ИП като “Исторически парк”

Идеята за Исторически парк на Ивелин Михайлов, всъщност е много добра. Едно място за развлечение, обучение и възпитание в патриотизъм на подрастващите поколения българчета. Предлагащо едновременно познание и забавления на тях, а и на родителите им.

Около което място да изникнат и съпътстващи туристически дейности, ферми за чисти природни продукти, гостилници, страноприемници, къщи за гости, заведения, хотели, магазини, занаятчийски работилници за сувенири и т.н. И е напълно нормално, предприемачите развили идеята и дали пари в това начинание, да спечелят прилични суми.

Безспорно има нужда от такова благородно дело и то не само в село Неофит Рилски, община Ветрино, Варненско. По подобен начин биха могли да се възродят и други запустели места в Родината ни. Екипът осъществяващ тази идея би трябвало да получи само поздравления и благодарности, а и съдействие от общината и държавата. Стига да не се осъществяваше от путинофили със съмнително и неясно финансиране, при това с доста подозрителни цели.

Петоколонниците от “Похода за мир и неутралитет”

И ако всичките им политически действия – като например “Походът за мир и неутралитет”, не бяха в услуга на руското посолство и завоевателната политика на Русия, заплашваща пряко и България.

Русия готви за България украински сценарий

Тоест, по същество – антинационални и противобългарски прояви, учудващо несъответстващи на обявените официално патриотични подбуди, залегнали в основната идея за Исторически парк. А пък, ако паркът в бъдеще ще набляга главно на “руско-българската” и “съветско-българската дружба” от “векове за векове”, както и заявяват, ще стане не само излишен, но и опасен. Путинофилски рупори и пропагандисти – петоколонници у нас си имаме в изобилие, не ни трябва още един.

Да си припомним, че директорът на парка Ивелин Михайлов, е един от най-върлите защитници на окупационния позорен паметник – МОЧА в София.

За Исторически парк се заговори по-обширно, когато попадна в полезрението на медиите, заради битката му с фирма “Добротич уинд”. Всъщност войната на “Исторически парк” срещу тези “инвеститори” искащи да направят поредния ветрогенераторен парк по крайбрежието е правилна и трябва да бъде спечелена от тях.

Тези “вятърни мелници” са вредни за природата. Първо, избиват птиците, попадащи редовно в перките им, защото са разположени в традиционните трасета за сезонните прелети на птичите ята.

Второ, след края на експлоатационният им период, ветрогенераторите не се демонтират и остават грозни развалини, чието отстраняване струва много пари.

На трето място – при работата им, перките създават опасен инфразвук, вредящ изключително много на здравето на хората и всички живи същества в околностите им. И не само инфразвук:

“Според Катинчарова, след повече от двайсет години експлоатация на ветрогенераторите, в света има достатъчно доказателства за болести по хората и животните, както и те са свързани с други проблеми като шум, инфразвук, вибрации, червена мигаща светлина, силни електромагнитни полета, които вредят на хората, животните и земите.”

И ако животните могат да напуснат района и да се спасят от опасните въздействия, за хората е доста по-трудно или дори невъзможно. А растенията наоколо просто умират.

Четвърто – такива ветропаркове съсипват и плодородната почва под тях и около тях, защото тя става неизползваема.

Петият аргумент е, че вятърните генератори не създават никакви работни места при използването им. Като изключим наетите с краткосрочна заетост общи работници при строителството, след това дълги години може да имат най-много по един-двама пазачи. Често пъти фирмите – собственици и не плащат данъци в страната домакин, а си ги изнасят в чужбина, където са регистрирани. Тоест, не са нито работодатели, нито данъкоплатци.

Или, това е абсолютно паразитна и опасна “инвестиция”, неразвиваща района в който е направена, а даже нанася и вреди. И фактът, че заради тези “инвеститори” от “Добротич уинд”, соросоидната групировка “Капитал” обяви война на Исторически парк е показателен.

