cropped-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b0-3592060-4662627-png
Начало » ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ

image_13491585_40_0

Българска Национална Телевизия

Нова телевизия

БТВ

ОТ БЛИЗКИ НА УБИТИ ПРИ КАТАСТРОФИ ДЕЦА И МЛАДЕЖИ

Ние сме група близки на убити деца и младежи при катастрофи в България. Родители, баби и дядовци, братя и сестри, братовчеди. Но предимно майки. С това отворено писмо искаме да изразим публично нашето възмущение и недоумение от дългогодишното неглижиране на проблема с безнаказаността на пътните убийци от страна на българските националните медии!

Вместо да изпълняват контролната функция, присъща на четвъртата власт, както метафорично се наричат, българските национални медии са само една удобна подпора на корумпираните и неработещи законодателни, изпълнителни и съдебни власти. Неработещи за жертвите и семействата им. Но работещи в полза на пътните убийци! Пътните убийци са тези хора, които абсолютно съзнателно предприемат действия, които са довели до смъртта на невинни хора. На нашите деца и близки. Следващият път може да са вашите! Пътните убийци убиват не само едно дете или млад човек, те убиват цялото му семейство! Което агонизира в доживотна мъка. Пътните убийци понякога убиват две, три, даже шест деца накуп! Съсипвайки по този начин и десетки други съдби!

За вас, от трите български национални телевизии, повтарянето на клишето, че има война по пътищата е само имитация на загриженост към този огромен проблем! Защото по начина, по които вие действате, не само не допринасяте за разрешаването му, а го задълбочавате!

Въпреки че това наистина е война, защото само за 10 години в нея са убити 6153 човека и са ранени други 84 556 човека!

Нашите деца, внуци, братя и сестри не са „загинали“, както ги наричат в справките на МВР и Националния Статистически Институт. Както ги наричате и вие от българските националните медии. Те не са починали при пътни инциденти, резултат от нещастно стечение на обстоятелствата като недостатък на пътната инфраструктура, техническа повреда на МПС, грешка, заспиване или внезапен здравословен проблем на водача. Те са убити. Убити от пияни шофьори. Убити от дрогирани шофьори. Убити от шофьори, каращи със скорост много над допустимата. Или всичко изброено заедно. Те са убити на магистрали, първостепенни и второстепенни пътища, градски и селски улици, на пешеходни пътеки, тротоари и зелени светофари. Някои от тях в центъра на столицата, на метри от Министерството на Вътрешните Работи! Те са прегазени, размазани, разчленени, обезобразени. Някои са умрели в ръцете на майките си, успели да пристигнат навреме за сетния им дъх. Някои са умрели изведнъж, докато други са били в съзнание и са се мъчили с часове, осъзнавайки, че си отиват. Някои са умрели сами, смачкани под някоя кола или преметнати на десетки метра от друга. Някои в болници, още преди семействата им да успеят да се сбогуват с тях, други пак там, но след дни в кома. Децата и близките ни бяха различни – от различни семейства, с различен пол, на различна възраст, от различни населени места, с различни мечти. Тях вече ги няма. Умряха по различен начин. И децата и мечтите. Но вече имат нещо общо – повечето от техните убийци са на свобода, без присъди! Или на свобода с условни присъди! Или със символични реални присъди, някои от които дори не се излежават в затвор, а в затворническо общежитие! В редките случаи на действителни присъди, те обикновено са факт само заради натиска на семействата им или малко по-засиления обществен интерес. Знаете ли, че един пътен убиец унищожава не просто едно дете, а цялото му семейство? Което умира бавно и мъчително. Всяка секунда, всяка минута, всеки ден, всяка нощ, с всяко ходене на гробищата, с всяко дело, което се отлага и отлага, години наред, с всяка дума на адвокатите на убийците. Накрая българските съдии ги довършват съвсем. Знаете ли, че за да издържат психически и физически, родителите са на тежки лекарства доживот? Знаете ли, че голяма част от тях се разболяват скоропостижно от рак, диабет и други болести? Някои умират, а други съществуват само заради останалите си близки. Знаете ли, че част от майките опитват да се самоубият? Вероятно някои от тях успяват, без дори да се разбере за това. Знаете ли какво е баби и дядовци да погребват внучетата си и в същото време да бъдат опора на децата си? И да питат Господ защо не ги е прибрал навреме, за да не страдат двойно сега? Знаете ли, че внезапната насилствена смърт на едно дете, особено когато тя е последвана от години на отчаяна борба с всички звена на съдебната и изпълнителната власт, се отразява катастрофално на отношенията в едно семейство? И то не само в поколението, в което се е случила, отравят се отношенията и в следващите поколения! Защото, освен страха от повторение на кошмара, остава и се натрупва гняв от безсилието и омраза към извършители, към институции и към медии! Всички от които, един по един, поругават и паметта на убитите, и доверието на хората към правото и държавата! Знаете ли, че всяко семейство на убито в катастрофа дете преживява тежко всяко следващо пътно убийство? Без дори да познава жертвата и семейството й! Знаете ли, че част от адвокатите, които каните да говорят по тези теми и които омаловажават проблема, всъщност се радват на всеки труп на пътя? Защото той им носи огромни печалби!

