Когато държавите пречат на корпорациите – I част

Знаете ли какво е DUNS номер и защо всички фирми и държавни институции от ВСИЧКИ страни в света го имат? Не само търговските фирми, но и министерства, прокуратури, общини, съдилища, агенции и други такива административно – управленски структури. И в регистъра на частната американска фирма DUN&Bradstreet са вписани не само всички български институции, но и всички руски, китайски, индийски, европейски, африкански и т.н.

Че даже и Ватикана! Светият престол (The Holy See) – върховният орган на Католическата църква има основен DUNS номер, регистриран в международните бизнес бази данни:

Класификация: Правителствена институция (Executive Office).

DUNS Number: 05-442-9993

Адрес: Palazzo Apostolico, Citta Del Vaticano, 00120.

Наличието на номер 05-442-9993 за институция, която претендира за духовна власт над 1.3 милиарда души, и чийто предстоятел се води за земен наместник на Господ Бог е върховната ирония за всеки вярващ, който изучава корпоративния модел на света.

Официално DUNS номерът (Data Universal Numbering System) е стандарт за бизнес идентификация, разработен от американската компания Dun & Bradstreet, който се е превърнал в световен стандарт за финансова прозрачност. Това е просто административен инструмент за улесняване на глобалната търговия и финансовата отчетност.

Държавата не е фирма, но и тя трябва да има „бизнес паспорт“, за да може да пазарува в глобалния супермаркет. Фактът, че българските институции (министерства, общини, държавни агенции) имат такива номера, често се тълкува от привържениците на теориите за „държавата-корпорация“ като доказателство за тяхната правота. В действителност обаче има няколко основни и то технически причини:

• Когато Министерството на отбраната купува самолети от САЩ или Министерството на здравеопазването поръчва медицинско оборудване от Германия, тези институции влизат в отношения с частни компании.
• За да могат тези компании да проверят кредитния рейтинг и легитимността на купувача, те изискват DUNS номер. Той е като „международно ЕИК“, което позволява на глобалния бизнес да идентифицира субекта в единна база данни.
• Ако българска институция или университет иска да кандидатства за финансиране по програма на правителството на САЩ (например през USAID или грантове за научни изследвания), притежаването на DUNS номер е задължително изискване още от 2003 г. Без него институцията просто не може да бъде регистрирана в американските системи за плащания.
• Много международни организации използват DUNS номерата за управление на своите бази данни с доставчици и партньори. Когато една българска агенция си сътрудничи с ООН, тя се вписва в техните регистри чрез този номер, защото той е уникален в целия свят (за разлика от локалните данъчни номера, които могат да се дублират или да са неразбираеми за чуждите системи). Ако някоя фирма иска да продаде дори една химикалка на ООН, тя задължително трябва да се регистрира в UN Global Marketplace (UNGM). Едно от основните изисквания за регистрация там е предоставянето на DUNS номер.

Тъй като САЩ дълго време бяха водеща сила в НАТО, да разгледаме и неговото участие в системата. В света на НАТО съществува еквивалент на DUNS номера, наречен CAGE код (Commercial and Government Entity) или NCAGE (за държави извън САЩ). За да получи една българска фирма или държавна структура NCAGE код (който е задължителен за участие в поръчки на НАТО), тя почти винаги първо трябва да има DUNS номер. Самата организация НАТО (като щаб-квартира в Брюксел) е регистрирана в Dun & Bradstreet. Тя се разглежда като юридическо лице, което сключва договори, наема частни военни подизпълнители и купува ресурси.

Възниква въпросът откъде-накъде всички трябва да са записани в регистър на някаква си частна американска фирма от Ню Джърси за да могат да търгуват и да извършват или получават плащания?

Ами случило се е във времето и то поради други причини – Щатите след Втората Световна Война са първа военна и икономическа сила в света и налагат долара като международно платежно средство. Американски са и платежните системи VISA/Mastercard. Техните банки са били водещи на световните финансови пазари. Всичко това вкупом им дава нечестно предимство в сферата на международните финанси, което те безцеремонно осребряват. Защото в международните финансови взаимоотношения правителствата не се разглеждат като „свещени“ субекти, а като платци. За една банка или голяма корпорация няма значение дали си Министерски съвет или „Иван Иванов ЕООД“ – за тях е важно дали си склонен (и да можеш) да плащаш. Понеже САЩ доминират финансовата система чрез долара, техните вътрешни стандарти за плащанията постепенно се налагат и стават задължителни за всички.