По-интересното е, че и иначе путинофилската “Афера” на Веселина Томова Захариева, се включи в битката против “Исторически парк” и лично срещу директора му Ивелин Михайлов. При това с мръснишко – клеветническо твърдение, което се оказа нагла и долнопробна лъжа:

Путиноидите се изпокараха

С това, тя сигурно изпълнява политическа, или платена, (или и двете), поръчка на ДПС, спусната й вероятно, лично от нейния приятел Ерджан Ебатин – местен депесарски дерибей:

“Познавам Джани (Eрджан Ебатин – депутат от ДПС) от много години. Пред очите ми израсна толкова високо духовно, интелектуално и професионално, че е от малкото ми приятели, с които съм истинска горда. И никога, никога, никога, никога, не стъпи на високомерното стъпало, и си остана за тези, които познават душата му, просто – Джани.“

Аз много обичам Джани. С годините изградихме едно кристално доверие помежду ни, което никога, никога, никога, никой от нас не счупи. Приличаме си по шантавелък, по избухване, той е човекът с когото мога да се смея до припадък часове наред, защото е изумително артистичен, остроумен и изобретателен да те изненадва непрекъснато, но той е и човекът с когото в същото време, свели глави, можем да плачем, без да се срамуваме, когато с часове нищим духовните теми, да се питаме, да се страхуваме, да се смиряваме, той е човекът и с когото можем да правим такива глупости, че … шшшшшт! – то не е за разправяне…”

“Никаква тайна не е, че с Ерджан Ебатин сме приятели. Ама никаква! Не сме длъжни да се обясняваме на никого, ама взе да ми писва!” – пише откровено в сайта си Веселина Томова Захариева.

Логически погледнато, най-вероятно е поръчката й да идва от него, защото той си има сметки за уреждане с Ивелин Михайлов. Става въпрос за едно убийство в село Белоградец, чийто подбудител е кмета Али Хасанов от ДПС, а Ерджан Ебатин е родом оттам и защитава по партийна линия кмета си приятел, съселянин и съпартиец:

“Кметът Али Хасанов от години се ползва с протекцията на Ерджан Себайтин – той е родом от същото село и също така от години властва и се вихри в РИОСВ-Варна и областта. Това неизменно води до срастване с властта и самозабравяне, което днес е повече от видно. Също като Али Хасанов, Себайтин отдавна приема всичко това за даденост – нещо повече – превърнал се е в нарицателно и през последните години открито играе с всички за пари.”

А колкото до “Афера” и Веселина Томова, отдавна известно е това, което и от Исторически парк пишат за нея:

“…. “Афера.БГ” е поръчкова медия, която клевети хора за пари. …. Това издание се използва като бухалка от определени хора срещу политически или идеологически врагове. То съществува за разпространение на клевети, като е нормално да има и истински статии по теми, които никому не са интересни.”

Та така, в един момент Исторически парк и лично директорът му, се оказаха под кръстосания огън едновременно, хем на соросоидите, хем и на сродните нему путиноиди. Но както се казва, за всички тях това “не е лично, просто бизнес.”

В основни линии обвиненията им, и на соросоидите от “Капитал”, и на путиноидите от “Афера”, са в две различни посоки:

1. Исторически парк е финансова пирамида.
2. Исторически парк е перачница на пари.

Да видим, къде е истината.

Ако горните две изказвания на един и същи човек ви звучат шизофренно, сте прави, защото, или си български патриот, или си русофилска подлога, трето средно положение просто няма! Няма как да си патриот, ако призоваваш някакви олигофрени в София, да идват “да защитават” позорния “паметник” на съветските окупатори, унищожили свободата и независимостта на България за цели 45 години. И този призив, да идва от “патриот”, директор на Исторически парк?

Схемата на схемите на схемаджиите

Доколкото е известно по оскъдните документи и изнесени факти, първоначалният замисъл на предприемачите начело с Ивелин е бил, да създадат проект и закупят земите за развлекателен Исторически парк, да подготвят строителната документация и после да продадат проекта за много пари на богати инвеститори. В което няма нищо лошо. Даже, по негови думи, са имали китайски партньори, от които са се отказали в последния момент, защото щели да затворят проекта само за китайски туристи. След което започват да го развиват самостоятелно. Патриотично поведение, няма спор. Но пък тук възниква въпросът на въпросите:

“С какви пари го правят?“

Да видим официалната версия. Според документите, първите акционери през 2013 г. са двама души и са си разпределили 50 000 лева в акции по 1 лев. Това са Ивелин Людмилов Михайлов с 30 000 акции и Николай Добриянов Нинов с 20 000. В един момент, Ивелин излиза от дружеството, като остава само в съвета на директорите и акциите са преразпределени, като Николай Нинов остава с 10 000, а влиза нов акционер – адвокатът Анатоли Илиев Савов, вземайки останалите 40 000. Именно тези двамата, през 2016 г. увеличават капитала до 1 000 000 акции, като емитират нови 950 000, които купува един единствен човек – отново адвокатът – Савов.

