Пътят към нищото или мъртвородените идеи на „живите хора“ – част I

Last Updated on 3 седмици ago by admin

Няколко пъти сме критикували теорията известна главно като движението на „живите хора“, която говори за „държавите – корпорации“, или „човекът като суверен“, или „робството на морското право“. Не, че в тях няма истински факти понякога, но като цяло тълкуването им е изкривено и най-важното, „пътят“ и „решенията“, които предлагат са просто път към нищото, да не кажем и към пропастта.

Едно, че са построени върху ярко невежество – непознаване и неразбиране на историята и правото, второ – заблуждават стотици хиляди хора по света с измамни надежди и ги тикат в битки с вятърни мелници, които им създават и лични проблеми с държавата и закона, но третото е най-лошото – просто ги отклоняват от същинските проблеми в света, скриват действителните заплахи и фактически пречат на съпротивата срещу глобал-сатанистките планове, които уви са напълно истински и дори по-ужасни, отколкото тези идейни течения ги представят.

Тъжното е, че и много иначе интелигентни и свестни хора попадат в капана на тази мрежа и стават жертви на собственото си безразсъдство и липса на критично мислене и преценка.

На запад от години има сериозни и безпристрастни изследователи на това любопитно, в началото смешно, но в момента вече опасно явление. На английски език има Анализ на движението Sovereign Citizens и Freemen on the Land в Wikipedia. Обстоен преглед на историята, основните постулати, концепцията за „сламения човек“ и използването на псевдоправни документи (pseudolaw) е наличен и в статията за Freeman on the land movement. Съшо и от Institute for Strategic Dialogue има подробен експертен доклад за това как се е зародила идеологията в САЩ и нейните основни елементи (включително тръстовете и финансовите измами). Това може да се прочете в материала Sovereign Citizens Explainer на ISD. Съдебната практика и сборници с „шаблони“ (Case Law) може да се намери в канадския съдебен прецедент Meads v. Meads (който е основополагащ за правното разбиване на тези теории в англоезичния свят), в приложенията са дадени точни примери как последователите структурират своите идиотски „искания“, „фактури“ и „уведомления“. Има ги и на руски език за (Руското крило на „Живите хора“ и „Гражданите на СССР“). Енциклопедичен преглед има в Wikipedia. А същинското развитие на движението в руския интернет (създадено около концепциите за „живородените хора“ и опита за отказ от лични документи и данъци) е описано в статията „Живые люди-суверены“ в руската Википедия. Там са изложени основните им тези за отварянето на фиктивни фирми при раждане и отказа от юрисдикция.

Според псевдоправната теория за „Живия човек“ (произлизаща от англосаксонското движение на така наречените Sovereign Citizens или „Суверенни граждани“), тълкуването на „Морското право“ (Admiralty Law / Maritime Law) е в основата на цялата им конспиративна рамка. Ето какви са основните им тези и доводи относно това право:

• Разделение между сушата и морето (търговията): В теорията им се твърди, че съществува фундаментално разделение между сухопътното право (обичайното или естественото право на хората) и морското право, което според тях е право на търговията, корабите и стоките.
• Държавите като корпорации: Поддръжниците на тази теория вярват, че съвременните държави, правителства, съдилища и полиция всъщност не са суверенни политически субекти, а частни корпорации, регистрирани в търговски регистри (дават примерите с DUNS номерата в САЩ, които сме обяснили тук). Тъй като тези корпорации „управляват“ от името на търговията, те прилагат морско/адмиралтейско право, а не конституционни закони.
• Раждането на човека като морска „катастрофа“ (Berth / Birth): Това е едно от най-абсурдните, но популярни твърдения в движението. В английския език има игра на думи между birth (раждане) и berth (място за акостиране на кораб в пристанище), които се пишат различно, но се произнасят еднакво – „омофони“. Според теорията им, когато се роди дете, родителите подписват „акт за раждане“ (birth certificate), който последователите тълкуват буквално като товарителница (manifest) за доставена стока или кораб, влязъл в пристанището на търговската система.
• Сламеният човек (Cestui Que Vie Trust): Според тях с този документ държавата създава финансова фикция или корпоративен двойник на човека – т.нар. „сламен човек“ (strawman), чието име се изписва с изцяло главни букви в личните документи (напр. ИВАН ИВАНОВ). Твърди се, че този сламен човек е собственост на държавния тръст (базиран на исторически британски закони като Cestui Que Vie Act), а държавата го използва като обезпечение (залог) пред международните банкери и кредитори.
• Плаващата юрисдикция: Тъй като морското право управлява кораби в открити води, поддръжниците вярват, че съдебните зали се третират като „кораби под чужд флаг“ или плаващи съдове в търговски води. Оттук идва и практиката им да отказват да „влязат в юрисдикцията“ на съдията, като твърдят, че те са живи хора на сушата, а съдът е търговски кораб (адмиралтейски трибунал), който няма власт над тях, освен ако те самите доброволно не се съгласят да бъдат „екипаж“ или „товари“.

Ето едно съвсем кратко обяснение на цялата им конспиративна верига – от библейския мит за потопа до съвременните финансови измислици на „Живите хора“:

„Световното наводнение довело до морско право, защото по време на Потопа цялата земя е била покрита с вода, което автоматично я поставило под действието на откритото море и морското право (Admiralty Law), а Ной се явява първият капитан с абсолютна власт. Тъй като земята никога не е била връщана към сухопътно право, планетата останала глобална търговска зона„. Нищо такова няма в Библията, която те иначе цитират, там има само Божествено право – законите, които е дал Господ Бог на човека, най-важната част от които сме свели до известните на всички ни десет Божи заповеди.

