Last Updated on 5 дни ago by admin
Човекомразците не само използват глупостта на хората, но и целенасочено я създават, налагат и поощряват. След това откровено се гаврят с жертвите си. Масовото оглупяване и опростачаване на хората е тяхна важна междинна задача, водеща пряко към голямата им цел – абсолютното световно господство под формата на електронен концлагер или техно-робовладелски феодализъм. Тези слуги на сатаната, скрити в тъмните си и зловещи ложи на мрачното световно задкулисие, наричано и „дълбока държава“, дърпат конците на марионетките си – управниците от всички рангове и нива, чрез които прокарват пъклените си планове за човечеството и бъдещето на света.
Малко разяснения по въпроса за глупостта. Теорията на глупостта придобива систематичен и аналитичен вид през XX век, когато мислители от различни области спират да я разглеждат просто като „липса на разум“ и започват да я анализират като самостоятелен, опасен и структуриран феномен. Три основни концепции формират гръбнака на съвременната теория за глупостта:
1. Теорията на Дитрих Бонхьофер – Опасността от обществено примирение (или социален конформизъм)
Немският теолог Дитрих Бонхьофер, докато е в затвора през 1943 г., формулира една от най-въздействащите тези: глупостта е по-опасен враг на доброто от злото. Според него глупостта е морален, а не интелектуален дефект. Тя не зависи от коефициента на интелигентност, а от това доколко човек се отказва от собственото си критично мислене под въздействието на външен натиск или лозунги. Тоест, тя се ражда от страх и примиренчество. Проявява се и като невъзприемчивост на фактите, обективните доказателства не работят срещу глупавия човек. Когато фактите противоречат на неговия предразсъдък, той просто ги отхвърля като несъществени или случайни, или невероятни за убежденията му. Като приказката на шопа видял жираф и казал „Те такова животно нема!“ Глупостта е отличен инструмент на властта. Всяка силна възходяща външна власт – политическа, религиозна или обществена, заразява голяма част от хората с глупост, като ги лишава от тяхната вътрешна самостоятелност.
2. Законите на Карло Чипола (икономическият модел)
Италианският икономист Карло М. Чипола публикува през 1976 г. своя ироничен, но плашещо верен и прецизен есеистичен труд „Основните закони на човешката глупост“. В него той дефинира глупостта чрез поведенческия резултат. Определението му за глупак гласи:
Човек, който причинява загуби на друг човек или група хора, без самият той да получава никаква печалба от това, а често дори търпи вреда за самия себе си.
Матрицата на поведение на хората според Чипола разграничава 4 типа хора:
- Интелигентен: Носи полза и за себе си и за останалите.
- Разбойник (бандит): Носи полза за себе си за сметка на останалите хора на които съзнателно вреди.
- Наивник (балама): Носи полза за останалите, но вреди на себе си.
- Глупак: Вреди на останалите, без да носи полза на никого, а дори вреди и на себе си, като това е най-опасната категория.
Плашеща е неограничената мощ на глупостта и глупаците – те са опасни, защото рационалните хора трудно могат да предвидят тяхното абсолютно ирационално поведение. Непредсказуемите им действия проявени в най-неподходящ момент, нанасят огромни поражения. На всичко отгоре ги има във всички социални прослойки – от метачите на улиците – до Нобеловите лауреати. Неслучайно имаме българска поговорка „И най-умният си е малко прост“, която отлично илюстрира теорията на Чипола.
3. Ефект на Дънинг-Крюгър (Когнитивното заслепение)
През 1999 г. психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгър експериментално доказват когнитивното изкривяване, при което некомпетентните в дадена област хора страдат от илюзорно превъзходство, надценявайки драстично своите способности. Те не притежават необходимия метакогнитивен капацитет да осъзнаят собствената си некомпетентност, тоест нямат знанията, нужни за да разберат какво не знаят. И понеже не виждат грешките си, те са изключително самоуверени и категорични в твърденията си.
Но това няма нищо общо със Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“. Това може да го каже само мъдрият човек. И можем да го онагледим със следния пример – да си представим, че студент по история има познание, което символично да оразмерим и представим като кръг с диаметър 1 метър, извън който са милиарди други факти, които той още не познава, защото не ги е изучавал. Обиколката на кръга, която е около 3 метра и 14 сантиметра, символизира границата на неговото знание с неговото незнание. Професорът по история, който му преподава, има познание символизирано от кръг с диаметър 10 метра или 31 метра и 42 сантиметра обиколка на кръга, което е границата на неговото познание.