Обърнете внимание, че Николай Нинов, като притежаващ 20% от акциите, е имал право да купи пропорционален брой от новоемитираните 950 000, тоест още 190 000 акции, но не се възползва от това си право.

“Купува” ги, адвокатът Савов, но само срещу една четвърт от стойността им, защото внася само 237 500 лева или 25% от стойността на акциите, както е предвидено в устава. Впоследствие Ивелин Михайлов, отново влиза в състава на акционерите.

Така в действителност за 1 000 000 акции, са внесени един път 50 000 лева от Ивелин и Николай и още 237 500 от Анатоли Савов или общо 287 500 лева, което означава, че една акция от един лев счетоводно струва 28 стотинки. Като пазарна цена не струва и толкова, защото дружеството още няма дейност и приходи, а само разходи, а и не се търгува на борсата, тъй като не е публично.

Но има “светли перспективи за огромни печалби в бъдеще.” Както пишеше във фейсбук страницата си преди време Ивелин Михайлов: “Аз продавам мечти”. Интересното е, че му ги и купуват, при това скъпо и прескъпо…

Тъй като дружеството не търгува публично акциите си на фондовата борса, няма как да се разбере каква е пазарната цена на акциите. Така че, Съветът на Директорите на фирмата, може да си я определи, както и колкото си иска, стига да се намерят шарани, да дадат такива пари за ценните им книжа.

Това разбира се, не е незаконно, а и самият Ивелин откровено си го казва в разговори с потенциалните “инвеститори” в схемата. Ето какво пише един такъв “инвеститор в мечти” за откровения си разговор с Ивелин във форума на “Инвестор.бг”:

“Стойността на парка е 100 милиона лева. По план трябват 50 милиона за стартиране на първи етап на проекта, набрани от инвеститори и още 50 милиона, които ще влязат като печалба за първите пет години и ще бъдат реинвестирани в изграждането на останалите етапи от парка. От тези 50 милиона лева за първоначално стартиране, Ивелин Михайлов осигурява малка част – 2-5%. Останалото ще бъде от дребни акционери. Тоест за 35% от акциите инвеститорите ще осигурят 95-98% от необходимите средства. От Ивелин Михайлов е идеята, екипа, връзките. Вече всеки си преценява дали това го устройва.
Акциите според мен са надценени. Прогнозите за ръст между 3 и 6 пъти са доста оптимистични. В бизнес плана е взет предвид сегашния туристопоток в България и предварителни договори с туроператори. Очакват се около 600 000 туристи годишно и печалба от около 25 милиона годишно след петата година. Това са 25 лв. на акция. Не мисля, че такава акция ще струва повече от 200-250 лв. при настояща цена 140. Ивелин говори за 2-3 милиона туристи годишно, но за да се случи това трябва много стабилен маркетинг на парка в чужбина и туристи, които да посещават страната ни специално заради атракциона. Не е невъзможно, хората посещават определени дестинации за далеч по безинтересни обекти, но трябва много добър маркетинг, за да се случи това. Тогава вече може да се говори за ръст на акциите 3-4 пъти.
На въпроса защо не са листнати на борсата – според мен отговорът е очевиден. Борсата няма да оцени акциите на 140-180 лв. бройката. А с директно предлагане разчитат най-вече на търговските си умения. Просто с извънборсово предлагане ще съберат повече пари по-лесно.
Тогедър е фирмата, която продава акциите. И Тогедър, и Исторически парк са на Ивелин Михайлов. Ивелин си продава акциите от парка през инвестиционния си брокер. В това няма нищо лошо, стига клиентът да е наясно, че са свързани фирми и Тогедър в случая са търговци, а не финансови консултанти. Но той ясно заявява, че стои и зад двете дружества, така че не виждам проблем.“

