Last Updated on 53 секунди ago by admin
16 000 тона = унищожено здраве и радиоактивно робство
От фейсбук групата Анализи и факти / Контрапропаганда
„Ама едно време имаше мощна индустрия и братски отношения със Съветския съюз, не бяхме колония като сега!“
Ако искате да разберете реалното значение на думата „колония“, оставете лозунгите и погледнете числата зад най-строго пазената тайна на Народната република – добивът на уран. Истината, скрита в архивите на секретното предприятие „Редки метали“, не показва „братска взаимопомощ“. Тя показва брутална експлоатация на българските ресурси, природа и човешки животи в името на съветската ядрена мощ.
Ето фактите и статистиката на този държавен грабеж, които носталгиците умишлено избягват:
Мащабът на експлоатацията
16 255 тона – Това е точното количество уранова руда, добито в България в периода от 1946 г. до 1990 г.
100% за Москва – Абсолютно целият добит обем заминава ексклузивно и при пълна секретност за СССР. Още през 1949 г. първата съветска атомна бомба е изработена частично с български уран, изкопан в Бухово. България играе ролята на безплатен суровинен придатък.
47 уранови мини – Към 1988 г. страната ни буквално е надупчена от радиационни кратери. Работят десетки мини (в Бухово, Елешница, Сливен, Доспат, Смолян, Хасково), които осигуряват около 1,5% от световния добив на уран.
Радиоактивното робство: Затворници и войници в забоите
Преди държавата да започне да примамва миньори с пари, най-мръсната и смъртоносна работа се е вършела от роби. Буквално. В първите години на добива край Бухово, в радиоактивните забои са тикани политически затворници и „врагове на народа“. За режима това е перфектното решение – хем вадят безплатен уран за съветската бомба, хем неудобните хора умират тихо от лъчева болест и рак, без да се хабят куршуми.
Още по-цинично е използването на 18-годишни момчета. Младежите с „лоши характеристики“ и „вражески произход“ не бяха пращани в редовната армия, а в Строителни (Трудови) войски. Хиляди от тях са хвърлени в урановите рудници като пушечно месо. Въоръжени само с кирки, лопати и обикновени платнени дрехи, те копаят радиоактивната руда с голи ръце. Никаква защита, никакви дозиметри. За Партията животът на тези момчета е струвал по-малко от килограм уранов концентрат.
Заплатата като кръвнина
Когато робският труд вече не достига, комунистите започват просто да купуват живота на миньорите. Високите заплати от над 1000 лева бяха нищо повече от аванс за скорошно погребение. Държавата умишлено криеше реалните нива на радиация от своите над 13 000 работници. Те бяха пращани в забоите да дишат уранов прах и смъртоносен газ радон. Резултатът беше епидемия от рак на белите дробове и силикоза. За да не се всява паника сред населението и да не се петни имиджът на Партията, лекарите имаха спусната директива отгоре да фалшифицират диагнозите на умиращите работници.
Екологичният апокалипсис
Докато извличаше уранов концентрат, режимът остави след себе си десетки неохранявани хвостохранилища. Милиони тонове радиоактивен отпадък бяха захвърлени на открито. Вятърът разнасяше радиоактивен прах върху къщите на съседните села, а замърсените води тровеха почвата. Когато през 1992 г. добивът най-накрая е ликвидиран, българската държава трябва да извади десетки милиони левове от изтънелия си бюджет, само за да започне рекултивация на отровената земя. Руската страна не плаща нито стотинка за екологичната катастрофа, която оставя след себе си.
Следващият път, когато някой ви обяснява колко „чиста“ е била природата през соца и как Москва ни е помагала безкористно, припомнете му тези 16 255 тона уран. За Съветския съюз ние бяхме просто мина за изгребване, а здравето на българския работник и войник – евтин консуматив за имперските им амбиции.
Имате ли близки, които са работили в системата на „Редки метали“, или познавате ли хора, пращани като трудоваци в урановите рудници?
Споделете истината в коментарите. Последвайте „Анализи и Факти / КонтраПропаганда“ и споделете тази публикация, за да разбием илюзиите за „чистото и безопасно“ комунистическо минало.
#АнализиИФакти #КонтраПропаганда #Уран #ТрудовиВойски #РедкиМетали #Екология #Истина #История #СССР #България
Още в края на комунизма в едно списание излезе потресаваща статия – „Реквием за Венци“, която повдигна завесата над съдбите на българските трудоваци. Там изнесоха данни, че 52000 войничета от трудови войски са били вкарани в мините – главно деца на „врагове на народната власт“. От всички тях през 1990 година бяха оцелели едва 3000, всички до един болни от лъчева болест, левкемия и други форми на рак.
Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Цифровите пари, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
