Last Updated on 7 часа ago by admin
Легендарният бивш кмет на Дупница Панчо Панайотов го каза ясно и остро, макар и не особено изискано:
„Майка ви мръсна комунистическа. Спомняте си историята с Иванчева. Осъдена с присъда съшита с бели конци. Спомняте си как с кърмаче дете беше набутана в затвора.
Спомняте си как се разболя – тумор, астма, окапаха и зъбите. Възрастната и майка отглеждаше детенцето и.
Спомняте си колко молби даде до комунистическия изрод, кандидат за президент на комунистите. Спомняте си протестите на хората.
Този изрод комунист, под натиска на гражданите я помилва само 10 месеца преди да изтече срока за излежаване.
Същата комунистка вампир помилва бързо, бързо трафикант на наркотици по „здравословни“ причини 10 години преди да му изтече времето за излежаване. И след няколко месеца, същия трафикант (тежко болен) е хванат отново с 5 кг наркотици.
Бягайте от този изрод Йотова. Като от огън бягайте.
Споделяйте. Раята покорна да знае.„
Друга една жена пише: „Я, имало и други болни наркодилъри! Погледнете само статистиката за помилванията на другарката Йотова, истинско тържество на хуманизма! Имаме си международни дилъри с тежък трафик на наркотици, членове на ОПГ-та, извършители на грабежи с убийства…“
И да, оказа се, че за 8 години, вицепрезидентката Илияна Йотова е помилвала не само наркобарона Огнян Атанасов, а цели 5 наркотрафиканта и наркотърговеца! „На 6 февруари 2025 г. г-жа Йотова помилва втори наркодилър, рецидивист и част от организирана престъпна група“. „Преди присъдата за наркоразпространение същият има и друга присъда, защото е причинил смърт при ПТП“. Освен наркотърговци, тя е помилвала и убийци, включително един за умишлено убийство и друг за грабеж с незаконно оръжие и убийство! Всички тия хубавци разбира се поради „здравословни причини“!
Само за тежко болната и почти на смъртно легло Десислава Иванчева здравословните причини не доведоха до помилване цели четири години, макар че, адвокатите й постоянно пишеха молби, имаше обществен натиск, честни медии, които вадеха истината и дори протести на хора разбиращи цялата несъстоятелност на обвинението и присъдата, скалъпена в скандален процес от гешефтурата за да угоди на партия ГЕРБ, която искаше и успя да унищожи физически и психологически единствения районен кмет, който проби крепостта София на Борисов-Фандъкова. Както един друг случай със закана срещу бизнесмена Асен Христов от „Еврохолд“ лъсна в един тайно записан телефонен разговор на Бойко Борисов „Ще му размажа физиономията, щото не се съобразява с мен!“
Е, на Христов не успя да размаже физиономията, но Десислава Иванчева я унищожиха. С любезното съдействие на вицепрезидентката Илияна Йотова, в която не се намери и капчица женска и майчинска солидарност с една несправедливо обвинена жена, на която не даваха да си види детето, отказваха й лечение и се гавреха с нея по всевъзможни начини.
Ето от какъв скандал се мъчат да спасят Йотова, като подхвърлят друг – за Петрохан. И народът ще се юрне след новата стръв, като гладно куче след кокал.
Искаме да напомним на българите, че Илияна Йотова беше уличена през 2016 г., като една от 266-те евродепутати доверени съратници на фондацията на Сорос. Дали платени или просто „полезни идиоти“ подкрепящи перверзиите натрапвани от този психопат – глобалист, така и не стана ясно. Но и тя беше в списъка на соросоидите.
Хайде да си спомним и кариерата й като водеща на новините, журналист и редактор в БНТ, когато пусна като водеща новина премиера Жан Виденов, играещ хоро в Копривщица, а потули в края на емисията трагедията с живи изгорените 14 войничета от Транспортни войски, пострадали уж при катастрофа на камионът им с трактор, а всъщност станали невинни жертви на гангстерските мутренски войни в които беше забъркан Иво Карамански. Това остана в историята като „Кървавото хоро“.
Завършваме с думите на Елена Георгиева във фейсбук, които казват всичко:
„Нито една майка, нито една жена не трябва да подкрепя Йотова. Това ще бъде предателство към собственото ѝ дете и към децата на България. Йотова не помилва 10 години по-рано Иванчева, която беше вкарана в затвора по скалъпено дело. Иванчева също беше болна, роди детето си и беше лишена години наред от възможността да бъде с него. Имаше и протести, но Йотова не склони. А сега склони да защити наркомафиот. Колко получихте, госпожо Йотова? Кого и какво закриляте? Отвратена съм от вас и ще направя всичко възможно това послание да стигне всеки ден до хиляди хора.
Вие нямате място дори един ден в президентството!“
И най-голямото нарушение на Илияна Йотова вече като президент. Да напомним случая, през 2025 година президентът Радев и тогавашното Народно събрание правят невероятен гаф. В противоречие със закона за защита от дискриминация избират състав на Комисията от 9 души, всред които трябва да има минимум 4 юристи, а те я попълват само с трима, като се оказва, че председателката на комисията няма юридическа правоспособност и дипломата й за юрист е меко казано съмнителна, така че реално в комисията се оказват само двама юристи вместо четири. Това я прави изцяло нелегитимна и решенията й нищожни. Писахме и на президента Радев и на Народното събрание, но нямахме отговор. След като президентът Радев стана министър-председател, а Илияна Йотова – президент, отново уведомихме и Народното събрание и новия президент за този проблем и досега пак нямаме отговор. На това му се казва бездействие с власт и престъпление по служба. Ето и описание на случая.
А знаете ли, че Илияна Йотова е тамплиер? И трябва да поставим въпроса в дейността си коя точно клетва спазва, Конституционната – да служи на българския народ или тази на тайната, съмнителна и неясна организация?
Пишем тази статия на 13 септември 2026 година, защото утре, на 14-ти, МВР и прикриватурата ще размахат пак случая Петрохан за да потушат скандала с Йотова чрез друг скандал. Както един горски пожар се гаси с насрещен пожар. На принципа „клин, клин избива“ се надяват да спрат стремглавото падение на одобрението към нея, което спадна с 24% само за няколкото дена в които се разрази цунамито в социалните мрежи по случая с „петричкия наркобарон Ескобар“.
Но ние няма да се хванем на въдицата, още повече, че сме единствените, които навремето официално й поискахме оставката като вицепрезидент поради ярка проява на скудоумие и антибългарщина.
Но въпросът с президентските помилвания е и принципен и има къде-къде по-дълбоки измерения.
Първо да отбележим, че правото на помилване на президента е абсурдно, то е един остатък от миналото когато съществуваше абсолютистка кралска власт и кралят съдеше, убиваше или помилваше. В една правова държава, помилването би трябвало да е право на съда, а не на някакъв си президент или вицепрезидент.
Второ, при всички президенти и техните вицепрезиденти, които обикновено са упълномощени да извършват помилвания, избухват такива скандали. Президентът Желев например помилва един турски терорист, поставил взрив във вагона с майки с деца във влака, който се взриви на гара Буново на 9 март 1985 г., и уби жени и деца всред които и пеленачета. Президентът Първанов – преотстъпил правото си на вицепрезидента Марин, също се замеси в скандал, когато се разкри, че пак са помилвани престъпници съдени за тежки престъпления и отделно бяха опрощавани дългове на разни типове извършили финансови престъпления. Единия беше криминалния престъпник Цветелин Кънчев, а втория Зияд Туфик Ел Масри, а вероятно и много други такива, за които обществото не подозираше. Ето сега пореден случай с Илияна Йотова.
И тук има още един проблем. Указите с които президентът/вицепрезидентът помилват или опрощават несъбираеми задължения НЕ СЕ ПУБЛИКУВАТ в „Държавен вестник“, за разлика от останалите укази. Това не е случайно направено! Затова ние бяхме предложили още на 18 март 2010 година, в първата година от първото управление на партия ГЕРБ и Бойко Борисов поправка в закона за „Държавен вестник“, задължаваща и тези укази да се обнародват. Естествено това не стана и дори не благоволиха да ни отговорят.
Май е време пак да предложим тази поправка. Ето и тогавашното ни предложение.
До
Комисията по правни въпроси
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика
в Народното събрание на Р. България
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Относно: Наложителна промяна на Закона за „Държавен вестник”
Уважаеми дами и господа народни представители,
В конституцията и законодателството има празнота по отношение уредбата на указите издавани от Президента. Повечето от тях не са нормативни актове, а се явяват индивидуални административни актове, доколкото засягат права на отделни лица като помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване на убежище и даване и възстановяване и отнемане на гражданство и др. Но тук възникват много проблеми. Административно-процесуалният кодекс в своя чл.2. ал. 2 т. 1 казва че разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете …. на Президента на Републиката. В Закона за „Държавен вестник” в чл. 4 ал. 1 т. 5. изрично е указано, че се публикуват „…указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Това е един абсурден текст в закона, защото например конституцията в чл. 102 ал 3 т. 5 първа част на изречението засяга указите с които президентът определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството, което си е чист нормативен акт,), а съгласно чл. 5 ал. 5 на конституцията: „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.” Тоест тук има противоречие на ЗДВ с конституцията. В същото време устройствените правилници на Народното Събрание, министерствата, агенциите, се публикуват в ДВ съгласно Закона за администрацията, което създава необосновани привилегии за президентството, чийто устройствени и организационни правила остават скрити от обществото.
Доколкото ЗДВ изключва в чл. 4, ал 1 т. 5 и указите на президента по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 от конституцията се получава един порочен кръг. Президентските правомощия да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; предоставя убежище; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания; се оказват безконтролни и непрозрачни за обществото, защото са изключени от обхвата на Административно-процесуалният кодекс и не се обнародват съгласно Закона за „Държавен вестник”.
Така се получават скандални президентски действия, като помилването на криминалния престъпник Цветелин Кънчев и Зияд Туфик Ел Масри, а вероятно и много други такива, за които обществото не подозира. Наскоро от президентството отказаха и на вестник „Сега” и „Програма достъп до информация” (отправили питания на 5 и 23 ноември 2009 г.) да дадат каквито и да било данни за помилваните през 2008 и 2009 г. и за опростените несъбираеми държавни вземания, което е скандално укриване на обществено значима информация.
Тук съществува и друг важен проблем. Съгласно конституцията – чл. 102. ал.2 указите на президента следва да се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. Доколко това конституционно изискване се изпълнява от президента не може да се провери по никакъв начин, тъй като тези укази не се публикуват в „Държавен вестник”.
От друга страна с опрощаването от президента на несъбираемите вземания по чл. 98 т. 12 от конституцията, допълнително се натоварва бюджета на страната скрито от данъкоплатците, които не могат да проверят с колко са ощетени от действията на президента. Освен това тази практика косвено противоречи на чл. 60. ал. 2 от конституцията, където изрично е казано, че „Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.” А указите на президента за опрощаване на несъбираеми вземания с които се натоварва бюджета и данъкоплатците не са закон и реално индиректно създават данъчни утежнения на всички граждани.
Следващият проблем е, че правото на президента по чл. 98 т. 11 да помилва противоречи на духа и буквата на конституцията прокламираща разделението на властите в чл. 8 и независимостта на съдебната система чл. 117 ал. 2, като се явява груба намеса в работата на правораздавателните органи.
Във връзка с гореизложените мотиви и съгласно чл. 18 от Закона за нормативните актове правя следните предложения чрез Вашите комисии до Народното Събрание:
1. Да промените Закона за „Държавен вестник” в чл. 4 ал. 1 т. 5 който понастоящем гласи:
Чл. 4. (1) В официалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват:
…………………………………………………………………………………………………………………….
5. указите на президента на републиката, с изключение на указите по
чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;”
като отпадне текстът в чл. 4 ал 1 т. 5 след запетайката „…с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;”, запетайката се замени с точка, а в началото на изречението да се добави думата „ всички”, а думата „указите” да се замени с думата „укази”, така че т. 5 да придобие следния окончателен вид:
„5. всички укази на президента на републиката.” така, че занапред всички укази на президента да се публикуват в „Държавен вестник”.
2. Да създадете временна парламентарна анкетна комисия, която да провери всички укази издадени от президента и вицепрезидента от началото на първия им мандат досега в периода 2002-2010 г. дали са приподписани от министър-председател или министър съгласно чл. 102. ал.2 от конституцията.
3. Народното събрание да приеме решение с което да задължи президентството да публикува незабавно всички укази издадени в горецитирания период на Интернет страницата на президентството, както и да разсекрети съставите на комисията по помилванията, комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания и правилата за тяхната работа и също да ги публикува на сайта на президентството.
4. Народното събрание да отправи запитване до Конституционния съд за тълкуване на чл. 102 ал, 1 във връзка с чл. 104 от конституцията. Тук проблема е доколко е допустимо издаването на укази от вицепрезидента, тъй като в чл. 104 от конституцията е дадено право на президента да възложи на вицепрезидента правомощията си по чл. 98 т.. 7, 9, 10 и 11., но не и правомощието по чл. 102 ал. 1 за издаването на укази, което право конституцията изрично възлага само на президента: „В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.” В такъв случай издадените от вицепрезидента укази биха се оказали нищожни. Още повече, че президентът е делегирал тези си правомощия на вицепрезидента с Указ № 53 от 23 януари 2002 г. по време на първия им мандат, но е юридически спорно дали не би трябвало да се издаде такъв указ и за втория им мандат – какъвто всъщност не е издаден.
5. При констатиране на евентуални нарушения на конституцията по чл. 102 ал. 2 следва да се започне нова процедура за отстраняване на президента от длъжност при хипотезата на чл. 103 ал 1-3 от конституцията.
(подписано с цифров електронен подпис)
Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Цифровите пари, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
