Колкото Путин е “антиглобалист”, толкова и Костадинов е “патриот” – II част

Първата част, четете тук.

В първата част видяхме, как “антиглобалистът” Путин, като добър ученик на Клаус Шваб, въвежда ускорено в Русия всички елементи на електронния концлагер, като започнем от цифровата рубла, влизаща в сила още на 1 август 2023 г., през целия арсенал на ПЛАНдемичната диктатура като маски, зелени сертификати, затваряния, насилствено инжектиране с “руска ваксина” съдържаща графенов оксид, “умните градове” или по-точно 15 минутните концлагери, храната от хлебарки, скакалци и щурци, та чак до подобна на китайската социална кредитна система. И още много други перверзии, замислени в дълбокото задкулисие на световното сатанинско управление, от което съществена част е Владимир Путин.

А сега да видим, неговия добър следовник и верен слуга в България, Костадин Костадинов, какво представлява като “патриот”. За филмовия актьор и певец Уил Смит в Щатите, зевзеците измислиха една подигравка, че “неговите песни са по-лоши, даже и от филмите му.” Тъй като Костадинов твърди, че е хем историк, хем юрист, спокойно можем да перифразираме това за Уил Смит, като кажем, че Костадинов “като юрист е даже по-зле, отколкото като историк”. Защо? Ами да започнем от историята. Ако е истински историк, Костадин щеше да знае че:

В хилядолетната ни история, не само на Дунавска, но и на Волго-Камска България, винаги Русия ни е нападала, подло, в гръб и безпричинно. Тя унищожи точно три български държави.

В XVI завладя и ликвидира Волго-Камска България, създадена девет века назад от кан Котраг, един от синовете на кан Кубрат. Като превзеха Казан през 1552 г.,, руските войски на Цар Иван IV Страшни, извършиха огромни жестокости спрямо населението и опожариха и разрушиха града до основи. “… спомените на един от руснаците обсаждали Казан: “Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко… ранените… Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници… сечта престана но кръвта се лееше… Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката… Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите… къщите бяха красиви и богати… в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата“.

В памет на победата над българите, Иван Грозни построява църквата Василий Блажени, като архитектурата й, копира разрушената в Казан главна джамия. А Московският Кремъл е построен като копие, по модела на разрушения Казански Кремъл, като първоначално е бил от белоснежен камък, точно както оригинала. Едва след болшевишкия преврат през 1917 г. комунягите го преправят с червени тухли и боя, но белият цвят се е запазил в повечето сгради и църкви все още. Така приключи многовековната история на Волго-Камска България, а оттогава руските царе си присвоиха титлата “Княз на България” и впоследствие “Цар на руси и българи”.

Нашата Дунавска България основана от кан Аспарух има подобна съдба. Русия, както винаги безпричинно, подло и в гръб я напада и води четири войни с нас – в 968, 969, 1915 и 1944 г.

Първите две войни против България, ги води руският – нормански владетел Светослав I Игоревич. Подкупен от византийците със 100 000 златни монети, за да нападне България в гръб, през 968 и после в 969 г. той тръгва с войските си на поход в нашите земи. След първите победи над българите, прави столица в град Преславец в устието на Дунава (до град Тулча) – в тогавашните български земи. Първоначално разбитите от руските войски българи се присъединяват към него, подведени от намерението му да унищожи Византия – отколешен наш враг. Български и руски войски заедно се сражават срещу нахлулите в южна България византийски армии. Но скоро Светослав, показва по-лошата си – жестока половина на езичник и варварин. След превземането на Пловдив, той заповядва да набият на кол 22 000 пловдивчани – българи и гърци, защото не се отказват от християнската си вяра. Православните българи са толкова възмутени от жестокостите му към нашите сънародници, че се съюзяват с вековните си врагове – византийците срещу руските нормански варварски орди и започват съвместна византийско-българска война с тях. Вбесен от “предателството” им – княз Светослав заповядва да избият държаните от неговата армия като заложници, 10 000 българи, между които и 300 най-висши боляри в град Дръстър (сега Силистра). Това е първото в историята ни, унищожение на българския елит от руски войски. Но в крайна сметка руската войска е победена в няколко сражения от българо – византийските сили и той бяга панически в Родината си. По пътя Светослав е убит от печенегите. За съжаление, руският удар унищожава българската войска и разклаща държавата ни. Византия окупира източна България, а унгарците, дотогава верни наши поданици се отцепват, правят своя държава и заграбват северозападните български земи. Синовете на комит Никола от Охрид – Давид, Мойсей, Арон и Самуил спасяват Западна България и започват героична 40 годишна война срещу Византия за да запазят свободата и независимостта на страната, която обаче завършва с поражение. В 1018 г. и убит последният български цар Иван Владислав в битка с византийската войска, синът му Пресиян II e коронован за кратко, но Византия окончателно завладява южна България до Дунава. В 1041 г. унгарците завладяват последните останали свободни български земи на север от Дунава и за почти два века Българската държава изчезва от картата. Така руското нашествие слага началото на края на Първото Българско Царство.