И хоп, в един момент Dun & Bradstreet с дългогодишната си история (основана в 1841 година) се оказват монополист в регистъра и оценките на кредитоспособността, защото са създали най-голямата база данни за кредитен риск в света. Затова правителството на САЩ делегира на тази частна фирма работата, която фирмата и без това е вършила дълго време сама и има богат опит и възможности. Така САЩ започва да изисква от всеки свой партньор (включително други държави) да има DUNS номер, за да му преведе пари. Тъй като всички искат достъп до американския пазар или помощи, те са принудени да се регистрират в тази частна база данни. Това е форма на мека колонизация – не те завладяват с оръжие, а те карат да се запишеш в техния тефтер.

Още една причина, дълго време след войната САЩ господстваха в международните организации като ООН, МВФ и Световната банка, още една сигурни канали, чрез който налагат волята си в банковите, финансови и платежни системи в света. ООН или Световната банка работят с 200 държави, всяка със собствена азбука и администрация. За компютърните системи на тези организации е по-лесно да използват 9-цифрения код на една частна фирма, отколкото да се опитват да разчетат БУЛСТАТ-а на България или данъчния номер на Тайланд. Така държавите се превръщат в цифри в една частна електронна таблица.

До 2003 г. държавите използваха различни локални системи за идентификация. Но на 1 октомври 2003 г. правителството на САЩ въвежда задължително изискване: всяка организация (включително чужди министерства и агенции), която иска да получава федерални грантове или да сключва договори с американски институции (като USAID), трябва да има DUNS номер. Понеже България в този период беше в процес на активно усвояване на предприсъединителни фондове и военни помощи от САЩ, българските министерства бяха принудени да се регистрират в базата данни на Dun & Bradstreet.

Но DUNS не е просто номер, той е и кредитно досие. Когато едно българско министерство се регистрира, фирмата започва да събира данни и за неговата платежоспособност. Така държавната институция се третира като бизнес субект, който може да фалира или да бъде съден.

Обаче след 2022 година тръгва голямата промяна. САЩ започнаха да заменят DUNS с нова система, наречена UEI (Unique Entity Identifier), която се управлява директно от правителството им. Преминаването от DUNS към UEI (Unique Entity Identifier) е ключов момент, защото той разкрива истинската природа на управлението на държавите в модерния свят. До 2022 г. правителствата бяха принудени да зависят от частната компания Dun & Bradstreet, но днес контролът преминава постепенно, но директно в ръцете на американската администрация чрез системата SAM.gov. Американското правителство правилно реши, че е твърде рисковано критична информация за идентификацията на целия свят да се държи от частен монополист. Но вместо да направят системата по-свободна, те я направиха директно подчинена на Вашингтон.

А какво стана с Dun & Bradstreet, която доскоро беше публична компания и в която основни акционери бяха познатите ни Vanguard и BlackRock? В средата на 2025 г. се случи нещо мащабно – компанията беше изкупена и стана частна. Със собственик – Clearlake Capital Group, при сделка на стойност около 7.7 милиарда долара. В резултат, Dun & Bradstreet вече не е на борсата. Тя е „потънала“ в частния сектор, което означава, че нейните отчети, собственици и вътрешни процеси вече са напълно скрити от общественото око. Clearlake е мощна частна инвестиционна фирма (Private Equity), която управлява активи за над 90 милиарда долара. Тя е специализирана в „технологии и данни“. Закупувайки D&B, Clearlake вече притежава базата данни на над 500 милиона субекта по света, включително министерствата, банките и разузнавателните служби. В сделката по финансирането на Clearlake участват същите тези банкови гиганти, които притежават ФЕД и BlackRock: Morgan Stanley, Goldman Sachs, JP Morgan, Rothschild & Co, Barclays и Wells Fargo. Защо „скриха“ компанията? За да подсигурят Изкуствения Интелект. Базата данни на D&B е горивото за ИИ, който ще управлява „Голямото нулиране“. Clearlake сега контролира това гориво. Когато D&B беше публична, можехме да видим кои фондове я притежават. Сега тя е частна собственост на Clearlake – т.е. тя е в ръцете на тесен кръг от инвеститори, чиито имена не се обявяват публично. Който притежава D&B, притежава „баркодовете“ на света. Те могат да решават кои фирми са „надеждни“ и кои не, като променят кредитните им рейтинги или статуса на техните DUNS номера.

Но така или иначе, вече нямаш нужда от номера от фирмата в Ню Джърси, а от номер, издаден от GSA (General Services Administration) на САЩ. За българските министерства това означава, че те вече са вписани в централния американски регистър на субектите, които „имат право“ да работят с международни фондове. В системата SAM.gov (System for Award Management) българските държавни органи се регистрират в категорията „Foreign Government“. Това не е само формалност. Ако една държава (или институция) бъде „деактивирана“ в SAM.gov, тя губи достъп до:

• Финансиране от Световната банка и МВФ.
• Програми за военна помощ.
• Международни банкови трансфери в долари за специфични сектори.