Правили ли сте разследвания за организираните престъпни групи, които разбират за всеки убит и ранен на пътя дори преди собствените му близки? За адвокатите лешояди, които тикат в ръцете на близките документи за подпис, с които после прибират до 50 % от застраховките, които могат да достигнат и 250 000 лева? Знаете ли, че ние редовно виждаме тези хора на екраните на вашите, уж български и уж национални, телевизии?

Вие, председатели на бордове, мениджъри, редактори и редови журналисти в трите български национални телевизии, които задавате дневния ред на поверените ви медии:

Как щяхте да се чувствате, ако и вашите близки бяха част от нашата статистика? Или вие самите?

Как щяхте да се чувствате, ако живота на вашите деца не струва нищо не само за неговия убиец, но и за всички институции и национални медии, които с действията или бездействията си през годините са индиректни съучастници на тези убийци? Как щяхте да се чувствате, ако на някое от съдебните дела, на които ходите с кървящо сърце и на които сте принудени да стоите близо до убиеца, той възкликне: „Какво толкова е станало!“. Как щяхте да се чувствате, ако, вместо да возите всеки ден детето си на детска градина или на училище, вие го посещавате на гроба му? И същевременно прочетете, че политика и адвокат от ГЕРБ Бранимир Балачев казва за хора като вас и за малкото негови колеги, които все пак се борят за адекватни наказания, че „Правите от мухата слон“! Справка – News.Lex.bg, 25.07.2023 г. Как щяхте да се чувствате, когато разберете, че Бойко Рашков от ДБ-ПП, баща, дядо, бивш заместник министър-председател и бивш министър на вътрешните работи, е казал: „Не виждам какъв изключителен случай може да има в ПТП, това е ежедневие“, както и че „Наказателният кодекс сега е добър и завишаването на наказанията само ще го развали“! И това го прочетете след поредното отлагане на делото за убийството на детето ви! А следващото разглеждане е насрочено след няколко месеца, когато адвокатите ще измислят нова причина за отлагане и така до безкрай! Кога вие, българските национални медии, най-после ще започнете да питате защо българските закони са направени така, че да защитават правата на убийците, а не на жертвите? Справка – News.Lex.bg, 25.07.2023 г. Как щяхте да се чувствате, ако друг депутат, Рена Стефанова от ПП, открито ви се подиграва в Народното Събрание, където сте на среща с парламентарна група, за да настоявате отново и отново за необходимите законови промени! Тази жена, която е и юрист, би трябвало отдавна да си е подала оставката, след като е осъдена условно за блъснат човек в София! Но понеже наглостта на българските политици не познава граници, тя дори се кандидатира за кмет на Русе на последните местни избори! В същия ден в Парламента направихме брифинг, на който присъстваха и ваши представители, на българските национални медии. От който вие не излъчихте нищо! Защото това са убитите български деца за вас, едно нищо! Това е само една кратка, но достатъчно показателна извадка от многобройните изказвания на подобни безскрупулни нечовеци, облечени с власт! Както и за вашето отношение към нас! И те и вие явно се смятате за недосегаеми и затова си позволявате такива гаври с паметта на убитите деца и с усилията на техните семейства да получат справедливост!

Вие, като български национални медии, съгласни ли сте с подобни скандални изявления на български политици? Ние категорично не сме! Не сме съгласни и с унизителното ви отношение спрямо нас!