Ако съпоставим двамата, професорът с огромното си познание, ще знае, че нищо не знае, точно както Сократ, защото границата му с непознатото е цели 31 метра, а студентът граничи само 3 метра с незнанието си. Този модел показва правопропорционалната връзка между знанието и съзнанието за собственото незнание, увеличавайки обема на знанието си (площта и диаметъра на кръга), човек неизбежно увеличава и периметъра (обиколката), с който се докосва до неизвестното.
Но теорията на глупостта показва, че тя не е липса на информация, а отказ от обработка на информацията. Злото може да бъде анализирано, предвидено или спряно със сила, докато глупостта е имунизирана срещу логика, аргументи и дори срещу инстинкта за самосъхранение.
Но сега да видим каква е фундаменталната разлика между глупост, невежество и наивност от гледна точка на философията и психологията, защото в ежедневието непрекъснато ги бъркаме една с друга. Разграничаването между глупост, невежество и наивност е фундаментално за философията на познанието (епистемологията) и когнитивната психология. Всяко от тези състояния произтича от различен механизъм и има коренно различно въздействие върху човешкото поведение.
1. Невежеството (Ignorantia) – това може да е просто липсата на информация
Невежеството е информационен дефицит, а не интелектуален или морален недостатък.
- Философски ъгъл: Невежеството е просто липса на знание (absentia scientiae). То е естественото начално състояние на всеки човек по отношение на непознати теми. Сократовото „Аз знам, че нищо не знам“ поставя осъзнатото невежество като първа стъпка към мъдростта. Вижте горе примера с професора и студента.
- Психологически поглед: Свързано е с липсата на натрупан опит, данни или обучение. Невежият човек просто не е имал достъп до фактите или не ги е изучавал.
- Ключовата характеристика е обратимостта. Невежеството се лекува лесно чрез образование, информиране и аргументи. Когато на невежия човек се представят факти, той е способен да промени представата си.
2. Наивността (Naivety / Inocence) или чистотата на възприятието и липса на критичен филтър, която можем да наречем и невинност
Наивността е липса на обществено-психологически опит, свързана най-вече с прояви на добронамереност.
- Философско обяснение: Често се разглежда като предкритично състояние на съзнанието. При наивността човек приема света директно, без да подозира за съществуването на скрити мотиви, коварство или комплексни социални манипулации (близко до „невинност“ у Жан-Жак Русо).
- Психологически тълкувания: Дължи се на недостатъчно развити или неизползвани социално-когнитивни кодове (липса на „Theory of Mind“ за чуждите негативни намерения) или липса на травматичен опит. Наивният човек проектира собствената си добронамереност върху останалите.
- Ключовата характеристика е уязвимост. Наивността се изгубва естествено чрез сблъсъка с реалността и опитите за измама, превръщайки се в опитност или разочарование. Или както обяснява нашата поговорка „Парен каша духа“.
3. Глупост (Stupiditas) — Отказ от функционално мислене
Глупостта вече е структурен дефект на мисленето, който не зависи от количеството налична информация.
- Философски ъгъл: Както посочват Бонхьофер, Еразъм Ротердамски, Карло Чипола и редица други съвременни мислители, глупостта е и морален и функционален, а не просто интелектуален дефект. Тя е активно противодействие на логиката и фактите.
- Психологически ъгъл: Изразява се в когнитивно заслепение, неспособност за когнитивна гъвкавост, липса на метакогниция (способност за самонаблюдение и критична оценка на собствените мисли) и силен конформизъм.
- Ключова характеристика – невъзприемчивост към факти и докзателства. За разлика от невежия, глупавият разполага с фактите (или има достъп до тях), но ги отхвърля, изопачава или ги подчинява на своите ирационални предразсъдъци често с абсурдни мисловни конструкции.
