Александър Невски – “светецът” – предател на Русия
Автор: Олег Чеславський
Истински руснак, свят човек, лице на Русия, Александър Невски, кой е той?
Това, че православната църква направи татарина, палача на руския народ, негов светец, това е напълно разбираемо, защото той не е нарушавал църковните й канони, даже обратното – всячески способстваше за увеличаване на значението на църквата в живота на славянските народи, пренасяйки пламтящия кръст с огън и меч в къщите на народите, населяващи Русия.
Сталин също не преоткрива колелото и въпреки войната, заповяда да се снима филм за Невски и дори канонизира подвига му, като създаде орден в негова чест. Но това не е краят на приключението, името на Александър Невски, оказва се, се идентифицира в Русия с понятието патриотизъм! Така че според анкета от 2008 г. на руския телевизионен канал, той дори е наречен символ на нацията!
Предателят – велик руснак!
Което е не по-малко смешно, Невски в същата 2008 г., отне от грузинеца Сталин титлата – Велико Руско Име!
Нека да разгледаме по-отблизо, кой всъщност беше Невски?
Така историкът Алексей Волович пише за неодиозната фигура на княза:
Почти цялата европейска историческа мисъл е съгласна с факта, че именно колаборационизмът на Александър по отношение на татаро-монголите, предателството към братята Андрей и Ярослав през 1252 г. са причинили установяването на игото на Златната орда в Русия.
Оказва се, че Александър Невски е един от виновниците за 240-годишното робство на народите на Русия, тъй като именно той принуждава хората да признаят Златната орда без бой.
Мнението на Волович се споделя от английския историк Джон Фенел в неговия труд „Кризата на средновековната Рус: 1200-1304 г.“, както и от историците Данилевски, Белински, Афанасиев.
До излизането на филма “Александър Невски” през 40-те години на миналия век той не е наричан по друг начин освен предател на Русия!
Идеологическата машина на Сталин идеализира образа на татарския принц, приписвайки му безпрецедентни стратегически способности, любов към родината и го превръща от предател в спасител на Отечеството!
Кой всъщност беше князът на Новгород?
Александър всъщност е потомък на Чингизидите, тъй като децата са родени от дъщерята на Бату Хан. И Чингисидите от женската линия се радваха на голяма почит в Златната орда, въпреки че не можеха да бъдат претенденти за кралския трон. Така завеща великият Яса.
Официално Александър също се счита за син на княз Ярослав Всеволодович, който царува в Суздалската земя и призова руските князе през 1245 г. да признаят Бату за свой цар. След това той активно сътрудничи на нашествениците, изпълнявайки полицейски функции и събирайки данъци за татарите от руските земи.
За това, че Ярослав Всеволодович изпраща собствения си син Александър като заложник в лагера на Бату, знаят всички, но за това, че той е наречен син на Бату и брат на сина на Бату – Сартак и носи името Неврий, поради което вероятно по-късно по някаква причина става Невски, те странно защо мълчат. Носовски и Фоменко дори го наричат роден син на Бату.
Официалните биографи определят годината на раждане на Невски през 1220 г., за да нагласят Невската битка в биографията му, но в действителност синът на Ярослав Всеволодович – Александър е роден през 1230 г. и не може да бъде свързан с прословутата Невска битка поради възрастта си. Годината 1230 се потвърждава и от факта, че посоченият брат Сартак, с когото Александър извършва монголския обред на побратимяване с нарязване на ръцете, смесване на кръв с кумис и след това изпиване на тази напитка в знак на вечно братство, се прави само в детска възраст.
Сартак, както е известно, е роден през 1229-1231 г., което идва от изчислението на историка Владимир Белински, който смята, че ако се знае, че Бату е роден през 1208 г., тогава неговият син може да се роди поне след 20 години, а не след 10.
От 1238 до 1249 г. или дори до 1252 г. Александър Неврий е живял в Ордата, за което има маса доказателства.
“Героичните подвизи” на Александър Невски
Така се оказва, че нито в битката при Нева, която се е състояла през 1240 г., нито в битката при Чудското езеро през 1242 г., уви, той не е могъл да участва и максимумът, на който беше способен, бе да припише на себе си, воинското мъжество на баща си.
Тъй като засегнахме темата за великите битки, тук в героичните митове се вместват невиждани измерения на “подвига”.
Битката при Нева, според неруски източници, се е състояла на река Нева и не е нищо повече от обикновена схватка със загуби общо не повече от 30 души, а не в планини от трупове, както църквата пише хрониката. И още повече, тази битка изглеждаше като обикновена атака на разбойници срещу минаващ търговски керван. Впрочем, никак не е лошо обяснението на псевдонима “Невски” – като разбойник, ограбващ търговци.
За битката на Чудското езеро с прословутите тевтонци, като цяло историята е фантастична. Няма да разказвам известната от филма версия, но ще ви разкажа за немската хроника:
Рицари на германския орден, които по това време са били не повече от 150 души, са преследвали отряд нахлули новгородци и без да се съобразят с тежестта на въоръженията си, са се увлекли в заледеното езеро и са се продънили под леда. Около 20 германци са се удавили в Чудското езеро.
Е, добре, Александър Невски не е имал време да порасне за времето на своите подвизи, възниква въпросът: защо тогава беше канонизиран?
Защото е защитавал земите на Ордата? Събирайки данъци и подтискайки антитатарските прояви на руснаците? Заради защитата на териториалната цялост на огромната татаро-монголска империя от западните й съседи?
Полицаят на Ордата – баща на “героя на Русия”
Е, ясно за Александър, нека все пак отдадем почит и на баща му. Този, който, докато синът му растеше, за заслугите си към Ордата през 1242 г. беше повишен в княз на Киев! Вярно, той нямаше време да се възползва от повишението, тъй като умря по пътя към трона.
