна пропаганда срещу анархистите и болшевиките, които са взели властта в страната с преврат. Уж бил създаден от монархиста и националист Михаил Уваров, притежаващ чайна в Саратов, с цел да настрои гражданите срещу анархистите, съюзници на комунистите.

Така и става, след разлепянето на декрета на плакати из града, възмутените граждани нахлуват в клуба на анархистите и го унищожават, а намиращите се вътре активисти едвам се спасяват с бягство през задния вход. За отмъщение, в следващите дни анархистите убиват Уваров в заведението му. Това разбира се е болшевишката версия. Но има и автори, които твърдят, че декретът си е издаден наистина от анархистите, но предвид всенародното възмущение, което предизвиква, те толкова се уплашват, че излъгват, че не са авторите и стоварват вината върху техния враг Уваров, като го правят изкупителна жертва. Даже публикуват декларация с която отричат всякаква съпричасност с издадения указ. Ето я тук.

Коя от двете версии е вярна, няма как да се докаже със сигурност в момента, но е факт, че има поне още два такива декрета, издадени от местните губернски власти на превратаджиите – болшевики. Ето например декретът издаден от Съвета на депутатите в град Владимир:


Указ на Владимирския съвет на депутатите “За социализацията на жените”

  1. От 1 март 1918 г. частното право на притежаване на жени се отменя в град Владимир (бракът е премахнат като предразсъдък на старата капиталистическа система). Всички жени се обявяват за независими и свободни. На всяко момиче под 18 години се гарантира пълна неприкосновеност на личността. „Комитет за бдителност“ и „Бюро за свободна любов“.
  2. Всеки, който обиди момиче с псувня или се опита да я изнасили, ще бъде осъден от революционния трибунал с пълната строгост на революционно време.
  3. Всеки, който изнасили момиче под 18-годишна възраст, ще бъде считан за държавен престъпник и ще бъде осъден от Революционния трибунал с цялата строгост на революционните времена.
  4. Всяко момиче, навършило 18 години, се обявява за собственост на републиката. Тя е длъжна да се регистрира в „Бюрото за свободна любов“ към „Комисията за бдителност“ и има право да избира временно съжителство – другар сред мъже от 19 до 50 години. Забележка. Съгласието на мъжа не е необходимо. Човекът, който е избран, няма право да откаже. По същия начин това право се предоставя и на мъжете, когато избират сред момичета, навършили 18 години.
  5. Правото за избор на временно съжителство се предоставя веднъж месечно. “Бюрото за свободна любов” при това се ползва с автономия.
  6. Всички деца, родени от тези съюзи, се обявяват за собственост на републиката и се предават от родилките, (майки) в съветските детски ясли, а след навършване на 5-годишна възраст в детските „домове-комуни“. Във всички тези институции всички деца се издържат и отглеждат на държавни разноски. Забележка. Така всички деца, освободени от семейните предразсъдъци, получават добро образование и възпитание. От тях ще израсне ново здраво поколение борци за „световната революция“.

Съвет на депутатите на град Владимир. 01.01.1918 г


Както виждате тези другари са отишли още по-далече, вече не само жените са “еминципирани”, “социализирани”, разкрепостени” и “свободни”, ами и децата им се отнемат, отглеждат и възпитават от държавата в пролетарски дух за да станат бойци на “световната революция”.

Както пише авторът Б. Сенников: “Инициаторите на тези декрети бяха членовете на Съвета на народните комисари и Централния комитет на Руската Комунистическа Партия (болшевики) A.M. Колонтай и фиктивната съпруга на Ленин Н.К. Крупская. И двете партийни жени вярваха, че семейството е ембрионът на буржоазното общество и само стадното образование на децата ще доведе до ново поколение революционери – идеологически борци за каузата на „световната революция“. А бракът е изобретение на експлоататорите, които направиха жените крепостни. Публикуването на тези укази среща силна съпротива от страна на целия народ. Тогава Ленин каза по този повод, че това е преждевременно и на този етап от революцията може да му направи лоша услуга. Указът, готов за неговия подпис, беше отложен за по-късно, до по-благоприятно време.”

