Позорът на “правосъдието”

Случаят с нарязаната и обезобразена от примитивен и глупав садист, осемнадесетгодишна Дебора, е ясен и за студент първокурсник по право, но не и за правосъдните звена в Стара Загора. Това си е чист опит за предумишлено убийство, поради патологична ревност, избила в безмислена жестокост. Освен, ако не са намесени и наркотици, за каквото има податки в медиите.

В този смисъл, опитите на соросоидните хрантутници от разни толерастки НПО-та, да раздухат случая, като “домашно насилие”, са жалки и смешни, с цел да пробутат отново противоконституционната и античовешка “Истанбулска конвенция”, която е просто прокарване на джендър идеологията и нищо друго.

Но да разгледаме фактите и да си изясним този скандал случаен ли е, или преднамерен, и кой има полза от него?

Ако заместник-окръжният прокурор (вече бивш) на Стара Загора Георги Видев, беше чел внимателно Наказателния кодекс, по-специално:

“Чл. 10 Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите….” и

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.
(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

нямаше да напише, тази безобразна глупост:

“Считам, че определението на Старозагорски районен съд, с което е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Г. Г., е незаконосъобразно и не следва да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства, в частност от изготвената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че на пострадалата не е причинена средна телесна повреда, каквото е обвинението за извършено точно такова престъпление. Ако се касае за извършено престъпление лека телесна повреда, вероятно то би било от частен характер, поради което считам, че следва да бъде отменено определението”.

Която глупост същевременно представлява – престъпление срещу правосъдието, бездействие с власт и злоупотреба със служебно положение в съвкупност. Защото въпросният член в НК за тежката телесна повреда гласи:

“Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.”

При Дебора има обезобразяване, което е напълно достатъчно да се приложи чл. 128, а допълнително тя е в психичен шок, което си е тежко разстройство на съзнанието и неконтактна, което си е загуба на речта.

Както каза съдийката – докладчик по делото Татяна Гьонева Коева: “По снимка не можем да преценим нараняванията.” Ако публикуваме всички снимки, които е видял съдебният състав, ще причиним на читателите дълбоки психологически травми, затова горе подбрахме само три с “по-леките” наранявания. Но за съдебния състав “доказателствата по делото не са подплатили средна телесна повреда, която означава опасност за живота”, каквото и да означава това.

„Видяхме снимките. Ние по снимки не можем да преценим какви са нараняванията. Няма как да работим с предположения“ .

Съдия Татяна Гьонева Коева

Слава Богу, че освен такива идиоти, има и нормални хора като доктор Стоян Петров – лекарят приел и спасил пострадалата в Спешното отделение. “Той е обработил и зашил раните на младата жена. Пред екипа ни лекарят разказа, че тя е била в шок, дезориентирана и през цялото време е питала: “Нали няма да умра?”. Шиенето на раните е продължило „3 часа с почивки от по 10 минути“. Медицинският екип, свикнал на какви ли не гледки, изпаднал в шок, като видял окървавеното 18 годишно момиче. Самият доктор Петров споделя, че още сънува ужасните наранявания и казва: “Просто не искам да си спомня за това нещо.” …. “Виждал съм рани, но такива, направени с такова зверство… Това дете няма да сe оправи сигурно цял живот, като си погледне белезите. Това е абсолютен шок” ….. „Абсолютен изверг, психопат. Аз не виждам един нормален човек да направи такова нещо”.

Съдебният състав може и да счита, че “от събраните по делото доказателства, в частност от изготвената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че на пострадалата не е причинена средна телесна повреда”, но те можеха да извикат на съдебното заседание и доктор Петров и да го разпитат като свидетел – какво е видял, доколко е имало опасност за живота на Дебора, какви ще бъдат последствията за здравето й. А защо не са назначили психиатрична експертиза, за да разберат дали тя има “продължително разстройство на съзнанието”, е много интересен въпрос. Защото здравето е комплекс от физическо и психическо и душевно състояние, като най-важното е душевното. Раните по тялото може и да зараснат, но психологическият шок от преживения ужас ще остане завинаги дълбоко в подсъзнанието на личността й. Такива травми са за цял живот. И нещо повече, в сега поисканата петорна съдебно-медицинска експертиза има всякакви лекари – козметици и травматолози и пластични хирурзи, но пак няма психиатър или поне клиничен психолог, което вече става подозрително.