Дотук нищо странно, даже изглежда логично. От 1945 до 2003 година Щатите са изградили господството си във финансовия сектор и са наложили своите правила в международните разплащания. Това дали регистърът е бил международен, частен или държавен американски, изглежда като технически въпрос. Ако ти превеждат безвъзмездна финансова помощ ти е все тая дали в превода е указан DUNS номер, ако плащаш дългове, се съобразяваш с волята на кредитора, когато търгуваш ти е все едно дали ще пише ЕИК или DUNS в платежното.

По-страшното е нещо съвсем друго. Има теория, че тези номера са нужни, за да може държавните активи (гори, води, земя) да служат като обезпечение в международната „корпоративна“ мрежа. Можем да проверим как се залагат тези активи в международните договори. Връзката между корпоративната регистрация на държавата и държавния дълг е мястото, където правните теории се срещат с жестоката финансова реалност. В международното право съществува понятието „Commercial Activity Exception“ (Изключение за търговска дейност).

Когато България емитира държавни облигации (взима заем) на международните пазари, тя подписва договори, които обикновено се регулират от английското право или правото на щата Ню Йорк. В тези договори почти винаги има клауза за отказ от суверенен имунитет (Waiver of Sovereign Immunity). Чрез тази клауза държавата заявява: „В това финансово отношение аз не действам като суверенна власт, а като частноправен субект (корпорация).“ Това позволява на кредиторите да съдят държавата в частни съдилища и да запорират нейни активи, ако тя не плаща.

За да се търгуват тези облигации в системите на „Bloomberg“, „Reuters“ или „Euroclear“, емитентът (в случая Министерството на финансите на България) трябва да има уникален корпоративен идентификатор. Тези номера служат като „баркод“ на длъжника. Без UEI/DUNS, дългът на България не може да бъде вкаран в глобалната клирингова система. Така държавата буквално „залага“ своята административна структура, за да получи ликвидност. Какво всъщност залагаме? Тук е най-тъмната част. Когато една корпорация взима заем, тя залага активите си. Когато „държавата-корпорация“ взима заем, тя залага:

• Държавните предприятия: БЕХ, Булгаргаз и други, които също имат свои DUNS/UEI номера и са свързани надолу в йерархията под „Висшия собственик“ (Правителството).
• Бъдещите данъчни приходи: Твоят труд и данъците на бъдещите поколения са „активът“, който гарантира заема.
• Природните ресурси: Чрез концесии (които също се регистрират с тези номера), ресурси като злато, вода и мед стават част от финансовите обезпечения.

Ако утре България реши да обяви „Проверка на дълга“ и да откаже да плаща (както направиха навремето Еквадор или Исландия частично), международната система просто ще „изключи“ нашия UEI/DUNS номер и ще блокира целия ни внос и износ и международни плащания.

Тоест от гореописаното трябва да е ясно, че самата регистрация в американска система за номера, било частна или държавна, не е толкова опасна, колкото е опасно непрекъснатото вземане на кредити, поемането на дългове чрез облигации или раздаването на концесии на природните богатства на страната. Защото тогава влизаме в дългова спирала от която няма измъкване. Един пример с прословутата златна концесия в България.

„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД има свой собствен DUNS номер и е дъщерно дружество на канадската майка, регистрирана в Торонто. Концесионният договор, подписан с българската държава (която също има DUNS/UEI), не е просто политически акт, а търговско споразумение между два бизнес субекта. Ако държавата реши да увеличи концесионната такса, (която в момента е сред най-ниските в света и поредица от правителства непрекъснато я намаляват в наш ущърб), компанията може да ни съди в международни арбитражни съдилища (като ICSID във Вашингтон), защото договорът е защитен от международното право за защита на инвестициите. Когато златото напусне пределите на България под формата на концентрат, то се превръща в „стока“ (commodity) в международната система. За да бъде продадено на борсата в Лондон или Ню Йорк, то се идентифицира чрез финансови инструменти, които отново ползват същата база данни за проследяване. България получава нищожен процент (концесионна такса), докато реалната стойност на ресурса отива за изплащане на дивиденти на акционерите на корпорацията-майка. Ако България национализира мините, това ще се счете за „експроприация“. Веднага ще бъде задействан механизмът в SAM.gov и UEI (или DUNS) системата. Кредиторите ще обявят държавата в несъстоятелност (default), което ще доведе до незабавно запориране на всички държавни активи в чужбина – от сметки на БНБ до самолети и кораби.