Ключовите изречения са: “Ивелин Михайлов осигурява малка част – 2-5%. Останалото ще бъде от дребни акционери. Тоест за 35% от акциите, инвеститорите ще осигурят 95-98% от необходимите средства. От Ивелин Михайлов е идеята, екипа, връзките. Вече всеки си преценява дали това го устройва.” Ако това ви прилича на Остап Бендеровото – “идеите са от нас, бензинът от вас” сте прави, но от друга страна, “продавачът на мечти” е до болка откровен, а и хората с пари за губене са свободни да си преценяват сами, дали да ги “вложат” в парка или да ги хвърлят през балкона на поредния телефонен ало-измамник. Изборът си е техен..

Оттук започва перфектната схема на схемите на схемаджиите, да продават 35% дялове на дружеството или акции, за общо 350 000 лева номинал на балъци, които да дават по 120, 140, 180, 200, 250, 490 лева за акция от един лев, която реално, като внесен капитал струва 28 стотинки. При това, не могат да купят само една акция, а трябва да се бръкнат за минимален пакет от 200 акции, (които реално струват 56 лева – няма грешка – петдесет и шест лева), за 36 000 лева като “пакет”.

Найс, а?

И започва “публичното предлагане” на акции в сайта на “Исторически парк” – незаконно, но кой ти гледа такива детайли.

“ЗА ИНВЕСТИТОРИ
Финансови аспекти:
Инвестицията в атракциона се оценява на € 50 млн., от които € 25 млн. са предназначени за общи строителни дейности и € 25 млн. за довършителни работи и оборудване на експозиции и интерактивни зони. Следва да се има предвид, че тази себестойност на инвестицията е възможна само в България и е резултат от усилията на „Трежър ООД“.
Цялостните експлоатационни разходи на завършения проект се оценяват като сравнително ниски за такъв тип комплекс. Основните оперативни разходи впоследствие ще са за персонал и материално и техническо осигуряване. Амортизацията на този тип активи е минимална. Постоянните разходи при разчетна натовареност ще бъдат в рамките на около 1/4 от приходите, като при над 400 000 посетители годишно рентабилността се повишава над посочената стойност.
Към 2016 г. „Исторически парк“ е акционерно дружество с емитирани 1 000 000 акции. В продажба се намират само 350 000 броя акции на обща стойност 24,5 млн. лева.
Минималният праг за инвестиране в проекта е за 200 бр. акции на пакетна цена от 20 000 лева. Тази цена е промоционална под реалната проектна себестойност и е валидна до края на 01.07.2017 г.
След това цената на един пакет акции от 200 бр. ще възлиза на 28 000 лева поради факта, че към началото на следващата година ще бъдат издадени и последните документи, регламентиращи строителство. С това ще се пристъпи към активната фаза на изграждане на комплекса и отпадане на последните рискови фактори пред сроковете за реализация.
Предварителните данни сочат, че очакваната печалба от 200 бр. акции след петата оперативна година на „Исторически парк“ ще е около 4900 лева годишен дивидент от дейността на атракциона. Допълнителната полза от инвестицията е от прогнозното покачване стойността на акциите:
Цената на пакет от 200 бр. акции след петата година се очаква да възлиза на около 70 000 лева, с вероятност да се повиши още до 98 000 лева.
Посочените калкулации са при нива на посещаемост от 600 000 души годишно след третата оперативна година, без отчитане на допълнителните перспективи за развитие на бранда – франчайзингови права, външни възстановки на обекти в реални природни условия и културни програми, свързани с тях (те се явяват отделни перспективи за развитие на бранда и нови нива на доходност). Следва да се има предвид, че прогнозните данни за посещаемост на атракциона се основават на консервативен подход – анализ на посещаемостта на съпоставими обекти в страната и чужбина, при преднамерено занижаване на очакваните показатели за „Исторически парк“ с цел преосигуряване. В тази насока екипът на „Трежър ООД“ е извършил различни математически симулации на зависимостите между посещаемост и финансови потоци. Като краен резултат може да се обобщи, че при по-висок от разчетния брой посетители, закономерно приходите от парка, цената на акциите и дивидентите от тях ще нарастват.”