Третата война – 1915 – 1918 г.

“На 14.10.1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските части в Моравско и Македония и вече освобождават тези стари български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния “освободител”, наказание на България за нейната национална политика, одобрено от руския император Николай II. …. Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненци започват да се рушат, пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне. ….. На място загиват 9 души – петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Сред жертвите е рускинята Мария Филова – съпруга на бившия варненски кмет Добри Филов. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.

Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Тази сума надвишава годишния бюджет на Варненската община.“

Интересно, че Костадин Костадинов, като варненец и историк, никога не говори на тази тема. Както и путинофилката Веселина Томова от сайта “Афера”, за чийто майкопродавство и отцеругателство писах тук. Забележете, вероломното нападение е както винаги безпричинно, в гръб и подло, защото двете държави не са в състояние на война. Нападението е на 14 октомври 1915 г., а руският император Николай II чак на 18 октомври 1915 г., подписва указ за обявяване на война на България. Когато година по-късно Румъния се включва в Антантата и обявява война на Австро-Унгария, руски и сръбски войски са прехвърлени в окупираната от Румъния българска Добруджа за война срещу България и настъпление към Цариград. “Това принуждава България да прехвърли войски на север и създава Трета армия начело с генерал Стефан Тошев. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. На 2 септември в Първа конна дивизия под командването на ген. Иван Колев настъпва в Добруджа. На същия ден до обяд е освободен Курт бунар. На 4 септември е освободен Добрич, на 6 септември – Балчик и Каварна. На 7 септември българските части превземат Тутракан. На 8 септември е освободена Силистра, а на 14 – Мангалия. На 22 октомври е освободена Кюстенджа. На 23 – Меджидие. На 25 – Черна вода. На 26 – Хърсово. На 18 декември е освободен Бабадаг. На 22 декември 1916 г. българската войска влиза в Тулча и след това в Сулина. Българите заемат делтата на Дунав. На 3 януари 1917 е освободен Мачин и на 7 – Исакча с което приключва освобождаването на цяла Добруджа от румънска власт. Румънската войска е в отстъпление, в което отвлича хиляди местни жители и стока. Българската войска разгромява напълно крупните румънско-руско-сръбски съединения и прогонва остатъците им отвъд Дунав. “  

„На този ден веднъж завинаги е погребана легендата, че българските войски няма да воюват срещу своите руски освободители“, пише българският генерал Стефан Тошев. На 7 септември българският поет Иван Вазов пише послание „Към руските воини”, което съдържа следните редове: “…Ние не те мразим. Но ние също обичаме свободата си, Обичаме я сто пъти повече“

На 6 септември 1916 г., влизаме като победители и в Букурещ. И нещо повече, на 3 март 1918 г.,  България като победител, заедно със съюзниците си – Германия, Австро-Унгария и Турция подписва с позорно победената, вече болшевишка Русия, Брест-Литовския мирен договор.  Благодарение на нашите победи и този договор, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност.  Тоест и ние сме допринесли за тяхното освобождение от робството на руския царизъм. 