Как щяхте да се чувствате, ако и вашето дете е част от черната статистика, и ако, катастрофа след катастрофа, убийство след убийство, трите национални телевизии канят политици, юристи, експерти и общественици, подобни на гореспоменатите, които не спират да повтарят едни и същи глупости? Глупости, защото ние виждаме, чуваме и четем как се процедира в областта на пътните престъпления в страните от ЕС и САЩ. Откъдето иначе взимаме пример за всичко останало! И сравняваме с това, което се случва тук и което е само едно безобразно разтягане на локуми! Вече десетилетия наред! Най-големият абсурд, който се повтаря от години на вашите екрани е, че размера на наказанията нямал значение! При положение, че точно това има най-голямо значение! Имало значение неизбежността на наказанието! Неизбежността трябва да е факт по подразбиране и изобщо да не бъде дискутирана, а не да бъде алтернатива на продължителността! Ако това е така, защо тогава през 2019 г. Германия променя законите си и въвежда доживотни присъди за тези престъпници на пътя, които убиват с висока скорост? Дори и без да са под въздействието на алкохол и наркотици! Справка – статия на DW „Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя“, 07.10.2019. Как щяхте да се чувствате, ако знаете това за Германия и други държави, докато в същото време живота на вашето дете в България не струва пукната пара и убиеца му получава или условна присъда, или реална за период от 2-3 години и с различните приспадания докато траят делата, може изобщо да не лежи в затвора? Един типичен пример на гавра с паметта на всички убити досега е интервюто на Алекси Кесяков по една от българските национални телевизии на 13.11.2023 г., след катастрофите, в които бяха убити Ферарио Спасов, волейболната треньорка и двамата волейболисти. Част от думите му бяха: „Само със санкции не може. Неговата съдба (на убиеца) също тръгва по друг път, няма да може да се отърве от последствията на правосъдието, по никакъв начин! И за виновните, и за невинните, животът е друг! Да си припомнят (убийците) урока за кинетичната енергия, която мачка хората и ги унищожава!“

Само тези няколко изречения на един от експертите, на които редовно се дава думата по темата във вашите телевизии, са такава подигравка с убитите и близките им, че нямаме достатъчно красноречиви думи, с които да опишем как се чувстваме! А подобни чуваме и от

много други като него! На които вие, българските национални медии, давате думата! „Само със санкции не може“. Да, със сегашните санкции очевидно не може да се промени бруталната касапница по българските пътища! Защото повечето убийци получават условни присъди, което по никакъв начин не служи за възпитание и превенция и на тях, и на другите като тях и на обществото като цяло! Малкото, които изобщо получават реална присъда, лежат толкова кратко в затвор или затворнически общежития, че ефекта отново е нулев! Ако обаче човек, който преднамерено и по собствена воля е предприел действия, заради които е убил един, двама, трима и дори повече невинни хора, получи доживотен затвор, дали това вече това няма да бъде достатъчно поучително за всички останали? Това е истинската и най-ефективна превенция! А не празните приказки, които се леят от екраните ви вече толкова години след всяко ново убийство! Защо до 80-те години е имало дори смъртни присъди за пияни убийци на деца по улиците, а сега за най-тежкото престъпление често присъдата е нула? Вие, българските национални медии, колко специални предавания сте направили на тази тема и на колко политици сте задали въпроса защо това е така? Справка – „Разстрел за пияния бивш състезател, убил 4 деца и 2 жени на спирка в Хасково“, Dir.bg, 26.07.2022 г.

На журналистите от българските национални медии не ви ли прави впечатление, че оттогава досега живота на българина и децата му се обезцени до степен вече да не струва нищо? Безнаказаността на пътните убийци някакъв атрибут само на българската демокрация ли е?

Защото точно докато пишехме това отворено писмо, варненският апелативен съд скандално намали и без това несправедливо ниската присъда на убиеца Жечко Кюркчиев от 3 години на условна! Въпреки че цяла България видя видеото от това брутално убийство на кръговото в Шумен и как този надрусан примат дори не прави опит да намали! Точно от вашите екрани, на българските национални телевизии, непрекъснато се леят празнословия за евроатлантическите ценности, една от които е върховенството на закона! Какви обаче са тези български закони, които пускат на свобода повечето пътни убийци, а вие не намирате това за достатъчно основателна причина за специални разследвания, предавания и непрекъснат натиск върху всички институции?