„Папските були били довели до световно прехвърляне на собственост“. Средновековни документи като Unam Sanctam и Romanus Pontifex се тълкуват погрешно като „основни нотариални актове“, с които Ватикана и Папата са обявили всички земи и човешки души на планетата за своя лична собственост.

„Доверителните сметки и „сламеният човек“ на новородените“. При раждането на дете държавата („действаща като корпорация“) отваря тайни финансови (доверителни) тръстове (Cestui Que Vie) и издава акт за раждане, който служи като коносамент за стока. Чрез изписването на името с главни букви се създава „сламен човек“ (правна фикция), а истинският човек се води „изгубен в морето“ длъжник, чието имущество и жизнена енергия се управляват от системата. Накратко казано, в техните обяснения морското право е невидим инструмент за глобално търговско робство, чрез който държавите превръщат живите човешки същества в бездушни корпоративни единици и собственост. В реалния свят обаче юристите, историците и социолозите категоризират тези твърдения като пълна правна фантазия, която няма нищо общо с реалните юридически системи (било то континентално или англосаксонско право).

Да продължим нататък, според техните идеи, когато човек се роди, той не се регистрира като жив човек от плът и кръв, а държавните институции му създават правна фикция – така наречения „сламен човек“ (персона, лице, гражданин), чиито документи (като лична карта или паспорт) са официално изписани с изцяло главни букви (напр. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ). Ето какви са основните им тези около това твърдение и как ставало „слизането на сушата“:

• Презумпцията за смърт или изчезване в морето: Тъй като според тяхната изкривена интерпретация на „Морското право“ целият свят е търговска зона и открито море, всеки нов човек се счита за изгубен в морето или „загубен корабен товар“ (lost at sea), освен ако изрично не заяви обратното.
• Актът за раждане като „завещание“: В техните среди се твърди, че държавата отваря финансов тръст на името на бебето (въз основа на исторически британски концепции като Cestui Que Vie), като го обявява за „мъртво“ или неспособно да управлява имуществото си. Поради тази презумпция за „мъртвец“, държавата (чрез съдилищата, полицията и данъчните) поела пълен контрол над неговото имущество, труд и финанси.
• Нуждата от „деклариране на живот“: За да излязат от това положение, поддръжниците вярват, че човек трябва да направи официален юридически или символичен жест – да изпрати „учтиви уведомления“, „афидевити“ или специални декларации до институциите, с които публично заявява: „Аз съм жив мъж/жива жена от плът и кръв, а не корпоративната фикция (сламеният човек)“.
• Отказът от личните документи: Тъй като личната карта с главни букви е символ на „сламения човек“ (корпорацията), много от тях смятат, че истинският „Жив човек“ не трябва да притежава такива документи, да се легитимира пред полицията или да подписва договори с държавата, защото така доброволно „влиза в робство“.

На практика обаче това е класическа правна заблуда (пълна измислица от интернет форумите), която няма нищо общо с нито една действаща правна система в света. Юридически погледнато, имената с главни букви в административните документи са просто стандарт за машинна четимост, регистри и лесно разпознаване, а не магически договор за превръщане на живия човек в мъртва вещ.

Защо в личните карти и паспортите имената ни са изписани с главни букви?

Как „живите хора“ изопачават понятието „суверен“? Думата „суверен“ има дълбока историческа и политическа история, но през последните години се превърна в централно понятие за движението на „суверенните граждани“ (Sovereign Citizens) зародило се в САЩ, впоследствие разпространено и в Канада, Великобритания, Австралия, Западна Европа, Русия, Украйна и вече и в България. Ето какво означава терминът в реалния свят и как се изкривява от последователите на това движение. В класическата политическа философия и право суверенитетът е върховната власт.

• В исторически план: Суверен е бил монархът (царят, кралят или императорът), чиято дума е била закон и над която не е имало друга земна власт, а само Божествената, която го е „низпослала“ на земята да управлява.
• В съвременната демокрация: Властта принадлежи на народа. Гражданите упражняват своя суверенитет колективно чрез избори и референдуми, като избират свои представители, приемат конституция и създават закони, на които всички са подчинени. В този смисъл всеки гражданин е част от суверенния народ, но индивидуалният суверенитет не означава право да отменяш законите за себе си. Никой отделен човек не е „над закона“ в една правова държава.

Последователите на движението на „суверенните граждани“ (и техните последователи в България и по света, които се наричат „живи хора“) правят радикална и правно несъстоятелна манипулация на това понятие. Техните основни тези, които изопачават реалността, се свеждат до следното:

• Разделение на „Живия човек“ и „Правната фикция“ (Юридическото лице):
  Те твърдят, че всеки човек се ражда като свободен „жив човек“, но държавата го „заробва“, като му създава документ (акт за раждане, лична карта). Според тях държавата създава „фикция“ или „търговска корпорация“ с името ти изписано с главни букви (напр. ИВАН ПЕТРОВ). Те вярват, че ако откажеш да се идентифицираш с нея, законите спират да важат за теб.
• Илюзията за „морското право“ и търговските кодекси:
  Както разгледахме по-горе, те вярват, че нормалните държавни закони са заменени от тайно „адмиралтейско (морско) право“, а държавите и общините са частни фирми. Оттам идва и фиксацията върху думи като „корпорация“, „лице“, „капитал“ и „акт за раждане“.
• Отказ от държавна юрисдикция:
  „Живите хора“ смятат, че могат да се откажат от данъци, глоби, шофьорски книжки, съдилища и лични карти, като носят със себе си странни „авторски декларации“, международни паспорти, издадени от самите тях, или като цитират измислени параграфи. Когато полицията ги спре на пътя, те отказват да се легитимират, крещейки: „Аз съм жив човек, не съм корпорация или юридическо лице, вие нямате власт над мен!“.