Сравнителен анализ
| Критерий | Невежество | Наивност | Глупост |
| Основна причина | Липса на данни | Липса на опит с измамата | Дефект в обработката на данни |
| Отношение към фактите | Приема ги при наличие | Приема ги доверчиво | Пренебрегва ги, отхвърля или изопачава |
| Решение / Лечение | Обучение и информация | Личен опит и зрялост | Неизлечимо отвън (изисква вътрешен тласък) |
| Морален статус | Неутрален | Положителен/Невинен | Опасен (вреди без полза) |
Накратко:
- Невежият не знае и търси (или приема) знанието.
- Наивният вярва, защото все още не познава лъжата, измамата и коварството.
- Глупавият е убеден, че знае, и активно се бори срещу действителността.
В произведението си „Похвала на глупостта“ (Moriae Encomium, 1511 г.) Еразъм Ротердамски изгражда един от най-гениалните парадокси в световната литература. Творбата не е просто остроумна критика, а многопластов философски документ, в който Глупостта (Moria) е персонифицирана като богиня, излизаща на амвона, за да прочете реч в собствена прослава.
1. Двойствената концепция за глупостта
Еразъм разделя глупостта на две коренно различни форми:
- Животоутвърждаващата (благотворна) глупост: Това е естественият двигател на човешкото съществуване. Според Еразъм, без известна доза илюзия, самоизмама и лекомислие, обществото би се разпаднало. Например:
- Бракът и приятелството: Никой не би встъпил в брак или запазил приятелство, ако оценяваше другия с хладен, чист разум и абсолютен реализъм.
- Раждането и живота: Само пълната липса на студен разчет кара хората да създават деца и да понасят трудностите на живота.
- Щастието: Човекът е по-щастлив в своите благотворни заблуди, отколкото в суровия, студен разум на философите-стоици.
- Пагубната (институционална) глупост: Това е суетата, самодоволството и сляпото догматично следване на форми без съдържание, превърнати в сила или измама от управляващите елити.
2. Обществената сатира
Основното острие на сатирата е насочено към онези, които смятат себе си за носители на абсолютната мъдрост и праведност:
- Схоластиците и философите: Затънали в безполезни, абстрактни спорове и параноичен интелектуален снобизъм, напълно откъснати от реалния живот.
- Духовенството и Папата: Еразъм, макар и искрен християнин, изобличава безмилостно корупцията, алчността, външния ритуализъм и стремежа към светска власт у висшия клир.
- Владетелите: Крале и князе, водени от суета, користолюбие и инат, които тласкат народите си към унищожителни войни.
3. „Светата глупост“ (Мистичният обрат)
В края на книгата Еразъм прави рязък обратен завой към християнския хуманизъм. Той въвежда понятието за „светата глупост“ (позовавайки се на ап. Павел: „Бог избра онова, що е глупаво за света, за да посрами мъдрите“). Истинската вяра и любовта към Бога, според Еразъм, изглеждат като чиста „глупост“ в очите на прагматичния, пресметлив светски разум. Христос и неговите последователи проповядват себеотрицание, прошка и кротост — качества, които рационалният свят смята за пълна наивност и безумие.
Същността на парадокса: Еразъм показва, че чистият, студен разум често ражда чудовища и парализа, докато човешката същност има нужда от илюзии и прошка. Истински глупави не са онези, които се наслаждават на живота с неговите слабости, а онези, които обличат собствената си глупост в тоги на мъдреци, светци и владетели.
В Библията темата за глупостта (често наричана безумие) е застъпена изключително широко, особено в т.нар. Книги на мъдростта (Притчи Соломонови, Еклесиаст, Йов). Подобно на съвременните дефиниции, Библията разглежда глупостта не като липса на интелект или образование, а като морален и духовен избор. Основната характеристика на глупака (безумеца) в Библията е неговият отказ да признае духовен и морален авторитет над себе си.
Притчи 1:7: „Страхът от Господа е начало на мъдростта; а глупавите съзряват мъдростта и поуката като нищо.“
Псалм 14:1: „Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог“.“
Основни характеристики на глупака според Книга Притчи
Цар Соломон прави подробен психологически и поведенчески портрет на глупавия човек:
- Самоувереност и инат: Глупавият е убеден, че винаги е прав, и е имунизиран срещу съвети („Пътят на глупавия е праволинеен в неговите очи, а мъдрият слуша съвети“ — Притчи 12:15).