Как така, уж показвате различни гледни точки, а не се чува найважното, това, които повечето нормални хора искат сигурност за живота си и доживотни наказания за всички убийци, включително и пътните! Знаете ли, че голяма част от близките на убити деца и младежи биха убили убийците на децата, ако можеха! Крайно ли ви звучи? Гарантираме ви, че щяхте да мислите като нас, ако бяхте на наше място! А колкото повече и вие, българските национални медии, продължавате с досегашната си линия на отразяване на този проблем, толкова повече нараства вероятността накрая всяко българско семейство да разбере от собствен горчив защо мислим така! Колко убийства трябва да извърши един човек в България, за да влезе в затвора? Получава се така, че ако човек иска да убие някой, в тази държава на абсурдите няма нужда да го коли, застрелва или пребива от бой, достатъчно е просто да го прегази и заради „чисто съдебно минало“ ще продължи с живота си по живо по здраво! Давате ли си сметка колко е абсурдно това?

„Убиецът няма да може да се отърве от последствията на правосъдието!“

Как е възможно уж специалисти в дадена област да лъжат толкова безочливо? Точно те ли не знаят всеизвестния факт, че повечето убийци съвсем успешно се отървават от последствията на правосъдието? Отвратителната ирония е, че Алекси Кесяков каза тази глупост по повод на катастрофата с Ферарио Спасов, чийто убиец веднага беше пуснат с подписка, а след това, въпреки целия медиен шум, си замина спокойно за Англия. Където семейството му има бизнес и имоти. Онлайн и печатните издания изрично предупредиха, че той ще избяга, като подробно описаха бизнеса му с проститутки, крадли и телефонни измами. Не сме чули обаче репортажи по българските национални телевизии за това. Въпреки че убития е известен треньор и добър човек. Но дори и той явно не заслужава справедливост! За убиеца на волейболната треньорка и младежите не знаем нищо, нито как се казва, нито как изглежда, нито дали е задържан или също веднага е пуснат. Пълно информационно затъмнение от страна на българските националните телевизии. Което явно няма да се вдигне, ако семействата на убитите не са активират.

Вие, от българските национални медии, разбрахте ли, че семейството на оцелелия волейболист от катастрофата, в която бяха убити треньорката му и двама от приятелите му в отбора, събираше пари за животоспасяваща операция? Разбрахте ли, че той е студент по медицина първи курс? Не е ли чудовищно разни агресивни нечовеци да избиват и раняват такива младежи? Ще проследите ли дали момчето ще се оправи или ще остане с проблеми завинаги, как се чувства семейството му в момента, през какво ще премине? Ще потърсите ли сметка на съответните държавни органи защо са абдикирала от основните си задължения и близките му са принудени да молят публично за пари в такъв момент? Защо убиец на трима човека, и то известна треньорка и млади надежди, получава този медиен комфорт от страна на българските национални телевизии? Можем да продължим с примерите до безкрай, за да покажем зверската пропаст между фактите, които ние, като вече пострадали от такива убийци, знаем, които обществото също забелязва и това, което чуваме по българските национални телевизии от експертите, които каните!

„И за виновния и за невинния животът е друг!“

Тази лъжа е направо нечовешка, имайки предвид, че невинния е убит и заровен в земята, семейството му е обречено на доживотна агония, а родители и роднини не знаят на кой свят се намират от мъка!

Петя Иванова, която ни събра в тази група, от три години се бори за справедливост, след като Александър Ковачев от Габрово убива сина ѝ и още две момчета. Други две инвалидизира. Не само, че не е в затвора, а през цялото време публикува снимки от луксозния си начин на живот, от фитнеса, от пътувания и забавления с приятели на маса. По съвети на адвокатите дори си направи дете, за да бъде още по-лесно избягването на отговорност. Цялото му семейство се държи по същия арогантен начин, въпреки че всички в града и околностите знаят какво е направил сина им! Парадират с безочието си и в реалния живот и в социалните мрежи.