В действителност по цял свят съдилищата от САЩ и Канада до Европа отдавна са класифицирали тези теории като пълна псевдоюриспруденция (pseudolaw) и нито една държавна институция, съд или полиция не признава тези твърдения. Когато „живият човек“ откаже да спазва законите или да плаща данъци на базата на тези теории, държавата го съди, глобява или арестува точно по същия начин, както всеки друг нарушител, защото пред закона физическото лице и гражданинът са едно и също нещо. Докато в политиката суверенитетът е идея за свобода и народно самоуправление, в ръцете на конспирацията той се е превърнал в магическа мантра за бягство от лична отговорност и граждански задължения. Нещо повече, такива изкривени идеи за „индивидуален суверенитет“ просто водят до хаос и анархия, като разрушават обществото. Като отказваш да спазваш законите, ти се поставяш над или извън тях. Какво тогава ще ти попречи да убиваш, крадеш и мамиш останалите хора и да извършваш каквито си искаш престъпления? Или това води до „закона на джунглата“, по-силният и могъщият изяжда по-слабия и беззащитния.

Особено смешни са постановките на „живите хора“, шофиращи колите си, като отказват да си дадат документите на полицаите при пътна проверка. Да, но същите тези „живи хора“, които били „извън системата“ и не били „корпорации“ и не „били лица“ и не били длъжни да се съобразяват със законите на „корпорацията-държава“, карат колите си по улиците и пътищата построени с парите от данъците на всички данъкоплатци. Тоест ползват се от благата на системата, която отричат. На това му се казва – двоен стандарт.

Да разгледаме и твърденията им за „морското право“. Ето как точно конспиративните кръгове преплитат библейския мит с юриспруденцията. Ковчегът на Ной бил първият корабен съд под адмиралтейска юрисдикция. В техните трактовки се твърди, че по време на Потопа цялата земя е била покрита с вода, което автоматично я поставило под действието на откритото море и морското право (Admiralty Law). Тъй като единствените оцелели хора са били на борда на кораб (Ковчега), цялото човечество де факто се е родило или преродило върху плавателен съд.

Капитанът като върховен съдия. Според тази логика Ной е бил капитан на кораб в открито море, което му давало абсолютна (диктаторска) власт над екипажа и имуществото според законите на корабоплаването. Последователите на теорията твърдят, че днешните държавни лидери, съдии и полицаи са наследници на тази „капитанска власт“, а съвременните съдебни зали всъщност имитират палуба на кораб или капитански мостик.

Плаващата юриспруденция на сушата: Тъй като земята уж никога не се е „завърнала“ законно под сухопътно право след оттеглянето на водите (или защото човечеството е забравило да направи нужния правен ритуал за излизане на бреговия статут), планетата продължавала да се третира от глобалния елит като открито море. Оттук идва и тяхното твърдение, че всички ние юридически се водим „на борда“ на корпоративния кораб на държавата и затова ни третират като „товари“ или „изгубени в морето“. В псевдоправната митология на „Живите хора“ Ноевият ковчег и Световният потоп заемат изключително атрактивно, макар и напълно налудничаво място. Това е едно от „доказателствата“, с които привържениците на теорията се опитват да придадат космическа и древна давност на твърдението си, че целият свят е завладян от морското право. Накратко, превръщането на библейския Потоп в юридически прецедент по морско право е класически пример за това как псевдоинтелектуалната фантазия може да вземе едно духовно или историческо предание и да го изкриви до пълна карикатура, за да обоснове отказ от плащане на данъци и показване на лична карта пред полицаите от КАТ.

В това тяхно видео, едно от многото, с красноречивото заглавие „Ти си мъртъв и не го знаеш. Законът на адмиралтейството“, те излагат теорията си и се мъчат да я подкрепят с „доказателства“.

От видеото става ясно, че поддръжниците на тази теория не са запознати с етимологията на думите и дори не са си направили труда да потърсят истинския произход на думата, с която „доказват“ теорията си. Например според тях думата „пари“ на английски money означава и произлиза от думите едно (mono) око (eye), тоест води към символа на Новия световен ред. Елементарна проверка ще покаже, че английската дума money произлиза от френската дума monais, която произлиза от латинската moneta, което означава стотинка, пара, монета. Нищо общо с „едно око“, както се твърди във видеото.
По-нататък авторите на видеото се опитват да убедят наивните последователи на тази теория, че наставката -SHIP в думите friendSHIP, apprenticeSHIP и др. означава „кораб“. Нищо подобно. Думата „ship“ (кораб) на английски произлиза от протогерманската дума skipa, което означава кораб, плавателен съд. А наставката -ship в думите friendship и др. произхожда от древноанглийския суфикс – sciepe, което означава форма или състояние – sciepe or – scipe, meaning „shape, form, state, or condition“ .

Всеки читател с две кликвания на мишката може да се убеди в това, но все пак е интересно да се гледа видеото за да разберете как лесно могат да бъдат заблудени хора, които не си правят труда да проверяват фактите. А ето и долу истината за граматиката и етимологията на въпросните думи в английския език.