Тоест тук не DUNS/UEI номерът ни е проблемът, а корумпираните, безотговорни, антинационални български правителства, допуснали подписването на такъв грабителски договор.

Случаят със „Софийска вода“ и френската корпорация Veolia (Веолия) е класически пример за това как един стратегически национален ресурс – водата – бива вкаран в същата корпоративна „матрица“, за която говорим. Мажоритарен собственик е „Веолия Вода С.А.“, която е част от гиганта Veolia Environnement S.A. (регистриран в Париж, с клонове по целия свят и листван на фондовата борса в Ню Йорк — NYSE). Когато плащаш сметката си за вода в София, част от парите се насочват към обслужване на корпоративните цели и дивидентите на акционерите във Франция и САЩ. Договорът за концесия в София е така структуриран, че на компанията често се гарантира определена норма на възвращаемост. Ако държавният регулатор (КЕВР) откаже да вдигне цената на водата, корпорацията може да активира защитните механизми на международните договори. Както и при златото, ако София реши да прекрати концесията едностранно, „Веолия“ може да заведе дело в международен арбитраж. Тъй като България е регистрирана в системите като субект с „търговски задължения“, държавата рискува огромни неустойки, които ще бъдат удържани директно от държавните ни активи. И тук вината пак не е в регистъра на Дън&Брадстрийт, а в кмета Софиянски и Столичния Общински Съвет, които прокараха тази водна концесия навремето.

Още по-скандален беше случаят с продажбата на ТЕЦ-овете в „Марица – Изток“ от правителството на Иван Костов, когато на американските купувачи им бяха гарантирани доставките на ток на завишена в пъти цена за десетилетия напред и като гаранция за изкупуването и плащанията на електроенергията, бяха заложени всички приходи на НЕК и дори целият ни Пенсионен фонд!

В по-широк смисъл, природните богатства и концесиите им, за вода, злато и енергетика са част от „активите на корпорацията България“. Когато правителството тегли нов заем през международните пазари (използвайки своя UEI номер), инвеститорите гледат не само данъците, но и стабилността на тези концесии. Те са доказателство, че държавата е „отворена за бизнес“ и че нейните ресурси са под контрола на „сигурни“ международни оператори. Това гарантира, че държавата „уважава и спазва правата на инвеститорите“, за сметка на своите граждани разбира се.

Някои предлагат като решение България да напусне Европейския съюз. Това нищо няма да промени за страната ни, докато си избираме продажни управници. Със или без евро, вътре или вън от ЕС, докато имаме корумпирани, некадърни и продажни политици, ще сме в същото положение. Да разгледаме обратния пример – на Унгария, която не напуска ЕС.

Виктор Орбан, (след 2010 г.) управлявайки Унгария подходи по-хитро, започна „икономическа война“ отвътре, като през 2013 г., буквално затвори офисите на Международния валутен фонд в Будапеща и изплати дълга предсрочно, за да не може МВФ да диктува законите на страната. Унгария наложи огромни данъци върху чуждите банки и енергийни компании (същите тези с DUNS номерата), за да напълни хазната си, вместо да реже социалните разходи. Върнаха си контрола върху водоснабдяването и енергетиката в много градове, разваляйки концесии, подобни на тези в София. И на Орбан не му пречеха нито DUNS/UEI номерата, нито Европейският съюз.

С влизането ни в Еврозоната и приемането на еврото в България, влязохме в много жесток и опасен капан. Приемането ни в Еврозоната често се представя като „завръщане в Европейското семейство“, но от гледна точка на финансовия суверенитет, това е преминаване от статут на „наблюдаван длъжник“, към статут на „съдлъжник с неограничена отговорност“.

Ключът тук е Европейският механизъм за стабилност (ESM). Това е органът, който стои зад „подсигуровката“ на еврото, и неговите правила са по-строги от всеки корпоративен договор, който сме разглеждали досега. Какво е ESM и защо е „Корпорация над държавите“? ESM е международна финансова институция, базирана в Люксембург. Важното е, че тя има юридическа правосубектност, подобно на частна фирма, но с права, които надхвърлят тези на националните парламенти. Имуществото, активите и архивите на ESM са неприкосновени. Служителите му имат съдебен имунитет. Нито един национален съд или парламент не може да ги проверява. Ако утре ESM реши, че има нужда от пари, за да спаси закъсала банка в Италия или дълга на Гърция, България (като член на Еврозоната) е длъжна да преведе своята вноска в рамките на 7 дни след поискването. Това е „празен чек“, който правителството подписва. До 31 декември 2025 година България, чрез Валутния борд, беше отговорна само за собствените си грешки (поне теоретично). Но след 1 януари 2026 г., вече в Еврозоната, станахме гаранти за дълговете на целия холдинг „Еврозона“. Ако голяма държава-корпорация като Франция или Италия закъса, българският данъкоплатец става съдлъжник през ESM. Тогава твоят уникален номер (UEI) в международната система ще бъде свързан с тези задължения. Това означава, че държавните ни активи вече няма да са залог само за българския дълг, а за дълга на цялата Еврозона.