Това ли значи, според хората, които каните, и според вас, българските национални телевизии: “ И за виновния и за невинния животът е друг!„Убийците да си припомнят урока за кинетичната енергия!“

Това звучи като грозен виц, но беше казано сериозно в същото интервю! Дали дрогираният Кристиян Николов, убиеца на вашия колега Милен Цветков, или дрогирания Георги Семерджиев, който разчлени две момичета в центъра на столицата, но продължава да разиграва „право“съдната система, дали дрогирания Димитър Любенов, който размаза французин с 200 км/ч, дали пияния убиеца на Филип от Гурко и всички останали безброй дрогирани и  пияни животни, си спомнят какво е кинетична енергия и дали си мислят за нея преди да премажат поредното невинно дете или младеж? Дали хилядите неграмотни, които карат с фалшиви книжки или изобщо без книжки, някога са чували за кинетична енергия? И дали изобщо им пука какво говорят за тях разни експерти от екраните на българските национални телевизии? Които, вместо да са част от решението, с такива гости и такива приказки, правят всичко възможно такова да няма! Като бивш шеф на КАТ, Алекси Кесяков също е част от проблема, защото с всичките си порочни практики през годините, точно КАТ е една от причините убийците да се чувстват безнаказани, а нашите близки да гният в гробовете! Достатъчно е да си припомним, че през 2007 г., само 500 метра преди Максим Стависки да убие едно момче и да прати едно момиче във вечна кома, е бил спрян от полицаи заради агресивно каране! Същата беше ситуацията с катаджиите и в годините преди този скандален случай, същото е и сега, 16 години след него! Всички знаем защо катаджиите спират и срещу какво пускат такива като него! Споменаваме този човек просто като еманация на проблема „български експерт за пореден път говори глупости по национална телевизия след поредната фатална катастрофа“. За съжаление, има още много подобни примери на лица от политическите, съдебните, адвокатските и журналистическите среди, които са канени отново и отново, за да повтарят безспир едни и същи нелепости в отговор на едни и същи удобни въпроси! Зададени от вас, българските национални медии! И работещи срещу убитите и срещу нас, техните близки!

Давате ли си сметка, че всяко интервю с подобен човек, за нас носи непоносима болка, гняв и омерзение! Към българските институции и към вас, българските национални медии! Защото нашите деца са убити, а нашия глас не се чува! Защото всеки път наново осъзнаваме, че на никой друг освен на нас не му пука за убитите ни близки! А на нас вече ни пука и за убитите, които не познаваме! Защото знаем по какъв път тръгва семейството на едно убито дете или убит млад човек! Тръгва по един дълъг път без край, в който да намери покой! Защото покой може да има само ако има справедливост! И всичко това се случва в страна с население, което катастрофално намалява с десетки хиляди души всяка година и всеки живот, особено детския, трябва да бъде поставен на пиедестал! А не унищожаван от боклуци, с които власти, общество и медии уж не могат да се справят! Докато всъщност явно не искат!

В репортаж на една от българските национални телевизии от 26.04.2020 г. се казва, че само 47 човека в България са в затвора за убийства на пътя! Като не се споменава с каква средна продължителност са присъдите им. Най-вероятно повечето вече са на свобода. Опитахме се да разберем колко хора излежават присъди за пътни убийства в момента, но не успяхме. Не намираме и информация относно това, колко от умрелите на пътя през последните 10 години са загинали в нещастен инцидент и колко са убити от водачи, употребили алкохол, наркотици или такива, каращи твърде бързо. Искахме да съпоставим цифрите на убитите от виновно поведение на пътя за последните 10 години с тези, които през този период са получили ефективна присъда и лежат или са лежали в затвора. За да се види колко малък процент от убийците изобщо стига до затвор, макар и за минимално време! Един показателен пример – пияният Данаил Георгиев, който уби шестима младежи в Симеоновград през 2011 г. е от малкото, който все пак получи присъда, макар и минимална, по 2 години на убито дете! Нещо да се е променило за последните 12 години? Нищо! Вие, от българските национални телевизии, на толкова ли бихте оценили живота на вашите деца? В които сте инвестирали цялата си любов и всичките си мечти! А някои и големите си заплати. Ще се примирите и ще мълчите ли, ако някой ви ги отнеме за секунди и ако този някой дори не е наказан?

Защо на вас, българските национални телевизии, темата за семействата на убитите и как те се справят, изобщо не е интересна? Те не са ли поважни от дребнотемията и някои от жалките карикатури, с които пълните телевизионното си време? Не е ли цялостното разнищване на този тежък проблем, с всичките му последствия и аспекти, част от осъзнаването и част от пътя към намаляване на убитите?

