Истинските български историци - Таня Долмова

Last Updated on 3 седмици ago by Нели Панева

Продължаваме да представяме добри българи, милеещи за Род и Отечество, защитаващи с перо и листове хартия българската история и родова памет. Хора работещи без държавни и европейски субсидии, отделящи пари от оскъдните си средства за да защитават историческата истина. След професор Калоянов, днес представяме и историчката Татяна Долмова. За приятелите е Таня.

Тя е възпитаник на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Като преподавател по история в продължение на почти 40 години, посвещава усилията си на обучението и възпитанието на няколко поколения български младежи в дух на познание, обич и служба на България. Освен в няколко столични училища, от 2003 до 2007 г. работи като преподавател по история и цивилизация сред българската общност в Будапеща. Последните 15 години от учителската си практика завършва в Испанската езикова гимназия, където ръководи профилираното обучение по история и цивилизация в една мотивираща ученическа среда, чиито представители постигат високи резултати на регионално и национално ниво. Участва в различни авторски колективи по изработнване на учебници, учебни помагала, както и рецензиране на такива.

Кратко представяне на : „Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ“

Съюзът на Българските национални легиони възниква в началото на 30 – те години на XX в. като националистическо движение. То е реакция както срещу несправедливия Ньойски договор, така и срещу разрастващата се комунистическа пропаганда. За кратко време в междувоенния период на страната се налага като едно масово, предимно младежко движение, а след края на ВСВ легионерите са първите, които се противопоставят на налагащата се комунистическа диктатура, дават стотици жертви, но излъчват и най- ярките борци срещу нея. Въпреки своето присъствие като безспорен фактор в общественополитическия живот на България, в историографията движението все още не е заело полагащото му се място и това нейно мълчание е напълно умишлено, тъй като национализмът на легионерите не отговаря нито на пролетарския интернационализъм на дълго управлявалата комунистическа партия, нито на неолибералния глобализъм на съвременната епоха. Стъпвайки главно върху идейната еволюция на СБНЛ, настоящото изследване търси отговор на редица въпроси. Какъв е обективният прочит на понятието „национализъм“ и в какво се изразява национализмът на легионерите. Къде се ситуира СБНЛ на фона на трите основни политически модела в междувоенна Европа: демократичния, авторитарния и тоталитарния. Могат ли неговите идеи за политическа и стопанска организация на българското общество да се впишат в една широкодемократична рамка и приложат ефективно в нашата

С изследването на легионерството възкресяваме паметта и отдаваме дължимото на десетки хиляди български младежи – пламенни патриоти, които след преживените от България национални катастрофи издигат отново знамето на българските национални идеали и наред с нас съвременниците също се вплитат в тъканта на българската нация.

Кратко представяне на : „Васил Златаров – пътят на един легионер“

„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение.“- Димитър Гичев пред комунистическия съд след произнасяне на доживотната му присъда.

Васил Иванов Златаров (1921 – 1997 г.) е един от лидерите на една от най – масовите младежки организации, възникнала у нас в междувоенния период – Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Легионерският идеал за национално могъща и социално справедлива България изгражда моралните устои у младия Златаров, които му позволяват да запази, както сам казва, „политическата си чест“ в условията на турболентни за страната ни събития: 9 септември 1944 г., както и последвалия след 10 ноември 1989 г. преход. Социалистическите лагери и затвори ще отнемат 19 години от живота му, две от които под тегнещата за изпълнение смъртна присъда. Този му политически опит, съчетан с широката обща култура, го налагат като естествен, неформален лидер на запазилата се легионерска общност, която продължава да съществува въпреки жестоките следдеветосептемврийски репресии и въпреки факта, че е лишена от организационни структури. Ето защо биографията му, която преминава през три епохи и се припокрива до голяма степен с пътя на българското легионерство, е ценен източник за историята на съпротивата срещу комунистическата власт у нас и категорично опровергава широко разпространеното мнение, че такава в годините на социализма не съществувала или има много слаби проявления. Общественото мнение беше успешно манипулирано в тази посока, за да се отнеме думата на все още живите към 1989 г. представители на автентичната опозиция, и за да може преходът да протече по правилата на новите „демократи“.

Наш дълг е да дадем отново думата на личности, заложили живота си за България, тъй като освен цената на личната жертва, ценни са и идеите им, които остават актуални до днес, а прилагането им би дало решение на много от наболелите проблеми в страната ни.

Можете да закупите книгите й оттук.