А сега да видим цялата Организирана Престъпна Група от “правосъдната система”, сътворила това чудовищно прикриване на престъплението и оневиняването на злодея – неосъществен убиец. Само олигофрен – прокурор – Георги Видев и съдебен състав от малоумници с докладчик – съдия Татяна Гьонева (по-скоро е Гьонсуратова) Коева, член Мариана Димова Христакиева-Панова и председател – съдия Тоньо Тонев, въз основа на съдебно-медицинска експертиза, писана от лекар – садист – д-р Теодор Стаматов, могат да приемат състоянието на пострадалата – клана 21 пъти, с дълбоки до костите разрези, близко до артерии и основни вени, закърпена с 400 шева, пребита до безсъзнание, със счупен нос и наранена при скалпирането й глава, изпаднала в психологически шок, неконтактна от 30 дена, за “лека телесна повреда” по смисъла на Наказателния кодекс:

Чл. 130. (2) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Лека телесна повреда с “причиняване на болка и страдание”, е когато някой простак ощипе силно хубава жена в трамвая, или твой съсед ти бие един шамар, или някой ревнив мъж, хване и стисне грубо жена си за китката, та останат синини и има причинена болка и страдание. В такива случаи законодателят е прав да урежда търсенето на съдебна отговорност с частни наказателни дела.

Но в случая с Дебора трябваше да се образува веднага следствие за опит за предумишлено убийство, срещу известен извършител, а не нефелната предварителна проверка. Както казва Наказателният Кодекс:

“Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.
(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.”

А престъплението се нарича убийство.

“Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.”

Както виждате в чл. 18, дори и само опитът за убийство, се наказва със същото наказание от 10 до 20 години. Има и още при причиняване на телесни повреди:

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

5. по начин, особено мъчителен за пострадалия;

8. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

В такъв случай минималното е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда. А Чл. 131а добавя, че в случаите на опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от осем до петнадесет години. А извършителят Георги Георгиев е осъждан два пъти вече за подобни прояви с нанасяне на телесни повреди, първият път с глоба, втория с пробация. При третия път, вече става опасен рецидив и странно как съдът е проспал закона.

Освен опитът за убийство, с нанасяне на тежка телесна повреда, извършена с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин, в условията на тежък рецидив, отрепката Георги Николаев Георгиев, е извършил и престъплението закана за убийство:

“Два дни преди жестокото нападение над 18-годишното момиче от Стара Загора задържаният като извършител е изпратил закани с убийство на пострадалата. Това е станало чрез интернет приложение. На 24 юни обвиняемият е изпратил съобщение с текст „Направо те убивам”. На 25 юни съобщението гласяло „Ще ти закача главата”. На следващия ден е извършено насилието, обявиха на брифинг от прокуратурата.”

Тук може да се зададе въпроса, защо са чакали два месеца да разследват заканата за убийство и го започват едва след лично подадена жалба от жертвата. След бруталното нараняване и обезобразяване на Дебора, още при издирването на извършителя, първото нещо, което е трябвало да направят разследващите, е да проверят телефона й, с кого е общувала – говорила и писала и щяха да намерят веднага тези закани. Какво са дремали два месеца – историята мълчи.

А може и да са намерили съобщенията и да са си затраяли. Може да не са искали да ги видят, защото тогава, още от самото начало трябваше да преквалифицират престъплението, като закана и опит за убийство. Заканата за убийство е престъпление по чл. 144 от НК и се наказва с до 5 години затвор, опитът за убийство с до 20 години, както видяхме по-горе. И тогава садистът изобщо нямаше да излезе от ареста на свобода, дори и при огромното желание на състава на Окръжния съд плюс прокурора и съдебния лекар.

Така, а сега да видим организираната престъпна група от съдиите Тонев, Коева и Христакиева, прокурора Видев и “доктора” (с извинение) Стаматов, които със своите действия и бездействия, се опитаха да прикрият жестокото престъпление и да оневинят потенциалния убиец – рецидивист и садист – Георги Георгиев. За всеки от тях Наказателният Кодекс е предвидил съответното наказание в членовете 288, 291, 387, 282, които включват престъпление против правосъдието, лъжа и измама пред съда, злоупотреба с власт, неизпълнение на служебни задължения и т.н. А тяхното странно единодействие, съгласуваност и организираност, предполагат наличието на ОПГ.