Единственото, което и трите национални телевизии правите сега е, след всяка по-знакова катастрофа или, по случайност, и след някоя с обикновени жертви, няколко дни да се преструвате на заинтересовани, да направите няколко кратки репортажчета и хоп, след седмица темата се забравя. Историята със Семерджиев, която все още следите, както и няколко други, са по-скоро изключения, които се дължат на широкия обществен отзвук. Но всяка забравена от вас тема е един прекършен живот, който вие, българските национални медии, изпращате в небитието! Защото без вас, нашият глас не се чува. Няма го! Как щяхте да се чувствате, ако убиецът на вашето дете в България получава по-малка присъда от шофьор в САЩ например, който кара пиян, но не е убил? В някои щати там наказанието за това е от 3 до 5 г. лишаване от свобода. Т.е. повече, отколкото получават убийците в България, ако изобщо се стигне по ефективна присъда! Справка – статия на „24 часа“ „В САЩ шофьорската книжка е привилегия. Арест, ако до 14 дни не платиш или не обжалваш глоба.“, 25.07.2023. Как щяхте да се чувствате, ако в българския съд съдиите дават думата на адвоката на убиеца, който разказва надълго и нашироко какъв прекрасен човек е той, колко бил млад и как бъдещето е пред него, как имал чисто съдебно минало, как трябвало да се грижи за деца или родители, които изведнъж са се разболяли, как заслужава да му се даде втори шанс и др.? Докато на вас, когато искате да кажете нещо за вашето убито дете, не ви позволяват и ви гонят от съдебната зала? Справка – делото за споменатото по-горе убийството на сина на Петя Иванова от Александър Ковачев от Габрово. Как щяхте да се чувствате, ако вие сте на наше място и по всички национални телевизии се отделя непропорционално много време и се хиперболизират всякакви по-дребни проблеми, докато се неглижира този, който само за 2022 г. е убил 48 деца? Как щяхте да се чувствате, когато знаете, че сте прави, а всички ви принуждавате да мълчите? Или, ако не искате да мълчите, ви заглушават, като просто не ви дават думата там, където ще ви чуят? Вие, българските национални медии, с вашето пренебрежително отношение не давате никаква възможност на останалите хиляди близки на убити и ранени в България да разберат за усилията на нашата група! Което би ни дало възможност да се обединим в по-голямо общество, което да е в състояние да окаже достатъчен натиск за промяна на законите и стриктното им прилагане!

Вие, като български национални медии, тотално се проваляте в това да бъдете част от решението на този проблем, така че да не бъдем на второ място в черната класация на убити на глава от населението в Европа. На първо е Румъния, но те поне имат 20 милиона население, докато ние се топим като лански сняг!

Вие, като български национални медии, за 16 години, откакто България е в ЕС, така и не си направихте труда да проучите какво точно е законодателството по отношение на тежките пътни престъпления във всички останали страни членки, за да го сравним с това в България! За да се види колко незадоволително е то у нас и за да се разбере защо сме гневни! Заради тази липса на информация много хора у нас просто се примиряват и приемат за нормална тази анархия по пътищата и се надяват, че ще оцелеят. Но не всички имат този късмет! Знаете ли, че в дамските и майчинските групи във Фейсбук все повече жени споделят, че вече имат паник-атаки заради страха си да пътуват по българските пътища? Знаете ли, че имаме приятели, които, преди да тръгнат на път, се прекръстват? Вие, от българските национални телевизии, спокойни ли сте? За вас, за вашите близки? Спокойни ли сте, когато карате до морето, към Гърция или отивате на ски в планината? Спокойни ли сте, когато вашите деца шофират по същите пътища, където бяха убити нашите деца? Спокойни ли сте да шофират сред следващото поколение убийци, отглеждани в момента от безхаберно общество, безхаберни родители, безхаберни власти и безхаберни медии? Скъпите коли, които сте им купили, ли ви правят спокойни? Да, понякога те спасяват животи, но не и когато и вашия убиец също е с голяма и тежка кола и кара като луд! Вие, като български национални телевизии, правите всякакви анкети и проучвания. Защо не направите и такива за нагласата на хората по този въпрос? За да се види ясно колко процента от хората умират от страх да шофират и да бъдат возени. И то не защото се съмняват в способностите си или тези на човека до тях, а защото знаят, че във всеки един момент могат да бъдат безмилостно екзекутирани! Да, няма по-подходяща дума от тази за видеата от катастрофи от думата „екзекуция“! Вие виждали ли сте такива или ги избягвате? Защото сега е модерно да си позитивен, а те ще ви развалят настроението! Вероятно затова сте пропуснали и това от убийството на вашия колега Милен Цветков!

