Изборният цирк в София – детето на ДС, срещу лявата соросоидка – антиглобалистка
Втора част – Васил Терзиев – “десният кандидат за кмет”
Първата част – “Изборният цирк в София – путинистка – соросоидка, срещу антикомунистически ДеСарски принц” – можете да видите тук.
Щеше да е много смешно, ако не беше толкова жалко. “Лявата кандидатка” за кмет на София – Ваня Григорова – “защитничка на социално слабите”, “закрилник на хората на труда”, “радетелка за социална справедливост”, “сторонник на руския газ”, “защитничка на Паметника на Съветската армия”, “противничка на шистовия газ, TTIP и СЕТА”, се оказа бивша служителка на фондация Отворено Общество, както и цялото й обкръжение от съратници с неправителствени организации се оказаха грантояди, хапващи лакомо от щедрите финансирания на Сорос и компания, че и от еврофондовете.
А сега да видим “десния, антикомунистически” кандидат – кмет на София, Васил Терзиев, издигнат от “автентичната, твърда, непреклонна и праволинейна десница” в София. Да припомним родословието му:
– дядо – ген. лейт. Васил Павлов Терзиев, бивш шумкар, след преврата е бил 22 г. началник на ВКР. После става член на Централната ревизионна комисия на БКП и член на ЦК на БКП. Има всички награди и отличия на НРБ;
– брат на дядото – ген. лейт. Тодор Павлов Терзиев. Партиен секретар на МВР, 15 години началник на IV Главно управление на ДС (Научно Техническото Разузнаване). Също награждаван с най-високите отличия на НРБ;
– баща – Александър Василев Терзиев, офицер от ПГУ на ДС;
– майка – Иглика Цекова Вельова, също е била дългогодишен кадър – офицер в отдел 06 на ПГУ на ДС – информационният и аналитичен център, в който постъпва цялата секретна информация от всички структури на ДС и МВР в страната.
– чичо (син на брата на дядото Васил, другия дядо – Тодор) – Павел Тодоров Терзиев, офицер от VI управление на ДС. Отговарял за Юридическия ф-т на СУ.
При такова родословие БСП естествено си го считали за “наше момче” и кандидатурата му била обсъждана в тесен кръг за евентуален кандидат-кмет, но се чули гласове, че не е добре БСП да залага на милионер. “Васил Терзиев беше резервен кандидат на БСП за столичен кмет през 2019 г. Знаехме тогава, че ДБ водят разговор с него, той не се впусна в това, защото може би е виждал, че няма смисъл. Сега се впусна” , поясни Калоян Паргов пред Bulgaria ON AIR.
Но както се казваше навремето, “децата не отговарят за бащите си”. Да видим самият Васил Терзиев, що за стока е.
“На лъжата краката са къси”
В България, а и по света, винаги с огромна сила виси въпросът за първия милион. Всички помним смешните истории на първите български “милионери” и “честни частници”. Блъсков разправяше, как започнали вестникарската дейност на пресгрупата си с две счупени пишещи машини в офис в едно мазе. Илия Павлов създал “Мултигруп”, като събрал капитал в Малта, където му дали да реже подводници за скрап, Валентин Моллов създал Първа Частна Банка, като събирал дребни пари от бъдещи акционери за капитал и прочие скудоумия. Легендата на “десния” Терзиев обаче бие всички:
“Но да се върнем към началото… И аз, и Светозар, и много други колеги сме говорили за старта на Телерик и има достатъчно статии и видео репортажи, стига човек да има желание да се образова. Историята за това как ни приюти бащата на Зарко в една празна стая в офиса му. За това как сме мъкнали подарените ни бюра на гръб в 6 етажна сграда. За това как обядвахме с таксиджиите и шофьорите от градския транспорт на обръщалото в Бъкстон. За малките победи и първите клиенти. За това как изграждаш компания, която продава софтуерни продукти по интернет, без да имаме интернет 3 седмици и оцелявахме с dial-up. За борбата да оцелеем като компания с малкото спестявания, които имахме. За битките, грешките, трудните уроци. Много истории от този период беше описан тези дни и от много бивши колеги, които застанаха с лицата си зад истината.