И така, емитирани са 1 000 000 акции, а от тях са пуснали в продажба 350 000. Контролният пакет от 65% си остава завинаги в схемаджиите измислили схемата. Според тях, цените на една акция (при минимално закупени 200 броя) са били в началото 140 лева за акция, впоследствие 180, после стават 210, след това 250 лв и накрая трябвало да стигнат до 490 лева на брой, като ще носят по 4900 лева годишен дивидент, което означава по 24,50 лева за всяка една акция.

Е, в началото, както виждате от “проспекта” горе, са ги оценили скромно на 100 лева на акция или 20 000 лева за пакет от 200 акции, а един “инвеститор” се хвалеше във форума на “Инвестор.бг”, че съвсем в началото купил 3 пакета по 200 акции на цена по 13 000 лева единия, тоест по 65 лева на акция и ги продал с печалба от 35 лева на акция. Освен, ако не лъже.

За да постигне такава предвидена и обещана доходност от 2 450%, (ако си купил акциите по номинала от един лев, ако си купил по-скъпо, процентът съответно спада), трябваше Исторически парк да има чиста печалба от 24 500 000 лева годишно през 2022 г., когато и беше обещано да бъде завършен. Необходимите за това 600 000 души посетители годишно пък, означават среднодневно по 1644 посетители всеки Божи ден – вали, гърми, трещи, и в буря, и в сняг, и в градушка, в делник и празник, те трябва да идват в парка.

Ако плащат и средно по 50 лева вход на човек, каквито са цените, обявени за 2023 г., това прави по 30 000 000 лева приходи, (не печалба), годишно.

Но от приходите трябва да извадим разходите, като заплати на служителите, осигуровки, данъци, такси, консумативи – ток, вода, интернет и т.н., разни услуги, поддръжка, реклама, ново строителство и инвестиции, вноски по банкови заеми и други. И тогава излиза, че всички тези разходи, трябва да са ограничени до 5 500 000 годишно, за да останат чисти 24 500 000 лева печалба, която да бъде раздадена на акционерите по 24,50 лева на акция, както е и обещано. А преди това трябва да се платят и данъците.

Ако това се случи в действителност, ще е невероятно постижение в световната икономика – известни огромни компании – производители се радват, ако постигнат 10-12% печалба през годината, големите търговци се задоволяват с 4-5% печалба, дори и авангардни фирми с невероятни изобретения и иновации, ако са монополисти, успяват да постигнат преко сили 30-40% печалба и то за кратък период, докато не ги догонят конкурентите и печалбите им спаднат.

А тук е обещана печалба от цели 2 450%!!! Но да приемем, че имаме работа с невероятно способни предприемачи, които ще се справят с предизвикателствата и ще постигнат обещаното. Впрочем те трябваше да са го постигнали още през 2022 г., но за това после.

Тук възникват и по-интересни въпроси. На първо място, тъй акциите не са пуснати за публично предлагане, а фирмата си остава затворено акционерно дружество, няма как да се определи пазарна цена на акциите на фондовата борса. Значи, собствениците правят някаква оценка на акциите си въз основата на активите на парка и искат да ги продадат на тези цени. Не е незаконно, все пак в свободното пазарно стопанство, всеки може да иска всякаква цена за собствеността си, стига да има кой да му я плати доброволно.

Ако приемем, че са намерили такива смели и богати “инвеститори”, следва още един въпрос. Как се купуват и продават акциите? Понеже те са собственост на физически лица, става с договори за покупко-продажба. Ето го техният оригинален бланков договор:

Следващият въпрос е, дали физическото лице, купило акции за по един лев и продало ги за по 120, 180, 250, 450 или повече лева, е декларирало и платило данък печалба за сделката? Но да не се заяждаме, за това си има НАП.

Всъщност, лицето е адвокат Анатоли Савов, който както помним, ги беше купил акциите от по 1 лев, за по 25 стотинки на акция, внасяйки само 25% от стойността им.

Друг, по-важен въпрос има след тези сделки. Този акционер, който е продал своите ценни книги, внася ли отново цялата, или поне някаква сума от продажбата, в сметките на фирмата “Исторически парк”, или не? Тоест с такива пари ли се финансира строителството и дейността на парка? Защото по принцип продавачът не е длъжен, може и да си ги изхарчи, тъй като са си негови лични пари.