Символично сте наричани четвъртата власт заради контрола и натиска, който трябва да оказвате върху останалите власти и който може да доведе до положителни промени във всяка област! Ако наистина бяхте български и наистина бяхте национални! Но вие не го правите?

Защо, се чудим ние? Освен убитите 6153 души, в България в последните 10 години са ранени 84 556 човека! Вие, от българските национални медии, знаете ли че:

Част от ранените остават завинаги инвалиди.

Част от тях умират от нараняванията си много по-рано от това, което им е било отредено. След години, прекарани в самота и болки.

Част от тях губят работата, семейството, смисъла да живеят. Защото живот във физическа агония не е живот, а съществуване.

84 446 са колкото град като Велико Търново! Само за 10 години един цял голям град от ранени и инвалиди! От хора, които не са понесли никаква отговорност за това! И отново никой не се интересува от тези хора. Въпреки че утре всеки може да е на тяхно място. Включително и вие, от българските национални медии!

Защо никой от българските националните медии не пита министър Атанас Славов и други политици, които твърдят, че няма как да се отнема завинаги шофьорската книжка на пътните убийци, как така се оказва, че правото на един убиец да кара кола е над правото на едно българско дете да живее? И защо в други държави това е възможно, а тук не?

Защо никоя от българските национални телевизии не пита българските политици нормално ли е да има милиарди за няколко американски изтребители на хартия, но да няма само няколко милиона поне за един медицински хеликоптер, който през годините щеше да спаси стотици животи само по пътищата на България? И още толкова в планините и в други ситуации!

Защо никоя от българските националните телевизии не пита политиците нормално ли е България да има най-много частни болници на глава от населението в Европа, които точат милиарди от парите на всички, но вече десетилетия наред да няма достатъчно лаборатории за алкохолни, кръвни и други специализирани проби, без които делата за убийства на децата ни не започват с месеци, а после се влачат с години? Защо никоя българска национална телевизия не пита българските политици защо има 914 милиона за ковид ваксини, повечето от които се бракуват, но няма пари за обучението на повече лекари, в това число и патолози, заради липсата на които делата отново се бавят безкрайно?

Защо никоя българска национална телевизия не пита защо се намират държавни пари за нови и нови държавни поръчки на луксозни коли за различни ведомства, от които се лапат големи комисиони, но няма достатъчно пари за повече автоексперти, без които делата за ПТП убийствата не напредват? Защо никоя българска национална телевизия не прави специални разследвания и предавания за този български парадокс – има убити, има смачкани коли, има престъпници с алкохол или наркотици или двете в кръвта или такива, карали прекалено бързо. Но осъдени убийци почти няма! Една такава отрепка унищожава един или няколко живота за секунди, но после на държавата ѝ трябват години! И то не за да осъди, а обикновено да позволи на подкупни прокурори и съдии накрая да постановят оправдателна присъда! С помощта на красноречиви и отлично мотивирани адвокати, разбира се! Давате ли си сметка колко такива отрепки циркулират между нас?

Защо на нашите протести понякога изпращате репортери, които си позволяват да се държат безобразно, като на едни грубо не дават думата, защото вече ги били показвали, а на други я взимат безцеремонно, защото, така или иначе, щяло да има само няколко секунди репортаж? Нови убити деца и младежи ли искате всеки път, за да имате интерес да ни отразявате? Справка – наш протест на 18.11.2023, на който дойде Канна Рачева и се държа отвратително с някои от нас!

Защо не ни позволявате да задаваме нашите въпроси без някой да ни прекъсва или да ги превежда по правилния начин?