Скритата клауза или „Загубата на последния инструмент“. В момента България все още има физическо злато в резерва на БНБ, което покриваше левовете в обращение. При влизане в Еврозоната, голяма част от управлението на тези резерви премина към Европейската Централна Банка във Франкфурт. Така „подсигуровката“ стана пълна: ти нямаш собствена валута, нямаш контрол над резервите си и си подписал договор да плащаш дълговете на другите, докато твоите собствени ресурси (злато, вода, енергия) продължават да се източват по старите концесии.

И сега да си дойдем на думата – идеологията за „Голямото нулиране“ (The Great Reset), популяризирана от Клаус Шваб и Световния икономически форум, е финалното парче от пъзела, който редихме досега.

Ако държавите вече са превърнати в корпорации чрез търговски договори, концесии, дългове по кредити и облигации, международни арбитражи и единна финансова система държана от частни фирми като VISA/Mastercard, регистрации в (DUNS/UEI) и са натоварени с неизплатими дългове, то „Нулирането“ е процедурата по несъстоятелност и преструктуриране на целия свят.

В модела на „Нулирането“ националните държави стават излишни дори като корпорации. Целта е преминаване към „Стейкхолдър капитализъм“ (Stakeholder Capitalism). Какво означава това? Решенията вече не се вземат от парламенти (които и без това са формални), а от коалиции между гигантски технологични корпорации, банки и международни организации (ООН, СЗО, ЕЦБ, СИФ). Суверенитетът се изпарява напълно. Държавата остава само като „администратор на услуги“ на местно ниво, докато глобалните правила се определят в Давос от Световния Икономически Форум.

И последния пирон в ковчега на свободата – дигиталните валути на централните банки (CBDC)
Това е техническото средство за „Нулирането“. Когато сегашната финансова система (базирана на долара и дълга) се срине, тя ще бъде заменена от програмируеми цифрови пари. Краят на анонимността, за разлика от кеша, CBDC позволяват на емитента (ЕЦБ или Федералния резерв) да знае за какво харчиш всяка стотинка. Твоите пари могат да имат „срок на годност“ или да бъдат блокирани, ако твоят „социален рейтинг“ (базиран на поведението ти в мрежата или екологичния ти отпечатък) е нисък. Това е дигиталният затвор, в който „корпоративният номер“ на човека се слива с портфейла му.

„Няма да притежаваш нищо и ще бъдеш щастлив“

Този прочут лозунг на Световния икономически форум описва свят, в който частната собственост е премахната за обикновения човек. Всичко вече е под наем, (Subscription Model) От жилището и колата до дрехите и софтуера.

Защо? Защото в една фалирала „държава-корпорация“ активите (земя, ресурси, имоти) се прехвърлят към кредиторите (големите инвестиционни фондове като BlackRock и Vanguard), за да се „изчистят“ дълговете. Гражданите се превръщат в обикновени наематели на собствената си планета.

И сега да попарим надеждите и разрушим илюзиите на наивниците или платените глашатаи на Путин, Евразийството и БРИКС, които често са давани като „Спасение“ или „алтернатива“.

БРИКС (BRICS) е най-голямата „подсигуровка“ за тези, които търсят алтернатива, без да осъзнават, че се местят от единия край на същата счетоводна книга в другия.