---

Еtymology of noun suffix ship:

The noun suffix „-ship“ comes from Old English – sciepe, meaning „shape, form, condition,“ and is related to the verb „shape,“ stemming from a Proto-Germanic root meaning „to create or form,“ not directly from the nautical vessel „ship“. It forms abstract nouns indicating a state, condition, skill, office, or relationship, like friendship (the state of being a friend) or professorship (the position of a professor).

Origins and Meaning

• Old English: -sciepe, – scip (state, condition of being).
• Proto-Germanic: – skapiz, from the root skap – („to create, ordain, appoint“).
• Cognates: Related to modern German -schaft (as in Wissenschaft – science) and Old Norse -skapr.

How it’s Used?

The suffix combines with a base word to denote:

Office or Position: leadership, professorship.

State or Condition: hardship, fellowship.

Skill or Quality: craftsmanship.

---

В крайна сметка излиза, че не ние сме мъртви, а „доказателствата“ им са мъртви, защото са плод на чисто невежество.

Всъщност истинското морско право няма абсолютно нищо общо с техните абсурдни постановки. Конспиративните теории за „Живия човек“ изцяло изкривяват, изопачават и драматизират реални правни термини, за да създадат измислена реалност. Ето какво всъщност представлява морското право (Maritime Law / Admiralty Law) в действителност. Морското право не е измислено вчера; то се гради върху хилядолетни традиции. Известни са например Родоският морски закон (Lex Rhodia), възникнал още в Античността (около VII–VI век пр. Хр.) на остров Родос. Той въвежда фундаменталното понятие за „обща авария“ (average) – ако корабът е застрашен от потъване и капитанът изхвърли част от товара на някой търговец във водата, за да спаси останалите, всички останали търговци на борда са длъжни колективно да обезщетят онези, чийто стоки са били жертвани. Също Свитъците от Олерон (Rolls of Oleron): Създадени през XII век на френския остров Олерон, те стават основа за морското право в цяла Западна Европа, включително Англия. Те уреждат отношенията между капитан и матроси, заплатите и наказанията за кражба на борда. Консулството на морето (Consulat de la Mar): Съставено през Средновековието в Барселона, то е сред най-влиятелните сборници с морски обичаи в Средиземноморието. В Англия например, докато на сушата се е прилагало обичайното право (Common Law), за спорове в морето и пристанищата е имало отделни Адмиралтейски съдилища (Admiralty Courts). Те са използвали принципи, взаимствани от римското и международното търговско право (Law Merchant), а не строгите местни правила. Именно оттам идва и митът на конспираторите за „морското право, което уж ни заробвало на сушата“.

Съвременното морско право е специализиран клон на правната система (включващ както национално, така и международно право), който урежда всички отношения, свързани с корабоплаването, мореплаването, търговията в открито море, пристанищата, спасителните операции и морските превози. То няма нищо общо с „презумпция за смърт на сушата“ или „управление на човешки тела като стоки“. Неговите основни задачи са съвсем практични и правно обосновани:

• Корабен режим и безопасност: Регулира правилата за движение по море, за да се избягват сблъсъци (например международните правила COLREG), стандартите за безопасност на корабите и обучението на екипажите.
• Търговски отношения: Урежда договорите за наем на кораби (чартърни договори), превоза на товари (коносамен или bill of lading), морските застраховки и щетите при превоз.
• Юрисдикция в открито море: Определя кой закон важи, когато на борда на кораб извън териториалните води на която и да е държава възникне престъпление, трудова злополука или спасителна операция (принципът на флага на кораба).
• Морско спасяване и екология: Регламентира правата и задълженията при спасяване на закъсали кораби, както и отговорността при замърсяване на водите (например разливи на петрол).

Но откъде тогава идва заблудата на конспираторите? Авторите на теорията за „Живия човек“ вземат реални термини от морското право и им придават изцяло фантастично значение чрез буквални игри на думи (особено на английски език). Както споменахме и по-горе с изкривено тълкуване на езика или с проста игра на думи – Birth срещу Berth. В английския език думата за раждане (birth) звучи по същия начин като думата за място за акостиране на кораб в пристанище (berth). Конспирацията приема това сходство за „доказателство“, че раждането е морска операция. В реалното право това са езикови съвпадения на произношението, но не и на изписването (омофони), а не правна връзка.

Коносамент или товарителница (Bill of Lading) срещу Акт за раждане: Коносаментът е реален документ в морското право за превоз на стоки. Теоретиците на „Живия човек“ твърдят, че актът за раждане е коносамент за новороденото бебе, което е пълна юридическа измислица – актът за раждане е просто официален граждански регистър за установяване на произход и самоличност. При това, противно на твърденията на „живите хора“ е въведен много късно – чак в 19 и 20 век и то не във всички страни по света. В Средновековието изобщо го е нямало като документ, тези им твърдения са пълни измислици.

Адмиралтейски съдилища: Те съществуват и се занимават с морски спорове (например застраховки на кораби, щети в пристанища). Конспирацията твърди, че обикновените граждански и наказателни съдилища на сушата всъщност са „скрити адмиралтейски съдилища“. В действителност съдебната система на една държава е строго разделена по предмет на спора (граждански, наказателни, административни) и се базира на конституцията и законите на съответната държава, а не на морски конвенции.