- Невъздържаност и гневливост: Той не владее емоциите и езика си („Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и успокоява“ — Притчи 29:11).
- Многословие: Говори бързо, без да мисли и без да слуша останалите („Устните на глупавия го вкарват в караница… Глупавият не се наслаждава на разума, а само на това да изяви сърцето си“ — Притчи 18:2,6).
- Повторение на грешките: Подобно на кучето, което се връща на бълвоча си, така и глупавият повтаря своето безумие (Притчи 26:11).
„Светата глупост“ в Новия Завет
В Новия Завет Апостол Павел обръща концепцията за глупостта, подобно на начина, по който по-късно Еразъм Ротердамски изгражда своята сатира:
- 1 Коринтяни 1:18, 25: „Защото словото за кръста е безумие за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила… Защото Божието безумие е по-мъдро от човеците, и Божията слабост е по-силна от човеците.“
- 1 Коринтяни 3:18: „Никой да не се мами. Ако някой между вас мисли, че е мъдър в тоя свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.“
Тук „глупостта“ е съзнателният отказ от светския суетен прагматизъм, гордост и самонадеяност в полза на смирението, любовта и вярата. Или в Библията мъдростта е смирение пред истината, а глупостта е гордост, суета и сляпа самоувереност.
Има обаче и още един вид проявление на глупостта. Какво представлява феноменът „рационална глупост“ или „когнитивно късогледство“ в контекста на съвременната информационна среда и социалните мрежи? Феномените „рационална глупост“, понякога наричана още рационална ирационалност и „когнитивно късогледство“ описват парадоксалния механизъм, при който високоинтелигентни, информирани и рационални хора правят ирационални избори или поддържат напълно погрешни вярвания. В съвременната информационна среда тези феномени не са последица от липса на умствен капацитет, а от оптимизиране на поведението за грешни цели.
1. Рационална глупост (Rational Irrationality)
Концепцията, развита от икономиста Брайън Каплан, гласи, че за отделния човек често е „евтино“ и системно полезно да вярва в неверни неща. Когато цената на това да си обективно прав е висока (например изключване от обществена група или политическа общност), а цената да грешиш е ниска (личното ти мнение за глобален въпрос рядко променя самия въпрос), човек рационално избира да поддържа ирационално мнение. В социалните мрежи това се проявява чрез следните механизми:
- Идеологическа племенност (Identity-protective cognition): Приемането на факти, които противоречат на идеологията на вашата „група“, води до социална изолация или атака от съмишленици. Свободата да бъдеш приет в племето струва повече от обективната истина.
- Рационализация вместо търсене на истината: Високият IQ и добрата информираност не предпазват от глупост — те просто предоставят по-добри инструменти за изграждане на сложни, логично изглеждащи оправдания за вече взети емоционални решения.
2. Когнитивно късогледство (Cognitive Myopia)
Когнитивното късогледство е стесняване на аналитичния хоризонт, при което съзнанието се фокусира изключително върху мигновени, локални сигнали, игнорирайки дългосрочните последици, широкия контекст или системните връзки. В алгоритмичната информационна среда то се стимулира от:
- Допаминовата архитектура: Алгоритмите на базираните на съдържание платформи (TikTok, X, Facebook) възнаграждават краткосрочното емоционално привличане на вниманието (гняв, възторг, шок), а не дълбочинния анализ.
- Капки информация (Informational Micro-dosing): Вземането на решения въз основа на откъслечни заглавия, 15-секундни клипове или извадени от контекста цитати, създава илюзия за информираност, като същевременно унищожава способността за следене на дълги причинно-следствени вериги.