Ще коментирам и удобната опорка, че “Телерик” не е била създадена само със спестявания на Светозар, Христо, Бойко и мен. Казвам ясно – създадохме компанията без НИТО ЕДИН ЛЕВ И НИКАКВА ВЪНШНА ПОДКРЕПА, освен безплатния офис и това, че нямаше нужда да си регистрираме фирма и да поддържаме счетоводство сами. За последното си плащахме между другото, защото така е редно. И когато пораснахме и се закрепихме, се отделихме. Това стана през 2005 г., когато стигнахме 3 млн. долара оборот. След 3 трудни години, но все нагоре – 2002 с 20 хил. долара оборот, 2003 с 250 хил. долара, 2004 направихме 1 млн. долара приходи. Това са фактите. И тези факти са гледани под лупа от инвеститор като Summit Partners, които инвестираха в Телерик през 2008 г.“
Да “НИТО ЕДИН ЛЕВ И НИКАКВА ВЪНШНА ПОДКРЕПА”, грандиозна и нагла лъжа, която незабавно беше разобличена с факти и документи:
“”Телерик” започва като дъщерно дружество на оръжейната фирма “КИМКООП ТРЕЙДИНГ”, специализирана в производството на оптични съоръжения, които се използват за производството на оръжие, лазерни системи и медицински устройства. Тя започва дейността си още през 1990 г. като “КООПЕРАЦИЯ КИМКООП”. Сред първоначалните кооператори, освен Георги Георгиев – бащата на Светозар, са още 8 души. Четирима от тях вече са разкривани като щатни служители на Първо главно управление на Държавна сигурност с решения на Комисията по досиетата. “Телерик” получава първия си милион именно от “КИМКООП ТРЕЙДИНГ”.”
“Много по-лесно, евтино и хубаво е да правиш нещата като хората – честно, позитивно, без да лъжеш.” – Васил Терзиев
Едно е да си лъжец, свикнали сме всеки един политик да е такъв, друго е да си глупак. Защото какъв може да си, казвайки такова нещо: “Има едно нещо, което искам да коментирам – генезиса и успеха на “Телерик”. По две причини. Първата е, защото за пореден път се налага внушението, че честен успех в България няма. Зад всичко прозират генерали и куфарчета, “нечестен” и “привилегирован” старт”. Това написа преди десетина дни във Фейсбук Васил Терзиев, кандидат за кмет на София на ПП-ДБ и “Спаси София” и съосновател на “Телерик”.”
“НИТО ЕДИН ЛЕВ И НИКАКВА ВЪНШНА ПОДКРЕПА…”
Когато говориш лъжи в малка страна, в която всички са братовчеди, на какво точно се надяваш? Има свидетели, завистливи съседи, врагове и конкуренти, все някой ще проговори. Има архиви, има търговски регистър, в който фирмите са описани година по-година. И да смяташ, че истината няма да излезе наяве? И да казваш нагло това, че си започнал в празна стая, в която с приятелите сте мъкнали на гръб четири бюра, шест етажа нагоре и сте били толкова бедни, че сте обядвали с таксиджиите и шофьорите на рейсове на обръщалото в “Бъкстон”, а и по три седмици сте нямали интернет? Като си бил на работа с редовна заплата от 824 лв. в отдел на богата оръжейна фирма със собственици – бивши служители на ДС. Под чийто финансово и организационно крило израстваш спокойно, до степен през 2005, когато “Телерик” се отделя от фирмата майка “КИМКООП ТРЕЙДИНГ”, да има вече 39 служители, валутна сметка със 157 400 долара (256 410 левова равностойност), взимания от клиенти на стойност 159 157 лв., компютри, компютърни конфигурации и програмни продукти с балансова стойност 84 594 лв. (128 995 лв. покупна стойност) и 1 315 486 лв. приходи и печалба само за първите 7 месеца на 2005 г.
“И съм много щастлив, защото знам, че успехът и всичко, което съм постигнал, съм си го постигнал сам”, казва Васил Терзиев.