Накратко, истинското морско право е сухо, строго техническо и бизнес ориентирано законодателство за плавателни съдове и океанска търговия, докато „морското право“ в интерпретацията на „Живите хора“ е чиста ненаучно.фантастична измислица, създадена в интернет пространството.

В съвременното международно морско право има изключително богата и строго структурирана правна рамка. Основата се състои от фундаментални конвенции на ООН и специализирани споразумения, администрирани предимно от Международната морска организация (IMO) и други международни органи. Най-важните и действащи документи в тази сфера са разделени по основни направления.

Има например един основен договор или „Конституцията на океаните“ – Конвенция на ООН по морско право (UNCLOS – 1982 г., в сила от 1994 г.) Това е най-важният системообразуващ документ. Той определя морските пространства (териториално море, прилежаща зона, изключителна икономическа зона, континентален шелф, открито море), суверенитета на крайбрежните държави, правата за корабоплаване, опазването на морската среда и мирното разрешаване на спорове между държавите. България е страна по конвенцията. Отделно има Конвенция SOLAS (1974 г.) – Международна конвенция за безопасността на човешкия живот на море – най-важният технически документ за корабоплаването. Той задава стандарти за конструкцията, оборудването (спасителни средства, радиокомуникации, противопожарна защита) и експлоатацията на корабите. Към него спада и известният Кодекс ISPS (за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения). Има също и Конвенция COLREG (1972 г.) – Международни правила за предотвратяване на сблъсъци на море, което представлява „Пътните правила“ за капитаните – светлини, знаци, звукови сигнали и ред за маневриране на плавателните съдове с цел избягване на сблъсъци. Също и Конвенция STCW (1978 г.) – за стандартите за подготовка, дипломиране и вахтена служба на моряците, която урежда изискванията за квалификация, сертификация и обучение на морските лица по цял свят. Не на последно място – Конвенция MARPOL (73/78) – Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби – Основният инструмент за борба със замърсяването на водите от нефт, вредни течни вещества, отпадъчни води, боклук и вредни емисии във въздуха чрез своите шест анекса, както и Конвенция за управление на корабните баластни води (2004 г.) за предотвратяване разпространението на инвазивни водни видове чрез баластните води на корабите. Съществуват още и Правилата Хага-Висби (Hague-Visby Rules) – уреждащи отговорността на превозвачите при превоз на товари по море с коносаменти; Конвенция за морското спасяване (SALVAGE, 1989 г.), която регулира възнагражденията и задълженията при спасяване на закъсали или застрашени имущество и плавателни съдове в морето, включително екологичните стимули (специална компенсация, ако спасителната операция предотврати замърсяване, Конвенции за гражданска отговорност при замърсяване с нефт (CLC) и Бунговото споразумение (Bunker Convention) – гарантиращи задължителни застраховки и финансови обезщетения за щети при екологични аварии.

Никой от тези документи няма отношение към личния статут на гражданите на сушата, данъците или издаването на документи за самоличност – те засягат изцяло логистиката, техническата безопасност, екологията и търговския обмен на плавателните съдове в световния океан.

Съществуват специализирани сайтове и форуми, поддържани от ентусиазирани привърженици на „живите хора“, където постулатите са подредени като „ръководства за освобождение от робство“. Там теориите на американското движение Sovereign Citizens и руските им аналози („Живые люди / СССР / „Правовед“) са преведени на български, често с доста неграмотен машинен превод, което прави изразните средства още по-абсурдни и направо смешни. Да, макар теорията да изглежда разпръсната из десетки форуми, видеоклипове и сайтове, тя всъщност има своите фундаментални манифести, „учебници“ и наръчници, които последователите си обменят под формата на PDF файлове или платени онлайн курсове.

В своето най-стройно и систематизирано изложение тази псевдоправна доктрина обикновено следва определена логическа структура (или по-скоро псевдо-логическа архитектура), взаимствана от американското движение Sovereign Citizens и руското движение на „Суверените / Живите“. Кои са „Свещените писания“ и източниците на движението? Ето основните:

• Англоезични пионери (The Freeman on the Land / Sovereign Citizen):
  Теорията не е възникнала случайно – тя има своите „автори“ от 70-те години насам в САЩ, Канада и Великобритания. Основните трудове и фигури включват концепциите на Уейн Бос (Wayne J. Brawley), Рон Патън (Ron Patton) и различни ранни ръководства като „The Freeman Manual“ или материали на организации като The One People’s Public Trust (OPPT). В тези текстове стъпка по стъпка е описано как човек да се „откаже“ от корпорацията и да закрие „сламения си човек“.
• Руски експерименти (Проекти за „Граждани на СССР“ и „Живи хора“):
  В рускоезичния интернет (който е основният канал за превод към България) тази теория е изключително стройно формулирана от фигури като Сергей Тарасов (предводител на различни течения на „Гражданите на СССР“) и редица блогъри, които издават цели „Книги на суверена“ или електронни наръчници. Там всичко е подредено в глави: Как да си направим паспорт на суверен, Как да отхвърлим акта за раждане и Как да преведем съдията в лична отговорност.