Костадин Костадинов беше директор на Регионалния Исторически Музей в Добрич. Там има експозиция посветена на тези велики за България победи.

Но от него няма да чуете и думичка по темата. Не му се говори за подлите нападения и унищожителни войни на любимата му Русия срещу България.

Четвъртата война – 1944 – 1947 г.

На 5 септември 1944 г. СССР без всякакви основания обяви война на Царство България. Както винаги, ни нападна безпричинно, подло и в гръб. Единствено Великобритания реагира бурно, чувствайки застрашени имперските си интереси. Настъпващите съветски войски могат да стигнат до Бяло море (върнато на България от германците), откъдето впоследствие съветският флот може да застраши британските морски пътища (търговски и военни) през Средиземноморието. Да не забравяме, че тогава Британия още е велика колониална империя и няма никакво намерение да се разделя с териториите си. Съветското нахлуване в България противоречи формално и на тристранните американо – британо – съветски договорености, да не се влиза в невоюващи страни. СССР не е във война с България и двете страни поддържат нормални дипломатически отношения. Но американците мълчат, защото спазват договорката Сталин – Рузвелт от Техеран, (вече са ни продали през 1943 г. на Техеранската конференция), само в британския парламент има бурни дебати. 

Междувременно министърът на войната генерал Иван Маринов (съветски агент и шпионин) заповядва на армията ни да не се бие срещу болшевишките окупатори. Правителството на Иван Багрянов си въобразяваше, че съветската армия просто ще премине през страната на път за фронтовете в Югославия за да продължи битката с германските армии. Само че тя не премина, а остана за цели четири години, а поставеното от нея с преврата на 9 септември 1944 г. комунистическо продажно правителство, превърна фактически страната ни, в 16-та съветска република за цели 45 години, от 1944 до 1989 г. Всъщност съветската окупация от 8 септември  1944 г. и подтикнатия от нея “Отечественофронтовски” преврат на 9-ти септември станаха, след като в Москва беше станало ясно, че по друг начин властта не може да бъде заграбена. Планът за поробване на България започна да се осъществява. Той включваше три елемента:

1. Изтребване на българския елит.

2. Стопанско поробване на държавата.

3. Ликвидиране на монархическия институт – крепител на конституционния ред и държавна независимост.

Съветската окупация – 1944-1947 г. и обезглавяването на българската нация

То е било планирано отдавна.  Паролата “Авгиевите обори да бъдат пометени с желязна метла” беше дадена от Георги Димитров от Москва. Получавайки я, комунистите започнаха убийства без съд и присъда. До края на 1944 г. бяха избити над 30 000 кметове,  учители, свещеници, полицаи, низши военни, дребни търговци и изобщо по-видни хора по места. Викани посред нощ “за малка справка” те изчезнаха в незнайни безкръстни гробове. В “Държавен вестник” от онзи период са публикували съобщения за 30 000 безследно изчезнали, но не всички засегнати семейства са имали смелостта за такава публикация. Впоследствие за да се “узаконят” убийствата, някои от загиналите задочно бяха “съдени” (безпрецедентен случай в правото) и осъдени на смърт.

Вторият етап на чистката, беше позорният и безпрецедентен в световната история, противо”Народен съд” от декември 1944 до април 1945 г. В него 135 съдилища в цялата страна съдиха 11 122 души от които 2 793 на смърт. (По-други данни над 3000 души) Там “съдеха” хора от елита, които не можеха току-така   да “изчезнат безследно” – регенти, царски съветници, министри, съдии и прокурори, висши военни, професори, индустриалци и банкери. С този жесток удар бяха унищожени Регентството, пет правителствени кабинета, цялото ХХV  Обикновено Народно Събрание, цели министерства,  Генералния щаб, изобщо цялата висша държавна администрация, стопанския и интелектуален елит на страната. На някои особено важни “подсъдими” като регентите, разпитите се водеха в Москва от съветски следователи.  Всред убитите бяха регентите принц Кирил, генерал Михов, проф. Филов, премиерите Добри Божилов и Иван Багрянов, министрите Габровски, Митаков, Даскалов, Вазов …, царските съветници Лулчев и Севов и хиляди други. Може да се каже, че с този удар бе унищожена българската държавност.