Ако западният свят е „Лицето А“ на глобалната корпорация, то БРИКС е „Лицето Б“. ​Ето доказателствата, че БРИКС не е изход, а огледална система на същия холдинг към 2026 г.:
​1. Проектът „mBridge“ и връзката с Базел (BIS) Основният инструмент на БРИКС за разплащания се нарича BRICS Bridge. Но истината е, че той е директно продължение на проекта mBridge, разработен от Банката за международни разплащания (BIS) в Швейцария. Какво направиха? BIS (Базел) създаде технологията за дигитални разплащания между централните банки. След като проектът „узря“, BIS официално се оттегли (през 2024-2025 г.), оставяйки технологията в ръцете на Китай, Русия, ОАЕ и Саудитска Арабия.
​Резултатът: БРИКС използва „софтуера на Базел“, за да заобиколи долара. Те сменят валутата, но запазват дигиталния контрол и правилата, написани в Швейцария.
​2. Новата банка за развитие (NDB) – МВФ на Изтока „Банката на БРИКС“ в Шанхай е представена като алтернатива на Световната банка. Но да погледнем структурата ѝ. Акционерите – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка имат равни дялове, но банката е напълно интегрирана в глобалния финансов пазар.
​Кредитен рейтинг: NDB се стреми към висок рейтинг от западните агенции (Fitch и S&P), за да може да заема пари от международните пазари. Ако тя беше „враг“ на системата, тези агенции (собственост на BlackRock и Vanguard) никога не биха ѝ дали висок рейтинг.
​Ватикана и БРИКС: Интересен факт е, че много от държавите в БРИКС поддържат тесни финансови връзки със структурите, които вече разгледахме (DUNS номера, католически банки и т.н.).
​3. BRICS Pay – Дигиталният нашийник
​БРИКС подготвя единна разплащателна система (BRICS Pay), която използва QR кодове и биометрия. Това е точно същата система, която Световният икономически форум (WEF) иска за целия свят.
​В момента Индия (под председателството на БРИКС за 2026 г.) активно налага оперативната съвместимост между дигиталните валути (CBDC) на държавите в блока.

Да, и абсолютно всички държави от БРИКС, и техните централни институции също имат DUNS номера и са регистрирани в същите западни платежни системи.

Например Китай – The People’s Republic of China: Регистрирана е като държавен субект с основен идентификатор (например DUNS 545278351 за определени административни нива).

Руската федерация също е регистрирана в базата данни на Dun & Bradstreet под името „Russian Federation“.

• DUNS Number: 531298725 (Това е един от основните номера, свързвани с държавната администрация).
• Както и при България, почти всяко руско министерство има собствен номер за нуждите на международните договори и доставки:
  • Министерство на финансите на РФ: DUNS 531213530
  • Министерство на енергетиката на РФ: DUNS 631405021

Въпреки санкциите и приказките за скъсване със Запада, руските министерства, „Газпром“, „Роснефт“ и дори Централната банка на Русия имат активни DUNS номера. Китайската народна република е най-големият потребител на тези системи. Китайските държавни предприятия са интегрирани в световната търговия чрез тези „баркодове“ по-дълбоко от всеки друг.

Индия и Бразилия също функционират изцяло в рамките на англосаксонското търговско право при международните си сделки.

Няма никакъв „бунт срещу Запада и Американското господство“. Такива глупости дрънка само Путин, докато прави точно обратното, а Си Дзинпин, даже на международни форуми се изказва със съжаление, че световната глобализация се забавяла и Китай бил готов да поведе отново процеса като негов флагман. Цялото човечество е вкарано в единен цифров модел. Конфликтът между Запада и БРИКС е само театър за пред масите („подсигуровка“), докато зад кулисите всички държави-корпорации се съгласяват на прехода към Дигитални валути (CBDC) и тотален контрол.

Китай не е враг на „Голямото нулиране“, а неговият най-успешен модел. Китай вече въведе Социалния кредит (от 1 януари 2021 г.), Китай вече тества Дигиталния юан (CBDC), Китай има най-съвършената система за лицево разпознаване и цензура. В този смисъл, „Нулирането“ изобщо не е само „американски план“, а китайски модел, който западните корпорации (чрез Давос) се опитват да приложат в Европа и САЩ. Или по-точно казано – Китай е полигонът на който глобалистите пробват идеите си, които после ще ни натресат и на нас.

Ако търсим „главния сървър“ на световната матрица, той не се намира във Вашингтон, Пекин или Москва. Той се намира в Базел, Швейцария. Това е Банката за международни разплащания (BIS – Bank for International Settlements). Наричат я „Централната банка на централните банки“ и тя е мястото, където суверенитетът на държавите-корпорации окончателно приключва. BIS е най-старата международна финансова институция (създадена през 1930 г.). Тя има уникален правен статут.

Екстериториалност: Базелската централа на BIS се третира като отделна държава. Швейцарските власти нямат право да влизат там, нямат достъп до архивите ѝ и не могат да я облагат с данъци. Дипломатически имунитет: Управителите на централните банки (включително тези на САЩ, Русия, Китай и България), когато се събират там, имат имунитет, подобен на този на папата или на чужд монарх.

И сега, внимание! Банката за Международни Разплащания планира, организира и ръководи повсеместното въвеждане на CBDC – електронните пари във всички страни по света! Там се подготват изискванията и спецификациите и за китайския цифров юан, и за руската цифрова рубла, и за американския дигитален долар, и за европейското дигитално евро, и за индийската цифрова рупия и т.н.