Каква е стандартната структура на „наръчниците за освобождение“? Когато някой отвори такъв наръчник (или събрани файлове в руски/български Telegram канали), структурата обикновено е следната:

• Раздел I: Онтология на измамата (Кой ни управлява?)
  Обяснение на историческата фалшификация – как през 1933 г. (със спирането на златния стандарт в САЩ) или чрез рухването на СССР държавите са се превърнали в търговски корпорации, а хората – в заложници (длъжници).
• Раздел II: Анатомия на фикцията (Сламеният човек)
  Разглеждане на правната фикция, имената с главни букви в паспортите и актовете за раждане като „удостоверения за собственост“ върху тялото на човека от страна на държавния траст (Cestui Que Vie).
• Раздел III: Инструментариумът (Практически образци)
  Това е най-обемната част на тези „теории“ – готова за употреба бланки. Там стройно са подредени текстове на:
• Учтиво уведомление (Notice of Understanding and Intent)
• Афидевит (Affidavit) – декларация под клетва с червен печат и пръстов отпечатък.
• Искане за отзоваване на пълномощията на съдии и полицаи.
• Раздел IV: „Бойно поле“ в съдебната зала и на пътя
  Инструкции как да се държи човек при спиране от КАТ/полиция: да не дава документи, да твърди, че е „бенефициент“, а не „управляващ превозното средство“, да откаже да подписва актове и да настоява, че съдът е фирма, а не държавен орган.

Макар тези материали да изглеждат подредени и дори да приличат на юридически документи на пръв поглед, цялата им „стройност“ рухва при сблъсък с реалното право, тъй като се базират на изцяло измислени юридически термини и несъществуващи международни механизми. В техните „наръчници“ обикновено се цитират конкретни исторически документи, но те са изцяло изкривени и извадени от контекста. Ето кои са основните папски документи, които конспираторите използват, и как ги тълкуват:

Прословутата папска Була Unam Sanctam (1302 г.) на папа Бонифаций VIII е средновековен документ, издаден в разгара на ожесточения политически конфликт между папата и френския крал Филип IV Хубавия. В нея папата твърди, че извън Църквата няма спасение и че духовната власт стои над светската (кралската), защото е от Божествен произход. Според изкривената логика на „живите хора“ тази була обявявала, че всички земи, цялото имущество и всички човешки души на планетата са станали лична собственост на Светия престол (Ватикана) и Папата.

В конспиративните среди се твърди, че всяка държава и всеки съвременен закон всъщност произтичат от този „абсолютен папски суверенитет“ над земното кълбо. В което няма нищо вярно, но трябва да се четат оригиналите, които са на латински или поне английските им преводи. Ето истинският – извадка от превод на английски: „Убедени от вярата, ние сме задължени да вярваме и да поддържаме, че има една, свята, католическа и апостолическа Църква… В нея има един Господ, една вяра, едно кръщение… Освен това заявяваме, определяме и провъзгласяваме, че за всяко човешко същество подчинението на римския понтифекс е абсолютно необходимо за спасението.“

Да, Папата може и да е имал претенции през 14 век да е единственият Божи наместник на земния духовен престол, даже да е над светските владетели – кралете, но това по никакъв начин не задължава Православните църкви, да не говорим за мюсюлманите, будистите, индуистите, шинтоистите, езичниците и атеистите по цял свят да му вярват, камо ли да му се подчиняват. А те са болшинството по света. На всичко отгоре, Булата е издадена в 1302, а още от 1054 година Католическата и Православната църкви са в схизма и са кръвни врагове. И в нея се говори главно против Православната Византийска църква – наричана гръцка в Булата и против претенциите на светските владетели – крале и императори да са пълновластни господари на хората си. На това се противопоставя Папата в този документ и се опитва да се определи като всевластен духовен господар на всички християни по света, но няма и думичка за претенции към собствеността им. Още тук теорията на „живите хора“ издиша като спукан балон.

Сега да видим и другите документи – Булите Romanus Pontifex (1455 г.) и Inter Caetera (1493 г.), които цитират „живите хора“. Издадени от папа Николай V и папа Александър VI по време на епохата на Великите географски открития. Те дават право на испанската и португалската корона да завладяват, колонизират и християнизират новооткритите земи извън Европа (главно в Америка и Африка) и да подчиняват местното езическо население. Става дума за арабите (сарацините), черните африканци – езичници, техните земи и имоти, които португалската и испанска корони могат законно да завладяват, подчиняват и поробват със задължението да ги обръщат в католицизма. Оттук „Живите хора“ правят, разбира се, превратно тълкувание нямащо никакви опори в текстовете, защото в тяхната митология тези документи се разглеждат като „глобален юридически акт“, чрез който Ватиканът е разрешила на монархиите и корпорациите да третират хората като „мъртви вещи“ или „корабен товар“, ако те не се защитят чрез техните псевдоправни методи. Ако прочетете оригиналните були дадени горе в препратките ще видите, че няма нищо такова.

Като става дума за Папата и Ватикана най-гротескната идея на „живите хора“ е, че „всички страни в света открай време изпращали всички актове за раждане във Ватикана от Средновековието досега“. Само се опитайте да си го представите и се посмейте на тази глупост. Тя е логически и технически невъзможна дори в рамките на тяхната собствена измислена конструкция. Защо това е историческия и хронологичен пълен абсурд? Ами на първо място имаме – липса на актове за раждане през Средновековието. В онези времена за които те така лесно говорят, акт за раждане като съвременен държавен документ изобщо не е съществувал. Хората не са се раждали с ЕГН, лични карти или актове за раждане. Единственият начин да се проследи раждане или кръщене е било чрез регистрите на местните енории (църкви), които свещениците са водили на ръка за конкретното село или град и то не навсякъде и не винаги. Държавната гражданска регистрация (актовете за раждане, издавани от светски институции, общини или държавни администрации) се появява едва през XIX и XX век с изграждането на съвременните национални държави. Твърдението, че през Средновековието някой е събирал „актове за раждане“ от цял свят, е пълно историческо невежество. Отделно, това е една невъзможна транспортна и доставна мисия. Представете си следното организационно упражнение, ако се опитаме да го погледнем през тяхната „логика“. От векове насам всяка секунда по света се раждат бебета (в момента на планетата се раждат над 130 милиона деца годишно). Според това твърдение, през цялото Средновековие, през XIX век, през комунизма в СССР, в днешна Китайска народна република, в Саудитска Арабия, САЩ и всяка друга точка на света, държавните администрации (които уж са смъртни врагове на Ватикана и Папата) послушно и редовно са пакетирали копие от рождените актове на всички новородени бебета и са ги пращали в Рим! Самата мисъл, че комунистическият СССР или мюсюлманските държави например биха пращали тайни документи към Светия престол, е напълно комична.

Да разгледаме и тъмната легенда за Cestui Que Vie тръстовете, основен стълб на теориите им. Често в същите тези теоретични кръгове папските були се обвързват с британските закони Cestui Que Vie Acts (от 1666 г. и нататък). В конспирацията се твърди, че след като папата обявил хората за собственост, британската корона и Ватикана създали система от три тайни финансови тръста за всяко новородено дете:

1. Първият тръст превръщал тялото на човека в стока.
2. Вторият тръст създавал „сламения човек“ (фирмата с главни букви).
3. Третият тръст държал душата или жизнената енергия.

Вкарването на Ватикана, Папата и средновековните манускрипти в тези „теории“ има една основна цел – да придаде грандиозен, едва ли не космически мащаб на движението. Това кара последователите да се чувстват едва ли не като смели рицари, които водят битка срещу хилядолетна световна конспирация, започнала още през Средновековието. В реалния свят обаче историците и юристите само могат да се хванат за главите пред това как папски грамоти от XIV и XV век се използват като „доказателство“, че полицай в кварталния районен участък няма право да ти поиска личната карта.

Как конспирацията изопачава лингвистиката и латинския освен английския език? Тъй като в английския език липсва каквото и да било законово основание за подобни твърдения, създателите на теориите за „суверенните граждани“ прибягват до скалъпени лингвистични манипулации:

• Митове за „Capitis Diminutio“: В интернет пространството често цитират изкривено древноримското право и понятието capitis diminutio (което в римското право е означавало загуба или промяна на гражданския статус – например загуба на свобода или семейни права). Те твърдят, че използването на главни букви днес е съвременен еквивалент на това наказание. В съвременното англосаксонско (common law) право обаче това понятие изобщо не съществува като действащ правен инструмент.
• Игри с думи и омофони: Тъй като английският език е изключително богат на думи с еднакво звучене, но с различно значение (омофони), конспиративните теории масово използват буквени асоциации (например birth/berth, person/personal, corporation/corporeal), за да внушат, че езикът е скрит код за измама. От гледна точка на езикознанието това са напълно произволни етимологични спекулации, които нямат връзка с реалната еволюция на правото.

Накратко, правилата за главни букви в английския език служат единствено за удобство при четене, техническа обработка и оформление на текста, а мистериозният им „робовладелски“ смисъл е изцяло плод на въображението на авторите на интернет конспирации.

Capitis deminutio (често изписвано и като capitis diminutio) е латински юридически термин от римското право, който буквално означава „намаляване“ или „промяна на правния статус (главата/правоспособността)“.

В древноримското право правоспособността на един свободен римски гражданин (наричан caput) се е определяла от три основни елемента (статуса):

1. Свобода (status libertatis) – дали човекът е свободен гражданин, а не роб.
2. Гражданство (status civitatis) – дали е римски гражданин, а не чужденец.
3. Семейно положение (status familiae) – дали е независим глава на семейство (paterfamilias) или е под чужда власт (например на бащата).

Когато някой претърпи съществена промяна в тези статуси, римските юристи са го класифицирали в една от три степени на capitis deminutio:

• Capitis deminutio maxima (най-тежката степен): Загуба на свободата. Това се случва, когато свободен римски гражданин изпадне в робство (например при пленничество във война или като наказание за тежко престъпление). Губейки свободата си, той автоматично губи гражданството и семейните си права – правно погледнато, в римското право той е „умирал“ като правен субект.
• Capitis deminutio media (средната степен): Загуба на римското гражданство, но със запазване на свободата (например когато гражданин е бил изселен или е загубил граждански права – aquae et ignis interdictio).
• Capitis deminutio minima (най-леката степен): Промяна в семейното положение при запазване на свободата и гражданството. Типични примери в римското право са осиновяването на независим човек (adrogatio) или омъжването на жена с преминаване под властта на съпруга (in manu), при което човек сменя правната си позиция спрямо семейството.