Това е вторият в историята ни, проведен от руснаците геноцид над българския народностен елит, първият, както вече видяхме, направи княз Светослав Киевски, при първите две войни с България в 968-971 г.

Обезкръвяването на българския народ приключи с разгрома на последната опозиция на земеделци и социалдемократи през 1947 г. Общо през 12 затвора и 56-те концлагера в периода 9-ти септември 1944 – 9 ноември 1989 г. минаха над 200 000 души. Чудовищно изобретение  от 1946 г., насетне беше изпращането на синовете на опозиционери и други “неблагонадеждни”, или просто по-интелигентни младежи да отбиват тригодишна военна служба като миньори в урановите рудници. 52 000 от тях останаха вечно млади, а от останалите към 1990 г. живи 3 000, всички до един, бяха болни от лъчева болест или левкемия.  А уранът заминаваше за СССР и с него беше направена първата руска ядрена бомба… Случайно оцелелите близки на избитите бяха “въдворени” да живеят в провинцията, имотите им бяха отнети, а на децата се забраняваше да учат.

След като е изтребен в голяма степен българския елит, от Москва е изпратен да оглави правителството Георги Димитров. И като министър-председател на България той си остана съветски поданик и говореше български с руски акцент. Въпреки това обаче, руските му господари не му вярваха и КГБ вербува шуреят и телохранителят му, Вълко Червенков за да го шпионира.  Когато си свърши работата да присъедини България като губерния към СССР, Димитров вече беше безполезен и господарите му го отровиха в санаториума Барвиха край Москва през 1949 г. След това поставиха на мястото му агента си Вълко Червенков. С голямо старание окупаторите и техните комунистически лакеи изкореняваха националното самосъзнание на българския народ. Веднага след окупацията бяха върнати в СССР (разбирай в Сибир) Таврийските и Бесарабски българи, които бяха намерили убежище в България по време на войната. Изфабрикуваната в Коминтерна “македонска нация” започна насилствено да се налага във Вардарска Македония върната на Югославия и в Пиринска останала в пределите на България. Българите в Пиринско бяха насилвани да се обявят за “македонци”. В земите ни свободно върлуваха сръбски емисари – “учители”, “книжари” и други, които да “обучават” населението на “родния му македонски език”. Беше направена така наречената “правописна реформа” замислена в Москва и прокарвана първоначално през 40-десетте години от БКП в партийните им документи, а след като заграбват властта и официално. С изхвърлянето на букви от азбуката и въвеждането на нови правописни правила, комунистите се опитаха да скъсат писмовното  единство на западните и източните български говори, за ад отделят окончателно Македония от България. Окупаторите се опитаха да унищожат националната култура, обявена за “фашистка” и “буржоазна”, като организираха публични палежи на български книги, или ги изпратиха за претопяване. Случайно оцелелите се скриха в секретните и спецфондове на библиотеките. Забранени бяха за издаване и четене, дори автори като Иван Вазов и Елин Пелин. Унищожени бяха, или откарани в Москва безценни исторически ръкописи, и богослужебни книги от средните векове. На Скопие беше предаден дори саркофага с костите на Гоце Делчев. Самата българска история беше фалшифицирана по съветски калъп. Градове и села бяха преименувани на комунистически и съветски дейци. Даже улиците в градовете носещи имена на български владетели бяха сменени с имена без титли. Така ул. “Цар Иван Асен ІІ” стана “Иван Асен”, улица “Цар Симеон Велики” – “Симеон” и други подобни кощунства. Държавния герб бе сменен с жалко копие на съветския, като датите “681-1944 г.” точно очертаха рождението и смъртта на независимата ни държава. Химнът беше преправян на три пъти и в крайна сметка в последния му куплет вкараха текст славещ СССР:

“С нас Москва е в мир и бой, партия велика води нашия победен строй!”. Това национално унижение, е единствено в световната история – в национален химн, да се славослови чужда държава.