Тоест приеманите от местните градски и губернски власти декрети (укази), просто са опипвали почвата, за да видят управляващите в Москва докъде могат да стигнат и колко ще е силна съпротивата. И тъй като се сблъскват с огромната ярост на руския народ, се отказват временно от сатанинското си начинание. Обаче в дълбоката провинция тези перверзии са прокарвани и действали поне още 12 години. Дори отричащите фактите съвременни руски историци, признават, че такива, според тях “фалшиви укази” са били препечатвани и разпространявани и приемани в цялата страна. Даже пишат, че са били и прилагани, но защото местните болшевишки активисти по места “били прости и наивни и вярвали, че са истински държавни нормативи”.

Твърди се, че е бил издаден такъв указ и в Екатеринодар: “Разследването, проведено от специалната комисия на генерал Деникин за зверствата на болшевиките установи, че през пролетта на 1918 г. в Екатеринодар представители на съветското правителство също издават указ за “еманципацията” на представителки на нежния пол от 16-годишна възраст. Указът е публикуван от вестник „Известия“ на Съвета на депутатите и носи печата на щаба на „революционните войски на Севернокавказката република“. Разпорежданията за социализация бяха издадени от комисаря по вътрешните работи Бронщайн. Ето образец на такова разрешително:

„На носителя на това, другаря Карасеев, се дава право да социализира в град Екатеринодар 10 момичета на възраст от 16 до 20 години, които посочва другарят Карасеев. Подпис. Печат”.

Въпросният Карасеев е бил комендант на двореца, в който е живял комисарят на юстицията, (министър на правосъдието) на обявената от болшевиките съветска република в Краснодарския край – евреинът Бронщайн. Ето какво пише историкът Б. Сенников: “Въз основа на такива разрешителни Червената армия залови повече от 60 момичета – млади и красиви, главно от буржоазията и ученички от местните учебни заведения. Някои от тях са заловени при акция, организирана от червеноармейци в градската градина, а четири от тях са изнасилени там, в една от къщите. Останалите, наброяващи около 25 момичета, бяха отведени в двореца на началника на армията при Бронщайн, а останалите в хотел „Старата търговска” при Кобзирев и в хотел „Бристол” при моряците, където бяха изнасилени. Поради това някои от арестуваните бяха освободени, например момиче, изнасилено от началника на болшевишката криминална полиция Прокофиев, беше освободено, докато други бяха отведени от заминаващите отряди на червеноармейците и съдбата им остана неясна. Накрая някои, след различни видове жестоки мъчения, бяха убити и хвърлени в реките Кубан и Карасун. Така например, ученичка от 5 клас на една от гимназиите в Екатеринодар е била изнасилвана в продължение на дванадесет дни от цяла група войници от Червената армия, след това болшевиките я завързаха за дърво и я изгориха с огън и накрая я застреляха.

(според сборника документи “Красный террор в годы гражданской войны. По материалам Особой следственной комиссии по расследованию злодеяний большевиков. Редактор-составитель Ю. Г. Фельтинский и Г. И. Чернявский. М., 2004. Документы комиссии заимствованы из архива Гуверовского института Стэнфордского университета: коллекция Б.И. Николаевского.)

Това разбира се също се отрича от съвременните путинистки историци, имащи за цел да реабилитират съветския болшевишки режим, както и другарите Сталин и Ленин, защото следват новата идеология и политика за възстановяване на СССР 2. Затова всячески се стараят да изтрият историята на болшевишките престъпления или, ако е невъзможно, поне да ги омаловажат, или оправдаят с “революционната необходимост”. В техните писания ще срещнете новите опорни точки, че изобщо “нямало такива декрети”, били “фалшиви”, “измислени от враговете на революцията” и другарят Ленин лично разпоредил “да се разследват тези провокации и виновните да бъдат наказани”.

Но вижте какво пише за онова време Сара Равич – първата жена на видния болшевик Зиновиев, която пристига заедно с Ленин да прави октомврийския преврат в Русия през 1917 г., в списание „Комунистка“ през 1920 г.: „Старите гнили основи на семейството и брака се рушат и вървят към пълно унищожение всеки ден. Но няма ръководни принципи за създаване на нови, красиви, здрави взаимоотношения. Разиграва се невъобразима вакханалия. Свободната любов се разбира от най-добрите хора като свободен разврат. Най-отговорните политически хора, лидерите на революцията, самите са очевидно безсилни в тази област и очевидно не връзват двата края.

Да, обаче има още стотици факти, които не могат да скрият. Да вземем най-показателния и скандален такъв. Оказва се, че такъв указ е действал не само в провинцията, ами и в столицата Москва. Приликата му със Саратовския, подсказва общ авторски център: “В Москва се появи „Указ за социализацията на руските момичета“, където текстът започва с мисълта, „че най-красивите жени са отишли ​​при буржоазията и се нарушава редът за производство на хора от ерата на световния комунизъм. По силата на този указ упорития псевдоболшевик Хватов получи официално от съветските власти къща за „Дворец на любовта на комунарите“. Където обикновените мъже, които в документи се наричаха семейни комунари, посещаваха жените за пари. Всъщност хитрият бизнесмен замаскира така публичен дом.”

Понеже става скандал, Хватов е даден под съд. Обаче о чудо, в съда идва да го защитава не кой да е, а самата Народна Комисарка – радетелка за “свободната любов” Александра Колонтай. Тя изнася дълга реч в защита на Хватов и свободната любов и казва, че той не е направил нищо лошо освен, че е вземал пари. Затова съдът го освобождава без наказание, като разпорежда само да върне спечелените пари. Присъстващите в залата граждани, главно жени бурно протестират. Помитат охраната от червеноармейци. Съдиите повикват на помощ армията, която праща въоръжени матроси с бронеавтомобил. Идвайки пред съда, той дава изстрели във въздуха с картечница, за да уплаши хората, но те не се разпръскват. Тогава бронеавтомобилът дава газ към вратата на съда и тълпата се разбягва. Хватов е освободен, но на следващия ден го намират убит от неуловими отмъстители. Този случай в столицата Москва доказва, че тези укази не са били никаква местна самодейност, а целенасочена болшевишка политика.

Това изобщо не е изненадващо, защото е залегнало в идеологията на комунистите открай време. Ето например какво представляват възгледите за “свободната любов” на горецитираната Александра Колонтай, видна комисарка, впоследствие и дългогодишна посланичка в Норвегия и Швеция, взети направо от книгите й: “Тя учи, че „семейството престава да бъде необходимост както за самите членове на семейството, така и за държавата“ („Семейството и комунистическата държава“); пропагандира теорията, че в едно комунистическо общество задоволяването на сексуалните желания би било толкова лесно, колкото изпиването на чаша вода. „Обособяването на „влюбена двойка“, моралната изолация от екип, в който интересите, задачите, стремежите на всички членове са преплетени в гъста мрежа, ще стане не само ненужно, но и психологически неосъществимо… Пролетарската идеология цени главно така, че тези свойства [на любовта] … се проявяват в общуването не само с един избран от сърцето, но и в общуването с всички членове на екипа … Това е идеал за любовна дружба, който е изкован от пролетарската идеология, вместо … буржоазна съпружеска любовна култура” (“Направете път на крилатия ерос!”)

А ето какво е написал и сатанистът и масон Карл Маркс в “Комунистическия манифест”, колкото и да го извърта:

Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в чисто и просто търговски артикули и работни инструменти.

Но вие, комунистите искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия.

Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията на труда трябва да се използват общо, и разбира се мисли, че и участта на жените ще бъде такава.

Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство.

Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала.

Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници – за официална проституция и да не говорим, – намират най-голямо удоволствие в това, взаимно да съблазняват съпругите си.

Буржоазният брак е в същност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че вместо лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция.


Във втората част ще разгледаме съвременната глобалистка политика, целяща отново да унищожи семейството, прокарвана от същите задкулисни кукловоди, които натрапиха болшевишката диктатура в Русия преди век, с всичките й перверзии, насилия и грандиозни престъпления.

photo_2022-02-20_01-00-57-9029016

Неслучайно в кабинета на Клаус Шваб стои бюст на Ленин, а оглавяваният от него Световен Икономически Форум, прокарва световния електронен концлагер под необолшевишкия девиз:

“Няма да имаш нищо и ще бъдеш щастлив!”

Можете да ни пишете в коментарите отдолу под статията или да се свържете с нас по електронна поща, или във Фeйcбуk.

Запишете се и за нашите известия по електронна поща.

Влезте и в нашия форум, за да обсъждате свободно темите без цензура и да търсим общи решения на проблемите.

Дайте отговор

нагоре

Discover more from РТВ "Истина и Свобода"

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading