Защо не трябва да има електронно гласуване – III – част – политически проблеми
“Не е важно колко и как са гласували. Важното е кой брои гласовете.”
Йосиф Висарионович Сталин
Политическите проблеми
 |
| Внимавай как гласуваш моето момче, че предстоят съкращения. |
Тоест надява се, че ще гласуват българите в чужбина и младите и образовани, но аполитични хора в страната, с което ще се намали делът на купения цигански или контролиран от местните феодали вот. Тези две тези са в основата на всички защити на електронния (Делян Делчев го нарича дистанционен) вот, които съм чел.
Дяволът обаче е в детайлите. Тези доводи не отговарят на действителността. Да вземем за пример сега проведения референдум за електронното гласуване. По такъв важен въпрос, засягащ правата на българите в чужбина, който би ги облекчил неимоверно за в бъдеще, колко наши сънародници в чужбина гласуваха? Точно 27 035!!! Повтарям, двадесет и седем хиляди и тридесет и пет души! При живеещи извън страната над два и половина милиона души! Тези два и половина милиона наши сънародници, нито си подадоха заявления за да им се направят секции в градовете където живеят, нито гласуваха, нито проявиха какъвто и да било интерес към референдума. Трябваше да направят едно малко усилие сега, за да могат в следващите години да си гласуват от компютъра в САЩ, Германия или Австралия примерно. Но те не го направиха, дори за да защитят собствените си интереси. И ако не го направиха на референдума, какво дава основание на защитниците на електронното гласуване да твърдят, че ще гласуват активно на следващи избори, ако имат възможност да го направят електронно? По-скоро няма да гласуват, потвърждението е в статистиката на всички досегашни избори за гласувалите в чужбина. Винаги и най-много гласуват депесарите в Турция – средно 40-50% от всички подадени в странство гласове, но не и българите зад граница. Много добре го описва Иван Бакалов в “е-вестника” си:
“На изборите от 2001 г. до 2014 г. обикновено от цял свят българите даваха 20-30 хиляди гласа. А гласовете на българските турци от Турция бяха 40-50 хил. гласа, над 90% за ДПС. Само в 2014 г. на изборите за пръв път гласовете на българите от цял свят излязоха малко повече от тези от Турция. Ето данни от парламентарни избори 2014 г.: За ДПС от чужбина – 59 900 гласа, за всички останали партии от чужбина – 78 188 гласа. (виж тук резултатите за гласуване в чужбина от ЦИК).
“На изборите от 2001 г. до 2014 г. обикновено от цял свят българите даваха 20-30 хиляди гласа. А гласовете на българските турци от Турция бяха 40-50 хил. гласа, над 90% за ДПС. Само в 2014 г. на изборите за пръв път гласовете на българите от цял свят излязоха малко повече от тези от Турция. Ето данни от парламентарни избори 2014 г.: За ДПС от чужбина – 59 900 гласа, за всички останали партии от чужбина – 78 188 гласа. (виж тук резултатите за гласуване в чужбина от ЦИК).
А вторият аргумент, че щяла да се повиши избирателната активност на младите и образованите, аполитични гласоподаватели в страната? Това е аргумент от типа на историите на Мечо Пух: “- Тази година ще има много мед. – Защо мислиш така мечо? – Защото много ми се яде.” Фактът е, че аполитичните млади хора, които не се интересуват от изборите, няма да се заинтересуват да го направят дори и през таблета или телефона си. Аз като мразя чалгата и не ходя на концертите на фолк-кифлите на живо, не ги гледам и по телевизора, нито си ги пускам на таблета. Леснотата и удобството на електрониката, не ме прави техен почитател, така и младежите, на които не им пука за политиката, няма да си свалят андроид приложението за гласуване, дори и да имат цифров електронен подпис. В отчаянието си как да привлекат млади гласоподаватели, политиците започнаха да изперкват – “Герберът Георги Андонов не получи подкрепа за идеята си гласуването на избори да започва още на 16 години. Основният аргумент против, изтъкнат от депутати от различни цветове, бе, че за това е необходима промяна в конституцията, каквато нямат намерение да правят.” В ГЕРБ пък дори останаха изненадани от екзотичната хрумка на съпартиеца си, някои от колегите му дори не бяха запознати.” Това е твърде показателно за заинтересоваността на младите хора от изборите, политиците явно са отписали вече тези между 18 и 24 години и се надяват да си увеличат базата с 16 – 17 годишните. Но и без това кривите сметки на защитниците на електронното гласуване ще се объркат още повече в съвсем неблагоприятна за тях посока. Това е проблемът за контролираните, купените и зависимите гласоподаватели. Това зависимо гласуване ще се увеличи от сегашните 30% до 100% от хората от възможните за контрол слоеве от обществото. По-долу споменавам за примерът в Столипиново – Пловдив с циганите.
Никой от защитниците на електронното гласуване не иска да коментира следните факти:
1. Мутрата – олигарх Ковачки, на всички избори принуждава зависимите от него миньори и работници да гласуват за феодалната му псевдопартия ЛИДЕР. Колко скрити камери и явни репортажи му направиха от Нова телевизия за тези безобразия, колко пъти медиите отразиха как плаши хората в селата където са мините му, че ако няма 100% гласували за него ще затвори мината и т.н. Е, и? Той си е жив и здрав и си има собствени депутати.
2. Мутрата кмет от ГЕРБ на село Галиче – Ценко Чоков е толкова самоуверен, че заплашва дори и главния прокурор: “Само ще кажа на тия прокурорчета, които са се разтичали, много да внимават какво правят да не стават сакатлъци. Най-вече главното прасенце Сотирчо да си опича акъла, да не го хапнат вуците.” Заканите към държавното обвинение са пряко свързани с активизирането на разследващите органи във връзка със сигнала срещу сина на Ценко Чоков за побой. До този момент властите не намериха смелост да се противопоставят на Чоков и семейството му, многократно уличавани от местните хора в изнудване, палежи и физическа саморазправа. Така през последните години районът се превърна в отделна от държавата губерния, в която цари тотално беззаконие.“ Кметът все пак редува боят с благотворителност – преди местните избори през 2015 г. заведе 200 души – предимно възрастни хора на екскурзия до морето. Пак го избраха за пореден път.
3. Кметът на Пловдив от ГЕРБ Иван Тотев е задължил около 2000 служители на общинската фирма “Чистота” и други подведомствени нему структури да се регистрират адресно в Пловдив за да гласуват познайте за кой?
Списъкът може да е безкраен, просто пуснете търсене в Гугъл за “купуване на гласове” и “контролиран вот” и търсачката ще ви зарине с информация от всички проведени досега избори. Въпросът ми към защитниците на електронното гласуване е: “Какво ще стане, ако има електронно гласуване и всички тези нещастници изброени по-горе имат цифрови електронни подписи с които да гласуват?” Защото засега все пак положението не е тотално изпуснато, от подадените сигнали и жалби по време на сегашните местни избори, само 15% са за купен или контролиран вот. “Предварителни данни на “Прозрачност без граници” сочат, че делът на организационните нередности е 73,23% – от всички докладвани нарушения в изборния ден, а контролираният и купеният вот – 15,66%.” Аз горе затова писах, че контролирания, купен и зависим вот, в момента е поне 30% от всички реално подадени гласове, защото има и такива изследвания. Но въпреки тези отчайващи числа, лесните за контрол хора – примерно циганите, все още не гласуват на 100%, за щастие. Ето какво пише “Капитал”: “Според протоколите от 33-те избирателни секции в циганския квартал “Столипиново”, където живеят около 40 000 души, но около 18 000 са избирателите, вота печели Иван Тотев. Резултатите от тези секции сочат, че Тотев е получил 2 299 гласа срещу 1494 гласа за Атанасов.” Че Тотев е купувал цигански гласове е ясно, всички партии, които могат, купуват гласове в Столипиново. Хубавото в тази информация е друго. Да прочетем отново числата – при 18 000 избиратели в квартала са гласували само 3 793 от тях общо за двамата кандидати. И Слава Богу! Защото ако имаха цифрови подписи, не се съмнявайте, че щяха да гласуват всичките 18 000, за който плати повече. Щяха мирно и тихо да си гласуват и миньорите на Ковачки и служителите от общинската фирма “Чистота” на кмета Иван Тотев, за когото им кажат, а и кметът Ценко Чоков нямаше да се охарчва да води 200 души на екскурзия, а просто щеше да им събере електронните подписи, а ако някой откаже ще има бой. Тоест, защитниците на електронното гласуване няма да докарат младите българи пред интернет урните, а ще дадат отлична технологична възможност на феодалите, олигарсите и циганските барони да вдигнат мизата, защото ще осигуряват много повече гласове, отколкото сега. И като допълнителна екстра ще получат един милион гласове за ДПС от Турция. И не само от Анадола. Нека да си припомним това: “Една от изборните секции в чужбина е с гласове за една-единствена партия – ДПС, показаха протоколите от гласуването в ЦИК. Става дума за една от двете секции в Полша – в гр. Ленкница. Там има подадени 231 гласа за ДПС и 0 за всички останали партии, личи от протокола. Ленкница е малко градче в западна Полша на границата с Германия, където живеят малко над 2000 души. Това означава, че българската общност там е 10% от цялото население.
 |
| Избирателите на ДПС в Полша. |
Друг интригуващ факт е, че заявленията за гласуване, изпратени от Сашо Хаджиев, живеещ в Ленкница, до българското посолство във Варшава са точно 231 на брой. Тоест, всички избиратели на ДПС предварително са заявили, че ще упражнят правото си на глас (което не е задължително, за да гласуват) и нито един не се е разколебал или успал.” И така ДПС печели в Полша с 231 на 0… А колко ли ще спечели в Турция?
Неслучайно Конституционният съд в Германия забрани електронното гласуване, точно заради невъзможността да се опази тайната на вота. Ето какво пише по този въпрос Пейо: “През 2009 Конституционния съд на Германия обявява за противоконституционно електронното гласуване, като с ширината на посочените аргументи, на практика, прави невъзможно всякакъв вид електронно или Интернет гласуване. Всеки заинтересован от темата, трябва да прочете решението на немски или английски, а за по-нетърпеливите ето преразказ на най-важните елементи от мотивите:
- Конституционния принцип за откритост на изборите (Öffentlichkeit), който е следствие от чл. 38 във връзка с чл. 20 от немската Конституция, (съответстват на чл. 10 и чл. 1 (2) от българската Конституция), задължава съществените етапи от изборния процес и определянето резултатите да могат да бъдат наблюдавани и проверявани от граждани без специализирани познания.
- Традиционните избори с използване на хартиени бюлетини, при спазване на установените изисквания, злоупотребите са редки и възможни единствено със значителни усилия, при значителен риск от разкриване, което има съществен превантивен ефект.
- Програмните грешки в софтуера за гласуване или умишлената изборна измама, чрез манипулиране на софтуера, могат да бъдат трудно установени. Широкообхватният ефект на възможните грешки в машините за гласуване или на умишлената изборна измама, налагат необходимостта от изключителни мерки за гарантирането на открития характер на изборите.
- Гласоподавателите трябва да имат възможност лично да се уверят дали техните гласове са получени и преброени без промени, както и да могат да бъдат повторно преброени на по-късен етап, като това не трябва да изисква каквито и да са специализирани познания, защото възможността за проверка на съществените стъпки в процеса по гласуване създава оправдано доверие в законността на изборите.
- Ограниченията на възможността гражданите да проверят как е отчетен гласът им не могат да бъдат компенсирани от официална институция, като дори всеобхватни и разнообразни технически и организационни мерки за сигурност, не са достатъчни, за да компенсират липсата на възможност съществените стъпки в процеса по гласуване да бъдат проверени.
Към това просто няма какво да се добави, никой от защитниците на електронното гласуване не може да опровергае аргументите на германските конституционалисти. И така да обобщим, че ни предлагат да се откажем от тайната на личното гласуване, за да улесним търговците на гласове, кметовете-феодали и мутро-олигарсите.
|
| Ти гласува ли “правилно”? |
И понеже много обичат да дават за пример Естония (между другото, само 20% до 30% от естонците гласуват електронно, останалите 70-80% от гласуващите предпочитат хартиените бюлетини) с нейното електронно гласуване, да ги разочаровам, че и там имат проблем със зависимия вот. Затова са предвидили, да можеш да гласуваш 4 пъти електронно, като всяко следващо гласуване отменя предходното и накрая може и да отидеш до урната да пуснеш хартиена бюлетина, което пък отменя изцяло електронното гласуване, защото това е окончателно. Примерно, не можеш сутринта да откажеш на любимата си тъща и гласуваш пред нея на лаптопа, за нейните другари от БСП. Излизаш после със жената и в сладкарницата, за да няма семейни скандали и после месец сексуална диета, гласуваш за любимата й мутра от ГЕРБ с нейния таблет, за да се убеди, че си й верен. Внезапно те извиква шефа в офиса за спешен проблем. Отиваш и той ти посочва настолния компютър, като вежливо те моли да пуснеш една електронна бюлетина за ДПС, защото му трябва тяхната политическа протекция, за да стане една далавера в министерството, “пък ако не направим тази сделка, нали разбираш, ще трябва да съкращавам персонал”. Удовлетворяваш и шефа си и отиваш псувайки в добрата стара квартална кръчма да пиеш една бира. Тъкмо вадиш телефона, за да гласуваш с последната си електронна бюлетина за когото ТИ искаш най-после, на масата сяда болния ти от сърце татко и радостно ти посочва Реформаторския блок: “Гласувай моето момче, че не ми остава много живот на тоя свят, поне да си отида щастлив, че Меглена Пръмова пак ще е на власт.” Не можеш да причиниш инфаркт на баща си и гласуваш разбира си. Допиваш си гадната, по-горчива от обикновено бира и си тръгваш. По пътя влизаш решително в кварталното училище, вземаш добрата стара хартиена бюлетина и яростно я напъхваш в плика с отметка за любимия Патриотичен фронт. Ръгаш плика в урната с мисълта “България над всичко” и проклинайки всички тъщи и шефове, мразейки телефоните и таблетите, благославяйки майките на всички програмисти, яростно закрачваш към дома.
 |
| Не, на електронното гласуване – общност |
– Не, не са постигнали и трите. Първо, ние демонстрирахме, че електронното гласуване там не е сигурно. Второ, не е тайно, тъй като като гласуваш от дома си или от офиса, други могат да видят какъв вот даваш, и трето, верификацията е много слаба, ако въобще я има. Невъзможно е за гласоподавателите да знаят какво става с гласа им, веднъж щом влезе в “черната кутия” на централната брояща система. С хартиената система има различни техники (специална хартия, специални печати, номерирани бюлетини) които правят много трудно добавянето или променянето на гласове. Много хора наблюдават урните (кандидати, преса, НПО-та) и винаги можеш да преброиш отново хартията.”
Професор Халдерман от Мичиганският Университет с екип от негови студенти е изследвал естонската електронна избирателна система и дори от екипа му са намерили начини да я хакнат. А той е известен и с това, че след като изследва три вида електронни машини за гласуване, ползвани в Калифорния и доказва, че могат да бъдат хакнати, щатът забранява употребата им и фирмите производителки губят сертификатите си. Най-големият му успех е, когато с екипа си разбиват експериментална държавна интернет система за гласуване за една нощ и правителството отменя електронното гласуване с нея. Негов колега пък, хаква автомат за гласуване в Холандия. Горе е филмчето с тези забавни истории. И още едно филмче по темата долу.
Предишните части – І и ІІ тук
“Защо не трябва да има електронно гласуване – Технологични проблеми”
“Защо не трябва да има електронно гласуване – Технологични проблеми”