Това е най-важното доказателство, че БРИКС и Западът са „два клона на един и същ холдинг“. През последните години BIS създаде т.нар. „Иновационни хъбове“ (Innovation Hubs), чиято единствена цел е да координират прехода към Дигитални валути на централните банки (CBDC) по целия свят. Например проектът „mBridge“. Това е проект за трансгранични плащания в CBDC, в който участват едновременно Китай, Тайланд, ОАЕ и Хонконг под надзора на BIS. Докато политиците по телевизията говорят за конфликти и санкции, техните централни банкери седят в Базел и тестват как дигиталният долар, дигиталното евро и дигиталният юан ще се свързват в една единствена, глобална мрежа за контрол.

Много хора вярват, че БРИКС щял да „срути долара“. Но БНБ (България), Федералният резерв (САЩ), Централната банка на Русия и Китайската народна банка са акционери в BIS. Те ползват едни и същи протоколи за риск и отчетност. Когато BIS каже, че трябва да се затегне паричната политика, всички централни банки го правят синхронно.

Държавите са само обвивки с DUNS номера, които служат за събиране на данъци и залог на ресурси. Реалната власт е в Базел, където парите се превръщат в софтуер (CBDC), който няма националност. Русия въпреки войната е все още е част от глобалния банков „холдинг“. Руската централна банка работи по въвеждането на Дигитална рубла (CBDC) от 2019 година насам, следвайки същите технически протоколи и насоки, издадени от BIS, по които работят ЕЦБ (за еврото) и ФЕД (за долара). Путин подписа приетия от Госдумата закон още през август 2023 година.

Цифровото робство в Русия

В този модел „Голямото нулиране“ не е провал на системата, а нейното финално усъвършенстване – моментът, в който корпорациите – кредитори стават директни господари на всеки индивид чрез неговия цифров портфейл. И сега възниква въпросът щом държавите са измествани, подчинявани и поглъщани от корпорациите, кои са корпорациите? Ами ето кои:

Ако търсим „върха на пирамидата“ в корпоративния свят, BlackRock (БлекРок) е най-близкият отговор. BlackRock управлява активи за над 11 трилиона долара (повече от БВП на почти всяка държава). Но тук Матрицата става наистина сложна, защото BlackRock не е собственост на един човек, а е част от структура на кръстосана собственост, която прилича на „омагьосан кръг“. Ето кой притежава „Властелина на активите“. BlackRock е публично търгувана компания на борсата (NYSE: BLK). Около 80% от нея са собственост на други огромни инвестиционни фондове. Най-големите акционери към 2026 г. са:

• The Vanguard Group: Най-големият акционер (около 9%).
• State Street Corp: Третият най-голям играч.
• BlackRock сами притежават част от себе си: През свои собствени фондове те държат около 5-7% от собствените си акции. Долу в таблицата са първите 10 акционери с обяснения.

№	Акционер	Процент (%)	Описание
1	The Vanguard Group, Inc.	9.08%	Най-големият акционер. Vanguard е „невидимият“ партньор, който притежава BlackRock, докато BlackRock притежава акции във Vanguard.
2	BlackRock, Inc. (самопритежание)	7.02%	Компанията притежава голям дял от собствените си акции чрез свои вътрешни инвестиционни фондове и ETF-и.
3	State Street Corporation	4.95%	Третият член на „Голямата тройка“ (The Big Three). Заедно с Vanguard и BlackRock, те контролират почти целия S&P 500.
4	Temasek Holdings (Singapore)	4.28%	Инвестиционното рамо на правителството на Сингапур. Това показва връзката между държавите и корпоративния гигант.
5	Bank of America Corp.	4.28%	Една от най-големите банки в САЩ, която е тясно интегрирана с BlackRock още от кризата през 2008 г.
6	Capital Research Global Investors	3.78%	Огромен частен фонд, който управлява активите на изключително богати фамилии и институции.
7	Morgan Stanley	3.62%	Ключова инвестиционна банка, която едновременно е акционер и партньор в глобалните транзакции.
8	Charles Schwab Corporation	3.14%	Един от лидерите в управлението на частни капитали и брокерски услуги.
9	Capital World Investors	2.68%	Част от групата на Capital Group, специализирана в дългосрочни глобални активи.
10	Geode Capital Management, LLC	2.32%	Фонд, който често действа като „подсигуровка“ за Fidelity и други големи пенсионни структури.