Ако е продал само част от акциите си, с останалите ще си остане акционер с право на глас в Общото събрание, ако е продал всичките си акции, на практика е излязъл от дружеството и вече не е негов акционер. Защото той си е продал ценните книжа и не е внесъл парите от продажбата в сметките на фирмата, а новозакупилият неговите акции, пък е дал парите си на частно лице, а не на акционерното дружество.

Да си представим, че някой е имал 100 000 акции по един лев. Продал ги е за по 250 лева на акция. Дал е сто хиляди лева, излиза си от фирмата с 25 милиона лева – пито-платено и сделката за него си е чиста и печеливша. Новият “акционер” получава едни хартийки на които пише 100 000 лева, за които е платил 25 милиона лева, получава и право на глас в Общото събрание на акционерите, но пък от друга страна, паркът получава съдружник с цели 10% от капитала, който практически не е внесъл и една стотинка във фирмата, въпреки че е дал 25 милиона за акции. Защото е дал парите си на частно лице, което отива да си ги харчи милионите на Бахамските острови.

Сега, защитниците на “Исторически парк”, ще кажат следното, не, не е така, тези 100 000 продадени акции, вече са внесли 100 000 лева в капитала на дружеството при учредяването му. И съответно са вложени в проектиране, закупуване на земя, строителство, дейности и т.н. Така, новият акционер, който ги е придобил, получава 10% дял в реалния капитал на фирмата. Но всъщност, както видяхме по-горе и това не би било вярно, внесени са само по 28 стотинки за всяка акция с номинал от по 1 лев.

Години по-късно – едва през 2017 г., капиталът действително става 1 000 000 внесени пари. Ето и официалната справка от Търговски регистър по години.

Така, но и тук се промъква още един интересен въпрос. За облигациите и облигационерите. Защото някои запознати зли езици твърдят, че онези, които си продават акциите на високите цени, с получените пари купуват пуснатите от Исторически парк целеви облигации, (за изграждане на сградите и съоръженията в парка, за дейността му, за селището от юрти, за розариума, за страноприемницата, за къщите за гости и т.н.) Така се превръщат в кредитори на фирмата от първи ред и при евентуална несъстоятелност, ще получат активите, а акционерите ще пият една студена вода.

Ето един такъв “зъл език”, какво пише във форума на “Инвестор.бг”, на друг член на форума с подозрителен прякор, зад който всички смятат, че се крие самият Ивелин Михайлов:

“Ивелине, пак прозираш като акция на ИП, даже и с нов профил. Най-добре си пиши от пламенива_нещо си, не се мъчи да помниш различни профили.

Нека се опитам да позная за схемата ви (то няма да е познаване/налучкване, но все пак да има нещо): балъците пълнят една сметка на Физическо Лице с идеята и мисълта, че дават пари на вулканичния парк.

В тая сметка се събират 70 милиона лева (по думи на самия Ивелин), после парите от тая сметка 99% се местят от един джоб в друг, по разни свързани тугедърски фирми и фирмички, и накрая реално влизат в Исторически Парк, но като облигационни заеми с 40% лихва (взети от кръга фирмички).

Парка се построява и заработва (със заеми, общо похарчени за строителство около 20 милиона лева), но нещо някакси не може да отговори на величавата реклама и вулканичния патос и претенции, които сега му правите, и след някакво време фалира (изненада!).

След като фалира, облигационерите (скрити зад паравана) предявявят претенции към активите на парка и ги прибират съвсем законно, парка се преформатира в ново дружество и заработва отново, но вече под друго управление и със съвсем променена идея – просто като исторически тематичен парк.

При правилно управление парка ще генерира прилични пари и изведнъж започва наистина да е печеливш, но като вече е с ново име и ново управление и “нови” собственици – не са длъжни да уважават исковете на балъците, с чиито пари парка е построен, и наритват акционерите като мръсни котета, (“старата фирма фалира, всичко е разпродадено, за да покрие заемите, ние вече нямаме никакви задължения към старото дружество и акционерите му”).

Така имаме един работещ парк и затлъстели от кражбите собственици от едната страна, а от другата има голяма група излъгани и най-нагло и “патриотично” обрани акционери.