3. Как социалните мрежи усилват и ускоряват тези процеси?
| Механизъм на средата | Последица за мисленето |
| Ехо-камери (Filter Bubbles) | Превръщат „рационалната глупост“ в стандарт, като всяка ирационална теза намира потвърждение от хиляди други потребители. |
| Възграждаване на поляризацията | Алгоритмите тласкат потребителите към крайности, където нюансът се възприема като предателство или слабост. |
| Асиметрия между бързина и дълбочина | Когнитивното късогледство се превръща в предимство за създателите на съдържание — бързата, повърхностна реакция носи повече вирусност и популярност от бавния, критичен анализ. |
Накратко казано, съвременната информационна среда създава условия, в които да бъдеш глупав по определен начин е обществено изгодно, емоционално евтино и алгоритмично възнаграждавано. Рационалната глупост е приспособяване към среда, която ценностно поставя принадлежността към групата над истината. В съвременния електронизиран свят алгоритмите и дезинформационните кампании се възползват от когнитивните изкривявания на хората по един много опасен начин. Успехът на социалните мрежи не се дължи на това, че хората са станали по-малко интелигентни, а на факта, че тези системи атакуват естествените „преки пътища“ (хевристики), които човешкият мозък използва за бърза обработка на информация. Когато дезинформацията е прецизно целенасочена, тя се усеща от потребителя не като външна манипулация, а като своя „интуитивна истина“.
1. Използване на емоционалния отклик и симулация на заплаха
- Изкривяване: Негативен биас (Negativity Bias) — еволюционно развитата ни склонност да обръщаме преобладаващо внимание на опасности, заплахи и лоши новини.
- Как се използва: Алгоритмите са специално създадени за въвличащо въздействие (engagement) или съчувствие и съучастие. Съдържание, което предизвиква силни отрицателни емоции — гняв, страх, морално възмущение или чувство за застрашеност — получава пъти повече кликове, коментари и споделяния. Дезинформационните кампании умишлено опаковат фалшивите съобщения в рамката на „екзистенциална заплаха“, за да заобиколят критичното мислене и да задействат бързи емоционални реакции.
2. Племенност и утвърждаване на предразсъдъците
- Изкривявания: Потвърждаващо изкривяване (Confirmation Bias) и Групово мислене (In-group Favoritism).
- Как се използва: Алгоритмите изграждат „ехо-камери“ (Filter Bubbles), като ни показват съдържание, съвпадащо с вече формираните ни възгледи. Актьорите в дезинформацията се възползват от това, като създават фалшиви разкази, които потвърждават най-дълбоките страхове или предубеждения на дадена група срещу „другите“ (външната група). Човек подсъзнателно приема фалшивата информация, защото тя подсилва собствената му идентичност. Вижте примерите: „Ние сме русофили“, „Ние сме евроатлантици“, „Ние сме леви“, „Ние сме десни“, „Всички останали извън нас са врагове и те ни мислят злото“,“ Само нашата група (общност, партия) е на страната на истината и справедливостта“ и т.н.
3. Повторението като заместител на истината
- Изкривявания: Ефект на илюзорната истина (Illusory Truth Effect) и Хевристика на наличността (Availability Heuristic).
- Как се използва: Колкото по-често виждаме дадено твърдение, толкова по-познато и „вярно“ ни изглежда то (мозъкът бърка познатостта с истинност). Спомнете си по времето на ПЛАНдемията: „Ваксинирай се!“, „Стой вкъщи, спаси живот!“, „Носи маска – пази другите!“, „Не излизай навън, работи от къщи!“. Набивано ни в главите по официалните медии – телевизии, радиостанции, вестници и сайтове, многократно повтаряно със силата на властта и „авторитета“ докара дотам, че има около 30% българи, които повярваха в измисления вирус. Като една трета от тях се и инжектираха със смъртоносната отрова съдържаща графенов оксид. А чрез използването и на мрежи от тролове, ботове, фалшиви профили и автоматизирано споделяне, дезинформационните кампании заливат информационното пространство с едно и също послание. Алгоритмите засичат високия поток и го тласкат в секции като „Набиращи популярност“ (Trending), с което затварят цикъла.
4. Авторитет и социално потвърждение
- Изкривявания: Ефект на социалното доказателство (Social Proof) и Ефект на ореола (Halo Effect).