Чл. 321. (1) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 288. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.
(2) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Сега, някой може да възрази, че съдебния лекар, прокурора и тримата съдии са просто глупаци или по-лошо – некадърници и не са могли да осъзнаят и разберат характера на престъплението, та са взели такова скандално решение, да пуснат на свобода на 5 юли – точно на празника на родната полиция – рецидивиста – садист, даже без да го оставят под домашен арест, или с мярка подписка, или поне забрана да напуска страната и града.

Или пък някой им се е обадил по телефона да “пуснат нашето момче”. Има и обосновано предположение, кой може да е. Някой от управляващата сега коалиция, пардон, “сглобка”.

Или, някой е дал на някого, дебел плик с пари. Така поне се говори и пише в медиите: “Позната от Стара Загора ми писа, че бащата на гадняра дал на съдийката 15 000 лева, за да го пусне от ареста.” пише Соня Колтуклиева. Още не сме чули полицията и прокуратурата да проверяват тази следа…

Друга версия сподели адвокатът Емануил Йорданов – бивш министър на вътрешните работи:

“Аз смятам, че по конкретния случай за който говорим, правоохранителните органи в крайна сметка ще дадат един задоволителен отговор за обществото”. Според него, за да се стигне до това обществено недоволство има няколко вероятни причини. “Единият е небрежност при изпълнение на служебните задължения, а вторият вариант би могъл да бъде нещо, за което вече се говори, доколкото знам в Стара Загора, а именно, че извършителят е лице, което има добри контакти със силни хора на деня в Стара Загора“, добави юристът.

В тази посока на мисли, един интересен детайл е, къде и какво точно, работи Георги Николаев Георгиев, като “охранител”? Ако е охрана на заведение с договор със собственика е едно, ако е служител на охранителна фирма, пазеща заведението е друго.

Странно защо, нито разследващите полицаи, нито прокуратурата, не видяха униформената му фланелка на охранител. Ами фирмата си е изписана там.

“Ронин 99”

Защо не провериха веднага фирмата? Или не са му видели снимките?

Или просто не им се иска да я видят – “Ронин 99” ЕООД?

Още при ареста му, в протокола се вписва къде работи и ако лъже или не казва, е въпрос на елементарна проверка на договорите му – трудови или граждански, за да се разбере кой е работодателят. Даже си има електронен регистър на НОИ за целта. Без да си полицай и без да живееш в Стара Загора, можеш да откриеш, тази фирма.

Управителят й – Красимир Петев Джамбазов е свързан с още четири фирми.

От тези четири фирми, “Так 84” ЕООД е с предмет на дейност ресторантьорство и не е изключено Георгиев да е охранявал нейни обекти. А от своя страна, управителят на фирмите – Красимир Петев Джамбазов, в тези фирми е в съдружие с Иван Павлов Павлов, който има други три фирми и Иван Велчев Христов, с 24 фирми. Полицията и прокуратурата спокойно можеха да проверят тези хора, дали нямат влияние в Окръжния съд примерно, за да измъкнат Георги Георгиев. Ако той наистина е работил в охранителната фирма “Ронин 99” ЕООД, възникват много въпроси, и към нея, и към полицията.

Защото тогава трябва да се отговори, защо тази фирма назначава или държи на работа, осъждани рецидивисти, защо не е уволнен оттам, защо на тази фирма още не й е отнет лиценза за охранителна дейност и т.н. А ето и какво казва бившата “мис Стара Загора 2020” Божидара Овчарова.