Лъжата, глупостта и наглостта, явно вървят ръка за ръка при милионерите – политици:
“И когато пораснахме и се закрепихме, се отделихме. Това стана през 2005 г., когато стигнахме 3 млн. долара оборот. След 3 трудни години, но все нагоре – 2002 с 20 хил. долара оборот, 2003 с 250 хил. долара, 2004 направихме 1 млн. долара приходи. Това са фактите. И тези факти са гледани под лупа от инвеститор като Summit Partners, които инвестираха в Телерик през 2008 г. Който поне малко от малко разбира от бизнес, знае през какъв процес минава всяка една компания, в която инвестира водещ американски 30-милиарден фонд за рискови инвестиции. Инвестицията в Телерик беше в българското дружество и беше една от малкото в Източна Европа. Това е доказателство каква компания бяхме изградили с колегите. И от която всички ние, които бяхме в основата на успеха на Телерик, продължаваме да се гордеем. И в която никога не е имало ДС пари. Имало е наши пари и инвестиция на Summit Partners. Ако някой твърди друго – лъже. А за да докажа всяка дума, аз нямам никакъв проблем да отида на детектор на лъжата и да се види истина ли е написаното горе или не”.
“Всеки извади личните си спестявания и старите бюра от мазето. Три години по-късно фирмата стигна оборот от един милион.”
Васил Терзиев
Интересно дали още стои на дневен ред предложението за детектор на лъжата?
И като в приказките, големите пари на Васил Терзиев идват с продажбата на “Телерик” на американската софтуерна компания “Прогрес” за рекордните 262,5 млн. долара през 2014 г. Но той остава още три години да работи в продадената си вече фирма като главен директор на иновациите. В “Прогрес”, най-голям акционер е инвестиционният фонд “Блекрок” – най-големият инвестиционен фонд в света, с активи на стойност над 9 трилиона долара, с директор Лари Финк.
Клаус Шваб в телевизионно интервю се гордееше, че Лари Финк е негов ученик от Школата за Млади Световни Лидери на Световния Икономически Форум, заедно с Ангела Меркел, Владимир Путин, Джъстин Трюдо, Джасинда Ардърн, Саркози и Макрон, Тони Блеър и Бил Гейтс, Ричард Брансън и Джеф Безос и цяла плеяда световни политици. Забележете всички тези, които прокарваха ПЛАНдемичната диктатура и натрапват джендър идеологията с нейните ЛГБТПедофилски перверзии. „Блекрок“ е типичен пример с изискването си фирмите, които управлява, да финансират инициативи натрапващи ЛГБТП извращенията. Разбира се, закупилата “Телерик” “Прогрес”, е дарител на София прайд 2023, където имаше и детска сцена, заради което организаторите са разследвани от прокуратурата. А припомнете си и случая с певицата Милена, която се противопостави на тези извращения, какво й се случи.
Самият Васил Терзиев каза, че София има нужда от гей-паради, а “Луковмарш” трябва да бъде забранен, каквото впрочем, е и мнението на “лявата кандидатка” за кмет Ваня Григорова. Независимо, че “Луковмарш” е посветен на великия български военен герой, генерал Христо Луков, възстановил българската армия след поражението в Първата Сватовна Война и я направил най-силната на Балканския полуостров. А много е показателно, че срещу този марш на признателност, към този български патриот – застрелян от комунистически терористи, платени от болшевиките в Кремъл, понастоящем се обявяват освен американското и израелското, но и руското посолство. И както виждаме и “левият” и “десният” кандидати за кметове на София. При Терзиев поне има ясно обяснение – той си е бисексуален. Уж има жена и деца, а се оказа, че има и мъжки любовник.
Така всичко става ясно, та то и листата им за общински съветници на ПППП-ДБ-СС е пълна с хомосексуалисти. Иво Божков, Гергин Борисов, Виктор Чаушев, да не забравим и “водача” им Борис Бонев. А Асен Василев и Кирил Петков с неговия Grindr са си ясни от години.
“Когато крушата не пада по-далеч от дървото”
Ами няма как да бъде и другояче, при такова родословно дърво на “десния” Терзиев. По принцип, когато съветската армия окупира България и тяхната креатура БКП взема с преврат властта през септември 1944 г., започват масовите убийства и репресии над българския народ. Избити са без съд и присъда около 35 000 души още в първите три месеца, още 3000 са избити с противо”Народния съд”, 200 000 преминават през 12-те затвора и 56-те концлагера. Други стотици хиляди са въдворени в провинцията, като предварително им отнемат имотите и домовете. Всички тези безчинства са ръководени и направлявани от съветските окупатори, а изпълнители са техните български лакеи – комунягите, създадени, финансирани и подкрепяни от Кремъл още от 1918 г., насетне. Целта е да се унищожи елитът на българския народ и това успешно е постигнато. Начело на държавата се поставят безродници и престъпници подбрани от най-долнопробната утайка на обществото, защото са послушници на окупаторите. Изгражда се конструкцията на тоталитарната държава по съветски образец – с партия, армия и репресивни служби, в които попадат най-верните слуги на завоевателите. Така можем да си обясним възхода на братята Терзиеви – Васил и Тодор – оглавили III и IV управления на ДС (Военното Контра Разузнаване и Научно-Техническото Разузнаване) в най-мракобесния период на терор и насилие, когато се унищожаваше българщината и нормалността. Те даже и не крият лакейщината си, а се гордеят с нея.
“Към управлението (ВКР) като съветници са били прекрасните съветски чекисти: Григорий Георгиевич Пилипенко, дошъл през 1953 г. и престоял у нас повече от 4 години. Рядко активен, с голям житейски и оперативен опит. Участвал като военен контраразузнавач през цялата Отечествена война. Много често беше в отделите, отделенията и при отделния оперативен работник. Живееше с тревогите, успехите и неудачите на управлението. Бързо изучи обстановката у нас, знаеше делата и сигналите, добре усвои български език и без преводач общуваше с личния състав” – пише дядото на “десния кандидат кмет” генерал Васил Терзиев.
Забележете, че този съветски боклук – съветник се е държал като господар и знаел всичко, което става в службата, получавал достъп до цялата информация и командвал всички служители по йерархията. Не е бил само Пилипенко, той е само един от общо 35 души назначени от тогавашното съветско Министерство на Държавната Сигурност за фактически ръководители на “българските” специални служби, не само в централните, но и в местните им териториални подразделения. Ето и имената и структурата на апарата на съветските господари на които са слугували братята генерали Васил и Тодор Терзиеви:
Дядото сам се хвали в спомените си как ръководената от него служба участва в разгромяването и унищожаването на патриотичните антикомунистически организации, като “Неутрален офицер”, “Цар Крум”, “Военен съюз”: “През периода 1946-1947 г. по указание на партията РО-2 съвместно с помощник-командирския апарат и ДС проведе чистка в армията на голяма част от вражески настроените към народната власт царски офицери, които бяха участвали в борбата срещу прогресивните дейци или бяха от чужд класов произход”. И допълва: “През 1951-1952 г. се проведе нова чистка”. Освен с унищожаването на патриотичния офицерски корпус и подмяната му с комунистически просъветски лакеи, ръководената от него служба се грижи и да няма бягства от армията през границата. В това време много младежи призовани на военна служба в Гранични войски се опитват да се спасят от комунистическия ад, като бягат в Гърция или Турция. С откриването и ликвидирането на такива бегълци се гордее дядото Васил Терзиев.
Другата му голяма гордост е “неутрализирането на неблагонадеждните елементи” от армейския контингент – изпратен като окупационен корпус в Чехосрловакия през 1968 г. В секретен доклад генерал Терзиев описва как са били контролирани войниците и офицерите в двата окупационни полка в Чехословакия, как е била проверявана цялата им кореспонденция, как са вербувани агенти сред офицерите и войниците, които да следят бойните си другари, как са били следени чехословашки граждани – враждебно настроени към окупаторите. Накрая се хвали, че била: “доловена подготовката за измяна на Родината на войник от 12 Мото Стрелкови Полк, след което той е задържан и предаден на Следствения отдел на ДС“. Като в доклада си нееднократно подчертава “безценния опит на съветските другари”, който е ползвал.
Неслучайно в кабинета на Клаус Шваб, на библиотеката му стои картина на Ленин. “Няма да имаш нищо и ще бъдеш щастлив” е новият лозунг на необолшевиките от Световния Икономически Форум, което те разбират като липса на собственост, “15 минутни умни градове” – концлагери, цифрово робство с електронни пари и рейтинги на социална кредитна система, както и вкусна храна от хлебарки и червеи.
А в първатата част видяхте Ваня Григорова – “левият кандидат” за кмет.