Така “новите” собственици хем имат парк за без пари, хем имат едни 58 милиона (ако не и повече) кеш пара за семки, хем притежават печеливш бизнес.

Това ако не е патриотичен келепир – здраве му кажи!

И понеже дружеството не е публично търгувано – надзора и контрола е почти несъществуващ.
Last edited by Jorkata; 06.05.2021, 10:56.“

Описаната схема звучи логично. И ако предположим как става врътката, ето един възможен сценарий, на иначе добрите сценаристи, трябва да го признаем. Остап Бендер, може само да им диша праха и да си води записки.

Адвокатът продава от своите 950 000 акции, (които беше купил по 25 стотинки едната), на балъците-акционери, за краткост наричани “балъкционери”. На кой за колкото може, на по-умните по 65-100-140-180 лева за акция, на по-глупавите – по 200-250, а в бъдеще и за 450-490 лева за акция на най-простите – лапнишарани.

Интересното в случая е друго, като им прехвърля временните удостоверения за притежание на акциите с горецитирания договор за покупко-продажба, след това тези “умници – инвеститори – акционери” вписват ли ги в книгата на акционерите и дават ли им истински акции срещу прехвърлените им временни удостоверения? Защото нещо не ги намираме да участват в следващите Общи Събрания на Акционерите?

Ето например едно Общо Събрание на Акционерите, (да не се бърка с балъкционерите), проведено на 25 януари 2021 г., тоест, пет години след началото на продажбата на “акциите”, в които години се предполага да има десетки, че и стотици или хиляди нови “акционери”.

Явили са се само трима акционери – Ивелин, Анатоли и Силвия Попова, (тази не беше ли съпругата на кмета на Пазарджик Тодор Попов?) с общо 763 550 акции, а останалите балъкционери с 236 450 акции ги няма.

Още нещо интересно, акционерът Анатоли Савов е останал само с 741 550 акции от 950 000, явно вече е продал останалите 208 450 акции или общо 1042,25 пакета от по 200 акции.

Другото интересно е, че продадените пакети не са кръгло число от по 200, получава се някакъв остатък от 0.25 пакет, явно е прехвърлял някъде някакви единични акции, не като цял пакет.

Като казахме съпругата на кмета Попов, която е станала акционерка, та се сетихме:

Ясно е, че кметът с неговите 2000 лева заплата, едва ли е построил палат за милион и половина и разчита на жена си, чието участие във фирми на кръга – Ивелин Михайлов/Исторически парк, явно й носи добри приходи.

Макар че, в горния репортаж казват друго: “От няколко години съпругата на кмета започва да се занимава с личен бизнес, а четирите ѝ фирми са обявили в отчетите си обща печалба от 293 000 лв. за всичките седем години, откакто Попов е кмет.”

С 293 000 лева печалба няма как да построиш дворец за 1 500 000 лева, но това са дребни детайли за “инвеститорите в мечтите”.

Но да се върнем на въпроса за отсъствието на балъкционерите от Общото събрание. Причините за блестящото им отсъствие може да са много и различни: Не са ги уведомили, не са ги допуснали, те не са искали да участват, не са знаели, все им е тая и т.н. Или адвокатът, като им е продавал акциите им е казвал:

“Абе вземи сега да ми подпишеш и едно пълномощно, да те представлявам като акционер на Общите събрания, като твой представител, ти тия високи финансово-инвестиционни материи и без това не ги разбираш, пък и що да трошиш пари и време да пътуваш до “Исторически парк” от София, Пловдив, Петрич, Видин….., аз отлично ще ти защитавам интересите.” И балъкционерът е подписвал пълномощното на Анатоли…

Но сега да се върнем на облигациите и облигационерите, балъкционерите са ясни. Облигационерите са тези, които наистина дават реални пари за строителството и дейността на Исторически парк. Безспорно, там се построи много и има някаква дейност, паркът си е жив и здрав и не прилича на фалираща пирамида, въпреки постоянните си загуби и отдавна отрицателен капитал, видно от Годишните Финансови Отчети, за които ще стане дума по-късно.