Да, всички са знаели и всички са си мълчали. Особено правоохранителните органи. Сега вече разбираме организираната престъпна група в правосъдието в град Стара Загора, за кого е работела. А ако Георги Николаев Георгиев наистина е замесен в наркоразпространение, търговия с порноматериали или трафик на свежа плът за проституция, както се говори в мрежата, става съвсем друго. И снимките му с политически дейци от управляващи партии повдигат още много въпроси…

Добре, че няколко медии популяризирахме видеото на Божидара, та “Районна прокуратура – Стара Загора се самосезира по публикации в медии с твърдения за упражнено насилие над жени в града. Наблюдаващият прокурор е разпоредил извършването на проверка от органите на ОД на МВР – Стара Загора, съобщават от Административната прокуратура в Пловдив.” Иначе осем години се правеха на “ни чул, ни видял”…

Сега временният главен прокурор Божидар Сарафов поиска и получи оставката на заместник-окръжния прокурор на Стара Загора Георги Видев. Директорът на Старозагорската болница пък, от своя страна отстрани и уволни онзи “доктор” Теодор Стаматов, описал “леки телесни повреди” в съдебно-медицинската си експертиза.

Но съдийският състав от тримата глупаци, остава безнаказан, поне засега. Начело с Татяна Гьонсуратова, на която освен професионализъм и морал, й липсва и елементарното женско съчувствие и женска солидарност, в прекия смисъл на думата. Та жертвата може да й бъде дъщеря, не й ли трепна майчинското чувство, да съжали това клано и обезобразено 18 годишно дете?

Но пък какво друго да очакваме от съдийка – путинистка, каквато се оказа Гьонева – Коева? Освен жестокост, арогантност и чувство на безнаказаност, друго не можем и да очакваме.

Неочаквано беше друго, че скандално известната соросоидна структура “Съюз на съдиите”, оправда и подкрепи путинистката Гьонева, със специално изявление: “Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията докладчик също представлява наш общностен провал: – на съдиите – …… защото не са провели достатъчно убедителни политики, които да разясняват защо е вредно съдът да се обяснява извън делото; – на всички нас – защото позволихме призиви за линч на съдията, разпространяване на нейни лични снимки, на снимки на нейната къща с посочване на населеното място.“ – тоест според тях, съдът е недосегаем и било “вредно да се обяснява извън делото”, защото явно е безнаказан и не дължи отговори на обществото, дори при скандалните безобразия и престъпления, които извършва.

И са се уплашили не на шега, от намеренията на народа да вземе правосъдието в своите ръце, след като вижда, че няма официално такова. Ето как соросоиди защитават путиноиди, на принципа “халваджията за бозаджията”!

Накрая есесовците от СС (Съюза на Съдиите), завършват с любимата си тема за промяна на законодателството, където под маската на промени в Закона за домашното насилие, искат да пробутат джендър идеологията на Истанбулската конвенция, за което всъщност им плаща Сорос.

Същото, за липсата на женско и майчинско съчувствие към жертвата, важи и за другата “жена” в съдебния състав – Мариана Димова Христакиева-Панова. Тази пък, в нарушение на закона, не беше декларирала в данъчната си декларация задължение, обезпечено с договорна ипотека на апартамент – 104,1 кв.м. в гр. Стара Загора. /В колона “Произход на средства” за закупуване на апартамента е посочено “Заеми”. Дали е наказана за този “пропуск” от КПКОНПИ, можем само да гадаем.

Ами председателят на състава Тоньо Тонев, какво ще го правим? Именно арбитър Тоньо Тонев, с решението си от 07 юли 23 година, освобождава садиста-рецидивист, а 10 дни по-късно СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ на Висшия съдебен съвет награждава Тоньо Тонев „ЗА ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ВИСОКИ НРАВСТВЕНИ КАЧЕСТВА“ с премия в размер на 1500 лева и златен почетен знак!!!

А онзи с извинение “доктор” – Теодор Стаматов, подписал чудовищната съдебно-медицинска експертиза за “лека телесна повреда”? Той дали спи спокойно с чиста съвест? Ами ако Дебора беше негова дъщеря? Ами ако беше дъщерята на Бойко Борисов или снахата на Ахмед Доган? Какво ли би написал тогава в експертизата?

Малко им е на тези морални изроди охулването в социалните мрежи, публикуването на адресите им и заканите за линч, които валят отвсякъде. По-добре би било и на петимата да им бъде направен следствен експеримент – да ги съблекат голи и да дадат на Георги Николаев Георгиев макетното ножче, за да им покаже нагледно и на практика, какво е направил на Дебора. Като направи същото и на тях, ще разберат на свой гръб, що е то “лека телесна повреда”. А после да го пуснат и на свобода, както те направиха, като организирана престъпна група…

Втората част, “Позорът на законодателите” четете тук.