“Подвигът” на Невски
Време е и синът да се докаже! И се доказа забележително! Александър, след като научил, че брат му Андрей, който управлявал в Ростов, принц Даниел от Галиция и Ярослав от Твер, решили да се противопоставят на Ордата, ги предал всички вкупом, включително и собствения си брат.
За което той стана княз на Владимирското княжество, като награда и получи огромна армия, с помощта на която заля Русия с кръв и огън. Нямаха чет хората взети в робство, опожарените паланки, градове и села. Хората дори се страхуваха да говорят за жестокостта на Александър. Масови екзекуции и жестоки изтезания, така той плати на Русия за рода си. Изгаряше хора на клада, изваждаше им очите, режеше им носовете.
Наистина свят “руски” човек!
В продължение на 11 години, Невски напояваше руската земя с кръв, провеждайки пет най-кървави наказателни експедиции – този герой на Ордата, като не пощади дори собствения си син Василий, който вдигна Новгород, за да се бие с баща си.
Невски става известен и с преброяването на населението, благодарение на което на практика въвежда крепостното робство, като налага поголовен данък на всички преброени и им забранява да напускат местожителството си, без разрешението на окупационните власти.
Реакцията на църквата
Какво направи църквата с предателя на Русия? Църквата направи Невски най-значимият московски светец, като по този начин потвърди, че Москва е антируска. Смятате ли, че църквата е допуснала грешка?
Не, църквата канонизира истинския си герой, тъй като, колкото и да е изненадващо, по време на монголо-татарското иго, това беше разцветът на църквата! Манастирите се разрастваха като гъби, бяха построени около четиристотин манастира, в които цареше разврат, лакомия и пиянство.
Църквата контролираше хората, признаваше богоизбраната власт на татарите, проповядваше подчинение на татарското иго, провъзгласи за светци – правнука на Чингис хан – Дайра Кайдагул под името Свети Петър, също и принца на Ордата, както и правнука на Владимирския баскак – Амирхан.
Църквата канонизира Невски, защото той не допусна католицизма да дойде в Русия! Да точно! Църквата го възнагради, че не позволи на Украинска Русия да направи своя европейски избор!
Спомнете си, че княз Даниел от Галиция, който продължи да се бори с татарите, започна политика на сближаване с Европа, към възприетия от нея католицизъм.
Както писа Солженицин:
“Недопускайки католицизма в Русия, Невски обрече Русия на векове робство.”
Вероизповеданието на Александър Невски
Е, добре, църквата е ясна, но какъв беше самият Невски по религия?
Нищо няма да познаете!
Разбира се, вие ще предположите, че той, както всички татари, е бил православен християнин и няма да сбъркате, но ще се изненадате, че той също е бил:
- Католик: тъй като през 1248 г. той приема католицизма, следвайки примера на баща си, княз Ярослав, както се вижда от благодарственото писмо на папа Инокентий IV, в което освен благодарности той пише, че му изпраща архиепископ в католическия храм на Псков, построен под патронажа на Александър Невски!
- Мюсюлманин: тъй като преди смъртта си през 1263 г. той приема исляма, в столицата на монголите, тъй като новия хан на Златната орда – Берке, става първият мюсюлмански хан, а Невски е гъвкав политик.
Заключение
Политическата гъвкавост, се нарича от обикновените хора къде, къде по-ясно и просто – проституция. Александър Невски беше ярка, уникална, монголо-татарска политическа проститутка.
Карл Маркс високо оцени “любовта към родината” на “истинския патриот”, описвайки го като: смесица от татарска подлога, подлизурко и върховен крепостник.
За него историкът Ю. Афанасиев пише: Днешното митологично съзнание ще възприеме съвсем недвусмислено новината, че князът всъщност е първият колаборационист, като антипатриотична клевета.
А английският историк Джон Фенел заявява:
Какви изводи могат да се направят от всичко, което знаем за Александър, неговия живот и царуване? Беше ли велик герой, защитник на руските граници от западната агресия? Спаси ли Русия от тевтонските рицари и шведските завоеватели? Дали неговото самоунижение, пред татарите в Златната орда, е продиктувано от безкористно желание да спаси Отечеството? Фактите, които могат да бъдат извадени от наличните източници, карат човек да се замисли сериозно, преди да отговори положително на някой от тези въпроси.
Така че помислете какво струва една държава, чийто национален герой е не само предател и капитулант, но и власовец, колаборационист, палач, фанатик, политическа и, както се оказа, също религиозна проститутка…
Бележка на редакцията
Публикуваме статията на Олег Чеславски, защото е кратка, точна и ясна. В Русия има десетки сериозни научни изследвания по темата, с къде-къде по ужасяващи и скандални факти за “светеца” Александър Невски. И ако за руските патриоти е обидно да имат такъв “светец” и “национален герой” – полутатарин, предател, садист, масов убиец, вероотстъпник, подлога на окупаторите и поробител на руския народ, колко по-недостойно е за нас българите, основният ни храм на вярата да носи неговото прокълнато навеки име?
Да си припомним, че след варварската бомбардировка и обстрел от руския военен флот през 1915 г. над град Варна, без да има обявена война между България и руската империя, при което загинаха невинни български граждани, нападение вероломно, подло и в гръб, както винаги, народното възмущение беше толкова голямо, че храмът “Свети Александър Невски” беше преименуван на “Свети равноапостоли Кирил и Методий”.
Време е да си върнем националното достойнство, и възстановим чистотата на националния ни духовен и верски православен символ – катедралния ни храм, като махнем скверното му и срамно настояще име и го наименуваме на закрилника на българския народ “Свети Иван Рилски”.
Discover more from РТВ "Истина и Свобода"
Subscribe to get the latest posts sent to your email.