Затова са много важни облигационерите. Ето, кои са били първите, закупили първоначалната емисия – пусната на 31 март 2014 г, точно определени поименно хора, които могат да закупят облигациите. Вижте ги първопроходците:

Да изпишем имената заради търсачките: Александър Симеонов Аврамов, Стоян Неделчев Шейретов, Катя Филипова Милушева, Тотьо Видев Тотев, Кирил Георгиев Господинов, Владимир Томов Томов, Найден Петев Найдев, Петър Антонов Копанков, Пламен Яворов Кънчев, Петя Ангелова Дачева. Те придобиват правото да закупят облигациите за общо 255 000 лева. Това са били просто джобни пари за парка, истинската емисия за 780 000 лв., е сериозната, където вече са и повече правоимащите да закупят облигации.

Нека и на тях да изпишем имената, за да ги намират търсачките, а може пък и някой да ги познава отблизо. И така, това съгласно протокола с решението на Съвета на Директорите от 23 май са били:

“й) Облигациите от издаваната емисия могат да бъдат записани, само от точно определени лица, а именно от: Вирджиния Борисова Пейнова; Пламен Стефанов Георгиев; Йордан Георгиев Фотев; Георги Георгиев Стоянов; Таньо Маринов Маринов; Елена Петрова Добрева; Севелина Сергеева Близнакова; Иво Георгиев Стойчев; Пламен Стоянов Петров; Пламена Василева Драгослава; Юлиан Иванов Банков; Пламен Яворов Кънчев; Георги Николов Стоянов; Мила Тодорова Ергена; Атанас Димитров Ставрев; Петя Стефанова Цонева; Васил Димитров Костадинов; Илиян Йорданов Йовчев; Елица Георгиева Стоянова; Неделчо Петков Караколев; Анелия Георгиева Атанасова; Глория Пешева Петрова; Валентин Фиданов Батев; Добромир Петров Добрев; ДИМКА КЪНЧЕВА ЕООД; Павел Николаев Христов; Евелина Стоянова Бакалска; Огнян Станиславов Шиков; Десислава Цветанова Георгиева-Дичева; Мария Димитрова Иванова; Светослав Иванов Петков; Огнян Василев Манчев; Николай Пламенов Наков; Венелин Димитров Сапунджиев; Антония Васкова Димитрова; Иво Георгиев Стойчев; Боян Стефанов Бразилски; Антонина Георгиева Стоянова; Храбър Емилов Черешки; Цанко Нешев Нешев;”

избрани поименно от Съвета на Директорите на Исторически парк, на 23 май 2014 г., с право да закупят втората емисия облигации. Явно тези добри хора, купуващи облигации по 5 000 лева едната, много силно вярват в перспективността на идеята, щом като толкова самоотвержено я подкрепят с парите си. Сред тях намираме хора от обръча от фирми. Например Пламен Яворов Кънчев е консултант и съдружник във фирмата “Тогедър” ООД, член на Съвета на Директорите на “Исторически парк” АД и още в 7-8 фирми от групата е собственик, съдружник или управител. Антонина Георгиева Стоянова също е консултант в “Тогедър” и участва в две фирми. Александър Аврамов също е в две фирми от групата. Стоян Неделчев Шейретов е консултант в “Тогедър”, собственик на фирма и съдружник в друга – “Разработчици” ООД, заедно с Пламен Кънчев, Тотьо Видев Тотев и Александър Аврамов. Кирил Георгиев Господинов също е в “Тогедър” ООД и в още 6-7 фирми, Елица Георгиева Стоянова е съдружник в “Зелени технологии” ООД, заедно с Храбър Емилов Чурешки, както е истинското му име, а не грешното Черешки, както е изписано в протокола.

Ето го и произхода на първия милион, както се казва. Състоятелни хора с фирми и пари, вярващи в идеята, я финансират от джобовете си, със своите собствени или фирмени пари. Ако са били техни де. Щото има и една друга версия. Че това са същите пари на балъкционерите, които “облигационерите” вече от свое име инвестират в Исторически парк за 40% лихва. При това законно и с печалба за много хора по веригата, но пък за сметка на “инвеститорите”, закупили “акции”, които ще има да очакват дивиденти на куково лято, а няма да видят и парите си.

Как евентуално може да става това, ще разберем във втората част: “ИП като “Ивелинов парк””.