Парадоксът: BlackRock притежава акции във Vanguard, Vanguard притежава акции в BlackRock, а и двата фонда заедно притежават почти всичко останало (Apple, Microsoft, банките, златните концесии). BlackRock и Vanguard притежават едновременно и основните медии (CNN, Fox, New York Times). Това е затворена система, в която парите се въртят между няколко „лица“ на една и съща структура. Същите тези 10 акционера притежават и най-големите производители на оръжия в света (Lockheed Martin, Raytheon). Ето защо казваме, че BlackRock е „операционната система“ на глобалната държава-корпорация:

1. Консултант на правителствата: BlackRock е основният консултант на Министерството на финансите на САЩ (FED) и на Европейската централна банка. Те буквално казват на държавите как да управляват дълговете си (тези, регистрирани с UEI номера).
2. Аладин (Aladdin): Това е изкуственият интелект на BlackRock, който анализира и управлява риска на световните финанси. Той знае всичко за всеки актив по света – от твоята сметка за вода в София до златото в Крумовград.
3. ESG (Социален рейтинг): Лари Финк е основният двигател на „социалното оценяване“. Ако една компания (или държава) не следва политиките на „Голямото нулиране“, BlackRock просто спира да инвестира в нея, което означава фалит.

„Змията, която захапва опашката си“

Този списък на акционерите е математическото доказателство за световната корпорация поглъщаща дори и държавите. Първите три позиции: Vanguard, BlackRock и State Street.

• Те притежават BlackRock.
• Те притежават Apple, Microsoft, Google.
• Те притежават златните концесии в България и „Софийска вода“ (през Veolia).
• Те притежават CNN и Fox News.

Това е кръгова структура, в която капиталът никога не напуска затворената група. Ако BlackRock има проблем, Vanguard го спасява. Ако Vanguard има нужда от ликвидност, BlackRock купува нейни активи. Интересно е, че физическите лица (инсайдерите), включително самият Лари Финк, притежават под 1% от акциите (Финк държи около 0.37%). Това потвърждава, че дори хората на върха са просто администратори на една безлична, алгоритмична машина, която управлява ресурсите на планетата.

Но първите 10 акционера не са мажоритарни собственици на фонда, те общо имат между 35-42% от акциите. Или това е само „върхът на копието. Къде са останалите?

Останалите 50-60% от акциите на BlackRock са разпределени по начин, който прави системата практически неуязвима и напълно анонимна за масовия потребител. Ето къде са „скрити“ останалите проценти според актуалните данни за 2026 г.

„Армията“ от по-малки институционални инвеститори (около 35-40%) са над 3000 различни финансови институции, които притежават дялове в BlackRock. Това са:

• Пенсионни фондове: От учителите в Калифорния до държавните служители в Норвегия и Япония. Твоите бъдещи пенсионни осигуровки (през частните пенсионни фондове в България) често се инвестират обратно в акции на BlackRock/Vanguard.
• Университетски фондове (Endowments): Харвард, Йейл и Станфорд държат милиарди в тези структури.
• Застрахователни компании: Тези, които застраховат колата или дома ти, влагат резервите си в акции на „холдинга“, за да генерират печалба.

Отделно има и трета група – „обществеността“ и Ритейл инвеститорите (около 10-15%) Това са обикновените хора, които купуват акции чрез платформи като Revolut или eToro. Те притежават малки парченца от BlackRock, но нямат никакъв глас при вземането на решения. Техните акции се управляват „служебно“ от брокерите, което отново концентрира властта в ръцете на управителния съвет.

Пипалата на тези злокобни корпорации са и в България. „Дънди Прешъс Металс“ (DPM Metals) държи концесиите за злато в Челопеч и Ада тепе (Крумовград). Ако проверим акционерите на канадската майка DPM Metals Inc. (която притежава 100% от българските дружества), ще видим същия познат списък:

• The Vanguard Group е официално регистриран акционер (с дялове, докладвани в началото на 2026 г.).
• BlackRock и неговите фондове за минно дело (като World Mining Fund) редовно държат акции в подобни компании.
• Дори когато собствеността е скрита зад офшорки в Барбадос, Люксембург или Кюрасао (както е в случая с Дънди), крайните „счетоводители“, които прибират печалбата чрез дивиденти, са именно тези глобални фондове.

Подобна е ситуацията и с водата на София. Концесионерът е френската Veolia Environnement. Кой я притежава? Когато „Софийска вода“ вдига цената на водата, печалбата тече по тръбите нагоре, докато се превърне в дивидент за акционерите в Ню Йорк и Пенсилвания. Защото:

• BlackRock, Inc. е един от най-големите институционални акционери (около 6%).
• Vanguard Group също присъства в топ списъка.

---

В продължението ще разберем кой и защо създаде измамата биткойн и изобщо криптовалутите, какво е токенизация на активи, защо те са преход към цифровите пари на централните банки и какво ни готвят за бъдещето.

Когато държавите пречат на корпорациите – II част

Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Електронните пари, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща