Къде са акционерите?

Нещо много странно се случва с “Исторически парк” АД. От месеци текат проверки на фирмите на Ивелин Михайлов от НАП, ГДБОП, ДАНС, прокуратурата, Инспекция по труда. Запорирани са сметките на негови фирми, защото се оказа, че дължат данъци, каквито дължи и Ивелин като физическо лице. Той самият казва, че унищожават бизнеса му и прави видео след видео с призиви за подкрепа. Притекоха му се на помощ само Емил Русанов от Лондон, Киро Брейка и д-р Пламен Пасков с видеа, както и разни неориентирани в обстановката българи, главно от чужбина, чиято подкрепа се състои в пламенни драсканици в коментарите в YouTube, Facebook, и Телеграм чатовете. Е, някои се втурнаха и да купуват билети и карти за посещения на “Исторически парк”, книги и сувенири от магазините му, храна от двете вериги магазини работещи с природни продукти, близки до групата, като си мислят, че с тези свои пари, спасяват делото. Няма лошо и това е форма на подкрепа.

А тя е много необходима след разкритията в двете видеа на Станислав Цанов за измамените “вложители” и “инвеститори” в “Исторически парк”. Разкритията продължиха и във временната парламентарна комисия за разследване на “Исторически парк”, където се изнесоха потресаващи факти. Това разлюти още повече поддръжниците на Ивелин, които вече се организират за протести пред Народното събрание.

И сега да кажем, кое е странното в цялата тази история. Странното е, че случайни хора се втурнаха да защитават Ивелин и парка, а великите му “акционери” отсъстват от общественото пространство.

Да сте видели някой от тях да излезе да заяви подкрепа в медиите?

Да се опълчи на нападките и да каже, че ще съди “клеветниците”, които провалят предприятието, в което и той е вложил парите си?

Да заангажира организации като БТПП, КРИБ и БСК в защита на собствения си бизнес и вложения?

Да се организират група акционери и да направят посещение в Народното събрание, министерствата на финансите и икономиката и да се противопоставят на атаката?

А защо не се задействат и облигационерите, които са дали над 3 000 000 лева за да инвестират в парка?

Ами работниците и служителите, ами дребния и среден бизнес прехранващ се в Община Ветрино покрай парка и туристите? Всички те не чувстват ли застрашени парите си, фирмите си или работните си места?

Да бяха написали декларации, да се бяха появили в медиите, за да защитят хляба си? Няма ги, отсъствието им оглушително!

Не е ли удивително, хора вложили по 50 – 100 – 200 – 300 000 лева в акции на “Исторически парк”, досега да не се появят, поне да размахат заканително юмруци към “враговете”? Още повече, че наскоро проведоха “акционерно събрание”, на което “взеха решение”, да създадат “оперативна група”, която да заведе съдебни дела срещу “клеветниците уронващи престижа” на предприятието им?

За което и ние писахме. И очаквахме серия от дела срещу “Капитал”, “Афера”, Симон Милков, Станислав Цанов, полковник Марков, но такива няма и до ден днешен.

Знаете ли защо е така?

Защото всъщност акционери няма!

Както писахме още в първото си разследване, опитахме се и не можахме да открием, кои са останалите “близо 1400 акционери” на парка, освен “тримата големи” – адвокат Анатоли Савов, Силвия Попова и самият Ивелин Михайлов, като основният акционер с точно 741 550 акции се оказа адвокатът.

Но така и не открихме държателите на едни други продадени 236 450 акции. Затова и ги нарекохме “балъкционери”, за да ги отличим от “тримата големи”, вземащи решения без тях. Подозренията ни се потвърдиха от думите на доцент Сарийски при изслушването му в парламентарната комисия разследваща парка. Там той каза, че е виждал книгата на акционерите на “Исторически парк” АД и там са вписани само 3 (трима души), както и ние казвахме.

“Търговски закон

КНИГА ЗА АКЦИОНЕРИТЕ

Чл. 179. (1) В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и за временните удостоверения.

(2) Лицето или лицата, представляващи дружеството, са длъжни да осигурят вписването в книгата за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 и на настъпилите в тях промени не по-късно от 7 дни от представяне на документите съобразно изискванията на закона и устава.”

От една страна, това е грубо нарушение на закона, всеки акционер трябва да е вписан там, а който продаде или прехвърли акциите си се отписва, а получаващия ги трябва незабавно да бъде вписан в книгата. От друга страна те може и да не са си получили акциите, но парите за тях са им ги взели, бъдете сигурни. Дали са получили поне временни удостоверения за собствеността си върху акциите е въпрос с повишена трудност. И ето едно доказателство от самия Ивелин Михайлов, че той НЕ вписва хората на които е продал “акции” в книгата на акционерите.

Продал е акции и две години не е вписал купувача им в книгата на акционерите. Поради което впоследствие правят анекс и Ивелин връща парите на “акционера”.

Тук цялата работа прилича на далавера, но документът може да послужи за доказателство пред съда, че Ивелин сам си е признал, че е нарушил Търговския закон, като не е вписал купувача в книгата на акционерите.

А как хората са придобили изобщо “акциите си”, ужилените разказаха и във видеото на Цанов и пред парламентарната комисия.

И ето, да ви дадем един пример с “балъкционерката” Албена Пекова, председател на партия “Величие” и горда собственичка на “акции” в “Исторически парк”, за чието закупуване си е продала апартамента, както тя самата разказа във видео. Даваше личен пример и намекваше, че и други хора трябва да направят същото.

Явно обаче сега горчиво съжалява за стореното, щом се беше обаждала в Народното събрание за да пита, кога ще преведат субсидията за оглавяваната от нея партия. И беше разказала на чиновничката това: “Чисто по женски и емоционално, Пекова споделила, че има жизнено важна нужда от парите, защото преди три години била продала единствения си имот за 84 000 евро, които инвестирала в село Неофит Рилски с обещание от Ивелин Михайлов за красива къща с 2 декара двор. Оттогава тя била принудена да живее в полусрутена барака с външна тоалетна.”

Е, сами разбирате, че балъкционери, като нея трудно ще се явят пред медии, да защитават “акциите” си, “инвестициите” си и изобщо идеята “Исторически парк”.

Да си припомним единственото й интервю дадено в качеството й на председател на партия “Величие”, заедно с депутатите, останали верни на Ивелин в БТА, където журналистите я съсипаха. Специално Симон Милков я попита, колко кредита е изтеглила от банки за да даде парите на ръка на Ивелин Михайлов за проектите му? Тя отказа да отговори, защото той държеше документите пред себе си и щеше да я разобличи.

А защо не се яви някой от “тримата големи” да защитава парка? Примерно Силвия Попова? Ами спомнете си, че тя е съпруга на бившия кмет на Пазарджик, който с кметската си заплата от 2000 лева, построи семейно имение за 1 500 000 лева в село Паталеница. Ако тя се появи официално пред медии, ще й се нахвърлят журналистите да я питат първо за имението й, съпруга й, и много други интересни неща.

Не смее да се яви и адвокатът – мажоритарен собственик на фирмата, защото и него ще го питат неудобни въпроси, например, като продава собствените си акции на балъкционерите, внася ли получените пари по сметките на “Исторически парк” АД и как точно? А ако не ги внася, дали плаща данък за разликата между цената на придобиване и на продажба на акциите? Както питахме в първото ни разследване.

Е, надяваме се сега вече е ясно, че нито “акционерите”, нито “балъкционерите” ще излязат да защитят “инвестициите” си в “Исторически парк” АД. Затова и гледате тъжните и самотни видеа на Ивелин Михайлов, който единствен “защитава делото на живота си”.

Но народът ни е казал да не строиш къщата си върху пясък.