Особено брутално беше посегателството над църквата, тя беше подчинена на БКП, но независимо от това хората бяха насилвани да се венчават, кръщават децата си и да бъдат оплаквани в държавни “ритуални домове”. Даже след смъртта на човека, над гроба му задължително се поставяше дървена червена пирамидка с петолъчка вместо кръст, като последна гавра  с мъртвите.

За всички тези исторически факти, “историкът” Костадин Костадинов оглушително мълчи. Но сега да го видим и като “юрист”, какво представлява.

“Договорите с Русия не струват и листа  хартия на който са написани!” 

Ото фон Бисмарк – Райхсканцлер на Германската империя

Меморандумът от Будапеща от 1994 г. предвижда задължението на Украйна да отстрани навреме всички ядрени оръжия от своята територия. От своя страна Руската федерация, САЩ и Обединеното кралство обещаха:

“Уважавайте суверенитета, съществуващите граници и независимостта на Украйна в съответствие със Заключителния акт на ОССЕ.

• Не използвайте оръжия срещу политическата независимост и териториалната цялост на Украйна, освен за самозащита и в други случаи в съответствие с Устава на ООН.
• Да се ​​въздържа от икономическа принуда, която има за цел да подчини упражняването от страна на Украйна на правата, присъщи на нейния суверенитет, на собствените си интереси и по този начин да осигури всякакви предимства за себе си.
• Изисквайте незабавни действия от Съвета за сигурност на ООН, ако Украйна като страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия стане застрашен обект или жертва на агресия с помощта на ядрено оръжие.
• Не използвайте ядрени оръжия срещу Украйна, с изключение на случаите на нападение от тази страна върху държави, свързани с меморандума, тяхната територия и техните съюзници.
• Предоставете съвет, ако възникнат спорове относно горепосочените задължения.

Путин наруши този меморандум още през 2014 г., с окупацията на полуостров Крим, Донецка и Луганска области. За сегашната война, няма и смисъл да говорим.

А ето какво казва и уставът на ООН:

Член 33

1. Страните във всеки спор, чието продължаване би могло да застраши поддържането на международния мир и сигурност, трябва преди всичко да потърсят разрешаването му чрез преговори, анкета, посредничество, помирение, арбитраж, съдебно уреждане, прибягване до регионални органи или споразумения или чрез други мирни средства по техен избор.

Путин наруши и Заключителният акт на Хелзинкските споразумения от 1975 г. чийто 10 принципа са:

1. Суверенно равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета;
2. Неупотреба на сила или заплаха със сила;
3. Неприкосновеност на границите;
4. Териториална цялост на държавите;
5. Мирно уреждане на споровете;
6. Ненамеса във вътрешните работи;
7. Зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията;
8. Равноправие на народите и правата им да се разпореждат със собствената си съдба;
9. Сътрудничество между държавите;
10. Добросъвестно изпълнение на задълженията по международното право

За всичко това от “юриста” Костадинов, няма да чуете и думичка, като коментар. А след като го видяхме като “историк” и “юрист”, да го видим и какъв “антиглобалист” е, впрочем същия, като господаря си Путин.

“Последната изцепка на Костадинов е да ни обяснява, че геонженерството не съществува, а СЗО са безобидно НПО и нищо не зависело от тях, че даже и беднички били на всичкото отгоре. Средствата им за 2 години са само 5,824,324,000$.” пишат от “Български времена” 

Е, ние кога още бихме камбаната, че партия “Възраждане” и лично Костадин Костадинов, НЕ ПОДКРЕПИХА по никакъв начин организираната подписка за напускане на СЗО от организацията БАДЖ?

А ето го и самото видео на Костадин Костадинов по тези въпроси.

