Европейският съд отмени като незаконен регламента изискващ пръстови отпечатъци в личните карти. Но под условие.

Last Updated on 29 секунди ago by admin

На пръв поглед, това е успех срещу цифровизацията. Всичко започва когато германски гражданин оспорва пред германски съд отказа на град Висбаден да му издаде нова лична карта, която да не включва пръстовите му отпечатъци. Германският съд иска от Съда на Европейския съюз да провери валиден ли е регламентът на Съюза, който предвижда задължението за включване на два пръстови отпечатъка в носителя на информация на личните карти1. След задълбочена проверка Съдът констатира, че задължението за включване на два пълни пръстови отпечатъка в носителя на информация на личните карти ограничава основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз. Това включване обаче е обосновано от целите от общ интерес да се противодейства на производството на подправени лични карти и на кражбата на самоличност, както и да се гарантира оперативната съвместимост на системите за проверка. Всъщност то е подходящо и необходимо за изпълнението на тези цели, без да е непропорционално спрямо тях. По-специално, доколкото позволява да се води борба с производството на подправени лични карти и кражбата на самоличност, включването на два пръстови отпечатъци може да допринесе както за защитата на личния живот на субектите на данни, така и по-общо за борбата с престъпността и тероризма. Освен това като позволява на гражданите на Съюза надеждно да установят самоличността си, то улеснява упражняването на правото им на свободно движение и пребиваване в Европейския съюз. Така преследваните с включването цели имат особено значение не само за Съюза и държавите членки, но и за гражданите на Съюза. Само включването на портретна снимка би представлявало по-малко ефективно средство за установяване на самоличността от това в допълнение към снимката да има два пръстови отпечатъка. Всъщност остаряването, начинът на живот, появата на болест или хирургическата намеса могат да променят анатомичните характеристики на лицето.

За сметка на това въпросният регламент е приет въз основа на погрешно правно основание и следователно в съответствие с неправилната законодателна процедура, а именно обикновената процедура вместо специална законодателна процедура, която изисква по-специално единодушие в Съвета. Ето защо Съдът обявява регламента за невалиден. При това положение обявяването на регламента за невалиден с незабавно действие би могло да доведе до сериозни отрицателни последици за значителен брой граждани на Съюза и за тяхната сигурност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Поради тази причина Съдът запазва правните последици на регламента до влизането в сила в разумен срок и най-късно на 31 декември 2026 г. на нов регламент, приет въз основа на коректното правно основание.

Въпросният регламент, който е обявен за незаконен е Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение. Всъщност Европейският парламент и Съветът са го приели на основание на член 21, параграф 2 ДФЕС относно правото на европейските граждани да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки. Коректното правно основание обаче е по-специалната разпоредба на член 77, параграф 3 ДФЕС, който се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие и по-специално до политиките относно контрола по границите, убежището и имиграцията. Тази последна разпоредба предвижда специална законодателна процедура, а именно единодушие в Съвета. И тук вече става интересно. Ако европейският законодател не успее да приеме нов регламент въз основа на правилното правно основание (член 77, параграф 3 от ДФЕС, който изисква единодушие в Съвета) до 31 декември 2026 г., ще възникнат следните сериозни правни и практически последици:

Пълно отпадане на задължителните отпечатъци на европейско ниво:
След изтичането на този краен срок Регламент (ЕС) 2019/1157 ще загуби окончателно правните си последици. Това означава, че от юридическа гледна точка в правото на ЕС ще остане празнота и вече няма да съществува общоевропейско изискване личните карти задължително да съдържат пръстови отпечатъци.
Връщане на решението към националните законодателства:
Тъй като личните карти се издават от самите държави членки, всяка страна ще трябва сама да прецени дали да запази, промени или премахне изискването за пръстови отпечатъци в националните си документи за самоличност. Това обаче може да доведе до разпокъсаност в стандартите за сигурност между различните държави от ЕС.
Проблеми с оперативната съвместимост и сигурността:
Една от основните цели на регламента е да гарантира, че системите за проверка по границите и в целия съюз разпознават личните карти по единен и сигурен начин. Липсата на общо правно основание може да засегне оперативната съвместимост на тези системи и да улесни фалшифицирането или кражбата на самоличност, които ЕС се опитва да предотврати.
Правна несигурност за издадените до момента документи:
Макар Съдът на ЕС изрично да запази последиците на стария регламент временно, за да защити сигурността и да даде време за поправка на процедурната грешка, изтичането на крайния срок без ново решение би поставило под въпрос правната стабилност на милионите лични карти, издадени след 2019 г. с вписани в тях пръстови отпечатъци.

На практика институциите на ЕС разполагат с този срок (до края на 2026 г.) именно за да преодолеят евентуални политически спорове и да постигнат нужното единодушие в Съвета, така че правната рамка да бъде приведена в съответствие с изискванията на Съда, без да се стига до такъв срив.

А на нас ни остава да се надяваме, че няма да успеят да постигнат единодушие до края на 2026 година.