- Как се използва: Човек е склонен да вярва на нещо, ако вижда, че стотици други хора (или авторитетни фигури) го подкрепят. Дезинформиращите актьори фалшифицират това чрез купени лайкове, изкуствено генерирани коментари от ботове и цитиране на псевдо-експерти с титли, създавайки фалшив консенсус (Astroturfing). Това е стратегията на глобалистките НПО-та, като отличен пример е Фондация „Отворено общество“ на Сорос. Те си създават кухи структури като сдружения, медии, цели „университети“, програми, школи, семинари и други подобни, които взаимно си раздават титли, награди за „постижения“ или си отглеждат фалшиви „експерти“, които после пробутват в медиите и обществото като неоспорими „авторитети“, а платените им клакьори от техните медии им създават фалшиви ореоли. И забележете колко безсрамно, нагло и за съжаление успешно, тази фалшива и противоестествена отровна мрежа ни пробутва и натрапва безумни, абсурдни, смешни, жалки, вредни, опасни и дори самоубийствени теории и идеологии, като джендърство, педерастии, педофилии, „смяна на пола“, феминизми и всякакви перверзии от типа „климатични промени“, „повишение на температурите“, „зелени сделки“, „устойчиво развитие“ и „въглеродни отпечатъци“, „доброволни евтаназии“, „отказ от семейство и деца“ и всякакви други изродщини. И пропагандата им е толкова успешна, че хората не само свикнаха с тези безумия, но и ги приемат вече за нещо нормално и естествено.
Синергията между Алгоритъм и Дезинформация
| Компонент | Роля в процеса |
| Дезинформационните кампании | Създават съдържанието, оръжието и идеологическия заряд, конструирани специфично за задействане на емоционален спусък задействащ личността в желаната посока. |
| Алгоритмите за препоръчване | Служат като безплатен и изключително ефективен „ускорител“, който автоматично доставя това съдържание до най-уязвимите и повлияни от него потребители. |
Дезинформацията не атакува разума с логика — тя хаква биологичния хардуер на човешкия мозък. Алгоритмите просто правят този процес автоматизиран, глобален и с индустриален мащаб. Писали сме десетки статии по темата, съзнавайки, че глупостта не може да бъде победена с доказателства и обяснения. Ето някои от тях:
Наскоро си направихме един много показателен експеримент за измерване на обществената глупост. Пуснахме една поредна статия срещу Путин, разобличаваща глобалистката му политика, но нарочно й поставихме неутрално и дори подвеждащо заглавие, все едно го хвалим и величаем.
Разпространихме я в путинофилски групи във фейсбук, както и в десни и патриотични групи. Искахме да проверим, къде ще я пуснат, според заглавието й десните трябваше веднага да я отхвърлят като „путинофилска“, а според съдържанието, путиноидите веднага да я изтрият като „антируска“. Удивително и в двата типа групи я публикуваха и вече събира харесвания и споделяния и на двете места! Оказа се, че администраторите на патриотичните и десни групи са я прочели внимателно и въпреки подвеждащото про-путинско заглавие са я пуснали, защото съдържанието е вярно и правилно.
А защо я пуснаха путинофилите? Защото толкова им е акъла – четат само заглавието и гледат картинката и решават, че е „от нашите“. Горе го написахме в раздела за когнитивното късогледство и капките информация (Informational Micro-dosing). Вземането на решения въз основа на откъслечни заглавия, 15-секундни клипове или извадени от контекста цитати, създава илюзия за информираност, като същевременно унищожава способността за следене на дълги причинно-следствени вериги.
Като говорим за глупостта, путиноидите и соросоидите са двете най-големи заплахи за България и двете най-типични групи илюстриращи заливащото ни отвсякъде малоумие, дебилщина, кретенизъм и олигофрения. Неслучайно пишем, че са не само еднакви, но са и едно и също нещо.
И всред едните и всред другите има точно три различни категории хора – платени, заблудени и олигофрени. Платените един ден ще отговарят пред съда за държавна измяна и национално предателство. Олигофрените са ясни и неспасяеми, вари ги печи ги, те никога няма да приемат фактите поради когнитивен дисонанс и вечно ще си останат вредни за себе си и българската нация, защото са отцеругатели, майкопродавци и родоотстъпници. Тях направо ги отписваме. Има поле за работа само със заблудените. Ако са честни, почтени и мислещи, като разберат истината, може и да се отвърнат от греховните си пътеки водещи към пропастта. Точно те ни трябват. За да пребъде и да я има България!
Псалм 14:1: „Безумният рече в сърцето си: „Няма Бог“.“
Не забравяйте да се включите в защитата на българския лев и правото да плащаме с налични пари. Цифровите пари, означават електронен концлагер!
Фейсбук група / Електронна поща