Отделно от това до момента Костадинов не е обяснил топлата си връзка с Милен Врабевски, подставленик на фондация “Клинтън”, (на снимката долу), който беше

водил Бойко Борисов в Чикаго да му прави популярност, (вижте снимката долу), всред българските преселници там.

Този същият Врабевски, имащ подозрителен медицински бизнес, използващ българите като опитни свинчета на нови уж лекарства, че и ваксини. 

„Един ден, ако България оцелее, за този човек ще пише с големи букви в учебниците.“ – Костадин Костадинов (03.02.2016) За да не си изтрие писаното във фейсбук или пък, да се отрече от кукловода си, ето екранна снимка.

Е, при всичко това, дали Костадин Костадинов е антиглобалист и се бори наистина с ПЛАНдемията и новия световен ред? “Няма кемтрейлс”, “СЗО е безобидна организация”, Путин е “антиглобалист”, а за “Врабевски ще пише с големи букви в учебниците”, според него. Вече видяхме колко Путин е “антиглобалист”, та толкова и Костадинов е “антиглобалист”, че и също толкова е “патриот”.

За разлика от него, ето един руснак какво казва за България и преценете, кой от двамата е истински български патриот – Костадин Костадинов или Генерал Леонид Решетников:

„Вижте какво, скъпи мои, нека се разберем, че не България и българският народ са предавали и предават Русия и руския народ – тъкмо обратното, ние, руснаците, непрекъснато сме предавали България и българския народ, а това е най-големият абсурд в историята. 

Защото, ние, руския народ и Русия като държава сме станали такива, каквито сме, благодарение на България и българския народ! 

Защото тъкмо България и българският народ са ни дали кирилицата и православието, чрез които ние, руснаците, сме станали нация и държава!”  

генерал Леонид Решетников

бивш директор на Руския Институт за Стратегически Изследвания

Ето какво още казва той за Русия и България:

“10-ти и 11-ти век България изигра решаваща роля в покръстването на Русия. От тук тръгна цялата религиозна литература. И преводи на библията, на евангелията, писанията на всички светци от първите векове на християнството. От тук тръгнаха! 

Първият Киевски митрополит Михаил беше българин. Многото свещеници, които дойдоха в Киевска Рус бяха българи. Това не трябва да забравяме. Справедливо питате дали си спомнят нашите хора – никой не знае нищо! Защо? Защото имахме 73 години комунистически режим, който не позволяваше да пишем за това, да говорим за това, за Кирил и Методий също. Средата на 80-те участвах в една борба, за да разрешат да празнуваме Кирил и Методий. Участвах като гражданин, макар че вече бях полковник. Забранено беше. И тази връзка изчезна в паметта на нашия народ. Сега трябва да я възстановим, да знаят ролята на България в развитието на ранната средновековна Русия. Аз съм българофил – ако обичаш Русия, трябва да обичаш и България, защото сме от един корен. … Погледнете в какво са превърнали така наречената Македония! Откъснаха я и 100 години работиха над създаването на “македонски народ”. Откъснаха Македония от България. А какво е Македония за България? Това е Охрид, това са учениците на Кирил и Методий, това е всичко, което се е правило за славянството – преводи, издания, литература…”

Леонид Решетников е генерал от руското Външно разузнаване, доктор по история.

До 2009 г. е началник Управление Външно разузнаване.

До 2017 г. е директор на «Руски институт за стратегически изследвания».

Заместник-председател на „Двуглав орел“.

Председател на наблюдателния съвет на “Царьград медиа”.

Член на:

Научния съвет при Министерството на външните работи

Научния съвет при Съвета по Безопасност

Обществения съвет при Министерството на отбраната

През 2017 г. Путин го награждава с Орден за заслуги пред Отечеството

Да повторя какво казва генералът:

“… ние, руснаците, непрекъснато сме предавали България и българския народ, а това е най-големият абсурд в историята.”

Но още по-големият абсурд е, че и много българи предават България! За путинофилите говорим…

Първата част можете да видите тук.