В съвременното право (включително в континенталната правна система и в англосаксонското Common Law) териминът capitis deminutio изобщо не съществува като действащ правен институт. Той е чисто историческо понятие, използвано от историци и юристи, които изучават римското право. Въпреки това, както стана дума в обсъжданите конспиративни теории (като движението на „Живите хора“), този древен латински термин се изважда от контекста и се злоупотребява с него. Привържениците му твърдят, че изписването на името с главни букви в личните документи днес било съвременна форма на capitis deminutio, с която държавата уж „унищожава“ или „намалява“ статута на живия човек, превръщайки го в роб. Исторически и юридически обаче това тълкуване няма абсолютно никаква връзка с реалното значение на римското право. Тази конкретна идея идва от едно от най-известните и скандални течения в рамките на псевдоправното движение Sovereign Citizens, като нейният най-голям „архитект“ е американска група, станала известна в началото на 2010-те години. Ето откъде точно се пръква тази финансова фантазия и как се разпространява: Източникът е OPPT (The One People’s Public Trust). През 2012–2013 година група американски активисти (сред които изпъкват фигури като Хедър Тучи-Джарис / Heather Ann Tucci-Jarraf) създават организацията OPPT. Те излизат с мащабна и напълно налудничава конспиративна теза: че всички правителства, централни банки (включително Федералният резерв) и съдилища на света всъщност са фалирали частни корпорации, регистрирани в търговските регистри. Според тяхната измислена „вселенска декларация за суверенитет“ OPPT уж „осъдили“ тези корпорации от името на цялото човечество и открили гигантски международни финансови фондове (тръстове) на името на всеки човек на планетата. Как работи митът за сметките на новородените? В рамките на тази доктрина се твърди следното:

• Тръстът Cestui Que Vie: Твърди се, че при раждането на всяко дете държавата създава специален секретен финансов тръст (позовавайки се на исторически британски закони от XVII век). Този тръст уж съдържал милиони долари или евро, осигурени като „залог“ с бъдещия труд и живот на новороденото.
• Сламеният човек като банкова сметка: Според тях името с главни букви в акта за раждане и личната карта всъщност е наименованието на тази банкова сметка или търговска корпорация, създадена на ваше име.
• „Илюзията за липса на пари“: Конспирацията твърди, че парите съществуват и са блокирани по тези тайни сметки във Ватикана, МВФ или Централните банки, но правителствата ги крият от хората.

Впоследствие около тази идея изникват множество шарлатани (както в САЩ, така и в Европа и Русия), които започват да продават на наивни хора „инструкции“, „курсове“ или „адвокатски услуги“. Те им обещават, че ако попълнят правилните формуляри, изпратят нотариални покани до държавата или използват специален език, те ще могат да „отключат“ тези милионни фондове от сметката на своя сламен човек, за да си плащат кредитите, данъците и сметките. В реалния свят това е класическа финансова измама (модификация на схемите за „скрити банкови сметки на суверените“), която няма никаква правна или банкова основа, но служи като перфектна стръв за хора в тежко финансово състояние. Идеята изглежда напълно нелогична, но в рамките на тези общности тя се гради върху много специфична, макар и изкривена „логика“. Привържениците ѝ не просто си измислят цифри от нищото – те изграждат цяла система от псевдодоказателства, които взаимно се подкрепят в техните ехо-камери.

Ето на какви „доводи“ и изкривени факти стъпва тази фантазия за милионните фондове, логиката им е следната. Всеки човек учи в икономиката, че държавата издава държавни ценни книжа (облигации), за да си финансира дълговете. Конспираторите твърдят: „След като държавата няма собствени пари, с какво обезпечава тези милиарди дълг пред международните пазари?“ Отговорът, който си дават, е че най-ценният актив на една държава са нейните граждани и техният бъдещ труд. Според тях при раждането на всяко дете държавата издава облигация (обвързана с акта за раждане), която се търгува на международните борси или се залага пред Централната банка. Оттам те правят извода: „Щом моето тяло и труд служат за обезпечение на милиони, значи тези пари реално съществуват на мое име, но държавата и банките ги прибират като комисиона.“

Изкривяват и тълкуванията за „Търговския код“ (UCC – Uniform Commercial Code) Много от тези теории (особено преведените от САЩ) се позовават на американския Единен търговски кодекс (UCC). Те твърдят, че в момента, в който ти издадат акт за раждане или лична карта, ти автоматично ставаш „търговско дружество“ или „продукт“, регистриран в търговския регистър по правилата на UCC. Според тяхната измислена процедура, ако човек „познава търговското право“, той можел да подаде специални документи (финансови известия и афидевити), с които да предяви претенция към тази „търговска сметка“ и да накара държавната хазна да му плаща или да погасява задълженията му към банките. Фалшивото „задкулисно счетоводство“ и излезлите от контекста закони в техните наръчници се „разобличават“ като те цитират реални исторически събития и закони, но ги тълкуват погрешно:

• Позовават се например на историческия факт, че в миналото държавите са залагали държавни имущества или данъчни приходи срещу международни заеми. Оттам те прескачат към абсурдното заключение, че човешките тела са директно заложени в Световната банка или Международния валутен фонд (МВФ) като „жив капитал“.
• Създават се митове за това, че централните банки поддържат тайни сметки за всеки гражданин (често наричани Cestui Que Vie Trusts), които се управляват от министрите или съдиите като „пълномощници“, докато самият човек живее в бедност и плаща данъци.

Накратко, „доказателствата“ им представляват мешавица от реални икономически термини (облигации, залози, търговски регистри, дългове), извадени от контекста и комбинирани с конспиративната идея, че държавата е търговска фирма, която тайно прави милиони от съществуването на всеки от нас. Това е едно от най-абсурдните и същевременно любими твърдения в българските групи на „Живите хора“ и „суверените“. То надминава дори обикновената конспирация за сламения човек и влиза директно в територията на чистата ненаучна фантастика.

Втората част можете да видите тук.

Още по темата:

Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Цифровите пари, означават електронен концлагер!

Фейсбук група / Електронна поща

Добави ни в предпочитани източници в Google

→