Защо липсва гледната точка точно на тези, които имат човешкото и морално правото да я дадат? И да кажат как е редно да бъде, за да не разбирате и вие, от българските национални телевизии, и всички останали, какво е да загубиш най-скъпото? Защо на малкото семейства, от многото, на убити невинни деца и младежи, които все пак имат волята да се борят за справедливост, не се дава поне част от времето, което отделяте за толкова маловажности? Месеци и години например слушаме в най-големи подробности за сагата около БФС и Борислав Михайлов, като последните седмици тази тема вече придоби истерични размери. Въпреки че убити няма и че това е просто спорт, който не оказва влияние нито върху начина ни на живот, нито на сигурността ни, нито на бъдещето ни! Водещи по всички национални телевизии обсъждат сериозно, часове наред и с безброй гости всички аспекти на футболния сеир, включително и детайли като този, дали следващия футболен конгрес ще бъде в НДК или хотел Маринела и други подобни! Защо не разбирате, че и вие, ръководителите и работещите в българските национални медии, не сте застраховани? А се държите така, сякаш сте? Нарочно в това писмо непрестанно натъртваме на думата „български“. Защото ние сме български близки на български убити. Предадени от български институции. И български медии.

Идва Рождество Христово.

Тези дни вие, които вероятно все пак ще прочетете това отворено писмо, и които с години отвръщате глава от този проблем, вероятно обсъждате как да изкарате коледните празници с децата си, кога ще правите заедно коледните курабийки, какво ще им купите за празника, къде ще ги заведете през ваканцията или къде ще им празнувате следващия рожден ден. А знаете ли какво обсъждаме ние, особено преди празниците? Ние говорим за това, кой на какви лекарства е, за да не се самоубие, защото на празниците е най-тежко, кога ще е следващата панихида, какъв надгробен паметник да направим, кога някой го е осквернил и какво е откраднал от него, за кога се отлага следващото дело, защо още не е готова кръвната проба на убиеца или автотехническата експертиза на колата му, какви още позволени от закона трикове ще измислят адвокатите на убийците, за да отлагат наново и наново делата, как да пътуваме от село на село и от град на град, за да се подкрепяме взаимно! Накрая ще завършим с думите на майка, загубила 20 годишната си дъщеря през 2017 г. след 80 дни в кома и 40 операции. Заедно с нея са прекършени още 2 младежки живота.

В живота на хората има измислени термини. Когато загубиш съпруг, ставаш вдовец. Когато загубиш родители, ставаш сирак. Когато загубиш дете обаче, българският народ не е намерил дума, с която да кръсти това състояние.

Светли празници! Бъдете здрави и не забравяйте тези думи!

8 декември 2023

С НЕуважение от:

гр. София Петя Иванова майка на убит

Николай Николов баща на убит

Ива Донева майка на убит

Георги Морунов баща на убит

Тонислав Морунов брат на убит

Ангел Морунов дядо на убит

Тонка Стоянова баба на убит

Силвия Въкова майка на убит

Александра Василева сестра на убит

Васко Василев баща на убит

Недялка Въкова баба на убит

Виктор Въков дядо на убит

Мирослав Въков вуйчо на убит

Мария Керпиева баба на убит

Александър Керпиев дядо на убит

Николина Петкова майка на убит

Красимир Арсов баща на убит

Миа Арсова сестра на убит

Ина Арсова сестра на убит

Венцислав Арсов брат на убит

Марин Петков дядо на убит

Виолета Петкова леля на убит

Живка Тенева майка на убит

Ясен Бозуков баща на убит

Румен Бозуков брат на убит

Емилия Бозукова сестра на убит

София Тенева братовчедка на убит

Ивайла Настева братовчедка на убит

Йордан Тенев дядо на убит

Софка Тенева баба на убит

Галина Георгиева майка на убит

Веселин Идакиев баща на убит

Дейвид Идакиев брат на убит

Добринка Делчева баба на убит

Таня Стоянова майка на убита

Илия Стоянов баща на убита

Памела Стоянова сестра на убита

Венетка Александрова майка на убит

Райко Александров баща на убит

Ирена Александрова сестра на убит

Калоян Александров син на убит

Таня Накова съпруга на убит

Мария Накова тъща на убит

Борислав Наков тъст на убит

Галина Илчева майка на убит

Антония Караиванова майка на убита

Димо Караиванов баща на убита

Маргарита Терзиева баба на убита

Христина Дойнова майка на убит

Димитър Дойнов баща на убит

Теодора Седмакова майка на убит

Радосвета Накева майка на убита

Анатоли Накев баща на убита

Магдалина Накева сестра на убита

Олга Григорова майка на убит

Калия Василева леля на убит

Нинелла Върбанова сестра и братовчедка

И още безброй близки на безброй убити:––––––––


Discover more from РТВ "Истина и Свобода"

Subscribe to get the latest posts to your email.

Дайте отговор

нагоре